Р Е Ш Е Н И Е
№ 92 07.07.2020
г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд,
наказателно отделение
На дванадесети
юни две хиляди
и двадесета година
В публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Събчо Събев
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.с.Красен Вълев
Секретар: Румяна
Анчева
Прокурор: Росица
Дапчева
като разгледа
докладваното от съдия Иванова
ВНОХ дело № 391 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод депозирана жалба от адв. С.К.
***, в качеството му на защитник на
подсъдимия К.Б.Н., ЕГН **********, срещу присъда № 4/28.02.2020 г., постановена
по НОХД № 359/2019 г. по описа на Районен съд - Карнобат.
С посочената първоинстанционна присъда, след проведено при условията на чл. 371, т. 2 НПК
съкратено съдебно следствие, подсъдимият Н. е бил признат за виновен в това, че на 27.04.2019 година
около 10:30 часа в землището на с. М., обл.Бургас се опитал да се съвкупи с
лице от женски пол – Й. Д. М. с ЕГН ********** от гр. София - на ***години,
като я принудил към това със сила, събаряйки я на земята, притискайки тялото й
и нанасяйки й удар в гръдната област, като деянието е останало недовършено,
поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.152, ал. 1,
т.2, предл.І-во, вр. чл. 18, ал.1 от НК,
във връзка с чл. 58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК е бил осъден и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на четири години и осем месеца, което
на основание чл.57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е било постановено да бъде изтърпяно
при първоначален ОБЩ режим.
Със същия съдебен акт районният съд, на основание чл. 59, ал.1 от НК, е
приспаднал изцяло от така определено за изтърпяване наказание на подс. Н. в
размер на четири години и осем месеца „Лишаване от свобода“ времето, през което
по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 27.09.2019 г. Първостепенният съд е взел отношение и касателно
веществените доказателства, като е възложил и в тежест на Н. разноските по
делото.
Пострадалото лице – св.М., не е била конституирана от първоинстанционния
съд като частен обвинител и граждански ищец, тъй като тя не е пожелала.
Във въззивната жалба, дала повод за образуване на настоящото производство,
се навеждат оплаквания, че наложеното наказание на Н. е явно несправедливо,
поради което се моли за изменение на атакувания съдебен акт в насока намаляне
на размера му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на
подсъдимия Н. – адв. К., поддържа въззивната жалба по изложените в същата
съображения и с направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда в
насока намаляне размера на наложеното наказание „Лишаване от свобода“
Подсъдимият К.Н. подкрепя искането на своя защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита присъдата на
първоинстанционния съд за обоснована и законосъобразна, а наложеното наказание
за справедливо, поради което пледира за потвърждаване на съдебния акт.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната
проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално
допустима, поради подаването й в законоустановения срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт, но разгледана по
същество - за неоснователна.
Производството пред районния съд е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК
при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Първостепенният съд е съблюдавал правилата
на процесуалния закон. Подсъдимият К.Б.Н. е признал пред съда изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е изразил съгласие
да не се събират доказателства за тези факти. При съобразяване на предпоставките,
регламентирани в чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът в мотивите на присъдата е приел
за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал
на направеното от подсъдимия самопризнание и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят.
По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред
доказателства, нужни за неговото правилно решаване. Настоящият въззивен състав,
след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по
делото, намира за установена следната фактическа обстановка, която съвпада с
възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:
Подсъдимият К.Б.Н. e роден на *** г. в гр. Карнобат, като постоянният му адрес е в с. М., общ.
Карнобат, обл. Бургаска. Той е с ЕГН: ********** и е *****, *****. Подсъдимият нямал приятели, не бил семеен, живеел в къщата на баща си в
с.Мъдрино и пасял овцете му. Въпреки това, на кметския наместник на с.М.
- св.З. В., било известно, че имало оплаквания, че подсъдимият обикалял
около къщите на самотно живущите жени в селото и им отправял сексуални
предложения, като в предложенията си бил нежен и културен с цел да ги склони
към полов акт.
Св.Йовка Митева била *** на *** години и живеела сама
в къща, находяща се в края на с.М., обл.Бургас, в непосредствена близост до
Земеделска кооперация „Зора“. Около месец преди 27.04.2019 г. един ден подсъдимият
Н. бил застанал на оградата на къщата на св.М. и я наблюдавал, като на въпрос
от нейна страна „Искате нещо да попитате ли?“, той й отвърнал: „Не, искам да се
любя с вас!“. Св.М. му отреагирала възмутено, а подсъдимият си тръгнал без да
каже нищо.
Тъй като св.М. искала да посети гроба на починалия си съпруг, на 27.04.2019
г., около 10.00 часа отишла на гробищния парк, който се намирал на около 2 км.
от село М., и до който стигнала безпрепятствено без да среща хора. Самият път
до там представлявал мека и отъпкана от моторни превозни средства пръст.
След като приключила със задълженията си на гробищата, към 10.30 часа на
същия ден тръгнала да се прибира обратно по същия път и докато вървяла в
землището на с.М., тя видяла, че срещу нея по пътеката се задавал овчар, който
в това време пасял стадо овце. Когато вече се намирала на разстояние от него на
около 100-150 метра, тя разпознала в лицето на овчаря подсъдимия К.Б.Н.. Когато
подсъдимият приближил до пострадалата, тя го чула да казва “Ей сега ще те еба!“
докато я гледал в очите. Въпреки, че св.М. му отвърнала да не се закача с нея,
за да няма проблеми, той продължил да се приближава към нея. Тогава св.М. се
притеснила, че той може да й направи нещо, поради което започнала да бяга през
нивата, засята с пшеница, и започнала да
вика и моли за помощ, въпреки, че наоколо нямало хора. Подсъдимият тръгнал след
нея, като постепенно, с цел да я настигне, ускорявал скоростта си. Когато
настигнал свидетелката М., Н. дръпнал елечето, с което била облечена
последната, поради което тя се спънала и паднала по очи. Подсъдимият й казал да
си събува гащите, но тя успяла да се обърне по гръб докато лежи на земята и си
свила краката. Въпреки това Н. се надвесил над нея, хванал с двете си ръце
краката й и започнал да ги разтваря. Пострадалата започнала да се съпротивлява
на тези негови действия, като го бутала и удряла с двете си ръце по главата и
тялото. Едновременно с това, тя продължавала да си свива краката, поради което
подсъдимият не успял да ги разтвори. От движенията на св.М., полата й се
изхлузила нагоре към кръста, поради което й се видели белите долни гащи, с
които била облечена. Тъй като опитите на Н. да й разтвори краката продължавали
да бъдат неуспешни, той легнал с цялото си тяло върху св.М., като с едната си
ръка я ударил силно в гръдната област. В резултат на удара, който получила,
св.М. усетила силна болка, след което тя разтворила леко краката си и с единия
крак нанесла на подсъдимия удар в половата област. След удара свидетелката
усетила, че от кръста й надолу по цялата й черна пола, по долните й бели гащи и
по дамските й чорапи я обляла топла течност, от която се разнесла миризма на
урина. Ядосан от удара, който получил от св.М., Н. продължил да й нанася удари
в гръдната област. През цялото време, докато Н. се опитвал да осъществи с нея
насилствен полов контакт, тя му викала: „Недей, спри се, остави ме, това е грях
да правиш така с мене!“, а подсъдимият й отговорил;“ Малко, само малко и
край!“. Въпреки, че подсъдимият продължавал да я удря, св.М. се обърнала и
видяла на по-малко от метър разстояние теслата, която носела, поради което се
протегнала и успяла с дясната си ръка да я хване за дръжката, след което със
сила ударила по челото подсъдимия с металната част на теслата. След нанесения
му удар, Н. се изправил и без да каже нищо, тръгнал към стадото с овцете,
стигнал до тях и легнал на земята. Св.М. успяла да се изправи на крака и
тръгнала към дома си, като взела със себе си чантата си и теслата.
Тя решила да отиде до дома на св. Т.К.С., който бил бивш полицай и да му
разкаже какво се е случило. Около 11,00 часа на 27.04.2019 г.пострадалата
отишла в дома на св.С.. Последният видял, че тя била разтревожена, уплашена,
разрошена и със зачервено лице. Свидетелят констатирал, че пострадалата била с
измачкани дрехи, имала кал по краката си и от дрехите й миришело на урина. Св.М.
разказала на св.С. какво се било случило непосредствено преди това между нея и
подсъдимия. На зададен от него въпрос дали М. имала нужда от медицинска помощ,
тя отговорила отрицателно, поради което той се обадил на полицейските органи на
РУ-Карнобат към ОД на МВР-Бурагас, за да съобщи за инцидента.
На място в с.М. пристигнали полицейските служители свидетелите Х.Ш. и Р.М..
Те заварили св.М. в дома на св.С., където им разказала и на тях какво се е
случило по-рано през деня между нея и подсъдимия. С оглед на това, свидетелите
Ш. и М. предприели действия по установяване на Н., който те намерили в близост
до гробищния парк, където пасял стадото с овцете. При вида на полицейските
служители, подсъдимият се притеснил, но останал на място. Полицейските
служители попитали подсъдимия защо се е опитал да изнасили св.М., но той
отрекъл. Полицейските служители видели, че над лявата му вежда имало малка
кървяща рана, за която Н. не дал смислено обяснение какво я е причинило.
Свидетелите М.и Х. възприели по време на първоначалния им разговор с
подсъдимия, че той изглеждал гузен и през цялото време гледал надолу към
земята. Непосредствено след разговора им, двамата полицейски служители
задържали Н. за изясняване на ситуацията, като му обяснили каква е причината за
това.
На 27.04.2019г. подсъдимият Н. бил освидетелстван. Било установено, че същият
е около 50 годишен, с нормално телосложение, с ръст около 170 см, с кафяви очи, както и че
бил облечен със светло синя на цвят долница и тъмно синя блуза. В областта над
лявата му вежда било установено засъхнало червеникаво-кафяво петно с неправилна
форма и с диаметър около 4 см. Установени са били и множество на брой
червеникаво-кафяви петна засъхнала течност с неправилна форма по лявата ръка,
които се намирали на разстояние около 9 см от китката към лакътя.
Видно от заключението на извършената комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза, било установено, че подс. К.Б.Н. не е бил на лечение,
не е бил консултиран от психиатър и не се водил на отчет в ЦПЗ „Проф. Д-р Иван
Темков“- гр.Бургас. При подс.К.Б.Н. нямало обективни и/или субективни данни към
27.04.2019г. да е бил в състояние на краткотрайно или продължително качествено
разстройство на съзнанието, причинено от психична болест или слабоумие, което
не би му позволило да бъде обвиняем и да участва в досъдебното и съдебно
производство. Подсъдимият К.Б.Н. не бил изпадал в краткотрайно или
продължително качествено разстройство на съзнанието, причинено от психична
болест или слабоумие, което би му попречило да разбира свойството и значението
на постъпките си и да ръководи разумно действията си. Според експертите,
изготвили експертизата, при Н. било налице диссоциално разстройство на
личността, което не изключва способността за разбиране на свойството и
значението на постъпките и разумно ръководене на действията, като същият можел
да бъде задържан и да търпи ефективно наказание „Лишаване от свобода“.
Видно от извършената съдебно-медицинска експертиза №96/2019 г., при
прегледа на пострадалата М. било установено кръвонасядане по вътрешната
повърхност на лявата й гърда с жълтеникава периферия, което било възможно да е
получено по време и начин, както съобщава освидетелстваната по механизма на
удар с твърд тъп предмет. То е довело до причиняване на болки и страдание.
Пострадалата М. не е била приведена в безпомощно състояние и спрямо нея не са
били извършени блудствени или сексуални действия.
В хода на разследването пострадалата в разпита си като свидетел от
27.04.2019г. предала на разследващия орган - 1 бр. черна пола, от изкуствена
немачкаема материя с размери - дължина 70 см и ширина-39 см; 2 бр. дамски
бежови чорапи с размери 50 см; 1 бр. чифт долни бели гащи, ръчно ушити от стар
потник. С протокол за доброволно предаване от 27.04.2019г. предала доброволно и
1 бр. тесла с дървена дръжка и метално острие.
При извършения на 27.04.2019г. оглед на веществените доказателства било
установено, че в долната част на черната пола, от изкуствена материя, с размери
дължина 70 см и ширина 39 см има следи от засъхнала кафява на цвят земна пръст.
В горните краища на 2 бр. дамски чорапи, видимо намачкани, бежови на цвят с
дължина 50 см имало следи от засъхнала земна пръст. По долните дамски гащи,
бели на цвят, в широката им част са били установени зеленикави на цвят
петна с неправилна форма, както и червеникаво кафява течност.
При извършения на 12.07.2019г. оглед на вещественото
доказателство -1 бр. тесла, било установено, че същата се състои от дървена
сиво-кафява на цвят цилиндрична дръжка с диаметър около 3 см с дължина 63 см, с
метална част, като металното острие е ръждиво, със заострен ръб с дължина 13
см, като в средата на острието имало продълговата дупка, предназначена за
изваждане на пирони, а тъпата метална част на теслата е била във форма на
квадрат с дължина на всяка страна 4 см.
При извършената
съдебно-медицинска експертиза на веществените доказателства било установено, че
по предоставените за изследване обекти - дамска пола, дамски чорапи и дамски
гащи не се съдържала кръв. Обектите-пола и дамски чорапи, не съдържали сперма.
По дамските гащи предварителната ориентировъчна реакция за наличие на сперма е
положителна. По горепосочените обекти не са били намерени и иззети косми.
В хода на досъдебното производство била назначена и
изготвена ДНК-експретиза. На предоставените за изследване дамски гащи било
установено по дъното на същите наличие на клетъчен материал от две лица - от
мъжки и женски пол. За биологичния материал в основното количество /сперма/ се
визуализира ДНК профил, който показал пълно съвпадение с ДНК профила на подс.К.Б.Н..
Клетъчният материал в по-малкото количество по обекта произлизало от лице от
женски пол /вероятно пострадалата/.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от направеното от подсъдимия Н. самопризнание при проведено при условията
на чл. 371, т. 2 от НПК съкратено съдебно следствие в производството пред
първоинстанционния съд, както и от доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени
средства – свидетелските показания на пострадалата Й. Д. М., както и на
свидетелите Т.К. С., З.И. В., Х.Ш. Х., Р. Х. М.; в писмените доказателствени
средства – протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л.29-36
от ДП), протоколи за оглед на веществени доказателства (л. 53 -65 от ДП); протокол
за освидетелстване (л.66-67 от ДП), протокол за вземане на образци за
сравнително изследване (л.70 от ДП); в писмените доказателства - протоколи за
доброволно предаване и справка за съдимост на подсъдимия; в експертните
заключения на извършените съдебно-медицинска експертиза (л.73-74 от ДП), съдебно-медицинско
експертиза на веществени доказателства (л.80-81 от ДП), ДНК-експертиза (л.85-87
от ДП), комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза (л.90-96 от ДП), както и във веществените
доказателствени средства – албум със снимки, направени при извършените огледи.
В съответствие с разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК
първостепенният съд не е събирал доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, а ги е приел за категорично
установени на база направеното самопризнание на подсъдимия, подкрепящо се от
посочените по-горе доказателствени източници, събрани на досъдебното
производство. Въззивният съд счита, че посочените доказателствени източници установяват
по несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния
акт и признати от подсъдимия, като релевантните за решаване на делото
обстоятелства са установени в хода на разследването чрез способите и по реда на
НПК.
Първостепенният съд е стигнал до законосъобразен правен извод, че подсъдимият
Н. е осъществил от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл.152,
ал. 1, т.2, предл.І-во, вр. чл. 18, ал.1
от НК. На 27.04.2019 година около 10:30 часа в землището на с. М., обл.Бургас
подсъдимият се опитал да се съвкупи с лице от женски пол – Й.Д.М. с ЕГН **********
от гр. София - на ***години, като я принудил към това със сила, събаряйки я на
земята, притискайки тялото й и нанасяйки й удар в гръдната област, като
деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини. Настоящата инстанция напълно споделя правните изводи, че
е налице насилие върху волята на жертвата, изразена в събарянето й на земята,
притискане на тялото й и нанасяне на удар в гръдната част с цел сломяване на
съпротивата й, което пък е довело до телесни увреди. Подсъдимият не е
успял да се съвкупи с нея по независещи от него причини – поради оказаната
съпротивата от пострадалата, която му нанасяла удари с ръце и свила краката си
по такъв начин, при който колкото и подс. Н. да се опитвал не успявал да
проникне във влагалището й и да осъществи полов акт с нея. С оглед на това, че
подсъдимият е употребил сила с цел да извърши съвкупление с пострадалата, но не
е успял да се съвкупи с нея по независещи от него причини, деянието му се
квалифицира като опит за изнасилване.
Правилен е и изводът, че от субективна страна действията на подсъдимия Н. сочат
на деяние, осъществено при форма на вината „пряк умисъл“, тъй като той е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал тяхното настъпване, което е изводимо от неговите
действия.
Възприетите от първоинстанционния съд фактически и правни изводи,
настоящата инстанция намира за правилни.
Неоснователно е оплакването за явна несправедливост на
наложеното наказание. В тази връзка, първоинстанционният съд е подложил на
внимателен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се
явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Точни са изводите, че
извършеното от подс. Н. престъпление се отличава с висока степен на обществена
опасност. От деянието и от механизма на извършването му са настъпили
дълготрайни и разнопосочни негативни последици върху личността и душевното
равновесие на пострадалата – жена в напреднала възраст – на *** години, която е
изживяла неописуеми психични страдания.
Обосновано първостепенният съд е отчел като висока и
личната обществена опасност на подс. Н.. Подсъдимият е изтърпявал вече
наказания „Лишаване от свобода“, но очевидно предходните му осъждания не са
оказали превъзпитателно въздействие върху него.
Едновременно с това, следва да се отбележи, че
неправилно е отчетено като смекчаващо обстоятелство признаване на
обстоятелствата от предмета на доказване. Това е така, тъй като това признание
е довело до разглеждане на делото по реда на глава XXII от НПК, а не
представлява по своето естество съдействие в хода на целия процес, способствало
за по-лесно разкриване на деянието. Деянието е останало на стадия на опита,
но поради независещи от дееца причини,
които са му попречили да осъществи престъпните си намерения до край.
В случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
При строго спазване на принципите на
индивидуализацията по чл. 54 НК, в пълно съответствие със закона и с
доказателствата по делото, въззивният съд счита, че наказанието за извършеното
от подсъдимия престъпно деяние следва да се определи при превес на отегчаващите
вината и отговорността обстоятелства, както е направил и първоинстанционния
съд. „Лишаване от свобода“ за срок от седем години по същество се явява отмерен
именно при превес на отегчаващите обстоятелства - над средния предвиден в чл.
152, ал. 1, т. 2 от НК размер, който въззивният съд намира за напълно
справедлив и съобразен с данните по делото за деянието и личността на дееца.
Намаляването на така определеното наказание е напълно неоправдано, тъй като
няма да отговаря на целите на наказателната репресия. Наказанието не е явно
несправедливо, защото не е налице изискуемото от закона несъответствие между
отмереното наказание, степента на обществена опасност на извършеното
престъпление и тази на личността на дееца. Уважаване на претенцията за
изменение на атакуваната присъда в насока намаляне на наказанието с оглед
обстоятелствата по делото би било в разрез с целите на наказателната репресия.
С оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и предвид
обстоятелството, че делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, така определеното
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем години правилно е намалено с
една трета (с 3 години), до окончателен размер от четири години и осем месеца. В съответствие с чл.
58а, ал. 1 от НК първоинстанционният съд е наложил на подс. Н. именно така
редуцираното наказание за извършеното престъпление.
Настоящата въззивна инстанция намира така наложеното
наказание за справедливо, съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съчетано с невъзможността за прилагане на условното
осъждане, предвид размера на наложеното наказание и предходните осъждания на
подсъдимия, ефективното наказание ще окаже необходимото превъзпитателно и поправително въздействие върху
подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави и най-вече към зачитане на
човешката личност, ще му покаже укоримостта на неговото поведение и ще
въздейства предупредително върху него, като му отнеме възможността да извърши и
други престъпления.
Въззивният съд не констатира допуснати нарушения по отношение на режима за
изтърпяване на наказанието, който е определен от първостепенния съд по
правилата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, съобразно съдимостта на подсъдимия.
Правилно съдът е приложил правилото на разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК,
като е приспаднал времето, през което по отношение на Н. е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Правилно съдът е присъдил разноските по делото.
Липсват основания за изменяване на съдебния акт в
частта, касаеща разпореждането с веществените доказателства по делото.
При извършената служебна проверка, въззивната инстанция не констатира
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да налагат
изменяване на присъдата или нейното отменяване.
Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/28.02.2020 г., постановена по НОХД № 359/2019 г. по описа на
Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на
страните за изготвяне на въззивното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.