№ 2423
гр. Варна, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело №
20223100500998 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по подадените от ответниците по спора М. В.
Б. ЕГН-********** и Д. П. Б. ЕГН ********** , чрез адв.Т.П., въззивна жалба вх.№
262183/ 21.02.2022г срещу решението на Варненски РС-26с-в № 260043/17.01.2022г по гр.д.
№ 14753/2020r, с което е признато за установено по отношение на ответниците М. В. Б. и
Д. П. Б., че ищцата СТ. Г. Ж. е собственик на реална част с площ ЗЗкв.м. от имот с
идентиф.№ .... на сК. целия с площ 1257кв.м., при граници и съседи на имота: имоти с
идентиф.№№ ...., 3......., ........, .... и ......., която реална част е заключена между точки Б1, Б2,
БЗ, ВЗ и В1 на комбинирана скица № 4, представляваща приложение № 4 от заключението
на СТЕ на в.л.Ж.Баев /л.155-Iинст.д./, приподписана от съда съставлява неразделна част от
съдебното решение, и която реална част неправилно е отразена в КК, приета със Заповед
№ РД-18-1897/27.11.2018г на ИД на АГКК, като част от имот с идентиф.№ .... - собственост
на ответниците Мария и Д.Б.и, вместо към имот с идентиф.№ .... - собственост на Стоянка Г.
Ж., на осн.чл.54 ал.2 ЗКИР, като ответниците са осъдени да заплатят на ищцата разноски,
погрешно описани в решението в размер на 1750лв. вместо претендираните и описани в
списък по чл.80 ГПК разноски на ищцата, в размер на 1250лв.
Считат решението за неправилно, незаконосъобразно, постановено в разрез със
събраните доказателства и немотивирано и затова молят за неговата отмяна и вместо това се
постанови отхвърляне на предявения иск, като излагат следните доводи:
РС погрешно е възприел и анализирал гласните доказателства, като е извел
неправилни крайни изводи, довело до постановяване на неправилен съдебен акт.
Съдът необосновано и незаконосъобразно е дал вяра единствено на ищцовите
свидетели, въпреки че същите дават сведение единствено за спорове възникнали между
страните, когато на мястото на стара мрежа, отв.Б. започнал да изгражда масивна ограда.
1
Свид.Ш.И., дъщеря на ищцата, твърди, че през 2011г-2012г започнал между страните спор
за ограда, т.к. отв.Б. започнал да изгражда бетонна ограда без съгласието на ищцата.
Свидетелката реално обитава имота на ищцата, а последната от години не живее там
и няма впечатления от случващото се. Именно тази свидетелка била в конфликт с
ответниците. Споровете са възниквали между нея и ответниците, т.к. тя оспорвала
изграждането на масивна ограда, но не и правото на ползване и/или собственост на
ответниците. Свидетелката не твърди преди посочените 2011 - 2012г пътеката между двата
имота да е ползвана от ищцата - нейна майка; напротив, същата потвърждава, че майка й
подавала жалби до Кметството в сК. т.к. ответникът нямал разрешение да изгради масивна
ограда: "Една жалба, втора жалба, трета жалба до кметство К. за оградата, че не е законна,
няма документи, не е искал разрешение....". Не се твърди ответниците да са навлезли в
имота, а само, че се строи масивна ограда без разрешение. По делото са представени
отговори от административния орган, в които се сочи, че за този вид огради не се изисква и
не се издава разрешение. Свид. Щ.И. не отрича процесните ЗЗкв.м. да са ползвани от
ответниците.Сочи, че майката на отв.Б. била сяла царевица на това място и затова бащата на
свидетелката /съпруг на ищцата/ не можел да влиза с тракторче в тази част. От тези
показания безспорно се установява, че процесните ЗЗкв.м. са били владяни и ползвани от
ответниците; те са ги обработвали, т.к. са попадали в техния имот.
Показанията на свид.И. следва да се преценяват по реда на чл.172 ГПК с оглед
личната й заинтересованост от изхода на спора, доколкото същата от години ползва имота
вместо ищцата и именно тя предявява претенции към ответниците. Съдът погрешно е
анализирал показанията на тази свидетелка, без да ги съпостави с останалия доказателствен
материал, като неправилно е възприел, че подаваните от ищцата през 2012г. жалби, са били
спор за собственост, въпреки, че същите са подавано срещу изграждане масивна ограда без
разрешение по реда на ЗУТ, което се установява от текста на жалбите и от отговорите от
Кметство с.К..
Показанията на свидетелката Ж.Й. /водена от ищцата/ потвърждават твърденията на
ответниците и водените от тях свидетели, че между двата имота е имало мрежа, на мястото
на която отв.Б. започнал да поставя ограда от бетонови блокчета. Като съседка на страните,
тази свидетелка има впечатления за двата имота от 80-те години, потвърждава, че отв.Б.
махнал мрежата и започна да си излива бетонни бордюрчета и да прави ограда с бетонни
блокчета. След като Б.и купили имота, тогава сложили телта и имало ограда между имотите.
Преди това било празно; имало само мрежа. Спорове за тази мрежа не е имало, докато не се
започнала бетонната ограда. Свидетелката сочи също, че към 1990г между двата имота вече
имало мрежа, което потвърждават и свидетелите, водени от ответниците.
Свид.Светлана Насковска /дъщеря на ответниците/ има лични и непосредствени
впечатления от двата имота, знае ги от детска възраст, потвърждава, че между имотите
имало мрежа и нямало спор за ползването на процесната част, която родителите й винаги
били владяли като своя от придобиване на имота до настоящия момент. Споровете
възникнали след като баща й - отв.Б. започнал да поставя масивни бетонови блокчета на
2
мястото на старата мрежа, намираща се между двата имота: оградата никога не била местена
откакто бил купен имотът. От 1981г оградата била с мрежа, не била променяна. Отпреди
няколко години имало бетонови блокчета три реда на самата част. Считат, че свидетелката
има непосредствени впечатления, тъй като описва обективно фактическото положение
между двата имота от 80-те години до настоящия момент, като потвърждава, че процесната
част винаги била ползвана от родителите й и била част от техния имот. Необосновано и
неправилно съдът не е кредитирал нейните показания, приемайки, че като дъщеря на
ответниците тя е заинтересована от изхода на спора, а в същото време не взема предвид, че
свид.Щ.И. е дъщеря на ищцата; същата обитава имота; тя и семейството й са съседи на
ответниците и споровете реално са между тях, което сочи на личната й заинтересованост от
изхода на спора. Показанията на свид.И. следва да бъдат ценени по реда на чл.172 ГПК и да
бъдат поставени под съмнение предвид противоречието им с показанията на всички
останали свидетели.
Дадените от свид. Мария Стамова сведения за процесната част потвърждават, че
между имотите на страните винаги е имало мрежа: „за първи път като видях имота /1992г/
беше ограден, както и сега ...". Същата не знае да е имало спорове за граница и Б.и винаги
били ползвали имота си в тази площ и граници.
Липсват мотиви в решението, от които да се установи въз основа на какво съдът е
приел, че ответниците не са владели в някакъв период от време процесната част. Налице е
противоречие в мотивите, т.к. от една страна съдът е приел за установено, че от придобиване
на имот XVIII-348 ответниците са владели същия, а от друга приема за неустановено, че
"през целия посочен от тях период са владели конкретно и процесната реална част". По
делото се установи, че спорове са възникнали между страните едва през 2012г., във връзка с
изграждане на масивна ограда, но дори и да се приеме, че е оспорвано владение на
процесната част, то за периода от 1981г до 2012г са изминали повече от 30 години,
достатъчен период, през който ответниците са я придобили по давност, т.к. са я владели и
ползвали необезпокоявано, явно с намерение за своене.
Погрешно съдът е приел, че от показанията на свид.И. и Й. било установено, че
между двата имота не е имало ограда, а само пътечка. В показанията на свид.Й. не се сочи
такова обстоятелство.Напротив, сочи, че винаги е имало мрежа, на мястото на която сега
имало ограда от бетонови блокчета. Тези свидетелки не дават сведение от кого се е ползвала
процесната част, но след като същата попада в имота на ответниците, е логично да се
приеме, че именно те са владели тази част през всички години и по тази причина е нанесена
имотната граница в КК. Съдът погрешно е извел извод, че жалби са подавани от ищцата
поради спор за граница от 2012г, от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че жалби са подавани срещу незаконна ограда, изградена без разрешение, което
е различно от спор за граница.
Не става ясно, въз основа на какво съдът е стигнал до извода, че ответниците не са
придобили процесната част по давност, след като е приел, че владението им е било
оспорвано едва с поставяне на оградата 2012г, а не се оспорва, че дотогава именно
3
ответниците са я ползвали. След като процесната част е съставлявала част от имота на
ответниците, то безспорно същите са владели и ползвали тази част през всички години от
придобиване на имота, до предявяване на претенцията на ищцата.
СТЕ установява, че ЗЗкв.м. попадат в имот 336 на ответниците, което положение
съществува от придобиване на имота, а имотните граници от всички страни на двата имота
не съвпадат с границите по РП от 1974г. От заключението на СТЕ е видно, че процесната
реална част е разположена между общата регулационна граница на парцели XVIII-348 и
XVII-348 по РП 1974г и общата кадастрална граница на имоти .... и .... по КК КР от 2018г. В
т.2.2.2 в) /стр.8/ от заключението по СТЕ се сочи, че "не може да се твърди, че по отношение
на УПИ - 348 уличната и дворищната регулация по РП от 1974г са били приложени", от
което следва, че процесиите ЗЗкв.м. още от тогава са попадали в границите на имота на
ответниците. От приложената по делото скица № 98/14.07.2011r на Км-во с.Константи-
ново, е видно, че източната имотна граница на УПИ XVIII-348, изцяло съответства на тази
по КК от 2018г. за ПИ 336. Същата удостоверява, че по РП на сК. одобрен със Заповед
1707/03.04.1974г, площта на имота на ответниците е 1260кв.м. и включва процесните
ЗЗкв.м. Имотната граница съществува в този вид от 1981г., /когато ответниците са закупили
имота/ на място, което е. било отредено и замерено за извършване на строителството през
1982г. Съгласно чл.117а, ал.2 ЗУТ "При трасиране на място на регулационна линия на
поземлени имоти, урегулирани с вътрешни регулационни линии по имотните граници, ако
се получат разлики спрямо съществуващите на място материализирани имотни граници в
рамките на допустимата точност, определена по реда на ЗКИР, вътрешните регулационни
линии са по съществуващите на място имотни граници".
Съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства и не е анализирал
правилно свидетелските показания, като погрешно приел, че възражението на ответниците
за придобиване по давност на процесната част в периода 1981г до завеждане на иска било
неоснователно.
Неясен и неправилен е изводът, че е установено ответниците да са владели имоти
XVIII-348 от придобиването, но не и че през целия период са владели конкретно и
процесната част. Щом като по делото е установено, че процесната част винаги е била част от
имота на ответниците и не била ползвана от ищците /няма такива твърдения и
доказателства/, то безспорно се е владяла и ползвала от ответниците. Не е логично да се
приеме, че ответниците са владели имота си от придобиването, а само в някакъв неуточнен
период не са владели процесната част, която винаги е попадала в границите на техния имот
и не е била ползвана от ищците.
Погрешно съдът е интерпретирал казаното от свидетелите и е достигнал до погрешни
крайни изводи, относно владението и ползването на процесната част от ответниците и
затова е постановил неправилно и незаконосъобразно решение.
Предвид изложеното молят за отмяната на първоинст.решение и за отхвърляне като
недоказан по основание предявеният срещу тях иск.
