№ 679
гр. София, 11.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110137987 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу К. В. Г., която
отговаря на изискванията за редовност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Изложените от ответника доводи за недопустимост на исковете поради недоказаност
процесното вземане да е прехвърлено на ищеца касаят не процесуалната, а материалната
легитимация на ищеца, поради което следва да намерят отговор едва в крайния съдебен акт по
съществото на делото. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на
осъдителния иск поради наличието на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение за
същата сума и на същото основание, защото този иск е предявен в условията на евентуалност – ако
съдът отхвърли предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
С исковата молба и заявлението са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като
писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза по
посочени от него задачи. Поставените въпроси от № 2 до № 6 са допустими, относими към
предмета на доказване, за отговор на същите са необходими специални знания, с каквито съдът не
разполага, като задачите се явяват и необходими и следва да бъдат допуснати. Въпроси № 1 и № 7
не са необходими за изясняване на делото, поради което не следва да се допускат.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 24.02.2022 г. от 10:45 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и
от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба и със заявлението документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 4893/2021 г. по описа на СРС, 85 състав – за послужване.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза по въпроси от № 2 до № 6 включително от
1
доказателствената част на исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщение за настоящото определение.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Р. Р. Ст., със
специалност: финанси, оценител на търговски предприятия и вземания.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи и да се призове за откритото съдебно
заседание след представяне на документ за внесения депозит.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК главен установителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД от „ЕОС Матрикс“ ЕООД
срещу К. В. Г. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
3 917.38 лв. – главница за периода 08.12.2016 г. – 10.03.2018 г. по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 14.09.2015 г., ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2020 г., до окончателното плащане, за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4893/2021 г.
по описа на СРС, 85 състав.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 99 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 3 917.38 лв. – главница за периода 08.12.2016 г. – 10.03.2018 г. по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.09.2015 г., ведно със законната лихва
за забава, считано от датата на подаване на заявлението – 16.10.2020 г., до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен между ответника и „Обединена българска
банка“ АД за сумата от 39 000 лв., като било уговорено ответникът да я върне заедно с дължимите
лихви на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, в размер на 474.46 лв.
всяка, считано от 10.10.2015 г., като крайният срок на погасяване на кредита е 28.04.2023 г. Излага,
че сумата била усвоена от кредитополучателя-ответник на 15.09.2015 г. и че той е извършвал
погасявания, но на 08.12.2016 г. е преустановил плащанията. Сочи, че вземанията по договора са
прехвърлени в негова полза с Договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 31.01.2018 г.
Твърди, че на посочения в договора за кредит адрес е било изпратено уведомление до длъжника за
цесията и за предсрочната изискуемост на вземането, което било получено на 21.07.2020 г. от
неговия тъст. Отделно от това посочва, че уведомяването е направено и с връчване на препис от
исковата молба. Моли евентуалният осъдителен иск да бъде разгледан, в случай че съдът приеме,
че вземането не е било изискуемо към датата на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира
разноските за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника К. В. Г., с
който оспорва предявените искове. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца при
твърдения, че процесното вземане не му е цедирано, тъй като Приложение № 1 към Договора за
цесия от 31.01.2018 г. не съдържа вземане срещу ответника, а в потвърждението на цесията е
описано само вземане срещу ответника в размер на 74.40 лв., без да са посочени неговите характер
и източник, поради което не може да се установи какво вземане е било цедирано, както и поради
недоказаност на заплащането на уговорената сума за цесията. Оспорва да е надлежно уведомен за
цесията преди образуване на заповедното производство. Оспорва да е получил процесната сума по
договора за кредит. Посочва, че претендираната като главница сума всъщност е сбор от главница,
лихви и неустойки. Релевира възражение за нищожност на договора за кредит поради неспазване
на императивни разпоредби на ЗПК и поради наличието на неравноправни клаузи. Излага, че
договорът е бланков и не е бил предмет на предварително договоряне между страните, че липсват
подписани от страните Общи условия, че изискването за вид, форма и размер на шрифта на
договора не е спазено, че не е спазено изискването да е изготвен на ясен и разбираем за
потребителя език, че не съдържа погасителен план, отговарящ на изискванията на ЗПК, че не може
да се прецени дали начислената лихва надвишава реално уговореното в договора, че не съдържа
информация за лихвения процент на ден, че не съдържа клаузи относно правото на отказ на
потребителя от договора и липсва редът за прекратяване на договора. Релевира възражение за
2
нищожност поради противоречие с добрите нрави на клаузата, регламентираща лихвения процент,
като счита, че лихвен процент в размер на 8.093 % е неправомерно завишен, че тази стойност може
да се променя, както и че предвид справката за салда лихвата е равна като стойност на главницата,
респ. надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита, че недействителността на клаузата
за договорната лихва влече недействителност на целия договор, тъй като търговецът не би го
сключил без тази клауза. Прави възражение за нищожност поради противоречие със закона /ЗПК и
ЗЗП/ и добрите нрави и на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, с която е предвидена такса за
кредитна оценка в размер на 220 лв., както и за нищожност поради противоречие на добрите нрави
и заобикаляне на закона /на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК/ на клаузата на чл. 7 от договора,
предвиждаща неустойка при просрочие. Счита, че щом договорът е недействителен, връщане на
главницата би могло да се претендира само на основание неоснователно обогатяване, тъй като чл.
23 ЗПК е специална хипотеза на неоснователно обогатяване при първоначална липса на основание,
но такъв иск в случая не е предявен. Релевира възражение за погасяване на вземането по давност.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноските за исковото и заповедното производство.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на
валидно облигационно отношение между „Обединена българска банка“ АД и ответника по
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 14.09.2015 г. и неговото
съдържание; предоставяне на заемната сума на ответника; изискуемост на вземането за главница в
предявения размер и за предявения период; прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца;
уведомяване на ответника за цесията.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за прехвърляне на процесното вземане в
неговия патримониум от „Обединена българска банка“ АД.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
възраженията, от които черпи изгодни за себе си права, както и погасяване на задължението, за
което не сочи доказателства.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за
връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен
адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или
несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за
редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3