Мотиви към Решение от 18.09.2019г. по НАХД № 833/ 2019г.
на КРС
Постъпило е Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание срещу Ф.А.Я. по чл.313 ал.1
от НК за това, че на 03.07.2015г. в гр.Кърджали потвърдила неистина в писмена декларация,
която по силата на чл.151 ал.5 от Закона за движението по пътищата, се дава пред
орган на властта- служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като декларирала, че обичайното й пребиваване
не е в друга държава- членка на европейския съюз и, че не притежава валидно свидетелство за управление на МПС
издадено от държава- членка на Европейския съюз.
Представителят на прокуратурата счита, че от събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемата Ф.А. Я. е
извършила престъплението по чл.313 ал.1 от НК, за което е била предадена на
съд. Тя е осъществила състава на чл.313 ал.1 от НК. Моли съда да я признае за
виновни и тъй като са налице условията на чл.78а, ал.1 от НК, да постанови
решение, с което като я освободи от наказателна отговорност и да й наложи
административно наказание към минималния размер, а именно 1200лв.
Обвиняемата Ф.А.Я., редовно призован за съдебно
заседание, не се явява. Същата се представлява от адвокат, който в ход по
същество пледира, че случаят е решен правилно като фактическата обстановка е
такава, каквато е описана от прокурора. Настоява да бъде призната за виновна като
й се наложи минимално наказание, тъй като е болна и безработна, поради което
няма възможност да плати глоба във висок размер.
Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото,
прие за установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемата Ф.А.Я., родена на ***г***, български гражданин,
неомъжена, с основно образование, безработна, неосъждана, с ЕГН **********.
По делото безспорно се установи фактическата обстановка,
описана в постановлението на прокурора, а именно: В началото на 2010г.
обвиняемата Ф. Я. заедно със семейството си заминала за Република Австрия,
където се установила да живее и работи. На 01.09.2010г. тя се регистрирала там
на адрес ***.
В края на месец юни 2015г. обвиняемата Я. се завърнала в
дома си в с.Опълченско, тъй като възнамерявала да се снабди със свидетелство за
управление на МПС. За целта на 03.07.2015г. тя пристигнала в гр.Кърджали като
посетила сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали. Там на место
обвиняемата Я. попълнила Заявление с вх.№ 2952 от 03.07.2015г. като се
подписала в графа „подпис на заявителя“. Към него тя подала и саморъчно подписана
Декларация във връзка с чл.13 т.6 от Наредба № I- 157 от 2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина,
която се изисквала по силата на чл.151 ал.5 от Закона за движението по
пътищата. В нея обвиняемата Ф. Я. декларирала, че обичайното й пребиваване е в
Република България, а не в друга страна- членка на Европейския съюз. Това обстоятелство
не било вярно, тъй като от 2010г. тя живеела в Република Австрия. Тези документи
тя предала на свидетелката Н.А.М., която този ден била на работа като системен
оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно-
графическата експертиза се установява, че подписа в графа „подпис” в
„Декларация- Приложение № 3” е положен от обвиняемата Я..
Тази фактология бе възприета от
съда на база признанията на обвиняемия дадени на досъдебното следствие; от
свидетелските показания на Н.М. и И.Х.; Протокол № 54 за извършена съдебно- почеркова експертиза; от писмените доказателства- Декларация
по чл.151 от Закона за движението по пътищата, както и от писмо от ГД
Национална полиция рег.№ 3286р- 51881/ 12.12.2017/1
ведно с форма за обичайно пребиваване.
По делото не се установи обвиняемата Ф. Я. да е
притежавала валидно свидетелство за управление на МПС издадено в държава-
членка на ЕС.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Чл.313 от НК криминализира лъжливо документиране
в своя полза. Престъплението по ал.1 на цитирания текст е налице само тогава,
когато е потвърдена неистина или затаена
истина в писмена декларация, която по силата на
закон се дава пред орган
на властта за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства.
Безспорно е по делото, че такава декларация се изисква по
силата на чл.151 от ЗДвП вр.чл.13 т.6 от Наредба № I- 157 от 2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Деянието е формално- такова на просто
извършване и се явява довършено с факта на осъществяване
на изпълнителното деяние- в случая потвърждаване на
неистина чрез подписване и депозиране на декларацията. Съдът намира, че предвид
гореизложеното и установеното
по делото обстоятелство, че обвиняемата е посочила, че обичайното й пребиваване не е в друга държава-
членка на Европейския съюз, в изискуемата по закон декларация, е осъществила изпълнителното деяние на престъплението
по чл.313 ал.1 от НК. Безспорно е обстоятелството, че тя от 2010г. живее постоянно в Република Австрия
и се прибира в родината си рядко и за кратко.
Обвиняемата Ф.А.Я. от обективна и субективна страна е
осъществила състава на престъплението по чл.313 ал.1 от НК. Деянието е
извършено при пряк умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния му характер,
предвиждала е обществено опасните му последици и е искала тяхното настъпване.
Причини за извършване на деянието се коренят в незачитане на законовия ред.
Настоящата съдебна инстанция оправда обвиняемата Я. за
това, че на 03.07.2015г. в гр.Кърджали потвърдила неистина в писмена декларация,
която по силата на чл.151 ал.5 от Закона за движението по пътищата се дава пред
орган на властта- служител в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- Кърджали, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като декларирала, че не притежава валидно свидетелство
за управление на МПС издадено от държава- членка на Европейския съюз- престъпление
по чл.313 ал.1 от НК, поради което я оправдава по предявеното обвинение в тази му
част. Това е така, тъй като не се събраха никакви доказателства, че обвиняемата
Я. към датата на деянието да е притежава валидно свидетелство за управление на МПС
издадено от държава- членка на Европейския съюз.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид предвиденото в НК наказание за
престъпление по чл.313 ал.1 от НК- „лишаване от свобода” до 3 години или глоба,
като същото е извършено при пряк умисъл, а също и че обвиняемата не е осъждана
за престъпление от общ характер и че не е освобождавана от наказателна
отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма причинени
имуществени вреди от престъплението, намира че тя следва да бъде освободена от
наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание. Съдът като
взе предвид степента на обществена опасност- типична, предвид на вида на
засегнатите обществени отношения и тази на дееца; като отчете наличието на
смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, добри характеристични данни и
пълните самопризнания, които прави на досъдебното производство, намира, че чрез
административно наказание „глоба” към минимума на предвиденото, а именно в
размер на 1000лв. при превес на смекчаващите обстоятелства, ще изпълни целите
на чл.36 от НК.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на дееца бяха
възложени направените по делото разноски в размер на 40лв., които да заплати по
сметка на ОДМВР- Кърджали.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество,съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: