О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 65
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 18.02.2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито
заседание от седемнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, ч.т.д. №102 описа на ПАС за 2020 г., установи следното:
Производството по реда на чл. 274 във вр. с чл.121 от ГПК.
Предмет на
производството е определение №1388 от 20.12.2019 г., постановено от Окръжен съд
С. по т.д. №97/2019 г. на основание чл.118,ал.2 от ГПК.
С посоченото
определение окръжният съд е прекратил производството по делото и го е изпратил
по подсъдност на С.Г.С., съгласно правилата на общата местна подсъдност за
произнасяне по предявените два обективно кумулативно съединени иска.
Частният жалбоподател В. ЕООД, ЕИК ********,
представлявано дружество от управителя си П.А.Н., действащ чрез процесуалния си
представител адвокат С.Ф.М., е останал недоволен от така постановеното определение
и моли то да се отмени, като неправилно. Изложил е аргументи за неприложимостта
на чл.105 във връзка с чл.108,ал.1,изр.2 от ГПК и чл.113 от ГПК в конкретния случай, както и за
приложимостта на чл.115 от ГПК.
Ответникът ЗАД А. АД, ЕИК *********,
не е представил отговор.
Съдът, след като разгледа частната
жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:
Обжалваното определение е връчено на
жалбоподателя на 06.01.2020 г. Частната жалба срещу него е подадена по пощата на
07.01.2020 г. в едноседмичния срок от връчване на определението. Ето защо е
спазен срокът по чл.275,ал.1 от ГПК и частната жалба не е просрочена. Подадена
от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт, поради
което подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната
жалба се явява основателна.
Предмет на настоящото производство е местната
подсъдност на делото и изпращането му на С.Г.С. съгласно правилата на общата
местна подсъдност, както е посочено в определението.
От данните по делото се установява, че окръжният съд е сезиран с
искова молба от В. ЕООД против ЗАД А. АД
за заплащане на сумата от 43 753,71 лв., от които сумата 38 389,80 лв.,
представляваща неизплатено и дължимо застрахователно обезщетение по щета №***********/2016
г., образувана по застрахователна полица №********** от 25.10.2016 г. по
застраховка „Защитено имущество“ за увреждания на подпорна стена, част от
застрахования хотел “Г.“, причинени в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 09.11.2016 г., както и сумата 5 363,91 лв., представляваща
мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, дължима за периода от
23.06.2016 г. до 07.11.2019 г.
Ищецът се позовава на застрахователно
правоотношение между него и ответника от 25.10.2016 г. Твърди, че е настъпило
застрахователно събитие на 09.11.2016 г. и , че е уведомил застрахователя за
причинените увреждания, настъпили в резултат на събитието. Образувана била
преписка по щета, изготвени били опис на
повреденото и унищожено имущество, но застрахователят отказал да заплати
застрахователно обезщетение за вредите на подпорната стена с аргумент, че не са
вследствие на заявеното събитие „Проливен дъжд“. В резултат на тези твърдения
са предявени осъдителните претенции с исковата молба пред Окръжен съд С..
Ответникът в отговора срещу исковата молба е
направил възражение за местна подсъдност на делото пред Окръжен съд С. на
основание чл.105 и във връзка с чл.108,ал.1 и чл.113 от ГПК. Посочил е, че е
единна юридическа личност със седалище ***, че няма регистрирани клонове по
смисъла на ТЗ на територията на Окръжен съд С.. Въз основа на така посоченото
счита, че местно компетентен съд е С.Г.С., който съд следва да разгледа повдигнатия с исковата молба спор
между страните.
При разглеждане на възражението,
което е подадено в определения от закона срок, окръжният съд е постановил
обжалваното определение. Така се е достигнало до настоящото производство по чл.121 от ГПК.
Съгласно
чл.118 от ГПК, всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. При
определяне на местната подсъдност, какъвто е настоящият случай, са от значение
правилата за общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, както и специалните
правила по чл. 106 – 117 от ГПК.
При проверката съдът е обвързан от
заявените от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба, както и от
посочените страни. Видно от настоящата искова молба, ищецът се е позовал на
сключено с ответника застрахователно правоотношение, на настъпване на
застрахователно събитие и на увреждания вследствие събитието. На тази база е
претендирал застрахователно обезщетение
по Кодекса за застраховането за посоченото от него конкретно увреждане - срутена
подпорна стена.
Когато
се касае до искове за вреди е налице
специалната хипотеза на чл.115 от ГПК. В нея са разграничени исковете за вреди
от непозволено увреждане и за обезщетение по
Кодекса за застраховането. При претенция за застрахователно обезщетение
компетентен съд е този, в чийто район
към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира
постоянният или настоящият адрес на
ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.
В случая ищецът е претендирал застрахователно обезщетение по Кодекса за
застраховането. Той е търговец – юридическо лице. Седалището му е вписано в
Търговския регистър на Агенция по вписванията и се намира в с.Г..
Застрахователното събитие е възникнало в с.Г.. Посоченото село е в съдебния
район на Окръжен съд С.. Ето защо и на основание специалното правило на
чл.115,ал.2 от ГПК, местно компетентен съд, който да разгледа повдигнатия спор,
се явява Окръжен съд С..
Неоснователно е възражението за
местна неподсъдност на ответника. Първо, разпоредбата на чл.105 от ГПК,
постановяваща, че исковете се разглеждат от съда по постоянния адрес на
ответника или седалището му, е с общ характер, намира приложение, доколкото
липсват специални правни норми. В случая, отнасящ се до застрахователно
обезщетение, намира приложение специалната разпоредба на чл.115,ал.2 от ГПК. Не
е налице и разпоредбата на чл.108,ал.1, отнасяща се за юридически лица,
доколкото същата е обща спрямо разпоредбата на чл.115,ал.2 от ГПК. Чл.113 от ГПК в конкретния случай е неприложим, тъй като касае потребителите, а никоя от страните няма
такова качество.
С
оглед гореизложеното, основателни се явяват оплакванията в частната жалба, тъй
като окръжният съд неправилно е определил
местната подсъдност на делото и е уважил възражението на ответника. Ето защо,
неговото определение по чл.118,ал.2 от ГПК следва да се отмени, като делото се
върне за разглеждане от Окръжен съд С..
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
определение №1388 от 20.12.2019 г., постановено от Окръжен съд С. по т.д. №97/2019
г. на основание чл.118,ал.2 от ГПК.
ВРЪЩА
делото на местно компетентния окръжен съд, а именно Окръжен съд С. за разглеждането
му.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.