Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 13.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на 13.07.2017
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВА
гр.д.№4914 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.8 т.1 и сл. вр. чл.15 от ЗЗДН.
Делото е образувано въз основа на депозирана молба от Д.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, лично и като майка на малолетното си дете И.В. И., ЕГН ********** против В.И.И., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: с ответника живели на семейни начала до началото на месец май 2017г. От съжителството си имат родено едно малолетно дете - И.В. И., роден на ***г. Страните се разделили поради отказа на ответника да работи, да реализира средства и да се включва в издръжката и гледането на детето и домакинството, както и поради непредвидимото му неадекватно поведение, чести емоционални изблици, вследствие употреба на упойващи вещества. След раздялата молителката заживяла, с малолетното дете и двете си непълнолетни дъщери от предходен брак, в жилището на майка си, находящо се на адрес: ***. От този момент само тя полага преки родителски грижи и издържа малолетното дете.
Твърди, че след раздялата е подложена на ежедневен и денонощен психически тормоз от ответника, който я безпокои по телефона с обиди, заплахи, вкл. изпратени и чрез SMS-си. Позволявал си да идва в дома й, като няколко пъти й посягал и я удрял.
Твърди се, че последният акт на домашно насилие спрямо молителката и малолетното й дете е извършен от ответника на 21.06.20107год. На посочената дата поискал да види детето, поради което молителката се съгласила, слязла с детето пред входа на блока и отишли до близка детска площадка. Ответникът, вместо да обръща внимание на детето, започнал отново да настоява да се съберат да живеят заедно, независимо от твърдия отказ на молителката. Последната тръгнала с детето да се прибира, но ответникът неочаквано грабнал детето и се опитал да избяга с него. Детето силно се разстроило, започнало да пищи, да плаче и се опитвало да се отскубне от него. Молителката започнала да прави опити да вземе детето, но ответникът започнал да я блъска, заплюл я в лицето, което още повече разстроило детето. Молителката успяла да вземе детето, но не могла дълго време да успокои и себе си, и детето. Качила се с детето в автомобила си, за да потърси помощ от баща си, като при тръгването на автомобила ответникът дори се хвърлил пред него, но тя успяла да спре навреме. Започнал отново да я заплашва че "***", тъй като съм „***", след което си тръгнал.
Молителката твърди, че това поведение на ответника спрямо нея и детето представлява непрекъснат тормоз, поради който същата е сезирала съда с искане на защита по реда на ЗЗДН, като моли съда да издаде спрямо нея и детето заповед за незабавна защита, с посочени мерки.
На 30.06.2017год. съдът е издал заповед за незабавна защита спрямо молителката и малолетното дете, като са постановени мерки, както следва - по чл.5 ал.1 т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.
В о.с.з., молителката се явява и се представлява от адв.А.К.,
поддържа молбата. Молителката заявява в
о.с.з., че принципно ответникът по
молбата не упражнява акт на домашно
насилие спрямо детето- не го бие , не му се кара. Посочва, че случилото
се, както е описано в молбата, на 21.06.2017год. разстроило детето. Не заявява
някакви изрични притеснения от бъдещо поведение на ответника спрямо детето, поради което не поддържа наложената
от съда мярка с временната заповед, а именно – забрана на ответника да
приближава малолетното дете.
В о.с.з. ответникът, нередовно призован, се
явява и не оспорва изложеното в обстоятелствената част на молбата.
Съдът, като взе предвид доказателствата по
делото, становището на страните и характера на производството по реда на ЗЗДН
намира, че искането на молителката за
защита по реда на този закон се явява основателно, като следва да се наложат
исканите мерки за защита така, както са постановени в заповедта за незабавна защита, с изключение
на мярката по чл.5 т.3 от ЗЗДН спрямо
малолетното дете И.. Тази мярка не се поддържа от страна на молителката,
а от друга страна и предвид установената
фактическа обстановка по делото и предвид липсата на твърдения и доказателства
за поведение на ответника, представляващо
опасност за живота и здравето на детето, чрез
постановяването й биха се накърнили
неоснователно правата на ответника, свързани с това да може да осъществява
лични контакти с малолетното си дете. Страните нямат сключен граждански брак,
живеят разделени и предстои в рамките на
бъдещ процес на основание чл.127 ал.2 от СК да регламентират посредством съдебен акт отношенията си, свързани с упражняването на
родителските права, режим на лични отношения на съответния родител с детето
и т.н. Мярката по чл.5 т.1 от ЗЗДН
следва да остане и по отношение на детето, т.к. от една страна тя е
обща мярка и по делото има данни, че към релевантния за предмета на делото
момент детето е било подложено на
домашно насилие от страна на ответника / домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права/.
Молителката е представила декларация по чл.9 от ЗЗДН, като заявява ,че след издаването на временната заповед за защита не е
имала проблеми с ответника. Последният признава
всички фактически твърдения в молбата.
Следва да се определят мерките по чл.5 ал.1
т.1/спрямо молителката и малолетното дете/, т.3 /само спрямо молителката/ и т.4
от ЗЗДН, за срок 10 месеца /мярката по т.1 е без срок/. Съдът не определя
максималния срок за защита , визиран в закона,
а именно 18 месеца, т.к. приема, че
периодът от 10 месеца ще е достатъчен за това
молителката да получи адекватна
защита на законните си права и интереси, респ. ответникът да осъзнае, че не
може да накърнява правната й сфера и да
съобрази поведението си за в бъдеще.
При този изход на процеса и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС Държавна такса в размер 30лв.
и глоба на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН в минималния размер, визиран в закона - 200лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати на молителката направените от
нея разноски по делото, а именно хонорар
за един адвокат в размер 300лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА
МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на
основание чл.5 ал.1 от Закона за закрила срещу домашното
насилие по отношение Д.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, лично и като майка на
малолетното дете И.В. И., ЕГН **********,
както следва:
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН В. И.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д.А.К., ЕГН **********, адрес:
***, и малолетното дете И.В. И., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.18 вр. чл.5 т.3 от ЗЗДН на В.И.И.,
ЕГН, да приближава пострадалото лице С.М.М, ЕГН **********, жилището на
молителката на адрес ***, на не повече от 30 метра, за срок от 10/десет/
месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.18
вр. чл.5 т.4 от ЗЗДН временно местоживеенето на малолетното дете И.В. И., ЕГН **********
по местоживеенето на майката Д.А.К., ЕГН **********, понастоящем на адрес ***,
за срок от 10/десет/ месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД
за наложената мярка за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21 ал.1 да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на ответника.
СЪГЛАСНО чл.21.(1) ЗЗДН Полицейските органи следят за
изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл.5, ал.1, т.1, 2
и 3.
СЪГЛАСНО чл.21 ал.3 при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН В.
И.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенски районен съд
Държавна такса в размер 30лв.,
а на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН го ОСЪЖДА
ДА ЗАПЛАТИ глоба в размер 200лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
В. И.И., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.К., ЕГН **********,
понастоящем на адрес *** направените от нея разноски по делото в размер 300лв.
ПРЕПИС от решението и заповедта ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.16 ал.3 от ЗЗДН на РУП по местоживеенето на молителката и на
ответника по молбата, препис от решението да се връчи на страните.
Решението
може да се обжалва пред чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
7-мо дневен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :