Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 02.10.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на дванадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …………………………..., като разгледа докладваното
от съдия Чардаков гр.д. №5169/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен
установителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.228,
ал.1 ЗЕС за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение в размер
на 74,60лв. – цена на предоставени електронни съобщителни услуги, ведно със
законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на
13.08.2018г. до плащането, който иск е съединен при условията на кумулативно
обективно съединяване с осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342,
ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 106,21лв. – дължими вноски по договор за лизинг.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД
основава иска по чл.422 ГПК на твърдението, че е изправна страна по валидно
облигационно правоотношение с ответника А.И.Б., произтичащо от договор за
мобилни услуги, сключен на 15.04.2016г. със срок на действие до 15.04.2018г.,
по които ответникът се явява потребител на мобилни услуги посредством мобилен
номер 0894/987239. Поддържа, че е в периода 20.04.2016г. – 19.09.2016г. е доставил
мобилни услуги на обща стойност 74,60лв., а ответникът не е заплатил тяхната
цена, въпреки издадените фактури №**********/20.05.2016г. със срок на плащане
04.06.2016г., фактура №**********/20.06.2016г. със срок на плащане 05.07.2016г.
и фактура №**********/20.07.2016г. със срок на плащане 04.08.2016г., както и
кредитно известие №**********/20.08.2016г. със срок на плащане 05.10.2016т.
Твърди, че поради неизпълнението се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3329/2018г. на РС – гр.Пазарджик, която има за
предмет и други вземания към ответника, в т.ч. за цената на предоставените
услуги в размер на 74,60лв., ведно със законна лихва за забава от подаване на
заявлението в съда на 13.08.2018г. до плащането. Поради нейното връчване на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение до размера на 74,60лв. –
цена на предоставените далекосъобщителни услуги, ведно с лихвата за забава
върху тази главница от подаване на заявлението до плащането.
Ищецът твърди още да е изправна
страна по облигационно правоотношение с ответника, произтичащо от договор за
лизинг, сключен на 15.04.2016г., по който е предоставил на ответника ползването
на мобилно устройство марка Telenor Smart Plus II Black, а ответникът не е изпълнил задължението
да заплати всичките 23 месечни лизингови вноски в размер на 5,59лв. всяка, оставайки задължен до
размера на 106,21лв. – сбор от лизингови вноски
за периода м. септември 2016г. – м. март, 2018г. Иска се осъждането на
ответника да заплати на ищеца посочената сума.
Ищецът твърди настъпило на
09.08.2016г. предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на
далекосъобщителни услуги по вина на ответника. Прекратяването се претендира
извършено едностранно от ищеца на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б, б.“в“ от
общите условия на мобилния оператор поради незаплащане в срок на цената за
далекосъобщителните услуги от страна на ответника. От момента на прекратяване
се претендира предсрочна изискуемост на непадежиралите вноски по договора за
лизинг при условията на чл.2 от Общите условия към договора за лизинг, съгласно
който месечните лизингови вноски и другите плащания стават предсрочно изискуеми
при прекратяване на договора за мобилни услуги.
Претендират се деловодни разноски
в исковото и в заповедното производство.
Ответникът А.И.Б., представляван
от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК счита иска по чл.422 ГПК за
недопустим поради липса на идентичност между вземането по заповедта за
изпълнение и по исковата молба.
По същество оспорва
съществуването на вземането при твърдение, че не е получил далекосъобщителните
услуги, чието заплащане се претендира. Оспорва да е настъпило предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги поради липсата на писмено
предизвестие от кредитора по чл.87, ал.2 ЗЗД. Оспорва наличието на предсрочна
изискуемост на непогасените лизингови вноски поради това, че такава не е била
обявена от кредитора.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно установителния иск по
чл.422 ГПК:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника по заповедта или
същата му е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни
процесуални предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения
срок, поради което е допустим.
Съдът не споделя доводите на особения представител
на ответника за липса на идентичност между вземането по исковата молба и по
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. И в двете са твърдят
еднакви правопораждащи факти, тъй като ищецът се позовава на едно и също
облигационно правоотношение /произтичащо от един и същ договор/ и освен това се
иска заплащането на цена за предоставени мобилни услуги през аналогичен период.
Разликата се свежда до размера на цената, която в исковата молба по чл.422 ГПК
е по-малка. Предмет на иска по чл.422 ГПК може да бъде и част от вземането по
заповедта за изпълнение, а непредявяването на иск за разликата не води до
недопустимост на исковата претенция. Правните последици от непредявяването на
иск по чл.422 ГПК за цялото вземане се свеждат до частичното обезсилване на
заповедта за изпълнение в непредявената част на основание чл.415, ал.5 ГПК.
За основателността на установителния иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже сключването на договора за далекосъобщителни
услуги, по който е предоставил на ответника услугите, чието заплащане
претендира, размера на дължимата цена и нейната изискуемост. При установяване
на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на
цената.
Видно от представения договор за мобилни услуги,
сключен между страните на 15.04.2016г., ответникът е абонат на оператора
„Теленор България“ ЕАД с абонатен №********* и мобилен №0894/987239, като му е
предоставена мобилна услуга по програма „Стандарт+ 20,99лв.“. Договорът е
сключен при общи условия на оператора /ОУ/ в сила от 10.09.2010г. Срокът на
договора е 24 месеца. Цената е уговорена при стандартен месечен абонамент от 20,99лв.
с вкл. ДДС и съгласно приложена ценова листа за стойността на услугите след
изчерпване на абонаментния план. Предвидена е 33,34% отстъпка от месечния
абонаментен план за целия срока на договора, като след нейното прилагане
размерът на абонамента е 13,99лв. с вкл. ДДС. Уговорено е фактурирането на
потреблението да става ежемесечно до 20-то число. В чл.26 и 27 от ОУ към
индивидуалния договор е предвидено заплащането да става въз основа на издадената
фактура и в указания в нея срок, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаване.
Представени са 5бр. фактури, с които са начислени
следните задължения:
За периода 20.04.2016г. – 19.05.2016г. е съставена
ф-ра №**********/20.05.2016г. със срок
на плащане 04.06.2016г. Стойността на мобилните услуги по фактурата е 25,86лв.
с вкл. ДДС, от който 16,79 лв. с ДДС цена на месечния абонамент /при уговорена
цена след приспадане на отстъпката в размер на 13,99лв./ и 11,87лв. с ДДС цена
на допълнително потребени услуги след изчерпване на абонамента, в т.ч. такса за
допълнителен пакет СМС в мрежата на оператора.
За периода 20.05.2016г. – 19.06.2016г. е съставена
ф-ра №**********/20.06.2016г. със срок
на плащане 05.07.2016г. Стойността на мобилните услуги по фактурата е 16,39лв.
с вкл. ДДС от който 14,89 лв. с ДДС цена на месечния абонамент /при уговорена
цена след приспадане на отстъпката в размер на 13,99лв./ и 1,50лв. с ДДС такса
за допълнителен пакет СМС в мрежата на оператора. През този отчетен период във
фактурата не е отразено потребление на електронни съобщителни услуги от страна
на ответника дори в рамките на абонаментния план.
За периода 20.06.2016г. – 19.07.2016г. е съставена
ф-ра №**********/20.07.2016г. със срок
на плащане 04.08.2016г. Стойността на мобилните услуги по фактурата е 15,49лв.
с вкл. ДДС от който 13,99 лв. с ДДС цена на месечния абонамент и 1,50лв. с ДДС такса
за допълнителен пакет СМС в мрежата на оператора. През този отчетен период също
не е отчетено никакво потребление на електронни съобщителни услуги от страна на
ответника.
В останалите две фактури не са начислявани
задължения за предоставени електронни съобщителни услуги.
По така представените фактури общият размер на
дължимата цена за месечния абонаментен план и допълнителните мобилни услуги
след неговото изчерпване възлиза на 53,84лв. с вкл. ДДС, в т.ч. абонаментната
такса за 3 месеца х 13,99лв. и потребените услуги над абонаментния план през
отчетния период 20.04.2016г. – 19.05.2016г. на стойност 11,87лв. с вкл. ДДС. Не
се установява основание за начисляването на такса за допълнителен пакет СМС в
мрежата на оператора в общ размер на 3 лв., както и основание за начисляването
на такса за месечен абонамент над уговорения размер от 13,99лв. Затова тези фактурирани
задължения не следва да се присъждат.
Изпълнението на договора от страна на ищеца
/предоставянето на услугата/ се установява от отчетеното потребление на трафик
– пренос на данни, мобилен интернет и др. през процесния период 20.04.2016г. –
19.05.2016г. Наличието на трафик показва, че на ответника е предоставен достъп
до съобщителната мрежа на оператора. По делото не се установява мобилните
услуги да са прекъсвани през процесния период и ответникът да е бил лишен от
достъп до електронната съобщителна мрежа на оператора. Обстоятелството, че през
отчетните периоди 20.05.2016г. – 19.06.2016г. и 20.06.2016г. – 19.07.2016г. не
е отчетено потребление не освобождава ответника от задължението да заплаща
уговорената месечна абонаментна такса съгласно абонаментния план, тъй като
същият е имал възможност да използва услугата при желание от негова страна. Ето
защо за него е възникнало задължение да заплати цена за предоставени мобилни
услуги в общ размер на 53,84лв. До този размер следва да се уважи установителния
иск по чл.422 ГПК и да се отхвърли за разликата до предявения размер от
74,60лв. Върху главницата се дължи и
законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до
плащането.
Тъй като за разликата над 74,60лв. ищецът не е
предявил установителен иск за съществуване на вземането, то на основание
чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение №1813/15.08.2018г. по ч.гр.д.
№3329/2018г. на ПзРС следва да се обезсили частично над размера от 74,60лв. до 180,81лв.,
както и относно вземането за мораторно обезщетение в размер на 33,83лв. за
периода 06.10.2016г. – 08.08.2018г.
Относно иска чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342,
ал.1 ТЗ:
За уважаването на иска ищецът следва да установи
сключването на договора за лизинг с ответника и предаването на лизинговата вещ
на лизингополучателя, както и размерът на дължимите вноски и тяхната
изискуемост. При установяване на горното ответникът следва да докаже
положителния факт на плащането на вноските.
Представен е договор за лизинг, сключен
между страните на 15.04.2016г., по който ищецът е поел задължението да
предостави на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка „Telenor Smart Plus
II Black“ срещу
заплащане на лизингова цена в размер на 128,57лв., платима от ответника на 23
месечни лизингови вноски по 5,59лв. всяка, дължими в сроковете и при условията,
уговорени в договора за мобилни услуги между същите страни от същата дата.
Крайният срок на договора е 15.03.2018г. Изпълнението на задължението на
лизингодателя е удостоверено в чл.4 от договора за лизинг, съгласно който с
подписването на договора лизингополучателят декларира, че е получил устройството
и то е годно за употреба съобразно своето предназначение. Следователно на
основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД за ответника е
възникнало задължението да плати уговорените лизингови вноски, чиято
изискуемост настъпва след издаването на съответната месечна фактура за
отчетните периоди по договора за мобилни услуги и на падежа, указан във
фактурата.
Съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия
към договора за лизинг, месечните лизингови вноски и другите плащания стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на сключения между същите страни договор за
мобилни услуги или при забава на плащанията по договора за лизинг. Липсва уговорка
за изрично обявяване на предсрочната изискуемост от страна на кредитора.
Съгласно т.19б, б.“в“ от Общите условия към
договора за мобилни услуги, мобилният оператор има право едностранно да
прекрати договора при незаплащане в срок на цената за далекосъобщителните
услуги от страна на ответника.
Съдът прие, че е налице неизпълнение от страна на
ответника на задължението за заплащане на цена за предоставени мобилни услуги в
размер на 53,84лв. При това положение за ищеца е възникнало потестативното
право едностранно да прекрати договора за мобилни услуги, при това без
необходимост да волеизявява изрично пред ответника намерението си за
прекратяване. Прекратяването на договора няма обратно действие за разлика от
развалянето по чл.87 ЗЗД и затова при него не са приложими изискванията на
посочената разпоредба. При прекратяването на договора поради неговото виновно
неизпълнение от едната страна същият престава да действа занапред и настъпват
предвидените в него последици от неизпълнението.
В случая мобилният оператор е пристъпил към
прекратяване на договорното отношение с ответника посредством преустановяването
на предоставяната мобилна услуга, считано от 20.07.2016г. /понеже за отчетния
период 20.07.2016г. – 19.08.2016г., а и след това, няма отчетено потребление във
фактурите/. Поради това за ответника е
възникнало задължение да плати преди уговорения падеж всички непогасени
лизингови вноски.
Видно от представената фактура ф-ра №**********/20.05.2016г., налице е
неизпълнение на задължението за заплащане още на първата лизинговата вноска по
договора за лизинг - за месец април на 2016г. Ответникът не е представил
доказателства за заплащането на нито една лизингова вноска. Според приетото
заключение на СИЕ размерът на задължението на ответника по договора за лизинг възлиза
на 128,57лв. за периода м. 04.2016г. – м. 03.2018г. Ищецът претендира присъждане
на лизинговите вноски за периода м. 09.2016г. – м. 03.2018г. в размер на 106,21лв.
Установява се възникнало в тежест на ответника
изискуемо задължение по сключен между страните договор за лизинг в по-голям
размер от претендирания, затова осъдителния иск се явява основателен и следва
да се уважи в предявения размер от 106,21лв. Ищецът не претендира законна лихва
за забава върху тази главница.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на 555лв., от които 180лв. платено възнаграждение за един
адвокат, 75лв. внесена държавна такса за производството, 150лв. депозит за
възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и 150лв. депозит за
възнаграждение на вещо лице. От тях по съразмерност следва да се присъдят 400,55лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 205лв. От тях по съразмерност следва да се присъдят 51,58лв.
Ответникът не е направил съдебни разноски и не
претендира присъждане на такива.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът А.И.Б., ЕГН ********** дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********
сумата от 53,84лв. – цена на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от
15.04.2016г., предоставени за периода 20.04.2016г. – 19.09.2016г., ведно със
законната лихва за забава от 13.08.2018г. до плащането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1813/15.08.2018г. по
ч.гр.д. №3329/2018г., по описа на РС-Пазарджик, поправена с разпореждане
№12625/08.10.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 53,84лв. до предявения
размер от 74,60лв.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповедта
за изпълнение за разликата над 74,60лв. до 180,81лв. - цена на мобилни услуги
за периода 20.04.2016г. – 19.09.2016г., предоставени по договор за мобилни
услуги от 15.04.2016г., както и за сумата от 33,83лв. - мораторно обезщетение
за периода 06.10.2016г. – 08.08.2018г.
ОСЪЖДА ответника А.И.Б. да заплати на ищеца „Теленор
България“ ЕАД на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.233, ал.2, предл. 1 ЗЗД
сумата от 106,21лв. – лизингови вноски за периода м. 09.2016г. – м. 03.2018г. по договор за лизинг от 15.04.2016г.
ОСЪЖДА ответника А.И.Б. да заплати на ищеца „Теленор
България“ ЕАД сумата 400,55лв. - разноски
в исковото производство и сумата 51,58лв. - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №3329/2018г. на ПзРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: