Р Е Ш Е Н И Е
№ 1459/6.8.2020г.
Град Пловдив, 06.08.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на девети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Мирослав Христев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1228 по описа
на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по
касационна жалба на РУ Труд при ОДМВР Пловдив против решение № 361 от 02.03.2020
г., постановено по а.н.д. № 433 по описа на Пловдивския районен съд за 2020
година, с което е отменено наказателно постановление № 19-6027-000867 от 20.12.2019
г. на ВПД началник РУ Труд към ОДМВР Пловдив в частта, с която на Е.П.А., ЕГН **********,***,
на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния
закон. Иска се отменя на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално отхвърляне на
жалбата.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди
съдебното решение като правилно. Твърди, че е управлявал самоходна техника, за
която е притежавал нужното свидетелство за правоспособност.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното
решение като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е основателна поради следните съображения:
За да отмени
наказателното постановление, районният съд е приел за безспорно установено, че
на 04.12.2019 г. около 11 часа в с. Рогош, на ул. „Александър Стамболийски“ №
1, е управлявал трактор „Кавота“, рег.№ *****, с прикачено ремарке, без да
притежава категория Т, поради което е неправоспособен. Според районния съд от
представеното свидетелство за правоспособност се установява, че на 19.02.2015
г. жалбоподателят е придобил правоспособност за работа със земеделска, горска и
мелиоративна техника – Твк – колесни и верижни трактори и агрегатирани към тях
работни машини, а от представената справка за нарушител се установява, че
жалбоподателят е правоспособен водач с категория В АМ. Според
районния съд, тъй като жалбоподателят притежава посочените свидетелства, той не
е извършил вмененото нарушение.
Решението е неправилно.
Въз основа на
правилно установени факти районният съд е направил необосновани и неправилни
изводи, неправилно е приложил материалния закон, което не налага връщане на
делото за ново разглеждане, доколкото нарушението и нарушителят са установени
по безспорен начин.
Деянието, за което е
наказан ответника по касация, се изразява в управление на колесен трактор без
да притежава СУМПС от съответната категория за управляваното МПС при движение
по общинската пътна мрежа. Основният спорен момент между страните е, дали
представените свидетелства доказват по безспорен начин, че водачът притежава
СУМПС за управлявания от него колесен трактор. Настоящият касационен състав
намира за основателно основното възражение на касатора, че представените
свидетелство за правоспособност и свидетелство за управление на МПС не доказват
правоспособността на Е.А. да управлява колесен трактор по пътищата за
обществено ползване.
Съгласно § 6, т.15 ДР
ЗДвП „трактор“ е моторно превозно средство, предназначено за извършване на
специфични дейности, както и за теглене на товарни ремаркета; в движението по
пътищата се допускат само колесните трактори; към колесните трактори се
приравняват и самоходните шасита.
Съгласно § 6, т.16 ДР
ЗДвП „самоходна машина“ е съоръжение или машина, предназначена за извършване на
специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по
изключение; такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и
горска техника по смисъла на § 1, т.12 ДР ЗРКЗГТ, строителните машини,
верижните специални и верижните бронирани машини от БА и МВР и други подобни.
Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg,
максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята – до 900 mm, и масата
без товар – до 900 kg.
Съгласно чл.156 ЗДвП,
за да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава
свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за
управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по
чл.150а, и това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни
машини.
Изхождайки от
легалните дефиниции на двете понятия, не може да се постави знак за равенство
между колесния трактор, управляван от Е.А., и самоходната машина, както е
направил това първостепенният съд. В конкретния случай управляваният колесен
трактор е МПС, при движението на което по пътищата за обществено ползване е
необходимо водачът да притежава едновременно две свидетелства – за
правоспособност за работа с колесен трактор, издадено от министъра на
земеделието или упълномощени от него лица, каквото А. притежава, и свидетелство
за управление на МПС, което се отнася до категорията на колесния трактор,
каквото А. не притежава.
Съгласно чл.14 от Наредба
№ 15 от 07.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено
ползване, на колесните трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирани съгласно ЗРКЗГТ, при движението на колесните трактори по пътищата,
отворени за обществено ползване, водачът е длъжен да носи: свидетелство за
правоспособност за работа със земеделска и горска техника от съответната
категория; валидно свидетелство за управление на МПС за категория, позволяваща
управлението на конкретното превозно средство; свидетелство за регистрация на
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника; договор за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за колесните
трактори, тракторни ремаркета и другата самоходна техника и знак за преминат
годишен технически преглед.
Анализът на нормата
сочи, че за управление на колесен трактор, водачът следва да притежава
посочената в чл.150а, ал.2, т.16 ЗДвП категория Т – колесни трактори (Ткт). Към
датата на нарушението водачът не притежава тази категория, видно от
свидетелство за управление на МПС, който факт А. не оспорва. Притежаването на
категория Т е нормативно изискване, изрично посочено от законодателя, за да има
право водачът да управлява колесен трактор по пътищата от републиканската и
общинската пътна мрежа, и този факт не зависи от субективната преценка на
наказващия орган. В този смисъл основателно е възражението на касатора, че
свидетелството за правоспособност за работа със земеделска техника не е
равнозначно на свидетелство за управление на МПС от изискуемата категория,
поради което със свидетелството за правоспособност на земеделска техника не
може да се докаже притежаването на категория Т.
Както се каза
по-горе, нарушението и нарушителят са установени по безспорен начин, при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, същите са издадени от компетентни органи и в сроковете
по чл.34 ЗАНН, правилно е квалифицирано нарушението и правилно е определена
санкционната норма, а под определения от наказващия орган минимален размер не
може да бъде наложена глоба. Нарушението не може да бъде квалифицирано като
маловажно, доколкото не разкрива обстоятелства, които сочат на по-ниска степен
на обществена опасност на деянието, както и предвид засегнатите обществени
отношения, свързани с осигуряване безопасността на движението по републиканските
и общинските пътища и охраната на живота и здравето на всички участници в
движението.
Водим от изложеното, съдът намира, че обжалваното
решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго решение, с което да се потвърди наказателното постановление. При този
изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото
като допустимо и основателно следва да
бъде уважено и да бъде осъден ответникът да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80
лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка
с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Затова и на основание
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 361 от 02.03.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 433 по описа на Пловдивския районен съд за 2020 година,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
19-6027-000867 от 20.12.2019 г. на ВПД началник РУ Труд към ОДМВР Пловдив в частта,
с която на Е.П.А., ЕГН **********,***, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.150а, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Е.П.А., ЕГН **********,***, да
заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.