РЕШЕНИЕ №

                                        гр. Ловеч, 12.03.2020 година

                                        

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 320 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:          

             Производството е по чл.149, ал.5 от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/

             Административното дело е образувано по жалба на Е.Л.С. ***, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу Разрешение за строеж № 137 от 13.04.1998 година на Главния архитект на община Ловеч с искане съдът да прогласи нищожността му.

               В жалбата и по същество се излагат доводи, че с оспореното разрешение за строеж са нарушени субективни права на жалбоподателката, защото извършения строеж е незаконен. Твърди се, че е незаконен, защото издаденото процесно разрешение за строеж, е нищожно и не следва да поражда правни последици визирани в тогава действащия ЗТСУ. Излага се, че главният архитект на община Ловеч не е разполагал с материалноправна компетентност да издаде процесното разрешение за строеж, защото не е налице предпоставка за издаването му, понеже общинската администрация не е надлежно сезирана да издаде разрешение за строеж, тъй като декларацията по чл.56 ал.2 от ЗТСУ /отм./ не е с необхоД.та нотариална заверка. Липсата на материалноправна компетентност за неговото издаване, води до най-тежкия порок, а именно липсата на основание за неговото издаване. Твърди се, че не е спазена формата на заявлението до общинската администрация, като нотариалната форма се явява условие за действителност на волеизявлението, а вписването като елемент от фактическия състав е с основна функция на оповестяване. В този смисъл счита, че не са налице предпоставките за действителност на заявлението по чл.56 от ЗТСУ /отм./.

                 В жалбата се излага, че през 1997 г. баща й л.с. И. е „учредил” на СД”*****“ -Ловеч право на строеж върху дворното място, по реда на чл.56 от ЗТСУ /отм./ с нотариално заверено заявление рег.№ 5199/05.08.1997 г. и при условията на договор за строеж от 05.06.1997 г. Сочи се, че на следващата година също със заявление по реда на чл.56 от ЗТСУ /отм./ вероятно същото събирателно дружество е отстъпило така “учреденото“ му през 1997 г. право на строеж на В.Й.Н..

               Излага се също, че в действащата нормативна уредба до 31.03.2001 г. законодателят е предвидил един особен ред за учредяване право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, чрез прехвърляне правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други складови помещения в полза на строителя. Нормативно това е уредено с нормата на чл.56 ал.3 от ЗТСУ/отм./.Тя обаче на първо място е приложима само и единствено при извършване на нов строеж в съсобствен имот или в такъв в режим на етажна собственост. На второ място предвидена е специална форма - писмено заявление до общината с нотариална заверка на подписите на всички съсобственици или етажни собственици, както и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа, пристрояването или надстрояването. И на трето място- това заявление подлежи на вписване в нотариалните книги.  Твърди се, че нито една от тези предпоставки не е била налице, както при подписването на заявлението от 1997 г., така и на това от 1998 г. По силата на чл.56. ал.З ЗТСУ съгласието на съсобственика, изразено в нотариално заверено заявление до общината е абсолютна предпоставка за валидността на учреденото право на строеж. Такова съгласие липсва и в двете посочени по- горе заявления и послужили като основание за издаване на атакуваното разрешение за строеж. Счита, че всичко това е съществено нарушение на процедурите и процесуалните правила за издаване на разрешщение за строеж по отменения ЗТСУ. Освен това се сочи, че атакуваното разрешение за строеж е издадено преди „учредяването“ на правото на строеж в полза на В.Н., което било в противоречие с материалноправните норми, уреждащи в чия полза може да се издава разрешение за строеж - чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ/отм/. Претендира се присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

                В съдебно заседание жалбоподателкат, чрез процесуалният си представител поддържа жалбата. Развити са съображения и в писмени бележки. Представя списък на разноските.

                Ответника - Главният архитект на Община Ловеч, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител в хода на процеса, в депозирани писмени Становище и Отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Изтъква, че оспореният административен акт е издаден преди 21 години, което затруднява установяването на факти и обстоятелства относими към казуса, наред с вероятността за непълно съхранената документация по преписката. Изтъква, че подадените заявления по чл.56 от ЗТСУ / отм./, за които в жалбата се твърди, че не са вписани по надлежния ред, като е представено в подкрепа на това заявлението на “Ротининженеринг”, в преписката е вложено същото оригинално заявление с отбелязано вписване: вх. № 207 / 04.05.1998 г. том I - 87 том 322 стр.13. Излага, че основанията на които се иска прогласяване на нищожност, ако бъдат доказани могат да генерират незаконосъобразност, но не и неговата нищожност, като счита, че срокът за съдебния контрол за законосъобразност в случая е преклудиран.