4
Моли за отмяна на решението и в частта на разноските, т.к. претендираните от
ищцата разноски, съгл. представения списък по чл.80 ГПК са в размер на 1250лв, а съдът в
решението си е необосновано е постановил сумата от 1750лв, каквито не е била
претендирана и не е била доказана.
Претендират присъждане и сторените разноски за двете съдебни инстанции, като за
въззивната ще представят допълнително списък по чл.80 ГПК.
С жалбата не са заявени нови доказателствени искания.
Въззиваемата страна СТ. Г. Ж. ЕГН ********** от сК. чрез адв.Сийка Х.ва, в срока
по чл.263 ГПК е депозирала писмен отговор вх.№ 263726/ 29.05.2022г със становище за
неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване решението на ВРС като правилно и
законосъобразно.
Установено е по делото, че ищцата Стоянка Г.Ж. е наследник по закон на Ж.Ж.М.,
б.ж. на сК. поч.11.11.1985г и доколкото другите й ниходящи - Н.Г.М. и И.Г.М. са се
отказали от наследството, останало от майка им /отказът е вписан под № 24/1986г в
особената книга при ВPC/, ищцата е собственик на недвижим имот, находящ се в сК.
общ.Варна, обл.Варна, с адм.адрес ул."Г.Б." № 2, представляващ дворно място с площ
1270кв.м., включено в УПИ ХVII-348 в кв.38 по плана на сК. одобрен със Заповед №
1707/03.04.1974г, при съседи: улица, С. Ж. П., Г.Х. М.Б. и Х.Б.
Г.Д.Ж., поч.25.09.1970г е била призната за собственик по давност на дворно място с
площ 2185кв.м., находящо се в сК. съставляващо парцел V-135 в кв.36 по плана на селото,
при граници: Х. Г., М.Б., Х.Б.и улица, заедно с посторената в него къща, което право е
удостоверено с КНА за собственост на недвижим имот по давност № 173 том VI дело №
2202/1969г на Варн.нотариус.
Г.Д.Ж. е продала на дъщеря си Ж.Ж.М. 3/4ид.ч. от описаното по-горе дворно място,
съставляващо парцел V-135 в кв.36 по действалия към него момент регулационен план на
селото, при граници: Х. Г., М.Б., Х.Б.и улица, която сделка е обективирана в НА № 168 том
XI дело № 4802/1969г на Варн.нотариус. Поради това и С. Ж. П. е станала собственик на
1/4ид.ч. от дв.място, описано в КНА № 173/1969г, по наследство.
Султана Ж.Порязова е дарила на дъщеря си Гинка Р.Вълева празно дворно място,
находящо се в сК. от 1150кв.м., съставляващо парцел XVIII-348 в кв.38 по плана на селото,
при граници: улица, Желязка Желязкова, М.Б. и Х.Б. като договорът е обективиран в НА №
48 том XXV дело № 8751/1975г на Варн.нотариус.
Не е оборено твърдението на ищцата в ИМ, че за разликата над 1/4ид.ч. от описания
парцел, тази сделка не е породила целения вещно-правен ефект, тъй като прехвърлителката
Султана Ж.Порязова не е била собственик на 3/4ид.ч. от парцела, т.е . с това дарение Гинка
Р.Вълева е станала собственик само на 1/4ид.ч. от УПИ XVIII-348 в кв.38 по плана на с.К..
5
Ж.Ж.М. е била собственик на 3/4ид.ч. от този парцел по силата на договора за продажба по
НА № 168/1969г.
От приложената към ИМ скица № 4539/12.11.1976г и от заключението на СТЕ се
установява, че със Заповед № 1707/ 3.04.1974г е бил одобрен нов регулационен план на сК.
при което имотът на Гергина Добрева е бил разделен на два парцела - XVII-348 и XVIII-348
в кв.38.
С влязло в сила Решение от 26.02.1980г. по гр.д.№ 4101/1979г. на BPC-IXc-в е
признато за установено по отношение на С. Ж. П. и на Г.Р.В., че Ж.Ж.М. е собственик на
3/4ид.ч. от парцели XVII-348 и XVIII-348 в кв.38 по плана на сК. на осн.чл.97 ал.1 ГПК
/отм./.
Със съдебна спогодба, обективирана в Протокол от 21.05.1980г по делбено гр.д.№
867/1980г на ВРС двата парцела са били разделени между съделителките, като Ж.Ж.М. е
получила в дял и собственост дв.място с площ по РП - 1270кв.м., представляващо парцел
XVII-348 в кв.38 по плана на сК. при съседи: улица, Султана Ж.Порязова, Г.Х. М.Б. и Х.Б.
вписан досежно дела на Ж.Ж.М. като Акт № 143 том II вх.рег.№ 1682/12.06.1980г. на СлВп-
Варна.
По силата на посочената по-горе съдебна спогодба С. Ж. П. е получила в дял и
собственост дворно място с площ 1150кв.м. по РП, представляващо парцел XVIII-348 в
кв.38 по плана на сК. при съседи: улица, Марин Иванов, Тодор Х.в и Желязка Желязкова. За
уравнение на дяловете, С. Ж. П. е била осъдена да заплати на Ж.Ж.М. сума в размер на
1090лв, ведно със законната лихва и в полза на Ж.Ж.М. върху имота, получен от Султана
Желязкова е била учредена законна ипотека.
Не е оборено отрицателното твърдение, че С. Ж. П. е заплатила на Ж.Ж.М.
присъдената за уравнение на дяловете сума.
Не е оборено от ответниците и твърдението на ищцата, че след сключване на
съдебната спогодба, С. Ж. П. не е прехвърляла на дъщеря си Г.Р.В. поставения й в дял и
собственост недвижим имот дворно място с площ 1150кв.м., представляващо парцел
XVIII-348 в кв.38 по плана на сК. при посочените съседи, нито пък е прехвърляла и 3/4ид.ч.
от него, за които дарението по НА № 48 т.XXV н.д.№ 8751/ 1975г на ВН не е породило
целения прехвърлителен ефект, при все, че и с оглед Решението от 26.02.1980г по гр.д.№
4101/1979г. на ВРС-Iхс-в по отношение на дарителката Султана Порязова и на дарената
Г.Р.В. е прието, на осн.чл.97 ал.1 ГПК /отм./, че Желязка Ж. Мирева е собственик на 3/4ид.ч.
от цялото дв.място, т.е. и на парцел XVIII-348 в кв.38.
Ж.Ж.М. е починала на 11.11.1985г, като двама от наследниците й - Никола Г.Мирев и
Илия Г.Мирев са се отказали от наследството от майка им и отказите им са били вписани
под № 24/1986г в особената книга при ВРС,, поради което дъщеря й Стоянка Г. Ж. се
легитимира като единствен наследник на имота на Ж.Ж.М..
Доколкото праводател на ответниците е Гинка Р.Вълева по договор за покупка на
недв.имот НА № 37 т.XI д.№ 4229/1981г на Варн.нотариус, по чл.20 от ЗСГ, а не са събрани
6
доказателства, Г.Р.В., да е придобила притежаваните от Ж.Ж.М. 3/4ид.ч. от парцел
XVIII-348 в кв.38, съгласно Решение от 26.02.1980г. по гр.д.№ 4101/1979г. на BPC-IXc. и
при липсата на своевременно наведено възражение за друг придобивен способ, то следва, че
ответниците Мария В.Б. и Димитър П.Б. не са собственици на 3/4ид.ч. от парцел XVIII-348 в
кв.38.
Ирелевантно за настоящия правен спор е обстоятелството, че ответниците са
придобивали по регулация части от други съседни имоти.
По действащата ККиКР на сК. одобрени със Заповед № РД-18-1897/27.11.2018г на
ИД на АГКК, ПИ с ид.№ .... е с номер по предходен план – пл.№ 348, за който е отреден
парцел XVII в кв.38 при съседи съгл.кад.скица: имоти с ид.№№ ..... ........., ........, 3........,
3......., .... и ........
По КК и КР на с.К. ПИ с ид.№ 38354.501.336 съответства на УПИ XVIII-348 в кв.38
по РП на селото от 1974г.
В настоящия случай спорът е за грешка в КК, тъй като се твръди от ищеца, че
неправилно спорната площ била нанесена като част от имота на ответниците вместо като
част от имота на ищцата, както е било по предходния РП.
Границата между поземлените имоти .... и .... по КК на с.К. не съвпада с
регулационна граница между УПИ XVII-348 и УПИ XVIII-348, а е изместена навътре в
имот ...., собственост на ищцата.
Постоянна е практиката на ВКС, че площта не е решаващ индивидуализиращ белег
при спор за собственост; че основната характеристика на един недвижим имот е в
зависимост от неговите граници; че меродавна е площта, включена в тези граници, а не
посоченото в един или друг документ пространство, /в т.см.Решение № 26/21.03.2022г по
гр.д.№ 1903/2021г на I ГО; Решение № 1169/13.10.2008г по гр.д.№ 5251/2007г на V ГО;
Решение № 912/15.01.1997г по гр.д.№ 661/1996 на 5чл с-в на ВКС; Решение №
1171/22.12.2008г по гр.д.№ 4521/2007г на I ГО; Решение № 389/ 10.05.2010г по гр.д.№
364/2009г на I ГО; Решение № 262/30.11.2018г по гр.д.№ 1519/2017г на I ГО и др./.
Установено е по делото, както от неоспорените от ответната страна писмени
доказателства/ Жалба вх.№ РД12008273КНС/ 9.07.2012г, Писмо изх.№
РД12008291КНС/10.07.2012г на Кмета на Км-во сК. Писмо изх.№ РД180070434КНС-
001КНС/ 3.05.2018г, Писмо изх.№ СИГ19000386ВН_001ВН/26.02.2019г на Зам.Кмет на
Община Варна, Жалба вх.№ РД1900396КНС от 09.02.2019г., Писмо изх.№ РД1900396КНС-
001/11.03.2019г. на Кмета на Кметство с.К.; Писмо изх.№ 20-3774/13.05.2019г. на Началник
СГКК-Варна/, така и от събраните гласни доказателства, че след като ответниците са
започнали самоволно, не по установения ред, без надлежна трасировка, изграждане на
ограда между двата съседни УПИ, ищцата, освен че е спорила с тях относно мястото на
изграждане на оградата /както лично, така и чрез семейството на дъщеря си, която живее в
имота й/, е сезирала и надлежните органи за самоуправното изграждане на ограда от страна
на ответниците, в т.ч. и е възразила срещу изготвения проект на кадастрална карта на
7
селото.
Предвид изложеното, счита за обоснован и правилен изводът на РС, че Стоянка Г.Ж.
като единствен собственик /поради отказите на другите двама/ по наследяване на Ж.Ж.М. на
УПИ XVII-348, с който УПИ би следвало да съвпада ПИ с ид.№ ...., който факт не е бил
оспорен от ответната страна в преклузивния срок.
Ответниците не са оспорили и заключението на СТЕ относно това, че имотната
граница между имоти .... и .... по КК не съвпада с регулационната граница между УПИ
XVII-348 и УПИ XVII-348, както би следвало да бъде. Установено е от заключението, че
част от УПИ XVII-348 с площ 33кв.м. /с неправилна форма/ по КК попада в ПИ ..... Налице е
разминаване между КК и предходния РП от 1974г, който определя действителната граница
между двата съседни имота, а оттам и пространствените предели на правото на собственост.
Обоснован и правилен е изводът на съда, че ответниците не доказват наличието на
фактическия състав на придобивната давност за спорната част от УПИ XVII-348. Същите са
закупили празен парцел, който впоследствие застроили с жилищна сграда. И едва след 2010-
2012г са започнали да поставят ограда между двата съседни парцела. Свидетелите и на двете
страни сочат, че между двата парцела е имало пътечка, а не материализирана ограда.
Ответниците не установяват и че спокойно са владели спорната реална част. Напротив,
установява се, че споровете били ежедневни както вербални, така и чрез жалби до
надлежните общински органи, които пък извършвали проверки, установяващи, че
изграждането на оградата от ответниците е без надлежна трасировка.
Не е вярно посоченото във въззивната жалба, че в решението липсвали мотиви
относно владението на ответниците върху процесната реална част от имота на ищцата.
Напротив, съдът сочи, че ответниците не са доказали периода, през който са осъществявали
фактическа власт върху процесната реална част от имота. Същевременно, във в.ж. се
премълчава, че след като ответниците, самоволно и не по установения ред са започнали да
поставят оградата, споровете им относно мястото където следва да бъде поставена както с
ищцата, така и със семейството на дъщеря й, живеещо в имота, били перманентни. А това
опровергава елемента „спокойно" от фактическия състав на придобивната давност.
Заявявам ново по см.чл.263 вр.чл.260 ГГЖ обстоятелство: В опит да парира
споровете за мястото на оградата между двата процесни имота от страна на семейството на
Щерионка И.- дъщеря на ищцата, отв.Дим.Б. е подал жалба срещу Георги Иванов, чието
семейство живее в имот №....337. Било е образувано досъдебно производство № 2/2020г по
описа на IV РУ на МВР-Варна и НОХД № 3556/2020г по описа на ВРС-ХVс-в. С влязло в
сила решение по ВНОХД № 904/2021г ВОС е потвърдена и оставена в сила присъда № 22,
постановена по НОХД № 3556/2020г на ВРС-ХVс-в, с която Георги Иванов е оправдан.
Неоснователно е и оплакването относно присъдените в полза на ищцовата страна
разноски и моля за оставяне без уважение.
От една страна, същото е недопустимо поради просрочие, доколкото въззивната
жалба е депозирана в последния ден на двуседмичния срок за въззивно обжалване на
8
решението. А решението в частта относно разноските, имаща характер на определение,
подлежи на обжалване в едноседмичен срок, на осн.чл.275 ал.1 ГПК. И по същество жалбата
в тази част е неоснователна. Решението на РС кореспондира с наличните доказателства и с
представения в срок списък по чл.80 ГПК за извършени от ищцата разноски в общ размер
1750лв. В с.з. на 19.10.2021г съдът след изслушването на заключението на назначената СТЕ
с оглед представения от в.л. хонорарен лист е определил окончателно възнаграждение за
в.лице в размер на 1100лв и задължил ищцовата страна да довнесе депозит в размер на още
500лв в едноседмичен срок от датата на с.з., освен първоначално внесените 600лв.
Посоченият допълнителен депозит е бил внесен на 20.10.2021г в 9.23ч, като на същата дата
с молба по делото е представено доказателството за това. Поради това решението и в тази
му част е обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради изложеното моли за потвърждаване постановеното от ВРС решение
Претендира присъждане на сторените за въззивното производство разноски.
С ПО е направено доказателствено искане за изискване от ВРС съдържащите се
като доказателство по НОХД № 3556/2020г на ВРС-ХVс-в показания на Д. П. Б.,
обективиращи признание, че бил „усвоил" част от имота на ищцата, че бил „нарушил"
границата, както и за периода, от който започнали споровете за мястото на границата между
имотите.
Оплакването е, че вРС без основание отказал да приеме официалния документ -
Протокол за разпит на Д.Б. от 9.01.2020г по ДП № 2/2020г на IV РУ
По направеното доказателствено искане от въззиваемата страна, съдът съобрази
следното:
Действително, в проведеното на 15.06.2021 с.з., което е било първо редовно проведено
открито с.з. и единствено по делото, процесуалният представител на ищцовата страна е
направил своевременно искането си за приемането на соченото доказателство, а именно
протокол от разпит.
За да остави същото без уважение, РС е приел, че същото обективира свидетелски
показания на трети за спора лица, чието събиране в писмен вид е недопустимо поради
нарушаване на принципа в ГПК за непосредственост и устност, след като има възможност да
бъдат разпитани от съда и същият да придобие лични впечатления.
В настоящия случай, предвид, че документът е бил върнат на страната и в протокола от
с.з. не се съдържат достатъчно данни относно това от кого издаден в какво производство и
показанията на кои лица са обективирани в него, въззивният съд не може да направи
категоричен извод дали соченият документ е допустимо доказателство средство. В случай,
че в него са обективирани обяснения, дадени от някоя от страните по спора, дадени пред
държавен орган, то следва да се приеме, че е било допуснато процесуално нарушение от
съда, като е отказал събирането на това доказателство и с това делото е останало
непопълнено с доказателствен материал и неизяснено от фактическа страна. Окончателно
9
становище съдът може да изрази едва след като се запознае със съдържанието на сочения
протокол за разпит. В тази връзка следва да бъде дадена възможност на страната да
представи документа в о.с.з., по приемането или не на който съдът ще се произнесе едва
след това.
На сл.място
В подадената въззивна жалба е обективирано оплакване срещу решението на ВРС в
частта досежно размера на присъдените в полза на ищцата разноски, което по съществото си
представлява искане за изменение на техния размер. Компетентен да се произнесе по
същото е ВРС по реда на чл.248 ГПК, след което постановеният акт може да подлежи на
проверка от въззивната инстанция.
В тази връзка се налага прекратяване на производството по въззивната жалба и
връщането на делото на ВРС за произнасяне по реда на чл.248 ГПК по искането за
изменение размера на дължимите от ответниците разноски.
Предвид горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане подадената от ответниците по спора М. В. Б. ЕГН-
********** и Д. П. Б. ЕГН **********, чрез адв.Т.П., въззивна жалба вх.№ 262183/
21.02.2022г срещу решението на Варненски РС-26с-в № 260043/17.01.2022г по гр.д.№
14753/2020r, с което е признато за установено по отношение на ответниците М. В. Б. и Д.
П. Б., че ищцата СТ. Г. Ж. е собственик на реална част с площ ЗЗкв.м. от имот с
идентиф.№ .... на сК. целия с площ 1257кв.м., при граници и съседи на имота: имоти с
идентиф.№№ ...., 3......., ........, .... и ......., която реална част е заключена между точки Б1, Б2,
БЗ, ВЗ и В1 на комбинирана скица № 4, представляваща приложение № 4 от заключението
на СТЕ на в.л.Ж.Баев /л.155-Iинст.д./, приподписана от съда съставлява неразделна част от
съдебното решение, и която реална част неправилно е отразена в КК, приета със Заповед
№ РД-18-1897/27.11.2018г на ИД на АГКК, като част от имот с идентиф.№ .... - собственост
на ответниците Мария и Д.Б.и, вместо към имот с идентиф.№ .... - собственост на Стоянка Г.
Ж., на осн.чл.54 ал.2 ЗКИР,
ОТЛАГА произнасянето по искането на въззиваемата страна за приемането като
доказателство по делото на Протокол за разпит по ДП № 2/2020г на IV РУ след
представянето на същия за запознаване със съдържанието му
ДА СЕ ИЗИСКА от ВРС Протокол за разпит на Д.Б. от 9.01.2020г по ДП № 2/2020г
на IV РУ, приложен към НОХД № 3556/2020г на ВРС-XVс-в,
10
НАСРОЧВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в о.с.з. на 27.09.2022 от 13.30ч, за
която дата и час да бъдат уведомени страните.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 998/2002г
ВРЪЩА делото на ВРС за произнасяне по искането, обективирано във въззивната
жалба, за изменение на разноските по реда на чл.248 ГПК, след което делото да бъде върнато
на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по постъпилата
въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11