М О
Т И В
И към Н О Х Д
№ 150/14г.
Производството е по реда на
чл.370 и следващите от НПК.
Срещу
подсъдимите С.Д.М. и П.А.Т. е повдигнато обвинение по чл.346 ал.2 т.1 и т.2 вр. чл.346 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.28 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК затова,че на
31.10.2013г. в гр.Казанлък в условията на повторност и в съучастие като
извършители са направили опит противозаконно да отнемат чуждо моторно
превозно средство- лек автомобил марка ‘Опел Вектра’ с рег. № СТ 7924 СС на
стойност 550лв. от владението на собственика Л.Т.Я. без нейно съгласие с
намерение да го ползват като при отнемането е последвала повреда на превозното
средство.
В
съдебното заседание след приключване на съдебното следствие пледира съдът да признае подсъдимите за виновни като на
подс. М. бъде определено наказание от три години лишаване от свобода а на подс.
Т. - две години лишаване от свобода като
бъде приложена и разпоредбата на чл. 58а от НК.
В
съдебното заседание подс. С.Д.М. се признава за виновен и признава фактите
изложени обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК.
Подс.
П.А.Т. в съдебното заседание също се признава за виновен като признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
събират доказателства за тези факти- чл.371 т.2 НПК .
Защитника
на двамата подсъдими след приключване на съдебното следствие пледира съдът да ги признае за виновни като бъде
приложена разпоредбата на чл.58а от НК.
Съдът
като взе предвид фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата събрани на досъдебното производство
приема за установено,следното;
Двамата
подсъдими през нощта на 31.10.2013г. да отишли в ж.к. ‘Изток’
в
гр.Казанлък.От паркинга пред блок 53 решили да отнемат лек автомобил.
През
незаключените врати влезли в лек автомобил марка ‘Опел Вектра’ с рег. номер СТ
7924 СС собственост на Л.Я..
Подс.
М. счупил пластичната облицовка на долната част на волана и на контактния ключ
комплект със заключващ механизъм .
Двамата
подсъдими след това започнали да бутат автомобила като подс.М. бил на предната
врата на шофьора а подс. Т. бутал автомобила отзад.
През
времето като бутали автомобила били забелязани
от полицейски служител който се обадил на собственичката на автомобила
която познавал и на МВР.
До
бл.46 на около 500 метра
от бл.53 полицейския автомобил осветил отнетия от двамата подсъдими автомобил а св.
Козарев – полицейски служител разпознал подс.М. до отворената врата на
автомобила.
Двамата
подсъдими след като видели полицейския патрул избягали.
Впоследствие
бил извършен оглед за което бил съставен протокол за оглед на
местопроизшествие и били иззети
дактилоскопни следи и следи от мирис.
От
експертното заключение на съдебно-дактилоскопна експертиза под № 119 се
установява,че дактилоскопните следи
намерени и иззети от рамката на предната лява врата и от вътрешната страна на пластмасовата кора под волана при
извършения оглед на лек автомобил марка ‘Опел Вектра’ с рег. № СТ 7924 СС са
оставени от подс.С.М..
От
експертното заключение на съдебно-одорологическата експертиза се установява,че
миризмата под № 1 иззета от автомобил ‘Опел Вектра’ с рег. № СТ 7924 СС е
идентична с мирисовия материал на подсъдимите
С.М. и П.Т..
От
експертното заключение на съдебно-автотехническата оценителна експертиза се
установява,че пазарната стойност на лекия автомобил марка ‘Опел Вектра ’ с рег.
№ СТ 79 24 СС е на стойност 550 лв.В резултат на настъпилото събитие на
31.10.13г. на автомобила са били увредени –облицовка пластична на волан, долна
част и контактен ключ комплект със заключващ механизъм.Стойността на щетите е
за сумата от 96 лв..
Описаната
фактическа обстановка която съответства на обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства- показанията на св. Л.Я. и Станьо Козарев,от експертните
заключения на съдебно-дактилоскопната,съдебно-одорологическата и
съдебно-автотехническа експертизи и от писмените доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие и др. които подкрепят направените от двамата
подсъдими самопризнания.
Имайки
предвид установената по несъмнен и безспорен начин фактическа обстановка съдът
намира,че от обективна и субективна страна подс. С.Д.М. е осъществил състава на
чл.346 ал.2 т.1 и 2 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1,вр. чл.18
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Подсъдимия
П.А.Т. от обективна и субективна страна също е осъществил състава 346 ал.2 т.1
и 2 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1,вр. чл.18 ал.2 вр. ал.1 от НК.
ПО
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ ;
От
обективна страна при условията на едновременно съизвършителство по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК двамата подсъдими са осъществили изпълнителното деяние на
престъплението по чл.346 ал.1 от НК- противозаконно са отнели чуждо моторно
превозно средство от владението на св.Я.
с което са прекъснали владението и върху превозното средство и но не успели да ползват автомобила.
Изпълнителното деяние
е доведено докрай но не са
настъпили изискуемите от закона вредоносни последици – да ползват моторното превозно средство поради намесата на привходящи фактори
–органите на МВР поради което деянието е
останало във фазата на довършен опит по
смисъла на чл.18 ал. 1 от НК.
По
тази причина съдът обмисли възможността за приложение на чл.18 ал.3 от НК но не
намери основания за това тъй като
подсъдимите не са се отказали по своя подбуда от довършване на престъплението а
поради намеса на привходящи фактори - намесата на органите на МВР.
При
отнемането на превозното средство е последвало повреда на превозното средство –
счупване на пластичната облицовка на долната част на волана и контактен ключ
комплект поради което деянието им следва да се квалифицира по чл.346 ал.2 т.1
от НК.
Преди
осъществяване на деянието подсъдимия С.М. е бил осъждан пет пъти за същото
такова престъпление със споразумение по
НОХД № 133/10 влязло в законна
сила на 22.02.2010г.,с споразумение по НОХД № 132/10 влязло в законна сила на
31.03.2010г.,с присъда по НОХД № 101/10г. влязла в законна сила на 28.05.2010г.
и с споразумение по НОХД № 256/10г.влязло в законно сила на 18.10.2010г.
–всичките по описа на РС-Казанлък и тъй като не са изтекли пет години по
смисъла на чл.30 от НК то сегашната му престъпна дейност се явява извършена при
условията на специален рецидив- повторност и деянието му следва да се
квалифицира и по чл.346 ал.2 т.2 от НК.
Подс.
П.Т. също преди осъществяване на деянието си е бил осъждан два пъти за същото
такова престъпление със споразумение по НОХД № 1217/12г. влязло в законна сила
на 15.11.12г. и със споразумение по НОХД
№ 372/13г. влязло в законна сила на 08.04.13г. и двете по описа на РС-Казанлък
и тъй като не са изтекли пет години по смисъла на чл.30 от НК сегашната му
престъпна дейност следва да се квалифицира като извършена при условията на
специален рецидив- повторност по смисъла на чл.28 ал.1 от НК и деянието му
следва да се квалифицира и по чл.346 ал.2 т.2 от НК.
От
установената фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимите
следва извода,че са действали умишлено.Подсъдимите са съзнавали
обществено-опасния характер на деянието
си,предвиждали са настъпването на обществено-опасните последици от него
и са искали настъпването им.
В
този смисъл е и практиката на ВКС-ТР-42/84 ОСНК и др..
Имайки
предвид изложените дотук мотиви и на основание цитираните по-горе законови
текстове съдът намира,че подс. С.Д.М. и П.А.Т. следва да бъдат признати за
виновни и наказани.
Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. С.М. съдът приема-
обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- младата му
възраст, критичното му отношение към извършеното и направените самопризнания.
Следователно
наказанието му следва да се определи над
предвидения в закона минимум най-вече с оглед неговата младост и с оглед
постигане целите на чл.36 от НК- три години лишаване от свобода .
На
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК вр. чл.58а ал.1 от НК
съдът няма алтернатива поради което намалява с една трета така наложеното
наказание на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим- затворническо общежитие от закрит
тип.
Като
отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс. П.Т. съдът приема-
обремененото му съдебно минало и лошите му характеристични данни.
Що
се отнася до смекчаващите вината обстоятелства съдът приема- младата му
възраст, критичното му отношение към извършеното и направените самопризнания.
Следователно
наказанието му следва да се определи над
предвидения в закона минимум най-вече с оглед неговата младост и с оглед
постигане целите на чл.36 от НК- три години лишаване от свобода .
На
основание чл.373 ал.3 вр. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 НПК вр. чл.58а ал.1 от НК
съдът няма алтернатива поради което намалява с една трета така наложеното
наказание на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим- затворническо общежитие от
закрит тип.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С.Д.М. и П.А.Т. следва да заплатят
направените по делото разноски в размер от 60 лв. по сметка на РС-Казанлък и 156,32 лв. по сметка на ОД
на МВР гр. Стара Загора – разноски по експертизите.
Водим
от горните мотиви съдът произнесе присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ ;