Мотиви към присъда, постановена по
НОХД № 317 по
описа на Р.нски окръжен съд, Наказателно отделение по
описа за 2017 г.
Обвинението е повдигнато от Р.нска окръжна
прокуратура (РОП) срещу *** (П.Е.Д.) за това, че на 20.10.2015 г. в с. С. обл. Р. при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил марка „М.Е 240 , с рег. № *****, нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5, ал.2 от Закона за движение по пътищата, чл. 20, ал. 2 от Закона
за движение по пътищата,при което по непредпазливост причинил смъртта на Гецо Г. ***, като след деянието избягал от
местопроизшествието – престъпление по чл. 343, ал.3 вр.
ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание
представителят на РОП поддържа така повдигнатото срещу подс.
П.Е.Д. обвинение, като пледира, че от събраните по делото доказателства, същото
е доказано по несъмнен и категоричен начин. Анализирайки безспорно установените
по делото фактически данни навежда твърдение, че на процесната
дата и място подсъдимият е нарушил правилата за движение, визирани в чл. 5,
ал.2 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП в причинно
следствена връзка, с което по непредпазливост е настъпил съставомерния
резултат. Основавайки се на експертните заключения, прокурорът посочва, че
подсъдимият е имал възможност своевременно да възприеме движещите се пешеходци и
при надлежна реакция да избегне настъпването на процесното
пътно транспортно произшествие. Конкретизира, че в заключението си експертите
по втората, допълнителна АТЕ единствено изграждат хипотези въз основа на
теоретични постановки, без да съобразят съдържимото в част от гласните
доказателства. Допълнително посочва, че с оглед повдигнатото от страна на прокуратурата
обвинение за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП подсъдимият Д. е следвало да се
движи с такава скорост, която да му даде възможност да спре в рамките на зоната
на своята видимост при конкретните пътни условия. Смята за безспорно, че е
налице съпричиняване от страна на групата пешеходци,
допуснали нарушение на правилата за движение, което обаче не прави деянието на
подсъдимия ненаказуемо. Отправя искане съдът да определи наказание от лишаване
от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума
на предвиденото в закона-в размер на четири години лишаване от свобода, което
да бъде търпяно при първоначален общ режим. Счита, че от същото следва да се
приспадне времето, през което подс. П.Е.Д. е бил с мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“. Пледира и за налагане
на кумулативната санкция лишаване от правоуправление за срок от шест години,
както и за осъждане на подсъдимия да заплати направените в производството
разноски. Моли съдът да се произнесе и по приобщените по делото веществени
доказателства.
С определение от открито съдебно
заседание на 28.06.2017 г. съдът е конституирал в качеството на частни
обвинители наследниците на починалия Г.Г.В. – Р.Г.В.
и Й.Г.Г. констатирайки позитивното наличие на
визираните в чл.76 и сл. от НПК предпоставки.
Повереникът на частните обвинители адв. А.Б. подкрепя
тезата на прокуратура. Определя фактическата обстановка по делото като безпротиворечива. Конкретизира, че както експертните
заключения, така и разпитаните свидетели описват конкретната пътна обстановка,
при която е настъпил тежкия престъпен резултат. На свой ред акцентира върху
обстоятелството, че спрямо подсъдимият е повдигнато обвинение за допуснато нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП като конкретизира, че наличието на пешеходци на пътното
платно в населено място е предвидимо препятствие. Счита, че липсва съпричиняване от страна на пострадалите, както и че е бил
осъществен квалифицирания състав по чл.343, ал.3 от НК доколкото подс. П.Е.Д. е избягал от местопроизшествието. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на същия
да бъде отмерено наказание лишаване от свобода за срок около средата на
предвиденото в материалния закон – девет години. Счита, че следва да се наложи
и кумулативно предвиденото наказание лишаване от права, чийто срок следва да
надвишава размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Моли и за
присъждане на направените разноски.
Частните обвинители Р.Г.В. и Й.Г.Г. се
присъединяват към изложеното от процесуалния им представител.
Упълномощеният защитник на подс. П.Е.Д. – адв. Л.П. пледира подзащитния му
да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение. Излага
съображения за недоказаност на обвинението и наличието на основания за
приложението на чл.15 от НК. Анализирайки гласната доказателствена
съвкупност сочи, че мястото на пътното транспортно произшествие не е било
осветено, пътното платно – мокро, като подсъдимият не е имал видимост към
движещите се на пътното платно пешеходци. Твърди още, че последните са се
движели в грубо нарушение на правилата за движение – чл.107, чл.108 и чл.11 от ЗДвП. Поддържа, че деянието на подс. П.Е.Д. е несъставомерно доколкото същият не е допуснал нарушение на
ЗДвП – движел се е с разрешена за пътния участък скорост, а пострадалите са
били за него непредвидимо препятствие. Допълнително развива съображения, че в
рамките на производството не са били установени по несъмнен начин на релевантни
фактически обстоятелства – обстоятелствата относно осветителната система на
управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Подсъдимият П.Е.Д. не се признава за
виновен по повдигнато му обвинение и дава обяснения за случилото се. Поддържа,
че не е имало улично осветление на мястото на произшествието, че се е движел в
пълен мрак, че е видял пешеходците в последната секунда като единственото,
което е могъл да направи е да отклони автомобила си вляво. Твърди, че не е
избягал от местопроизшествието, а единствено потърсил съдействие от свой
познат, който владеел български. Изразява съжаление за случилото се и моли да
бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 16 и 17 от НПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият П.Е.Д. е гражданин на К.В., със статут на постоянно пребиваващ
в Р.Б.. Роден е на *** г. във В. със средно образование, разведен, неосъждан,
пенсионер, с ЛНЧ ***********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, категории B, WE, C1, C1E, D 1, D1 E, f, k, l,
n, p. Като такъв той не е бил санкциониран по административен ред за нарушения
на ЗДвП на територията на Р.Б.
На 20.10.2015 г., около 20.00 часа подсъдимият П.Е.Д. управлявал собствения
си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 240“ с рег. № *****. Автомобилът
бил с дясна кормилна уредба и бил регистриран в Р.Б. на 17.08.2011 г. от К.М.И..
Автомобилът бил преминал периодичен преглед за проверка на техническата
изправност, последно на 02.09.2015 г., при който не била констатирана
неизправност, включително и на осветителната система.
Преди това на същия ден подсъдимият бил посетил гр. С. и след кратка
почивка в дома на свой приятел се отправил към дома си в с. С.. Той бил сам в превозното
средство и се движел по ул. „Иван Вазов“, в с. С. обл.
Р. със средна скорост от около 44,6 км/ч., с включени къси светлини. В близост
до дом № 13 платното било с две ленти за движение, по една във всяка посока.
Общата му ширина възлизала на 6.3 метра и същото било покрито с дребнозърнест
асфалт, без повреди и неравности. На това място пътят бил прав, като малко преди дом № 13 – в посоката на
движение към с. Ч., имало плавен ляв завой – от 15 градуса. Уличното осветление
било включено, като част от осветителните тела не работели. Стълбовете от електропреносната мрежа били разположени на разстояние от около
28-30 метра, като на 31.8 метра преди дом №13, точно на завоя, в посоката на
движение на управлявания от подсъдимия автомобил имало стълб с монтирана улична
лампа, която осветявала платното за движение. Следващият стълб бил на 4.20
метра от източния вход на дом №13, но на него не била монтирана лампа и
платното в този участък не било осветено. Времето било тъмно, ръмял слаб дъжд и
пътната настилка била мокра. Подс. П.Е.Д. имал видимост напред на разстояние от 32.3 метра, в участъците,
където не работело уличното осветление и видимостта му обхващала само
осветеността от фаровете на превозното средство.
На същата дата, около 20.00 часа Г.Г.В., св.Й.Т.Й.
и св. Р.Г.В. се прибирали към домовете си в с. С.. Тримата се движели пеш по
ул. „Иван Вазов“ в посока към с. Ч., обл. Р.. Вървели
със средна скорост от около 3,2 км/ч, от дясната страна на улицата по пътния
банкет, с гръб към движението и по самото платно. От лявата част на улицата
имало тротоар с ширина от 1.7 метра, а от дясно нямало тротоар, като платното
граничело със затревен участък - дига.
Около 20.10 часа тримата се намирали малко преди входната врата на дом № 13, разположен от дясната
страна на ул. „Иван Вазов“. Г.В., св.Й.Й. и св. Р.В.
продължавали да се движат в дясното платно за движение, със средна скорост от
около 3,2 км./ч. Св. Й.Й. бил най-вдясно, по ръба на
пътния банкет, до него, по средата вървял Г.В., а Р.В. се движела около средата
на дясната пътна лента. Тримата пешеходци били облечени в тъмни дрехи, като
никой от тях не бил със светлоотразителна жилетка или
друга дреха със светлоотразителен елемент по нея, но Г.В.
държал в ръката си фенер, който бил включен и с който осветявал пътя.
По същото време, около 20.10 ч. управляваният от подсъдимият лек автомобил преминал през левия (за неговата
посока на движение завой) на ул. „Иван Вазов“ в с. С. и застигнал движещите се
непосредствено пред него, в дясната пътна лента, пешеходци – Г.В., св. Й.Й. и св. Р.В.. Автомобилът достигнал до пешеходците, когато
те се намирали малко преди входа на дом № 13. Подс. П.Е.Д.
не ги възприел, не намалил скоростта си и не предприел спасителна маневра,
вследствие на което настъпил удар между предната дясната част на управлявания
от него автомобил и Г.В. и св. Р.В.. Първоначалното съприкосновение между превозното
средство и тялото на Г.В. настъпило за автомобила – в областта на дясната част
на предната му броня и спойлера, в областта на декоративната пластмасова
решетка, а за тялото на В.- в областта на задновъншната
повърхност на дясната му подбедрица и в областта на
десните фарове на превозното средство и дясната поясна
област на В.. В резултат от удара тялото на В.се завъртяло и било качено върху
предния капак на автомобила. Достигнало до дясната част на предното обзорно
стъкло, където последвал нов удар между главата на Г.В. и стъклото, което се
напукало. След това и в резултат на инерционни сили, тялото на Г.В. изпаднало
на около 10 метра напред от мястото на удара. В резултат на това В.получил
множество тежки увреждания по жизнено важни органи по цялото тяло, но основно в
областта на главата. Удар възникнал и между предната броня на автомобила в
дясно, предната декоративна решетка на автомобила и лявата подбедрица
и лявата част на тялото на св. Р.В.. В резултат от този удар и възникналите при
него инерционни сили, свидетелката паднала първо върху предния капак на
автомобила, а след това на пътното платно, от лявата страна на превозното
средство. Тя получила телесни увреждания в областта на главата и крайниците.
Като следствие от описания сблъсък дясната декоративна пластмасова решетка на
предния спойлер (под бронята на л.а. „Мерцедес“) изпаднала; по десния край на
бронята се появили спуквания, предната декоративна решетка се счупила, предния
капак в дясно бил огънат, фирмения знак и дясното странично огледало също били
огънати назад, десния пластмасов панел под предното стъкло се счупил, счупило
се и предното обзорно стъкло – в дясно.
Подс. П.Е.Д. се изплашил
от случилото се. Той не намалил скоростта на движението си, не спрял, а
продължил да управлява л.а. към дома си находящ се в
с. С. обл. Р., ул. „Д., където незабавно се свързал
със свой познат, който говорел английски език-св. Н.О.Н.. В проведения с него
телефонен разговор той му казал, че е блъснал хора и го помолил да се обади на
телефон за спешни повиквания 112. Поискал и св. Н. да му съдейства да се
предаде на органите на полицията, тъй като не владеел български език и не можел
да го направи сам. От своя страна св. Н. се придвижил до дома на подсъдимия,
след което двамата веднага се отправили към мястото на пътния инцидент.
От своя страна св. Й., който не бил пострадал от произшествието веднага се
свързал със спешна медицинска помощ и се обадил на живеещата в дом №13 св. А.А., която работела като медицинска сестра в с. С.. Св. А.
излязла от дома си и се опитала да окаже помощ на двамата пострадали – Г.В. и
св. Р.В.. След като прегледала
пострадалите тя установила, че св. В. е в съзнание, но състоянието на Г.В. видимо било
много тежко.
Малко по-късно, на място пристигнали
екипи на СМП гр. В. и гр. Р.. Сред тях били св. Н.Н.
– медицински фелдшер и св. Е.Т. – лекар координатор при ЦСМП. Те констатирали
настъпилата смърт на Г.В. и откарали св. Р.В. *** АД – за оказване на спешна медицинска
помощ и лечение.
Междувременно били пристигнали и екипи на ОДМВР – Р., сред които св. Н.К..
Пред последния с помощта на св. Н. подсъдимият разказал за случилото се. Същият
бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен № ARBB – 0018, като в 21.14
часа с проба № 1415 в издишания от подсъдимия въздух не било отчетено наличието
на алкохол.
На същата дата бил извършен и оглед на местопроизшествие. При същия – в
интервала от 23.10 ч. до 00.45 часа на 20.10.2015 г., било установено
състоянието на пътното платно, били иззети и веществени доказателства – обект
№2 – пластмасов детайл – решетка; обект №3 – пластмасов детайл с тъмносин цвят;
обект №4 – парче пластмаса с черен цвят и размер 6 х 2.5 см.; обект №5 –
химикал с Ч. цвят и обект №6-каскет. По време на огледа били направени фотоснимки и скица на произшествието.
На 20.10.2015 г. в дома на подс. П.Е.Д., в условията на неотложност бил извършен и
оглед на местопроизшествие, както и претърсване и изземване при което бил
установен лекият автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 240“ с ДК № *****. В рамките на огледа, за времето от
01.00 – 01.25 часа били установени деформациите по превозното средство. С
протокола за претърсване и изземване в
качеството на веществено доказателство бил приобщен лекият автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 240“ с ДК № *****.
Впоследствие – на 26.10.2015 г. бил извършен оглед на веществено
доказателство - лекият автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 240“ с ДК № *****,
при което отново били установени деформациите по него, като с разписка, на
17.03.2017 г. същият бил върнат на подс. П.Е.Д..
Съдебно-медицинска експертиза на трупа на пострадалия
Г.Г.В. открила съчетана травма: ……………………………………………………………………………………
Посочените травматични увреждания били получени по механизма на действие на
твърди тъпи и тъпоръбести предмети и и инерционни
сили. В резултат на черепно-мозъчната травма, довела до несъвместими с живота
увреждания на централната нервна система, в рамките на съчетана травма, като
пряка и непосредствена последица от пътното транспортно произшествие от 20.10.2015
г. настъпила и смъртта на пострадалия В..
От заключението на изготвената и приобщена съдебномедицинска експертиза №
1289/2015 г. при произшествието на 20.10.2015 г. Р.В. получила следните
увреждания – сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична
симптоматика; счупване на латералната стена на лява орбита. Отоци, кръвонасядания и охлузвания на лицето. Колекция от кръв под
лигавицата на лява очна ябълка. Оток и кръвонасядане
на главата. Оток и кръвонасядане на лява подбедрица. Оток, кръвонасядане и
охлузване на лява лакетна става. Охлузвания на двете
ръце. Описаните увреждания на В. са в резултат действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са й причинили временно разстройство
на здравето, неопасно за живота или лека телесна повреда по см. на чл. 130, ал.
1 от НК.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно:
обясненията на подс. П.Е.Д. (частично), показанията
на свидетелите А.А. (както дадените непосредствено и
устно, така и изцяло приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), Й.Й. (както дадените непосредствено и устно, така и частично
приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5,
вр. ал.1, т.1 от НПК), Н.Н.
(както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при
условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), Н.Н. (както
дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по
реда на чл.281, ал., ал.5, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК), Р.В. (както дадените непосредствено и устно, така и
частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК), С.Т.,
Е.Т. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при
условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), Т.Т.
(както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при
условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК) и Н.К. (както дадените
непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на
чл.281, ал., ал.5, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК), А.К.Ш.и Х.С.М., писмените доказателства и
доказателствени средства: протоколи за оглед на местопроизшествие (л.2-6 от дос. пр. и л.12-15), фотоалбуми към протоколи за оглед (л.8-11
от дос. пр. и л.16-17), протокол за претърсване и изземване
(л.18-21 от дос.пр.), протокол за химическо
изследване (л.78 от дос.пр.), копия на СУМПС, удостоверение за пребиваване
на гражданин на ЕС, свидетелство за регистрация на л.а., контролен талон,
полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”,
удостоверение за техническа изправност (л.80-84; л.87-90 от дос.
пр.), извлечение от регистър на
техническо средство (л.86 от дос. пр.), удостоверение за наследници (л.91 от дос.пр.), протокол за оглед на веществени доказателства
(л.101102 от дос. пр.), карта за проверка на спирачна
система (л.103 от дос. пр.), писмо от ЦСМП-Р. (л.146
от дос. пр.), копия от книга за вписване на
повиквания в ЦДМП-Р., фиш за спешна помощ и пътна книжка (л.147-151 от дос.пр.), разписка (л.176 от дос.пр.),
удостоверение от „ЕВРО СТАРС“ ООД, гр. Р. (л.168 от съд.пр.), заверено копие от
свидетелство за регистрация (л.171 от дос.пр.), писмо
от Община И.и скица на ул. „Иван Вазов“ в с. С. община И., обл.
Р. (л.183-184 от съд.пр.), писмо от ИА „АА“ (л.227 от съд.пр.), писмо от ОД на МВР-Търговище (л.245 от
съд.пр.), заявление за регистрация на л.а. и протокол за преглед за техническа
изправност на ППС (л.246 от съд.пр.), декларация (л.247 от съд.пр.), както и
заключенията на назначените и изслушани в рамките на съдебното дирене пред
настоящата съдебна инстанция съдебно медицинска експертиза на труп, съдебно
медицинска експертиза, химическа експертиза, комплексна автотехническа
и съдебно медицинска експертиза и съдебно медицинска експертиза и допълнителната автотехническа
експертиза.
При оценката обясненията на подсъдимия, съдът отчете, че същите се явяват
както важен източник на доказателства, така и средство за защита, упражняването
на което не води до задължение за подсъдимия да има поведение, насочено към
разкриване на обективната истина. Чл. 55 ал. 1 НПК дава право на подсъдимия да
депозира обяснения, каквито намери за нужно, без да държи сметка за тяхната
истинност. Изложеното, без да е основание за безкритично отхвърляне на обясненията
на подсъдимия, създава за съда задължение да прецени внимателно и задълбочено
това доказателствено средство в контекста на показанията на свидетелите, на
другите обективни доказателства по делото, на основата на собствената логичност
и вътрешна убедителност на самите обяснения.
Съобразявайки тези критерии настоящият съдебен състав кредитира изцяло обясненията
на подс. П.Е.Д. в частта им, досежно датата на
извършване на инкриминираното деяние, посоката на движение на превозното средство,
пътната обстановка, местоположението на автомобила върху пътното платно по
време на движението му, мястото на удара, посоката на движение на пешеходците, като
прецени, че в тази им част, същите са единни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с останалите, събрани по делото доказателствени средства и в
частност с показанията на всички свидетели в производството, както и с
отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие.
Възприе се изложеното от страна на подсъдимия и досежно атмосферните
условия и осветеността от уличното осветление към момента на процесното транспортно произшествие. В тази насока
изложеното от страна на подсъдимия, съдът в настоящия си състав намира за
достоверно отражение на интересуващите производството фактически положения, доколкото
същото е в унисон с показанията на незаинтересованите от крайния изход на
процеса показания на свидетелите А.А., Н.Н., Н.Н., С.Т., Е.Т., Н.К. и
отчасти – тези на св. Т.Т., както и с приобщените по
реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК показания
на свидетелите Р.В. и Й.Й.. Всеки един от тези
свидетели, в унисон с изложеното от страна на подсъдимия сочи, че към момента и
малко след настъпването на произшествието е било тъмно, уличното осветление на
мястото на настъпването му не е работело и участъкът от пътя не е бил осветен,
а пътната настилка е била мокра от ръмящия дъжд. В този смисъл съдът възприе за
истинни твърденията на подсъдимия в тази насока отчитайки и удостовереното в
протокола за оглед на местопроизшествие, както и заключението на назначената в
рамките на съдебното дирене допълнителна АТЕ, сочеща, че на следващия посоката
на движение на подсъдимия стълб от уличното осветление не е имало монтирано
осветително тяло.
Съдът възприе и обясненията на
подсъдимия П.Е.Д. досежно начина на придвижване на тримата
пешеходци, сред които и пострадалия Г.В. – един до друг, вдясно по платното за
движение, посоката и на движение - по посока на движението на автомобила,
управляван от подсъдимия, като намери, че и в тази им част същите отново са
единни и кореспондират по несъмнен и категоричен начин с експертно установеното
от комплексната АТЕ и СМЕ и показанията на свидетелите С.Т., Т.Т., както и с тези на св. Й.Й.
и Р.В. – показанията им дадени в рамките на съдебното дирене, както и
приобщените частично от досъдебната фаза на производството, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК.
Съдът не възприе изложеното от страна
на подсъдимия, касателно скоростта на движение на управляваното от негова
страна превозно средство, съобразявайки, че в тази си част същите се
опровергават по категоричен начин от заключението на назначената и изслушана
комплексна АТЕ и СМЕ, при която експертите, съобразявайки обективните находки и
отразеното в огледния протокол са категорични, че
скоростта на движение на процесното ППС е възлизала
към момента на удара на 44.6 км.ч.
Съдът възприе като достоверно отражение на интересуващите производството
факти и обясненията на подсъдимия за поведението му след пътния инцидент –
уплахата и търсенето на съдействие от св. Н.Н., което
намира за напълно житейски логично, а и в унисон с показанията на свидетелите Н.Н. и Н.К.. Липсват каквито и да е основания за настоящия
състав да изключи изложението му в тази му част и да го приеме за защитна
позиция с оглед смекчаване на отговорността предвид обективно установеното –
незабавното телефонно обаждане на св. Н., пълното признание и описание на
случилото пред свидетеля, търсенето на съдействие за свързване с компетентните
власти, необходимостта от помощ чрез осъществяване на превод (доколкото подсъдимият
не е владеел български език и не е можел да осъществи комуникация с полицейските
служители). В последната насока са и показанията на св. К. – полицейския
служител бил на мястото на пътния инцидент.
Възприеха се и обясненията на подс. Д. в частта,
с която същият заявява, че не е възприел пешеходците и че същите са били в
неосветена от светлините на управляваното превозно средство зона. Именно с
оглед изложеното от подсъдимото лице в тази насока и съпоставката му със
заключението на назначената и изслушана в рамките на съдебното дирене допълнителна
АТЕ, съдът изгради фактическите си изводи в насока, че осветителната система на
автомобила е била съобразена с европейския стандарт (по отношение на автомобили
с ляво стояща кормилна система).
Времето на произшествието се
установява чрез съпоставка на гласните доказателствени средства – обясненията
на подсъдимия и показания на свидетелите Й.Й., Р.В., А.А., Н.Н., Н.Н.,
Е.Т. и Н.К. и писмените такива – протокол за оглед на местопроизшествие.
Съдът
възприе и изложеното от страна на свидетелите Р.В. и Й.Й.,
дадени в рамките на съдебното дирене пред настоящия състав, които възприе за
достоверно отражение на интересуващите производството факти, с изключение на
частта, в която същите заявяват, че произшествието е станало под работеща лампа
на уличното осветление, в осветен участък от пътя. Както беше посочено по-горе,
относно това обстоятелство, съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия,
съобразявайки, че в тази им част показанията на свидетелите В. и Й. са вътрешно
противоречиви и изцяло се опровергават от показанията на незаинтересованите от
крайния изход на производството свидетели А.А., Н.Н., Н.Н., С.Т., Е.Т., Н.К. и
отчасти – тези на св. Т.Т., отразеното в огледния протокол и закрепеното във фотоалбума към него,
както и от заключението на допълнителната АТЕ (досежно липсата на осветително
тяло на стълба след мястото на пътния инцидент). Съдът съобрази също така и даде
вяра на изложеното от страна на св. В. относно тези обстоятелства в досъдебната
фаза на производството (частично приобщените показания по реда на чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.1 от НПК), в които същата изрично сочи,
че е било тъмно и е ръмял дъжд. В останалата си част – досежно времето,
мястото, разположението им на пътното платно, последвалият удар и отдалечаване
на управляваното от подсъдимия превозно средство, съдът възприе казаното от
двамата свидетели с оглед пълното им съответствие с останалите гласни
доказателства и обективно установеното от експертите. Изцяло се възприеха
показанията на тези свидетели и относно състоянието на пострадалия след
произшествието, мястото на падането му и последвалите произшествието събития.
Съдът
възприе показанията на свидетелите Н.Н. (както
дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по
реда на чл.281, ал., ал.5, вр.
ал.1, т.1 от НПК), Н.Н. (както дадените
непосредствено и устно, така и частично приобщените при условията и по реда на
чл.281, ал., ал.5, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК), С.Т., Е.Т. (както дадените непосредствено и устно,
така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК), Т.Т. (както дадените непосредствено и устно,
така и частично приобщените при условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК)
и Н.К. (както дадените непосредствено и устно, така и частично приобщените при
условията и по реда на чл.281, ал., ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК). Настоящият съдебен състав
отчете, че тази група от свидетели макар и да не са възприели непосредствено
настъпването на самия инцидент са били в района на произшествието и възприели ориентировъчното
време на настъпването му, участниците в него, атмосферните условия и
осветеността на пътния участък, в който се е реализирало същото, при това
непосредствено след настъпването му. Всеки един от тях в унисон един с друг и
съответно на обясненията на подсъдимия, протокола за оглед и фотоалбума към
него, а също така и с оглед установеното от заключението на назначената
допълнителна АТЕ описва разположението на стълбовете на уличното осветление, липсата
на такова на мястото на инцидента и лекия ръмеж от дъжд. Показанията на
свидетелите Н. и К. се поставиха в основата на доказателствените
изводи на настоящата съдебна инстанция и касателно последващото
поведение на подсъдимия.
Показанията
на св. А.Ш.се възприеха единствено с оглед обстоятелствата предшествали
инцидента – пътуването на подсъдимия до гр. С. и ориентировъчното време, в
което се е отправил към с. С..
Съдът
изключи от доказателствените си изводи показанията на
св. М. отчитайки, че същите не допринасят за изясняване на значими за
настоящото производство факти, с оглед заявената липса на спомен за конкретната
проверка на превозното средство, управлявано от подсъдимия.
В обобщение приетата фактология относно движението на автомобила, скоростта
на придвижването му, за мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на
ПТП се очертава като единствено възможната от логическата взаимовръзка на
обективните факти, установени от заключенията на комплексната автотехническа и медицинска експертиза и допълнителната автотехническа експертиза, от протокола за оглед, от обясненията
на подс. П.Е.Д. и отчасти - показанията на свидетелите Й.Й.
и Р.В.. По отношение на видимостта в конкретния пътен участък и опасната зона
за спиране на превозното средство, управлявано от подс.
П.Е.Д. съдът съобразни конкретно заключението на назначената допълнителна АТЕ,
при която експертните извършвайки оглед на място и съобразявайки допълнително
събраните гласни и писмени доказателства са дали отговор на конкретно
поставените задачи – относно разстоянието на осветяване на тримата пешеходци
при двата вида осветителни системи, като са изготвили и съответни мащабни скици,
включително и на уличното осветление в района на пътното транспортно
произшествие. Като съобрази допълнителните уточнения, дадени в съдебно
заседание, съдът изцяло кредитира изводите на експертите по двете експертни
заключения (по отношение на видимостта – това на допълнителната АТЕ по изложените
по-горе съображения). Комплексната автотехническа и
медицинска експертиза отчита всички значими за пътната ситуация фактори –
повредите по автомобила с деформации в предната му част и спуканото челно
стъкло, особеностите на конкретния пътен участък, констатираните по тялото на
пострадалия травматични увреждания, разположението на разпилените автомобилни
детайли, разположението на тялото на пострадалия след падането му на
терена–всички индикиращи къде е настъпил
първоначалния сблъсък между управлявания от подсъдимия автомобил и пешеходците.
Това са обективни факти, които изясняват механизма на произшествието и
изключват възможността деформациите по автомобила да бъдат получени по различен
от гореприетия начин. В заключенията на двете
експертизи се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния факт.
Този способ за събиране и проверка на доказателствата изяснява механизма на
възникване на ПТП, скоростта на движение на автомобила и на пешеходците и
мястото на инициалния удар. Изброената категория въпроси са включени в предмета
на доказване по чл. 102, т. 1 НПК, които поради своето естество се обуславят от
специални знания и предполагат задължително назначаване на експертиза. Настоящият
съдебен състав кредитира експертизите, допуснати на досъдебното производство и
в рамките на съдебното дирене. За да стори това, съдът отчете няколко
релевантни обстоятелства. На първо място - вещите лица притежават специална
компетентност и познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма.
На второ – експертите са използвали целия наличен доказателствен материал на
досъдебното производството, както и този, допълнително събран в рамките на
съдебното дирене, като при изготвянето на заключението на допълнителната АТЕ
същите са извършили и непосредствен оглед на мястото на инцидента. След
подробен анализ на изявленията на подсъдимия като основен участник в инцидента,
показанията на св. В. и св. Й., на характеристиките на пътя, на автомобила, на
изпадналите на пътното платно части, а също и мястото на падане на пострадалия
върху терена, експертите заключават, че по дължина на пътното платно ударът е на
16-16.5 метра от ориентира, а по широчина - изцяло в дясната лента на пътното
платно, считано по посоката на движение на лекия автомобил. Всяко едно от
анализираните експертни заключения е съобразено с чл. 153 от НПК и включването
им в доказателствения материал не противоречи на разпоредбите на НПК.
Така установеният механизмът на настъпване на произшествието се подкрепя и
от обясненията на самия подсъдим, както и показанията на другите участници в
произшествието, чиито спомени изясняват мястото на произшествието, движението
на пешеходците и разположението им на пътното платно, както и момента на удара.
Обясненията на подсъдимия и показанията на св. Й. и св. В. в обсъдените части
влизат в пълно съответствие с експертните становища, а също така и със
съдържимото в огледния протокол.
Въпреки липсата на обективно установени спирачни следи, деформациите по
автомобила, ведно с обясненията на подс. П.Е.Д. и отразеното
в огледния протокол и показанията на св. Й. относно са
достатъчна основа по научнотехнически начин да бъде
установено, че преди пътното произшествие подсъдимият е управлявал автомобила
със скорост от около 44.6 км./ч.
Фактическа констатация за начина, по който са се придвижвали пешеходците,
сред които е бил и пострадалия Г.В., съдът направи въз основа на обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Й. и В., които дават относително сходни
сведения за начина, по който се е придвижвали пешеходците-един до друг и леко
по диагонал по пътното платно с гръб към посоката на движение на управлявания
от подсъдимия лек автомобил.
Съдът
прие, че смъртта на Г.Г.В. е в непосредствена причинна
връзка с пътнотранспортното произшествие. СМЕ на труп и комплексната експертиза
на досъдебното производство наред с другите доказателства не допускат различна
интерпретация относно това обстоятелство, част от главния факт. Тази причинна
връзка между деянието и настъпилата смърт не би могла да се разкъса дори с
аргумент, че по отношение на пострадалия не е предприета навременна медицинска
помощ. Известно от доктрината и практиката е, че при тази категория
престъпления невземането на своевременни мерки за спасяване живота на
пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинната
връзка между деянието и настъпилата смърт.
На изброените по-горе писмени
доказателствени материали съдът също даде вяра, като отчете относимостта
им към предмета на доказване в производството.
От правна страна:
Обвинителният акт е внесен в
съда против подсъдимия П.Е.Д. за престъпление по чл. 343, ал. 3 вр. ч. 1, б. „в“ вр. чл. 342,
ал.1, пр. 3 от НК.
Основателността
на обвинителната теза предполага да бъде установено, че на процесната
дата – 20.10.2015 година, поради нарушение на правилата за движение, установени
в чл. 5, ал.2 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, подсъдимият е причинил по
непредпазливост смъртта на Г.Г.В., като след деянието
е избягал от местопроизшествието.
Събраните в хода на съдебното следствие доказателствени материали по
несъмнен начин установяват частичната състоятелност на тезата на обвинението.
На първо място от обективна страна е установено, че подсъдимият П.Е.Д. на 20.10.2015
г. в с. С. обл. Р. е управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел Е 240, с рег. № ****.
Точната скорост на управляваното от подс. П.Е.Д. моторното
превозно средство-44.6 км. ч.
съдът изведе от заключението на комплексната автотехническа
и медицинска експертизи. Така подс. П.Е.Д. не е
съобразил скоростта си на движение с императивното правило на чл. 20, ал. 2, изр.1 ЗДвП. Съдът в настоящия си състав намира, че конкретното нарушение на този текст
е именно в тази му част, като в случая, с оглед изложеното по-горе, досежно
обясненията на подсъдимия, че не е възприел движещите се пешеходци счете, че
осветителната система на управляваното от негова страна превозно средство е
била съобразена с изискванията за движение по републиканската пътна мрежа (т.е.
европейска осветителна система). Същевременно обаче същият не се е съобразил с
конкретните атмосферните условия, със състоянието на пътя и с условията на
видимост, за да е в състояние да спре при възникналото предвидимо препятствие
(движещите се на пътното платно трима пешеходци). В случая този участък от пътя
е бил без тротоарна площ в посоката за движение на управляваното от подсъдимия
превозно средство, подсъдимият се е движил в тъмната част на денонощието, като уличното
осветление не е работело в конкретния участък, ръмял е дъжд и асфалтовата настилка е била мокра. В тази
усложнена пътна обстановка и в населен район, подсъдимият е управлявал лекия
автомобил с близка до максимално допустимата скорост - от 44.6 км.ч., която в
случая, макар и разрешена за населеното място, се оказала несъобразена с
конкретните пътни условия. Подсъдимият е пренебрегнал законовото задължение,
подценил е пътната обстановка и не е предприел действия за намаляване скоростта
на движение, позволяваща му да спре в рамките на осветената си зона при всяко предвидимо
препятствие на пътя – в случая движещите се на пътното платно пешеходци.
Нарушавайки правилото за движение по пътищата, въведено с чл. 20, ал. 2, изр. 1
от ЗДвП, той сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара.
В случая не сме изправени пред т. нар. „непредвидима опасност“, визирана от
правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Такава не би могла да се изведе с
оглед безспорно установеното от фактическа страна. Макар и неправомерно,
движението на тримата пешеходци по пътното платно (в нарушение на предписанията
на чл.108 и чл.111 от ЗДвП), не е било неочаквано за подсъдимия. Той е
управлявал превозното средство в познато населено място, където е знаел, че се
движат често пешеходци, в участък без тротоарна площ в посоката му за движение
(последното изрично се сочи от негова страна в обясненията му пред настоящия
състав). В този смисъл и с оглед действието на изброените по-горе множество неблагоприятни
фактори са налагали движение със съобразена с пътните условия и конкретната
видимост в рамките на осветената от фаровете му зона скорост, като същият сам
се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на пътното
произшествие и смъртта на пешеходеца. Евентуално допуснатите нарушения от страна на пострадалия
в произшествието биха имали значение единствено за размера на гражданската
претенция за обезвреда на правоимащите (при
евентуално отчитане на съпричиняване от страна на
пострадалия), но не и за наказателната отговорност на подсъдимия.
В обобщение не бяха споделени доводите на защитата с позоваване на заключението
на допълнителната АТЕ – относно невъзможността на подсъдимия да предотврати
настъпването на произшествието.
С оглед липсата на т. нар. „непредвидима опасност“ и по изложените по-горе
съображения съдът оправда подсъдимия по повдигнатото му обвинение за допуснато
нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП (която разпоредба е неприложима с
нарушаването на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП).
Съдът не споделя и доводите на защитата с позоваване на разпоредбата на
чл.15 от ЗДвП. Както се сочи изрично в Решение № 36 от 31.05.2013 г. на ВКС по
н. д. № 2328/2012 г., II н. о., НК института на случайното деяние по чл. 15 от НК е приложим, но само при отсъствие на неблагоприятните пътни условия,
проявени при инцидента, като поведението на водача следва да е изцяло
правомерно и в съответствие със законово установените правила за движение по
пътищата. Едва тогава появата на пешеходците на пътното платно в опасната зона
за спиране на автомобила би могла да се приеме за случайно деяние, тъй като не
по своя вина подсъдимият ще е поставен в невъзможност да избегне настъпването
на обществено опасните последици.
В резултат на удара, на пострадалия В.са били причинени травматични
увреждания, в резултат на които на 20.10.2015 г. той е починал.
Доколкото по делото не се установява
друга причина за настъпване на съставомерния резултат
- смъртта на Г.В., то следва да се приеме, че същата се намира в пряка
причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение на правилата
за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (Решение № 176 от 11.05.1987 г., III н. о.).
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че с деянието си,
подсъдимият П.Е.Д. е осъществил от обективна страна всички признаци на състава
на престъплението с горепосочената правна квалификация, като е допуснал
нарушение на чл.20, ал.2, изр. 1 от ЗДвП.
Съдът оправда подсъдимия и за твърдяното от страна на държавното обвинение
нарушение на чл.5, ал.2 от ЗДвП, доколкото цитираната норма предвижда общо
задължение за водачите на превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Посочената норма спада
към общите правила, съдържащи се в ЗДвП, като отделното въвеждане на конкретни
задължения, свързани с управлението на пътните превозни средства е детайлно
уредено в следващите разпоредби на с.з. Така са въведени редица задължения в
специфициран вид, в отделни раздели, пряко детайлизиращи общите вменени на
водачите задължения. По силата на общото правило Lex spetiali derogat legi generali квалификацията на
дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима, възможна и правно
оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не се субсумира под специален състав. (в тази насока Решение №211
от 11.09.2012 г. по н.д. №414/2012 г., III н.о.; Решение №289 от 09.06.2013 г.
по к.н.д. №936/2013 г., III н.о.).
От субективна страна деянието е извършено от подс.
П.Е.Д. виновно, при форма на вината несъзнавана непредпазливост (negligentia) по см. на чл. 11, ал. 3, пр. 1 от НК. Подсъдимият
не е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но е бил длъжен и е могъл
да го предвиди, тъй като правоспобен водач е бил
наясно с правилата за движение. При конкретната пътна обстановка подсъдимият не
е искал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди като се имат предвид опита
като водач на МПС от една страна, а от друга – обстоятелството, че се е движил
в населено място, където обичайно се движат пешеходци.
Съдът оправда и подсъдимия по повдигнатото обвинение за осъществяване на
квалифицирания състав - да е избягал от местопроизшествието и съответно - по
правната квалификация по чл.343, ал.3 от НК. В последната насока настоящият
съдебен състав съобрази задължителните указания, съдържащи се в Постановление №
1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС. Конкретно съгласно т.4, б. „и“
от посочената задължителна съдебна практика „Квалифициращият признак "избягал от местопроизшествието " е
налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и
временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие
някои доказателства за установяване на фактическата обстановка...“. В
конкретния случай, с оглед обясненията на подсъдимия и показанията на св. Н. и
св. К. с категоричност се установява, че макар и да е напуснал района на
произшествието, подсъдимият е направил това, но не за да се укрие или заличи
участието си в пътния инцидент, а единствено за да потърси съдействие доколкото
не е владеел български език. Същият незабавно е уведомил св. Н., който знаел
езика и с когото често общувал и поискал съдействието му за превод, като
непосредствено след пристигането му се е върнал на мястото на ПТП-то и
съдействал на органите на полицията пред които признал изцяло за участието си в
произшествието.
Съдът не преквалифицира деянието и не приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление по чл. 343а НК, тъй като прие, че основанията за това не са
налице. Тази норма се прилага единствено и само ако след настъпване на
пътнотранспортното произшествие, при което са били увредени лица, деецът е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия участник в движението,
получил съставомерни увреждания – средни или тежки
телесни повреди или смърт. В конкретния случай подсъдимият не е предприел
действия по оказване на помощ на пострадалия и дори не е преустановил
движението на автомобила си.
По изложените съображения,
съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.343,
ал.1, б. „в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Като причини за извършване на
престъплението, съдът отчете ниското правно съзнание на подсъдимия и
несъобразяване със законово регламентираните правила за движение по пътищата.
По вида и размера
на наложеното наказание:
При индивидуализацията на
наказанието съдебният състав отчете като смекчаващи отговорността на подс. П.Е.Д. обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, направените самопризнания в хода на съдебното следствие пред
настоящия състав на съда и изразеното съжаление за случилото се. Отегчаващи
отговорността на подс. П.Е.Д. обстоятелства, съдът не
отчете.
Настоящият
съдебен състав прецени, че в конкретния случай, не са налице предпоставките за
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице двете
кумулативно дадени предпоставки, позволяващи приложението на тази законова
разпоредба. От една страна, по делото не се констатира наличието на такива
многобройни смекчаващи отговорността на подс. П.Е.Д. обстоятелства
или изключително такова, които в съвкупността си да обуславят значително по-
ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца в сравнение с
типичните за този вид престъпления. От друга страна, личността на подсъдимия и
индивидуалната специфика на обстоятелствата, при които е извършено деянието не
сочат на извода, че и минимално предвиденото в санкционната част на
разпоредбата на чл. 343, ал. 1, б. “в” от НК наказание, се явява несъразмерно
тежко за подсъдимия. Ето защо съдът прецени, че в конкретния случай
наказанието, което следва да бъде определено на подсъдимия за извършено от
същия престъпление с горепосочената правна квалификация следва да бъде
определено съгласно критериите, предвидени в разпоредбата на чл. 54 от НК, но
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Съобразявайки целите
на специалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
настоящият съдебен състав наложи на подс. П.Е.Д. наказание
в размер под средния, предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл. 343,
ал. 1, б. “в” от НК, а именно лишаване от свобода за срок от три години.
Съдът,
като намери, че са налице материалноправните
предпоставки за отлагане на наложеното наказание, а именно: наложеното
наказание е лишаване от свобода за срок от три години, подс.
П.Е.Д. не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително осъденият да изтърпи
така наложеното наказание. В този смисъл и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от пет години,
считано от влизане на настоящата присъда в сила.
Съдът
се произнесе и на основание чл.59, ал.1 от НК приспадна времето, през което подс. П.Е.Д. е бил фактически задържан от 21.10.2015 г. до
23.10.2015 г. и е бил с мярка за неотклонение домашен арест, считано от
23.10.2015 г. до 14.01.2016 г.
За постигане на необходимото поправително и превантивно въздействие върху
подсъдимия на основание чл. 343г НК съдът му наложи наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от три години, считано от датата
на влизане на присъдата в сила. Този срок е съобразен с тежестта на нарушението
на правилата за движение и е достатъчен да гарантира сигурността на останалите
участници в движението.
По
разноските:
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. П.Е.Д.
да заплати направените по делото разноски – сумата от 1194,76 лева – по сметка
на Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство), сумата от
1317.40 лева – разноски, направени в рамките на съдебното следствие, както и на
основание чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
На основание цитираната процесуална
разпоредба съдът осъди подс. П.Е.Д. да заплати в
полза на частните обвинители в производството - Р.Г.В. и Й.Г.Г. направените по делото разноски в размер на 2300 (две
хиляди и триста) лева.
Веществените доказателства - обект № 2 – пластмасов детайл – решетка; обект
№ 3 – пластмасов детайл с тъмносин цвят, обект № 4 парче пластмаса с черен цвят
и размер 6х2,5 см.; обект № 5 – химикал с Ч. цвят и 1 бр. влакно с бял цвят,
след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат като вещи без стойност.
Вещественото доказателство - обект № 6 – каскет следва да бъде върнато на
собствениците му – Р.Г.В. и Й.Г.Г. – наследници на Г.Г.В..
По
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: