№ 209
гр. Русе , 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Дарина И. Илиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20214520200518 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Велико 13“ ЕООД против Наказателно
постановление /НП/ № 480661/28.11.2019 г., издадено от началник на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател
на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
административна имуществена санкция в размер на 550 лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обект чрез фискални устройства на министъра на финансите.
Жалбоподателят не оспорва наличието на нарушение, но счита, че същото се
явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в тази насока моли обжалваното
постановление да се отмени.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
представлява се от Велико Атанасов, в качеството му на управител, който моли
наказателно постановление да се отмени, излагайки съображения в тази насока.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от
1
юрисконсулт Румяна Миланова, която моли жалбата да се остави без уважение като
неоснователна. Сочи, че посочените от представителя на жалбоподателя обстоятелства
са били съобразени при индивидуализацията на наказанието. Моли обжалваното
постановление да се потвърди.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН – препис от НП е бил връчен на
представител на дружеството на 12.02.2021 г., а жалбата е подадена на 17.02.2021 г.,
касае подлежащо на съдебен контрол наказателно постановление, поради което се
явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
По същество:
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
„Велико 13“ ЕООД стопанисва търговски обект – кафе-аперетив „Фантастико“,
находящ се в гр. Русе, бул. „Плиска“ № 4. В обекта бил монтиран и въведен в
експлоатация електронен касов апарат с фискална памет за отчитане и регистриране на
продажбите, като същият разполагал с изискуемите документи по Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите – паспорт на фискалното устройство,
свидетелство за регистрация на фискалното устойство в НАП, договор за сервизно
обслужване и др.
На 17.11.2019 г. свидетелят А.С. и ББ.Ч. – данъчни инспектори при ЦУ на НАП,
извършили проверка в горепосочения обект. При извършената проверка на касовата
наличност било установено, че дневният оборот, съгласно междинен отчет от ФП, е в
размер на 40,90 лева, а фактическата наличност в касата на обекта била в размер на
16,40 лева. В паметта на фискално устройство не била отразена промяна на касовата
наличност. Така констатираната разлика между фактическата наличност и тази,
разчетена от фискалното устройство, била в размер на „+ 24,50 лева“. С оглед на
посоченото свидетелят С. приел, че търговецът не е изпълнил задължението си извън
2
случаите на продажба да отбележи всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство
чрез операциите служебно въведени или служебно изведени суми.
Гореизложеното било обективизирано в Протокол за извършена проверка №
0388018/17.11.2019 г.
За така констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., свидетелят С. съставила АУАН № F526465 от 18.11.2019 г., който
бил подписан от представител на жалбоподателя без да сочи възражения. Такива не
били представени и в срока по по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателното
постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични
с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на дружеството-жалбоподател на основание чл.
185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС била наложена административна
имуществена санкция в размер на 550 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № F526465 от 18.11.2019 г., НП № 480661/28.11.2019 г.,
Протокол за извършена проверка 0388018/17.11.2019 г., ведно с приложените към него
писмени доказателства – опис на касова наличност, дневен финансов отчет,
периодични отчети, ФКБ – контролна покупка, Декларация КД-126, както и събрани
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.С. – актосъставител, които съдът
кредитира изцяло като логични, последователни и намиращи потвърждение в
останалата доказателствена съвкупност.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съответно
чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, видно от
представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на изпълнителния
3
директро на НАП, спазени са изискванията на чл. 42 от ЗАНН, подписан е и е връчен
надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на
извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал.
4 от ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и
споделят от настоящия състав.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите
на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата) на фискалното устройство се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми. С посочената разпоредба законодателят е целял осигуряването на
строга финансова отчетност в търговските обекти, отразяване на сумите от оборота по
фискалното устройство и на касовата наличност, съгласно този оборот.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че
„Велико 13“ ЕООД, в качеството си на задължено лице – търговски обект по смисъла
на § 1, т. 41 от ЗДДС, не е изпълнило вмененото му задължение с чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, извън случаите на продажби, да отбележи всяка
извършената промяна в касовата наличност на фискалното устройство чрез
съответната операция - в процесния случай извеждане на пари извън касата чрез
операция „служебно изведени“ суми. Така извършеното нарушение е довело и до
констатираната от служителите на НАП разлика между отчетеното от фискалното
устройство в размер на 40,90 лева и фактическата наличност на фискалното устройство
в размер на 16,40 лева, тоест разлика от „+24,50 лева“.
Доколкото деянието е осъществено от юридичско лице, то въпросът за вината не
следва да се изследва, тъй като административнонаказателната отговорност на
юридическите лица е безвиновна и обективна.
Следва да се отбележи, че така установеното нарушение е от категорията на
формалните нарушения, или т.нар. нарушения на просто извършване. Типичното за тях
е, че в състава им не е посочено настъпването на някакъв вредоносен резултат. Тези
нарушения се осъществяват със самия факт на извършването им.
Правилно е издирена и приложена съответната за това нарушение санкционна
норма на чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при допуснато
4
нарушение на Наредбата, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, на
юридическа лица се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.
Същевременно съдът отчита, че АНО е изложил бланкетни мотиви касателно
индивидуализацията на определения размер на санкцията от 550 лева.
Съдът не споделя изложеното от АНО, че в процесния случай не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН за
„маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение щу му бъде наложено административно наказание. За
маловажен случай следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед
липсата на вредни последици или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид
(аргумент от чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН). Настоящият случай е именно
такъв, като макар формално да е осъществен състава на административно нарушение, с
оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, деянието разкрива по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид. Касае се за първо по ред нарушение, извършено инцидентно – от
представените по делото доказателства не се установиха данни за други нарушения на
ЗДДС, размерът на неотразената като „служебно изведена“ сума от наличното в обекта
фискално устройство, е със сравнително малък размер от 24,50 лева, което сочи на по-
ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с
обикновените случаи на нарушенията от съответния вид. При това положение е било
достатъчно нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано
нарушение ще се пристъпи към налагане на санкция. Ето защо, налагането на
имуществена санкция, дори и същата да се определи в минималния предвиден от
законодателя размер, би се явила несъразмерно тежка спрямо степента на обществена
опасност на дееца и не би съответствала на характера и тежестта на нарушението.
Неотразената като изведена сума чрез функцията „служебно изведени“ е в размер на
24,50 лева, която е над 10 пъти по-малка от наложената административна санкция в
размер на 550 лева. Като не е квалифицирал нарушението като малаоважен случай,
АНО е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН, поради което наказателното
постановление следва да се отмени. Обстоятелството, че нарушението е формално не
изключва възможността за квалифицирането му като маловажен случай. Както се
посочи и по-горе, по делото се установи по безспорен начин наличието на множество
смекчаващи обстоятелства, което е достатъчно основание за квалифицирането на
нарушението като маловажен случай.
5
С оглед на гореизложено, съдът приема, че жалбата се явява основателна, поради
което обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.
По разноските:
По делото страните не са представили доказателства за направени разноски и не
се претенидарали такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 480661/28.11.2019 г., издадено от
началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ЦУ на НАП, с което на „Велико
13“ ЕООД на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена
административна имуществена санкция в размер на 550 лева за нарушение на чл. 33,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обект чрез фискални устройства на министъра на финансите, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6