Решение по дело №605/2023 на Районен съд - Габрово

Жалбоподателя М.К.Б. от град Габрово е обжалвал Наказателно постановление №
**********, издадено на 12.01.2023 година от заместник директор на РДГ – Велико
Търново, чрез което за нарушение по чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за
сечите в горите, издадена от Министъра на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 64 от
19.08.2011 г., изм. и доп. бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г., бр. 72 от 18.09.2015
г., бр. 71 от 01.09.2017 г., изм. и доп., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.; изм. с
Решение № 6888 от 08.06.2021 г. на ВАС на РБ, Решение № 4795 от 18.05.2022 г. на ВАС на
РБ и Решение № 5288 от 01.06.2022 г. на ВАС на РБ - бр. 50 от 09.06.2023 г., в сила от
09.06.2023 г.; изм. и доп., бр. 91 от 31.10.2023 г., в сила от 31.10.2023 г.) същия е бил
санкциониран с „Глоба” в размер на сумата от 100 лева, наложена на основание чл. 270 от
Закона за горите. По съображения, изложени в жалбата и подробно развити в съдебното
производство по делото чрез процесуален представител (адвокат от Адвокатска колегия –
Габрово), който е упълномощил по предвидения за това ред, жалбоподателя е приел
издаденото постановление за незаконосъобразно и го е обжалвал като такова с искания за
неговата цялостна отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. В
последните се включват и разноски, заплатени на този процесуален представител, които се
търсят при наличие на предпоставките, предвидени в ЗАНН.
Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по
надлежния ред, оспорва подадената жалба и излага становище за нейното оставяне без
уважение. Този представител също е изразил искане за заплащане на разноски за
осъществено процесуално представителство по делото, които се претендират за присъждане
при условията, посочени в чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН. Освен посоченото по-горе,
процесуалния представител на тази страна е направил и искане за намаляване (поради
прекомерност) на заплатения адвокатски хонорар в случай, че той надвишава минималния
размер, предвиден в действащата нормативна база по отношение на него.
След като съпостави събраните в рамките на производството както писмени, така и
гласни доказателствени материали, от фактическа страна съдът намери за установено
следното:
Към месец юли 2022 година свидетеля С.Д.Х. е изпълнявал длъжността „горски
инспектор” в РДГ – Велико Търново, а св. П.Б. (съпруга на жалбоподателя М.Б.) е работела
като лесовъд на частна практика в „Евролес 2001” ООД Габрово. Приложената на л. 60 от
делото справка за актуално състояние сочи, че към датата на нейното издаване – 27.10.2023
година, свид. С.М.К. е бил съдружник в посоченото дружество заедно с жалбоподателя
М.К.Б., който се е явявал и негов управител.
През месец юли 2022 година свидетеля С.Х. извършил проверка в отдел „47”,
подотдел „е” от държавния горски фонд, който се намирал на територията на ДГС Габрово.
Проверката била предизвикана от констативен протокол (Серия В, ПДБ с бл. № 000020),
изготвен на 14.07.2022 г. от св. П.Б., в който тя била отразила наличие на единично дърво с
увредена кора, обелена от жалбоподателя при извличане на отсечена дървесина от сечището
в отдела с помощта на трактор. При проверката в описания отдел, за който имало издадено
(на „Евролес 2001” ООД) позволително за сеч № 0671821 от 22.06.2022 година, e било
установено, че при извличане на добитата дървесина е била обелена кората на общо девет
броя немаркирани (в основата с контролна горска марка) дървета от вида бук в него. При
тази проверка не е бил съставен писмен документ, който да съдържа данни във връзка с
установените при същата резултати, включително и по отношение на лицата, присъствали
при нея, които (според твърденията на св. С.Х.) са включвали не само този служител на РДГ
Велико Търново, но и жалбоподателя М.Б. и свидетелите П.Б. и Свилен Конов.
Въз основа на данните, които са били отразени в констативния протокол и
извършената проверка на място, на 19.07.2022 г. в личното присъствие на жалбоподателя е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение от св. С.Х., който е приел,
1

че след като на 14.07.2022 г. в качеството на лице, извършващо добив на дървесина по
позволително за сеч № 0671821/22.06.2022 г. не е изпълнил задължението си да пази от
повреда немаркираните дървета в отдел „47”, подотдел „е” от държавния горски фонд,
находящ се в землище Габрово, община Габрово, и при извличане на добита дървесина от
сечището до временния склад е обелил короната на девет броя немаркирани (в основата с
контролна горска марка) дървета от вида бук, М.Б. е нарушил чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредба №
8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Актът е бил предявен на жалбоподателя на същата дата,
след неговото съставяне. При предявяването е подписан от него и той се е запознал с
отразените в същия констатации без изложени възражения, каквито не е депозирал до
Директора на РДГ – Велико Търново и в рамките на допълнителния срок, предвиден в чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. По-късно, въз основа на акта и на останалите материали по
административно-наказателната преписка е било издадено и посоченото наказателно
постановление, което се явява предмет на обжалване по настоящето дело.
При изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
От данните, които се съдържат в приложените на л. 20-21 от делото писмени
материали, е видно, че обжалваното наказателно постановление № ********** е било
връчено на жалбоподателя на 10.07.2023 г. Жалбата против него (според отразените в
същата дата и Вх. №) е постъпила при наказващия орган на 17.07.2023 г., или в рамките
предвидения с чл. 59, ал. 2 от ЗАНН четиринадесет дневен срок за обжалване, започнал
(съобразно указаното в чл. 84 от ЗАНН и чл. 183, ал. 2 от НПК) да тече от деня, следващ
този за получаване на самото постановление. Поради изложеното и с оглед на това, че е
подадена от правоимащо лице, същата следва да се приеме за процесуално допустима, а
разгледана по същество – и за основателна по отношение на искането за неговата отмяна.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 2 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. предвижда, че при
провеждане на сечите лицата, които извършват добив на дървесина, са длъжни „да пазят от
повреди немаркираните дървета, подраста и младиняка”. Въпросните лица се свързват с
тези, вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика при условията
и по реда, предвиден в наредбата по чл. 101, ал. 3 от ЗГ (т.е. в Наредба № 8 от 05.08.2011
година за сечите в горите), а жалбоподателя М.Б. (предвид съдържащата се информация в
приложените на л. 62 писмени материали) очевидно е спадал към тях. Макар и от гледна
точка на това същия безспорно да се явява субект на описаното в акта нарушение, на първо
място не би могло да се счита, че то е било осъществено на датата, отбелязана във връзка с
него. Данните, които имат отношение към тази дата, се съдържат само в констативния
протокол, съставен от свид. П.Б., от който не става ясно дали кората на съответното
единично дърво е била обелена именно на 14.07.2022 г., или това се е случило на друг, по-
ранен ден от посочения. Щом това е така и с оглед на изложеното не би могло да се приеме
за категорично, че датата 14.07.2022 г. дефинира по един обективен начин деня, в който
нарушението е било осъществено, възпроизведеното описание във връзка с него не би могло
да определи, че акта и постановлението отговарят на предвидените изисквания в чл. 42, т. 3
и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, още повече че останалите приложени доказателствени
източници не съдържат информация за нея. Нарушението не би могло да се счита за
осъществено и от аспект на други, вписани в акта и в наказателното постановление
фактически обстоятелства, които (от гледна точка на констатацията за броя на увредените
дървета) не само че не отговарят на съдържанието на констативния протокол, съставен от
свидетелката П.Б., но и не са установени по предвидения от закона ред, тъй като за
извършената през месец юли 2022 година проверка от св. С.Х. (при която те са били
открити) не е бил съставен никакъв писмен документ, който да съдържа данни за тях.
Описаната във връзка с гореизложеното непълнота по отношение на обстоятелствата, при
които нарушението е прието за осъществено от страна на актосъставителя, е била пренесена
и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, в което (както и
акта за установяване на съответното административно нарушение) липсват данни за
2

конкретното съдържание на съответното действие и/или бездействие, отчетено от
наказващия орган като причина за налагане наказание въз основа на предвиденото в чл. 270
от ЗГ, което е довело до ангажиране на отговорността на жалбоподателя във връзка с него.
Дори и да се приеме, че нарушението е било извършено именно на 14.07.2022 г.,
наказателното постановление също не би могло да се счита за законосъобразно по смисъла
на закона. Отразените в него констатации относно типичния характер на нарушението и
създадените препятствия пред възможността за упражняване на превантивен контрол по
опазването и законосъобразното стопанисване на горските територии, се отнасят до
последици, произтичащи от всяко извършено нарушение от съответния вид, към който е
спадало и това по обжалваното постановление. Тъй като изложеното очевидно определя
тези последици като общи, а свързаните с тях обстоятелства вече са били взети предвид от
страна на законодателя при определяне на съответните граници, свързани с нормативно
отредените наказания за тях, същите не биха могли да се отчитат повторно при преценката
на въпроса за приложението на чл. 28, б.”А” от ЗАНН, след като той се предпоставя само от
обстоятелства, касаещи конкретно извършеното нарушение. Такива обстоятелства (с
изключение на явно недоказания брой увредени дървета) не са обсъждани в наказателното
постановление, което налага извод, че наказващия орган на практика не е извършил
преценка дали нарушението представлява маловажен случай. А основания за такова
заключение са били налице, тъй като при единичния брой на увреденото дърво и липсата на
приложени данни, които да сочат, че жалбоподателя е бил санкциониран по
административен ред за други извършени нарушения, сходни на осъщественото такова,
последното безспорно се е отличавало с осезаемо по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с тази при други такива от неговия вид, която се допълва и от факта, че (при
размера от 100 лева, който е определен по наказателното постановление) наложената глоба
се явява завишена с оглед на тях. При тези обстоятелства, които са обосновавали наличие на
извод за маловажен случай на нарушение, наказващия орган е следвало да приложи нормата
на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди нарушителя, че при повторен случай ще го накаже. След
като не го е сторил, още повече и без да е извършил задължителната за него (според
приложимото Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г по т.н.д. № 1/2005г. на ВКС на РБ,
НК) проверка за наличието или липсата на маловажност по същество, същият е издал едно
незаконосъобразно НП, което също подлежи на отмяна поради тези причини.
Предвид изложените съображения съдът прие, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени. Въз основа на това, с оглед на изрично изразеното
искане и представените в негова подкрепа писмени доказателства, намери, че ответната по
жалба страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М.Б. и разноски,
действително направени (според намиращия се на гърба на л. 5 договор за правна защита и
съдействие) от него за упълномощаване на процесуален представител (адвокат от
Адвокатска колегия - Габрово), който не само че е изготвил жалбата против същото, но и го
е представлявал в рамките на производството, проведено по настоящото дело. Вписаната в
този договор сума надвишава със 100 лева възнаграждението за съответния вид дело,
предвидено в чл. 7, ал. 2, т. 1 (в редакцията на същата норма по ДВ бр. 88/2022 г) от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а като се
базира на това обстоятелство и на вида на самото осъществено процесуално
представителство, което не се характеризира с каквито и да било затруднения, обективно
възникнали заради фактическата или правна сложност на делото, съдът прие, че
направеното искане за неговото намаляване следва да се уважи. При тези съображения и
предвиденото в чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 8, ал. 1 от посочената Наредба прие, че от
действително направените разноски ответната по жалба страна ще следва да заплати на
жалбоподателя сума в размер на 400 лева, съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, както и че
искането за присъждане на разноски над нея следва да се остави без уважение (като
неоснователно) в останалата част.
3

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................

4

Номер на акта:	191
Дата:	30 ноември 2023 г.
Съдия:	Пламен Пантев Денев

Дело:	20234210200605
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	26 юли 2023 г.

Решение по дело №605/2023 на Районен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите