№ 1183
гр. София, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20221100504593 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 23.03.2022г., постановено по гр.д. № 51339/2019г. на СРС,
ГО, 159 състав, са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“
ЕАД срещу А. В. Д. – К. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, като ответницата е осъдена
да заплати следните суми: сумата от 180, 28 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк “**** за периода от 01.05.2015г. – 30.04.2016г. и сумата от 51, 58
лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за
периода от 15.09.2016г. до 11.07.2019г. Със същото решение е отхвърлена
претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата над сумата от 51, 58 лева до
пълния предявен размер от 52, 69 лева.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответницата А. В. Д. –
К., в която са изложени оплаквания за допуснати нарушения на материалния
закон. Конкретно се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,
тъй като претендираните вземания са погасени с изтичане на давностния срок
1
по чл. 111, б. “в” от ЗЗД. По тези съображения е направено искане за отмяна
на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач "ТЕХЕМ СЪРВИСИС" ЕООД.
Насрещната страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по
делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-
правно норми.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което дължи
заплащане на доставената в имота топлинна енергия, възлизаща на сумата от
180, 28 лева съгласно представените и неоспорени писмени доказателства –
извлечения от сметки и изравнителни сметки, изготвените от фирмата за
дялово разпределение. Релевираното възражение за погасяване на вземането
по давност е прието за неоснователно по съображения, че в случая са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия, в сила от
11.08.2016г., съгласно които изискуемостта настъпва от изтичане на срока на
издадената обща фактура – в случая началото на давностния срок е
14.09.2016г. Претенцията за акцесорното вземане за обезщетение за забава е
уважена до размер на сумата от 51, 58 лева, определена по реда на чл. 162 от
ГПК.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
2
и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът приема
следното:
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът А. В.
Д. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк **** и има
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, както и че стойността на доставената за
процесния период топлинна енергия възлиза на 180, 28 лева.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия за периода от м.05.2015г. до м.04.2016г. са погасени по
давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
3
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните
вноски.
Противно на приетото от първоинстанционния съд настоящият съдебен
състав счита, че с оглед заявения исков период на претенцията и предвид
датата на влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /в сила от 11.08.2016г./,
същите са неприложими към настоящия случай. Съдържанието на правата и
задълженията на страните по договора са уредени в действащите за исковия
период Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД на потребители в гр. София, в сила от
4
12.03.2014г. Съгласно чл. 32, ал. 1 от същите Общи условия, месечната
дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача, а след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал.
2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в
случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за
месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на
съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
5
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване
/изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземанията
за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г., включително, е започнала да тече
от 1-во число на съответния следващ месец, и е изтекла преди подаване на
исковата молба, по която е образувано първоинстанционното производство –
05.09.2019г. Следователно процесните главни вземания се явяват погасени по
давност за посочения период и в пълния претендиран размер.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл.
32, ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на
месечните вноски /равни или прогнозни/, респ. на цената на услугата дялово
разпределение. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в
процесната обща фактура, с който жалбоподателят свързва началния момент,
от който започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение
на ответниците – арг. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД.
По претенциите за мораторна лихва върху главниците за доставена
топлинна енергия:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за
погасяване на главницата, когато те са капитализирани, когато са присъдени
със съдебно решение и когато главното вземане е погасено по давност – арг.
от чл.119 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че главното задължение е
погасено по давност се налага извод, че и акцесорното вземане за
обезщетение за забава е погасено по давност по аргумент от чл. 119 от ЗЗД.
Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени в обжалваната му
част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да се
отхвърлят.
По отношение на разноските:
Въззивникът не е направил разноски за производството, поради което
такива не следва да се присъждат.
С оглед изхода на спора и предвид задължителните разяснения, дадени
6
в т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълкувателно
дело № 6/2012г., ОСГТК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на СГС дължимата за въззивното обжалване държавна
такса в размер на 25 лева, доколкото въззивното производство е инициирано
чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцовото
дружество съдебни разноски.
С оглед цената на всеки един от предявените искове и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20023929 от 23.03.2022г., постановено по
гр.дело № 51339/2019г. по описа на СРС, ГО, 159 състав, в частта, в която са
уважени предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу А. В. Д. –
К. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 180, 28 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, жк “**** за периода от 01.05.2015г. – 30.04.2016г. и за сумата от 51,
58 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за
периода от 15.09.2016г. до 11.07.2019г., както и в частта, в която ответницата
е осъдена да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД съдебни
разноски в първоинстанционното производство и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. София, ул. “****” № 23 Б
срещу А. В. Д. – К., ЕГН **********, гр. София, жк **** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 180,
7
28 /сто и осемдесет лева и 28 ст./ лева, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк “**** за
периода от 01.05.2015г. – 30.04.2016г., отчитана по абонатен номер 291994 и
за сумата от 51, 58 /петдесет и един лев и 58 ст./ лева – обезщетение за забава
в размер на законната мораторна лихва за периода от 15.09.2016г. до
11.07.2019г.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с ЕИК ****, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. “****” № 23 Б на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски градски съд сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8