№ 3656
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100509749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба на „С.О.“, чрез юрисконсулт. А.В. срещу
постановление от 19.07.2022 г. по изп. д. № 978/2022 г. по описа на ЧСИ М.П.,
с рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Излагат се доводи, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален до минималния предвиден размер по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на
изпълнителното дело – а именно 200,00 лева. В тази връзка се сочи, че
изпълнителното производство не е с особена фактическа и правна сложност.
Препис от жалбата е връчен на взискателя В.А.В., която счита, че
същата е неоснователна.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ М.П., в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител сочи, че извършените от
процесуалния представител действия в хода на производството по
изпълнителното дело не се свеждат само до подаване на бланкетна молба за
образуване на изпълнително дело. Действията, предприети от процесуалният
представител се изразяват в получаване на съобщения и книжа по делото,
следене на движението на ипълнителното дело, както и извършване справки
по телефона. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, същата изхожда
от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е основателна.
1
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното производство е образувано по подадена на 11.07.2022г.
от името на В.А.В., чрез адвокат В.П.Г. - САК молба за образуване на
изпълнителното дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
05.07.2022г. на основание съдебно решение по гр. д. № 8427 от 2022 г. на
СРС, 35-ТИ състав, с което „С.О.“ е осъдена по предявен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати сумата от 1250 лева,
представляваща дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от подаването на исковата молба –
17.02.2022г. както и сумата от 50 лв. разноски в производството. Към молбата
за образуване е приложено пълномощно и платежно нареждане за
платена такса в размер на 5 лв. С молбата е представен договор за правна
помощ, като в пълномощното е посочено, че адвокатът оказва безплатна
правна помощ на основание чл. 38 от ЗАдв.
На 11.07.2022г. с постановелние са определени разноските за
изпълнителното производство, сред които и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. Същата е
получена на 13.07.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е включен и
размерът на претендиралото и приетото за събиране адвокатско
възнаграждение.
В срока за доброволно изпълнение е направено доброволно плащане от
длъжника на сумите посочени в поканата.
На 15.07.2022 г. длъжникът е депозирал по електронен път възражение
за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, с
искане същото да бъде намалено на 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде намален
размерът на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С Постановление за разноски от 19.07.2022 г. частният съдебен
изпълнител е оставил без уважение възражението на длъжника искането за
намаляване на адвокатското възнаграждение и преизчиляване на таксите по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
На 29.07.2022г. е депозирана частна жалба от длъжника, с която се
оспорва Постановлението за разноски от 19.07.2022г., в частта за размера на
адвокатското възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
основателна поради следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС
длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния
изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност
/така решение № 393/15.05.2015 г. -гр. д. 5473/2014 г. -ВКС ІV г. о. /.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е
2
свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. При
определени условия е възможно адвокатът да предоставя безплатна
адвокатска помощ при наличие на условията на чл. 38 от ЗАдв. В този случай
при присъждане на разноски се определя възнаграждение на база НМРАВ. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената
страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата
страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът, респ.
съдебният изпълнител е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10
от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има
ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя
присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на
страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали
уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не
обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ
на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /в редакцията и от 31.07.2020 г.,
обн. ДВ бр. 68/ за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т. 2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания над 1 000 лв. – 1/2 от съответните възнаграждения
предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7. В конкретният случай процесуалния
представител на взискателя - адв. В.Г. е подала молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист. В молбата е
посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
След като от представителя на взискателя не са извършвани същински
изпълнителни действия освен да се подаде молба за образуване на
3
изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност
се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение от 360 лв. следва да бъдат намалени
до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското
възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното
производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на
сумата от 200 лв.
При тези изводи постановлението на ЧСИ М.П. от 19.07.2022 г. по изп.
д. № 978/2022 г. следва да се отмени като бъдат намалени разноските за
адвокатско възнаграждение до 200 лв.
Предвид изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 19.07.2022 г. по изп. д. № 978/2022 г. по
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд
и вместо него ПОСТАНОВЯВА
НАМАЛЯВА на основание чл. 435, ал.2 т.7 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за платено от взискателя по изп. д. № 978/2022 г. по описа на ЧСИ
М.П., с рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд адвокатско
възнаграждение от 360 лв. на 200 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4