РЕШЕНИЕ
№ 813
гр. Перник, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720104349 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК
*********, в която се сочи, че подаденото срещу ответника – Н. П. М. заявление за
издаване на заповед за изпълнение е отхвърлено.
В законоустановения срок предявява осъдителен иск срещу ответника за сумите,
за които е отхвърлено заявлението – сума в общ размер на 580,92 лева по Договор
*********** г. Пояснява, че претенцията се формира като сбор от сумите – 162,23 лева
(неплатени суми за електронни съобщения), 137,54 лева (неплатена сума за устройство
по договор за продажба на изплащане), 281,15 лева (неустойка по чл. 54.12 от общите
условия). Претендира се и сума в общ размер на 118,22 лева – общ сбор на мораторна
лихва от датата на забава по всяко едно задължение до деня, предхождащ подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендира се законна лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Твърди, че на ******** между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
№ *********. На същата дата било подписано и приложение № 1, с което бил
договорен конкретен тарифен план на стойност 26,99 лева месечно за тел. номер
********** и срок от две години. Пояснява, че промоционалната месечна такса била
валидна за срока на Договора, а съгласно чл. 54.12 от ОУ Договорът се считал за
едностранно прекратен в случай на забава повече от 124 дена.
Твърди, че на ******* между страните е сключен Договор за продажба на
изплащане с предмет апарат ********** ********* със сериен *************. Било
постигнато съгласие продажбата да се осъществи при първоначална вноска от 5,98
лева, а остатъка от продажната цена – 137,55 лева била разсрочена на 23 вноски, с
лихва 5% годишно. Устройството било предадено на купувача, като се сочело, че това
е обвързано с ползване на услугите към номер **********.
На ******* бил подписан анекс, съгласно който срокът на услугите се удължава
1
на две след издаване на първата фактура, която във връзка с анекса.
Тези задължения били индивидуализирани във фактури:
1.********** със срок за плащане ******* на стойност 41,32 лева за неплатени
такси и услуги, както и 5,98 лева по Договор за продажба на изплащане.
2.№ ********* със срок за плащане ********* г. на стойност 29,94 лева, за
неплатени такси и услуги, както и 5,98 лева по Договор за продажба на изплащане.
3.№********* със срок за плащане ********** на стойност 26,99 лева, за
неплатени такси и услуги, както и 5,98 лева по Договор за продажба на изплащане.
4.№ *********** със срок за плащане ********* г. на стойност 36,94 лева, за
неплатени такси и услуги, както и 5,98 лева по Договор за продажба на изплащане.
5.№ ********* със срок за плащане ********. на стойност 27,04 лева, за
неплатени такси и услуги, както и 5,98 лева по Договор за продажба на изплащане.
6. №********** със срок за плащане ********* г. на стойност 107,64 лева, по
Договор за продажба на изплащане.
Пояснява, че сумата в общ размер на 281,15 лева без ДДС се формира като сбор
от задълженията – 2,00 лева за обработка на просрочени задължения, 96,01 лева
неустойка – за отстъпка на цени и услуги, 82,47 лева – неустойка в размер на три
месечни такси, 100,67 лева – неустойка за отстъпка в цена на устройство.
Твърди, че сумите се дължат на основание чл. 54.12 от ОУ към Договора, който
е прекратен на ****** поради виновно неизпълнение на ответника.
Прави подробна обосновка за дължимостта на и на ума в размер на 118,22 лева –
мораторна лихва върху всяко едно задължение с посочени конкретни периоди.
С оглед на гореизложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
общ размер на 580,92 лева, за неплатени такси, услуги, сума за мобилно устройство,
неустойка и изтекли мораторни лихви, ведно със законна лихва върху сумата от 462,70
лева от подаване на заявлението до изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение ч.гр.д. № 3332/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок чрез назначеният си особен
представител. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Намира исковете за
недоказани. Оспорва наличието на твърдените облигационни връзки.
Оспорва подписа да доверителят си.
Оспорва услуги и устройство да са предоставяни, поддържайки, че
приложените към исковата молба фактури не установяват твърденията на ищеца.
Позовава се на ЗПК с твърдението, че този закон намира приложение и в
настоящата хипотеза, тъй като в него е посочено че се прилага при договори за лизинг.
Твърди, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което изисква договорите да
са на шрифт не по- малък от 12.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание
чл. 79, ал. 1, чл. 86, ла. 1, чл. 92, ал. 1 и чл. 200 ЗЗД по сключени договор за доставка
на електронни съобщителни услуги и продажба на изплащане.
2
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е
било да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание
(включително клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото
вземане е възникнало по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на
неустойка следва да докаже, че е възникнало правото му на същата, като надлежно е
развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ,
тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица,
едно от които е търговец и е свързано с упражняването от него занятие – арг. чл. 286,
ал. 1 ТЗ. Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298,
ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел. В конкретния случай не са представени Общи условия, подписани
от ответника, но в съдържащия негов подпис индивидуален Договор се декларира, че е
запознат и съгласен с „приложимите ОУ“.
Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договори
за мобилни услуги и продажба на изплащане. Това е така, защото представените и
приети като писмени доказателства договори носят подписа на ответника, чиято
формална доказателствена сила не е оспорена от него по надлежен ред. Вярно е, че
такова възражение е било налице от особения представител, но същият е заявил, че не
разполага с данни подписът да не е на ответника, а единствено прави такова
възражение за изчерпателност на поетата защита.
При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото писмени
доказателства следва извода, че „А1 България“ ЕАД е задължило да предостави:
електронни съобщителни услуги и продаде вещи на изплащане, а ответникът се е
задължил да заплати цена на предоставените услуги и продажна цена, съгласно
тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта.
Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има
право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в
размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от
три стандартни месечни абонаментни такси без отстъпка, част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове и от пазарните цени на
крайните устройства, закупени или лизингови, съответстваща на оставащия срок на
ползване на съответния абонамент.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
3
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги и абонаментни такси е
основателна. Съдът приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното
заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнителни
споразумения.
По повод конкретното възражение на ответника бе допусната и приета СТЕ,
неоспорена от страните, която съдът изцяло кредитира като обективно изготвена от
лице, притежаващо съответните специални знания. В заключението си вещото лице е
установило, че на ответникът са предоставяни телекомуникационни услуги, чийто
обем отговаря на представените по делото фактури като стойността им е 163,17 лева,
поради което този иск за основателен, като по правилото на чл. 6 ГПК следва да се
присъди сумата от 162,23 лева.
По иска с правно основание чл. 200 ЗЗД.
По делото е представен и приет като доказателство двустранно подписан от
страните Договор № *********/******* за продажба на изплащане с предмет апарат
********** ********* със сериен *************, поради което съдът прие че между
страните валидно е възникнала и тази облигационна връзка. Представен е приемо –
предавателен протокол от същата дата, съгласно което ищецът – продавач е изпълнил
задълженията си по договора – предал е устройството. Следователно за ответника е
възникнало задължението да заплати уговорената цена. Съгласно СТЕ, непогасената
част от задължението е в размер на 137,54 лева като съдът приема този иск за изцяло
основателен.
Конкретното възражение на ответника, че не е спазено изискването на чл. 10, ал.
1 ЗПК, което изисква договорите да са на шрифт не по- малък от 12 съдът намира за
неоснователно. Тази разпоредба е относима единствено към договорите за лизинг на
основание чл. 3, ал. 3 ЗПК. Тук посочената норма изчерпателно изброява гражданско
правните сделки, по които този закон намира приложение, като договорът за продажба
на изплащане, уреден в ЗЗД, не е сред тях.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Настоящият състав намира, че неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Характерът на неустойката позволява на страните да я уговорят
свободно, но това правило не може да се абсолютизира, тъй като то не може да
противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави – арг. чл. 9 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи на
изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне обаче вземането на ищеца против ответницата за претендираните
неустойки следва ищецът да установи, че процесният договор за мобилни услуги е
предсрочно прекратен преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя или при нарушение на задълженията му по настоящия договор.
Действително, по делото е безспорно установен факта на допусната от
ответницата забава при изпълнение на задължението й за заплащане на месечни
абонаментни такси, за предоставени далекосъобщителни услуги за исковия период.
Ищецът се позовава на Общи условия. Действително разпоредбата на чл. 54.12 от
Общите условия урежда едностранно прекратяване на срочен или безсрочен договор
от "А1 България" ЕАД, вкл. хипотеза при изпадане в забава. Липсва обаче предвиден
ред, по които това да бъде сторено като е предвидено единствено забава, продължила
повече от 124 дена.
Предвидени са други хипотези на прекратяване – 52 и 52а (от ответника), но те
4
задължават потребителя да прекрати договора с писмено, едномесечно предизвестие.
Липсата на предвиден ред за прекратяване на договора при виновно неизпълнение на
задълженията на потребителя (чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД), предвидени в специалния закон -
ЗЕС и договорите между страните, включително Общите условия, мотивират съда да
приеме, че приложение намира общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД - двустранният
договор следва да бъде развален с едностранно волеизявление на изправната страна,
като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, в писмена
форма (такъв е договора, такова е и изискването към потребителя). В случая ищецът
изобщо не твърди да е отправял писмено предизвестие до ответницата, но намира, че с
предприетите фактически действия по преустановяване на предоставянето на мобилна
услуга е пристъпил към прекратяване на договорното правоотношение. Съгласно
разпоредба на чл. 51.6 от Общите условия, според която норма Ищецът се задължава
предварително и по подходящ начин (чрез писмо с обратна разписка, записващ се
телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната електронен
адрес за контакти и др.) да информира абоната, че ще предприеме действия по
извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения, включително и
когато за целта ще се ползват услугите на трети лица (кредитни бюра, агенции за
събиране на вземания и други). Информацията по предходното изречение
задължително съдържа и данни за точния размер на претендираните парични
задължения, за основанието, от което произтичат, както и за третото лице, което ще
събира вземането. Такива действия също не се установяват, а и не се твърдят.
Не би могло да бъде възприето като изявление в тази насока и предявяване на
процесните искове, тъй като към тази дата всички договори са с изтекъл срок.
С оглед изложеното, предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД –
вземане за неустойки при предсрочно прекратяване на договори за услуги, се явява
недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен изцяло.
По същите съображения неоснователна е и претенцията за заплащане на
разликата между промоционална и стандартна цена на продадената на изплащане вещ,
предоставени на ответника. Бе прието, че ответникът е получил устройството предмет
на договора. Не е упражнено обаче надлежно правото му да развали договора,
следователно претенцията за сумата в размер на 100,67 лева (част от общо
претендираната неустойка) също следва да бъде отхвърлена. По същите съображения
неоснователно претендирана е и сумата от 2,00 лева за обработка на просрочени
задължения и 96,01 лева неустойка – за отстъпка на цени и услуги.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
При извода за частична основателност на главните претенции, такава е и тази за
присъждане на обезщетение за забава по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, тъй като всяко
едно задължение е с конкретно посочен падеж. Ищецът е претендирала обезщетение за
забава в размер на 118,22 лева – общ сбор на мораторна лихва от датата на забава по
всяко едно задължение до деня, предхождащ подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Тази сума не е оспорена, поради което и не е изчислявана в
настоящото производство. При извода за частична доказаност на другите претенции в
своето основание, съдът следва да определи и размера – арг. чл. 162 ГПК. Общо
претендираната сума за главници е в размер на 580,92 лева, като съдът счете за
основателна сума от 299,77 лева (незаплатените услуги (в претендирания размер) и
цената на устройството съгласно СТЕ). Това е 51,60 % от претендираните главници, до
който размер следва да се уважи и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – 61,00 лева и се отхвърли
до пълния предявен размер като неоснователен.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
5
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в исковото и заповедното производства
разноски в общ размер на 1510,00 лева, на ищеца се дължат 649,37 лева, които следва
да му бъдат присъдени.
Ответникът не е сторил разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД че В ПОЛЗА на
„А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Н.
П. М., ЕГН: **********, ************ за сумата в размер на 162,23 лева -
представляваща непогасена част от задължения за месечни абонаментни такси и
използвани услуги по Договор за мобилни услуги с № *********** г., на основание
чл. 200 ЗЗД сума в размер на 137,54 лева - неплатена сума за устройство по договор за
продажба на изплащане от *******, ведно със законна лихва върху сумите от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (31.07.2023 г.) до изплащане на
вземането, както и основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 61,00 лева – общ сбор
на мораторна лихва от датата на забава по всяко едно задължение до деня,
предхождащ подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
30.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 3630/2023 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че Н. П. М. дължи на „А1 България“ ЕАД сума в общ размер на 281,15
лева без ДДС - сбор от задълженията: 2,00 лева за обработка на просрочени
задължения, 96,01 лева неустойка – за отстъпка на цени и услуги, 82,47 лева –
неустойка в размер на три месечни такси, 100,67 лева – неустойка за отстъпка в цена
на устройство, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
61,00 лева до пълния заявен размер от 118,22 лева мораторна лихва от датата на забава
по всяко едно задължение до деня, предхождащ подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. П. М. да заплати на „А1
България“ ЕАД, сума в общ размер на 649,37 лева, разноски в рамките на исковото и
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6