             Заинтересованата страна В.Й.Н., чрез надлежно упълномощения си процесуален представител в хода на процеса и в депозиран писмен отговор, счита че жалбата е допустима, но неоснователна и в противоречие с нормите на ЗТСУ, действали по времето на издаването на строителното разрешение № 37/13.04.1998 г. Излага, че фактите, които е очертала С., не кореспондират с правата, които има л.с., тъй като той е отстъпил правото на строеж на 1/4 от дворното място. Това е имал предвид и главният архитект на Община Ловеч. При условие, че е имало част от сграда главният архитект в обстоятелна част на строителното разрешение е щял да отбележи пристрояването или надстрояването на триетажна сграда, но той много ясно е разписал построяване на триетажна сграда по одобрен архитектурен проект № 205, който прект предвижда цялостно застрояване на парцела. Счита, че строителното разрешение е издадено от компетентен орган-длъжностно лице в кръга на службата му, който обаче е запознат с фактическата обстановка към момента на издаване и го е издал по чл.56 във връзка с чл.58 от ЗТСУ. Излага, че  вписването на отстъпеното право на строеж от нотариус в нотариалните книги само прогласява вписването, има оповестителен характер и не може да бъде основание за нищожност за строителното разрешение. Освен това строителното разрешение е влязло в сила и е получило стабилитет. Счита, че главният архитект на Община Ловеч в своята компетентност е спазил закона и след настъпилите допълнителни факти и обстоятелства то не може да бъде прогласено за нищожно.

                 По делото е представена административната преписка, в обем достатъчен за нуждите на настоящото производство – с оглед спецификата на спора  /контрол на акта само по отношение на пороци, водещи до нищожност/.

                Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Разрешение за строеж № 137 от 13.04.1998 година, издадено от Главния архитект на община Ловеч, с което на заинтересованата страна В.Й.Н. е разрешено съгласно одобрените /съгласувателни / проекти от Община Ловеч от 13.04.1998 година  построяване на триетажна сграда в парцел 9, квартал №160 по плана на гр.Ловеч по одобрен архитектурен проект №205, който проект предвижда цялостно застрояване на парцела. Сградата е V-та категория, средноетажно жилищно строителство.

               В разрешението за строеж е посочено за триетажна жилищна сграда в парцел 9, квартал № 160 по плана на гр.Ловеч: 1. да извърши предвидените в проекта строително-монтажни работи по дадената строителна линия от Община Ловеч, 2. да ползва част от уличното и тротоарно платно, съгласно одобрения /съгласувания/проект за ПОИС; 3. да запази временно съществуващите сгради, както е отразено в проекта, до въвеждане в действие на новата сграда и 4.да изгради временни сгради, във връзка с организацията и механизацията на строителството /чл.120, ал.1 от ППЗТСУ/. При условия: 1.Да се изпълни одобрения архитектурен план №205/1998г., ВиК план №2/1992г., Ел.план №69/1998г., ПОИ. Посочени са документи за собственост, НА №103, том 6 дело 2238 /1996г.  

               Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало по молба  с вх.№ 778/23.02.1998 г.,  подадена от В.Й.Н. за издаване на строително разрешение за обект:жилищна сграда в парцел 9, квартал № 160 по плана на гр.Ловеч /на лист 39 от делото/. Към същото са представени одобрени проекти по части: Архитектурна, реконструкции, ВиК, Електроинсталации в идейна фаза / на л.л.46-60/, изработен въз основа на издадена скица-виза от 10.12.1997 г. на гл.архитект на Община Ловеч за узаконяване на едноетажна пристрока и проектиране на жилищна сграда, съгласно одобрен частичен квартално-застроителен и силуетен план /ЧКЗСП/ със заповед №922/15.09.1997г. /на лист 49 от делото/.

                Към преписката е приложен Нотариален акт №24, том 5 дело 1616 /1996г., според който на 06.09.1996 година заинтересовата страна В.Й.Н.  купува 1/4 идеална част от дворно място от 324 кв.м. в имот № 2057, парцел 9 в квартал 160 по плана на гр.Ловеч, и реално двете източни стаи и половината от хола на втория етаж от постройката, ½ ид.ч. от стълбището за втория етаж, ½ ид.ч. от мазата, от ресторанта и от тавана над двете стаи и половината хол /л.34/.

              Към преписката е приложен Нотариален акт №103, том 6 дело 2238 /1996г., с който на 04.12.1996 година з.с. В.  Й.Н. купува ½ идеална част от дворно място от 324 кв.м. в имот № 2057, парцел 9 в квартал 160 по плана на гр.Ловеч, заедно  с 1/5 ид.част от построената в него двуетажна сграда, застроена на 180 кв.м. и целия партерен етаж от същата сграда /л.33/.

                Според договор за отстъпено право за строеж  в собствено застроен имот на 05 юли 1997 г., л.с. отстъпил правото на строеж на 1/4 от дворното място върху съсобственото дворно място, както и върху пристрояването и надстрояването на втори трети етаж върху съществуващата полумасивна двуетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект

              Съгласно Нотариален акт №24, том 1 дело 466 /1999г., В.Й.Н. продава на М.Й.М.¾ идеални части от дворно място от 324 кв.м., парцел 9 планоснимачен номер 2057 в квартал 160, както и партерен етаж от двуетажна жилищна сграда, посторена в същото дворно място, както и правото на строеж на трети етаж от тавански помещения на описаната жилищна сграда / л.30/.

             Според обяснителната записка проектът предвижда реконструкция и надстройка на съществуваща двуетажна жилищна сграда и пристройка към нея /л.38/. Посочено е, че голяма част от старата сграда се е съборила-в момента съществува партерния етаж сутерена /основите/.

              В Декларация от 19.03.1998г., поелият техническото ръководство  техник, е декларирал, че ще спазва одобрените Архитектурни и Конструктивни проекти за обекта и няма да прави промени без знанието на проектанта / л.40/.  

              Със Заявление по чл.56 от ЗТСУ от 06.07.1997г. е заявено пред Началника на управление «ИЖС» при Община Ловеч, че л.с. И., като собственик съгласно нотариален акт №155 от 1968 г. т.2 дело №832 на една четвърт от дворно място цялото от 324 кв.м., представляващо парцел 9 пл.№ 2057 кв.160 по плана на гр.Ловеч, отстъпва на «*****»правото да построи жилищна сграда в парцел 9 пл.№2057 кв.160 по плана за гр.Ловеч за собствени нужди със собствени средства, съгласно договор за строеж от 05.06.1997 г./на л.11/. Заявлението е вписано и подписано от зам.рък. на фирма «*****» И.И. и л.с. /л.12/.

              Със Заявление по чл.56 от ЗТСУ от 17.04.1998г. е заявено пред Началник управление ИЖС при Община Ловеч, че фирма «*****», представлявана от И.И.Н. отстъпва на В.Й.Н. право да построй за собствени нужди със собствени средства, нотариално заверено с отбелязано вписване: вх. № 207 / 04.05.1998 г. том I - 87 том 322 стр.13 /л.31/. Приложено е Заявление №5199 от 05.08.1997г. и удостоверение на Окръжен съд Ловеч-фирмено отделение /л.32/.

             Строителството е реализирано, за което е издаден акт - образец 14 /на лист 96 от делото/. Със същия  Акт за приемане на конкструкцията от 20.03.2007г. е установено, че всички конструктивни елементи на строежа са изпълнени в съответствие с одобрените проекти и одобрените строителни книжа. Посочено е, че всички отклонения са отразени в извършената експертиза на обекта и направената екзекутивна документация.

             С решение №423 от 01.12.1997г. по ах.гр.д. №232/1997г. на Окръжен съд Ловеч е потвърдена заповед №922/15.09.1997г. на кмета на Община Ловеч, с която е одобрен частичен квартално-застроителен и силуетен план /ЧКЗСП/ на кв.160 парцел девети и осми, пл.№ 2057 и 2058 по плана на гр.Ловеч, влязло в законна сила на 01.12.1997г. /на лист 94 от делото/, като е прието че в случая одобрения частичен квартално-застроителен план не нарушава изискванията предвидени в Наредба №5 за необходимите отстояния между сградите и сграда в парцел девети може да се разположи на уличната регулационна линия.

             Според писмо на л.93 и извадка от протокол №4/97 от 04.06.1997г. на комисия, назначена от кмета на Община Ловеч на основание чл.309 ал.2 от ППЗТСУ е извършен оглед по повод разпоредени от кмета мерки във връзка с моногобройни сигнали на граждани относно започналото саморазрушаване на жилищна сграда на ул. *****№5 в следствие на което е възникнала опасност за преминаващите пешеходци и моторни превозни средства. Комисията е констатирала че имотът се намира в кв. 160 парцел 9 пл.№2087 по плана на гр.Ловеч и е собственост на ¾ на В.Й.Н. и ¼ на л.с. И. /л.92/.

              Видно от протокол №3/97 от 27.01.1998г. на Архитектурно-градоустройствената комисия е приет предоставен идеен арх. проект за 3 етажна жилищна сграда с посочените по т.т.1 – 4 забележки, като комисията предлага на главния архитект след отстраняването им и представяне на декларацията за техническо ръководство на обекта и констативен акт, да одобри вариант 1 и след съгласуване на конструктивен и инсталационен  проект да издаде акт за узаконяване на извършеното вече строителство и строително разрешение /л.45/.  

              Според удостоверение за наследници № 001420/2009 г. от Община-Ловеч, оспорващата е дъщеря и законен наследник на л.с. И., б.ж. на гр.Ловеч починал на 16.03.1998г. /на л.13 от делото/.  Същият приживе е притежавал по наследство и дарение от своите родители Д. и С.И./ по удостоверение за наследници на л.7/ собствеността върху 1/4 ид.част от дворно място, имот № 2057 парцел IX в кв.160 по плана на града, цялото с площ от 340 кв.м., парцел I и парцел VIII, както и на три стаи от жилищната сграда, изградена в този имот на втория етаж. 1/2 ид.ч. от входа и стълбището за етажа, ½ ид.ч.от хола, ½  ид.ч.от тавана над трите стаи и ½ ид.ч.от мазата на сградата. Неговите родители Д. и С.И.са закупили имота на 28.01.1961 г. с договор от ГНС-Ловеч., като  след смъртта на С. И., Д. Ц.И.на 28.12.1968 г. е дарила останалата и в наследство част от посочения по - горе имот на Л.И., съгласно  НА № 155 т.2 н.д.№ 832/1968 на народен съдия при Ловешкия районен съд /л.8/. Останалата идеална част от имота е била собственост на различни трети лица, които през 1996 г. с две сделки са се разпоредили с нея, като са я продали на з.с. В.Н.. Така, върху индивидуализирания по-горе имот е възникнала съсобственост между наследодателя на оспорващата и заинтересованата страна, като по отношение на дворното място тя е при квоти ¼ ид.ч. за него и ¾ ид.ч. за В.Н.. 

                Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

                Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:    

                Жалбата е в предвидената законова форма и е насочена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Със спора е сезиран родово и местно компетентният съд, съгласно чл.215 ал.1 ЗУТ. Оспорващата, като единствен наследник на л.с. И., който е съсобственик на 1/4 дворно място, цялото от 324 кв.м., в кв.160, napцел IX пл. № 2087 по плана на гр. Ловеч, поради което е заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал.2 т.1 от ЗУТ, респ. чл.230а, ал.2 от ППЗТСУ /отм./ за разрешаване на строителство в същия недвижим имот, поради което има правен интерес от оспорването.

               Съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от Административно процесуалния кодекс, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

               Настоящият случай е точно такъв и затова оспорването  е процесуално допустимо, вкл. предвид кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки.

               Съдът счита, че оспореният акт не страда от пороци, които да водят до нищожност, по следните съображения:

                В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на основанията, посочени в чл.146 от АПК. Доколкото в Административно процесуалния кодекс /АПК/ не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са изброените петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. В мотивите в ТР № 5/20.07.2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от неспазване на изрично изисквани от закона условия за валидността на административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените изисквания за законност на административните актове - изброени съответно пет порока в чл. 146 АПК.

              Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

              Административно процесуалния кодекс не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173 ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. Компетентността е определената от държавата за съответния неин орган публична управленска функция и предоставената му власт - правата и задълженията, чрез която тази функция следва да се осъществява.

               В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесния акт. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган. Компетентността на органа следва да се преценява по материя, по място и по степен, а в случая и по време.

              С оглед  разпоредбата на чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Режима на издаване на обжалвания административен акт е регламентиран със специалния Закон за териториално и селищно устройство /отм./ и Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./.

              Приложими са правилата и компетенциите, уредени в чл.55 и сл. от Закона за териториално и селищно устройство /отм./, в относимата към казуса редакция от 10.04.1998 г., както и посочените в чл.224 и сл. от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./, в редакцията от 04.02.1998 г.

               Процесното разрешение за строеж е издадено от Главния архитект на Община Ловеч в качеството му на териториално компетентен административен орган по смисъла на чл.224, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /отм./ и съобразно неговата редакция - ДВ, Изм. бр.6 от 1998 г. Съгласно цитираната норма  строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, издадено от главния архитект на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.

                Друг критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени пороци по дефиниция /както при липсата на компетентност/ водят до нищожност на акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК, и в случай, че се констатира нарушение на някое от изискванията, то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.

                 Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да предписана от закона. Същата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма /нищожност или унищожаемост/ се определя от степента на порока. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма, с посочените в чл.226, ал.3 от ППЗТСУ фактически и правни основания за издаването му, условията, свързани с изпълнението на строежа, поради което не е налице порок във формата. 

               Съществените нарушения на административно производствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Неспазването на компетентността е съществено процесуално нарушение, което винаги води до незаконосъобразност на издадения административен акт и то до степен на нищожност. Според правната теория нарушението на административно производствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. В случая не са налице доказателства за наличието на подобен порок.

                При издаването на обжалваното пред него строително разрешение са спазени изискванията на чл.226, ал.1 от ППЗТСУ /Изм.ДВ, бр.2 от 1996 г., бр. 6 от 1998г. - редакцията му към датата на издаването на административния акт/.  Разрешението за строеж е издадено по писмено заявление на собственика или на упълномощено от него лице, подадено до общинската техническа служба и придружено от документите по чл.220, ал.2 от ППЗТСУ /отм./. Изпълнен е фактическия състав на визирания текст относно изискванията за издаване на строително разрешение.

               Следва да се отбележи, че с чл.229, ал.1 от ППЗТСУ /също редакцията публ., ДВ, бр. 2 от 1996 г./ е предвидена само възможност да се отмени издадено разрешение за строеж единствено при незаконосъобразност при наличието на две предпоставки: 1. ако е издадено въз основа на проект, който е одобрен в нарушение на изискванията и 2. ако при изпълнението на строежа са извършени незаконосъобразни отклонения от одобрения проект. Доказателствата по делото сочат, че в случая не е налице нито една от хипотезите на визирания текст. Проектът, въз основа на който е издадено строителното разрешение отговаря на строителните норми и правила по ТСУ и съответствува на одобрения КЗСП. Строителството е изпълнено, отговаря на одобрения проект, за което е издаден акт образец 14.

                По отношение на вписването на отстъпеното право на строеж от нотариус в нотариалните книги, същото не е елемент от фактическия състав на чл.56 от ЗТСУ /отм./. Само прогласява вписването и има оповестителен характер, а не конститутивен и няма пречка това вписване да бъде извършено и по-късно, когато заинтересованото лице реши, че трябва да го оповести. Затова не може да бъде основание за нищожност за строителното разрешение. Отделно, според наличното в административната преписка заявление на “Ротининженеринг”, е с отбелязано вписване: вх.№ 207 / 04.05.1998 г. том I - 87 том 322 стр.13.

                 Административният акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост. Настоящият казус не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност води до толкова тежък порок. 

               Критерият за нищожност на административния акт при порока материална незаконосъобразност е налице, когато нарушението на материалния закон е такова, че нарушава особено съществени изисквания на приложимата норма. Съществените изисквания могат да бъдат относими както до правното основание за издаване на акта, така и до съществените елементи или изисквания на същата норма.      

                От събраните по делото доказателства се установява, че Разрешението за строеж е издадено в съответствие с приложимите към случая чл.56 във връзка с чл.58 от ЗТСУ /отм./. Съгласно  чл.58, ал.1 /изм. - ДВ 102, 1977г., изм.и доп.бр.45/1984 г./ от същия закон строежи в съсобствен парцел за малкоетажно или средноетажно жилищно или вилно застрояване могат да се разрешат по искане на един или повече от съсобствениците без съгласие на останалите въз основа на архитектурен проект за цялостно застрояване на парцела, по които всеки от съсобствениците може да получи отделна жилищна сграда, отделно жилище в една сграда, отделна вилна сграда, или отделно вилно жилище. След извършването на строежа частите на собствениците върху парцела се определят съобразно получения имот. Така, че е без значение към коя дата е отстъпеното право на строеж.

               Наред с това строителното разрешение е влязло в сила, тъй като не е обжалвано в срока по чл.230а, ал.2 от ППЗТСУ /отм./, който е преклузивен. С чл.230а, ал.2 от ППЗТСУ е предвидено обжалване на разрешението за строеж в 14-дневен срок пред органа по  чл.154а от ЗТСУ /отм./. Същото е получило стабилитет. Строителството е реализирано, за което е издаден акт образец 14 /л.96 от делото/. Правната възможност за отмяна на строителни разрешения за строеж е регламентирана в нормата на чл.156, ал.5 от ЗУТ - след влизане на строителното разрешение в сила то не може да се отмени, респ. чл.154а, ал.2 от ЗТСУ /отм./, с това се постига предвидимост и сигурност на инвестиционния проект, поради което не може да се заобикаля с процесуални средства, съдържащи се в общия закон. В този смисъл норма на чл.149, ал.5 от АПК е неприложима и не може да дерогира установената забрана на специалния закон за отмяна на строително разрешение.

                  В разглеждания случай, разрешението за строеж е от 13.04.1998 г., а учреденото право на строеж в полза на посоченото в него лице В.Н. е „станало“ със Заявление рег. № 1759 на 17.04.1998 г., съответно разрешение за строеж е издадено преди „учредяването“ на правото на строеж в полза на В.Н., което е в противоречие с материалноправните норми, уреждащи в чия полза може да се издава разрешение за строеж - чл.56 ал.2 т.2 от ЗТСУ /отм/. Тази незаконосъобразност обаче не може да доведе до нищожност на издадения административен акт. След извършването на строежа частите на собствениците върху парцела се определят съобразно получения имот. В този смисъл е  без значение към коя дата е отстъпеното право на строеж.

                Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в административния акт. Подобен порок не се твърди, нито се установи от съда.

                 В случая, при отсъствие на основни недостатъци, засягащи формата, съдържанието, компетентността на органаиздател, административният акт не е засегнат от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. Възраженията в жалбата за нищожност са относими към законосъобразността на акта, която не е оспорена в срока по  чл.230а, ал.2 от ППЗТСУ/отм./ и дори и да са налице, не водят до неговата нищожност.

                Предвид изложеното искането на оспорващата за обявяване нищожност на Разрешение за строеж № 137 от 13.04.1998 година, издадено от Главен архитект на Община Ловеч се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

                При този изход на процеса и с оглед своевременно направеното искане от ПП на ответника за присъждане на разноски, съобразно чл.143 ал.1 от АПК следва да бъде осъдена оспорващата да заплати на Община Ловеч като юридическо лице, направените и доказани съдебно деловодни разноски по делото в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 31.10.2019г. /на л.110/.

               Настоящият състав намира за неоснователно искането на ПП на заинтересованата страна В.Й.Н. за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, макар и своевременно заявено. Видно от приложеният на л.123 от делото  Договор за правна защита и съдействие  за процесуално представителство по делото не е отразено договорено и платено каквото и да било възнаграждение, за да бъде присъдено. Предвид изложеното искането следва да бъде отхвърлено като недоказано. 

              Воден от горните мотиви и на основание чл.143, чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно - процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав 

              РЕШИ:

              ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Е.Л.С. с ЕГН: ********** и адрес: ***, с искане за прогласяване на нищожност на Разрешение за строеж № 137 от 13.04.1998 година на Главния архитект на община Ловеч.

             ОСЪЖДА Е.Л.С. с ЕГН: ********** и адрес: *** да заплати на Община Ловеч сумата от 600 /шестстотин/ лева,представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Й.Н.  с ЕГН:********** и адрес: *** за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, като недоказано.

             Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

 

                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: