№ 267
гр. С., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200751 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от С.А Р., против НП № 1443 от
28.04.2020 г. на Началник РУ на ОДМВР - С., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР е наложено адм.наказание глоба в размер
на 500 лева. Моли атакуваното НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от с процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното НП не
изпраща представител. Изпраща писмено становище, с което не възразява да
се даде ход на делото и моли съда на постанови решение, с което да потвърди
НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят живеел със семейството си в гр. С., ул. „К. № 3а и се
занимавал с разнос на хляб. В двора си имал и изградено помещение,
предназначено за приготвяне и продажба на тестени изделия. След
въвеждането на мерките против Ковид-19 и поставянето на патрули на
изходите на гр. С. /както и в цяла България/ започнал трудно да изпълнява
задълженията си и станал нервен, раздразнителен и не можел да спи.
1
На 12.04.2020 г. вечерта при инцидент с една от вратите в дома си,
наранил ръката си. Съпругата му повикала линейка, но при вида на дошлия
лекар, жалбоподателят станал още по-изнервен. Категорично отказал да му
бъде поставена инжекция, поради което медицинският екип се обърнал към
полицията за съдействие. На място пристигнал първоначално един екип на
полицията, след това още един. Първоначално полицейските служители
успели да го убедят да бъде прегледан и жалбоподателят тръгнал към
линейката. Съпругата му се опитала да го облече, понеже бил гол до кръста,
но това предизвикало ново раздразнение у него, при което започнал да
буйство и чупи стъклата в баничарницата. Отново влязъл в къщата, където се
затворил в една от стаите и с корниз продължил да чупи в стаята.
Полицейските служители през цялото време отправяли предупреждения към
него да спре да буйства и чупи, но жалбоподателят изобщо не чувал
предупрежденията. Обяснили му и че ще бъде задържан, но той не възприел и
това предупреждение. Наложило се употреба на сила и поставяне на
белезници, след което бил отведен в ЦСМП за оказване на медицинска
помощ, а в последствие бил задържан в РУ-С.. На следващия ден бил отведен
в ПБ-Р., където бил приет на лечение и престоял един месец. Изписан е с
диагноза – остро полиморфно психотично разстройство с шизофренни
симптоми. Параноидно-халюцинаторен синдром с онейроиден облик.
При отвеждането на лицето в сградата на РУ-С. му бил съставен АУАН
за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, за това че на въпросната дата след
надлежно предупреждение и отдадено разпореждане, изразяващо се в това да
остане на място, съзнателно пречи на полицейските служители да изпълняват
задълженията си по служба, като оказва съпротива при задържане и напуска
мястото на проверката. Въз основа на този акт е издадено НП № 1443 от
28.04.2020 г., с което на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер
на 500 лева.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта, като
твърди, че на въпросната вечер поради изпадане в депресивно състояние са
възникнали пререкания между него и полицейските служители, бил му е
нанесен побой. Приет е на лечение, като вследствие на полученото
разстройство на здравето, не е можел да ръководи постъпките си. Отделно
счита, че нарушението не е точно и ясно описано. Представя епикриза от ПБ-
Р..
2
Въз основа на така установената фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок
от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е
основателна.
Безспорно се установи от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които съдът прие за достоверни, логични и безпротиворечиви,
че на 12.04.2020 г. жалбоподателят е изпаднал в състояние на раздразнение,
самонаранил се е и това е довело до отзоваване на екип на ЦСМП. Поради
невъзможност на пристигналия екип да се справи с жалбоподателя, е бил
повикан и екип на РУ-С.. Безспорно е установено и че след пристигането на
екипа, жалбоподателят е станал още по-агресивен, започнал е да чупи
покъщнина. Установи се и че е бил многократно предупреден да преустанови
тези си действия, но той не го е сторил, което е наложило спрямо него да бъде
упражнена физическа сила, за поставяне не белезници и отвеждането му в
сградата на РУ-С..
В същото време не е било отчетено състоянието на жалбоподателя, като
полицейските служители, въпреки че са възприели поведението и реакциите
му – самите те в с.з. са категорични: „Личеше си, че има проблем“, „Не сме го
задържали, той си беше за болницата. Имаше психичен проблем и
наранявания …“, „…той не възприемаше нищо.“, „Психическото му
състояние беше такова, че изобщо не възприемаше.“ – показанията на св. С.,
„Видимо имаше психичен проблем и затова го задържахме в РУ, а на другият
ден беше отведен в Р. за лечение.“ – показанията на актосъставителя.
Приели са, че щом му е било разпоредено нещо и то не е било
изпълнено, значи че е разбрал за какво става въпрос. При посочената в
епикризата диагноза - остро полиморфно психотично разстройство с
шизофренни симптоми. Параноидно-халюцинаторен синдром с онейроиден
облик и цитираните показания на самите полицейски служители, едва ли
жалбоподателят е бил в състояние да разбере какво се изисква от него и да го
изпълни, едва ли е бил в състояние да разбере че му се съставя АУАН и за
какво.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е
онова деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно…..
3
След като се запозна с представената епикриза и основавайки се на
трайната съдебна практика, съдът прецени, че жалбоподателят е действал в
състояние на невменяемост, тъй като са налице двата критерия (медицински и
юридически) за определяне на това състояние. Същият страда от остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми. Параноидно-
халюцинаторен синдром с онейроиден облик. При описаното в анамнезата и в
психичния статус на епикризата, следва извода, че при възникналия инцидент
жалбоподателят не е разбирал естеството на отправените му предупреждения
и не е бил в състояние да изпълни тези разпореждания, поради което не може
да му се вмени във вина извършено нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР, още
по-малко съзнателно да е пречел или да е напускал мястото на проверката.
На следващо място, дори да е имало в момента някакво основание за
съставяне на АУАН, то доколкото са били налице данни, че се посещава
адрес с психично болно лице, както и че това лице на другия ден е било
отведено и настанено в ПБ-Р., е следвало да се извърши цялостна проверка от
АНО преди издаването на НП, да се изчака резултата от лечението и
диагнозата и тогава при тази диагноза може не би се стигнало до издаването
на НП, а до прекратяване на преписката.
Ето защо съдът намира, че следва да отмени обжалваното НП, като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателката направените в хода на производството
разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева
е фиксиран именно на 300.00 лева, поради което искането за разноски следва
да се уважи до този размер.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ НП № 1443 от 28.04.2020 г. на Директор на ОДМВР - С., с
което на С.А Р., ЕГН: **********, за нарушение на чл.264, ал.1 от ЗМВР му е
наложено адм.наказание глоба в размер на 500 лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-С. ДА ЗАПЛАТИ на С.А Р., ЕГН: **********
сумата от 300.00 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. С. в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5