Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 287 07.06.2018г. гр. Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд – Търговище Девети
състав
На тридесети май 2018
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА КОЛЕВА
Секретар: Валентина Войникова
Като разгледа докладваното от
Председателя
Гр. дело № 2133 по
описа за 2017 година,
За да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск за установяване на
вземане по реда на чл.422 във вр. чл.415 и чл.410 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със
заповед № 846/15.09.2017 г. по Ч.гр.д. № 1598/2017 г.
по описа на РСТ е разпредено на длъжника: К.Н. ***, да заплати на кредитора – „ЗД Евроинс“ АД
–София сумата от 10000 лв., представляваща регресно вземане по чл.274 ал.1 от КЗ, на осн. чл.410 ал.1 т.1 от ГПК,
както и направените в производството разноски в размер на 200 лв. – държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл.78 ал.1 от ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК. Кредиторът е предявил положителен установителен иск – да
бъде признато съществуването на вземането, посочено по-горе, както и да му
заплати ответника направените по делото разноски в настоящото гр.дело. На 16.06.2012г. на ПП-І-4 км. 245-250 при управление на МПС-„Фолксваген Поло“ с ДК
№ Т0020 АТ, ответникът по настоящото дело е нарушил правилата за движение по
пътищата – управлявал л.а. с несъобразена скорост и концентрация на алкохол в
кръвта си над допустимото, а именно 1.8 промила, като по този начин
причинил смъртта на трима души и средна телесна повреда – на
четвърти. Тези обстоятелства и вината на ответника са безспорно установени
по НОХД № 97/2013г. на ОС-Търговище с влязла в сила присъда. Ищецът е
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач и при него е
заведена щета № ********** на 20.02.2014г.
След предявяване на претенцията по съдебен ред с решение по гр.д. №
15219/2013г. по описа на СГС „ЗД Евроинс“ АД е било осъдено да заплати сума в размер на 42912.32 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди. Въз
основа на осъдителното решение сумата е платена. На осн. чл.274 ал.1 т.1 предолж.1
от КЗ /отм./ за застрахователя възниква правото да получи от застрахования
изплатеното от застрахователя обезщетение. Към момента на подаване за
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК
длъжникът не е погасил задължението си. Ищецът моли съдът да постанови решение,
с което да признае за установено вземането в размерите, посочени по –горе, за
което има издадена заповед по чл.410 от ГПК, както и да му бъдат присъдени
разноските , направени в заповедното производство които са - сумата от 200 лв. – представляваща държавна такса и
сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение с ДДС и в исковото
производство – сумата от 200 лв. – довнесана държавна такса за гр.дело и юрисконсултско
възнаграждение. Редовно призован ищецът
няма упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпи
писмено становище с Вх.рег.№ 5270/29.05.2018г. по описа на РСТ от ищеца чрез неговия пълномощник – юрк. Я.Н.Ц.,
с което моли при наличие на съответните предпоставки да се постанови
неприсъствено решение – по чл.238 ГПК.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, не подаде писмен отговор в срока и по реда на чл.131 от ГПК. Редовно призован, не се яви лично и няма упълномощен процесуален
представител в откритото съдебно заседание, няма становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: На ответника е изпратен на осн. чл.131 ал.1 ГПК препис от исковата молба заедно с приложенията към нея, като му е указано в
едномесечен срок да подаде писмен отговор, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаване на отговор или неупражняване на правата,
както и за възможността му да ползва правна помощ, ако има необходимост и право
на това. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен
отговор от ответника. След изтичане на законния срок за отговор делото е насрочено за разглеждане в първо открито
заседание, за което ответникът е редовно
призован, но не се яви нито той лично,
нито редовно упълномощен негов процесуален представител и няма искане за
разглеждането му в негово отсъствие. Преди откритото съдебно заседание постъпи
писмена молба от ищеца, чрез неговия пълномощник, за постановяване на неприсъствено решение против
ответника.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице са предпоставките по чл.239 ал.1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение: 1. на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и 2. искът
е вероятно основателен с оглед
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства
/застрахователна полица; свидетелство
за регистрация на МПС; контролен талон; присъда
№ 67/12.08.2013г. по НОХД № 97/2013г. по описа на ОС-Търговище; решение
№ 137/10.10.2014г. по ВНОХД № 209/2014г. на Ап.С-Варна; решение от 17.07.2013г.
по т.д. № 15219/2013г. по описа на СГС; решение № 927/09.05.2016г. по гр.д. №
479/2016г. по описа на АП.С-София; детайлна информация от „УниКредит Булбанк“ за
транзакциите на „Евроинс“ – на 06.10.2015г.,
07.10.2015г.08.12.2015г.16.06.2016г.17.06.2016г. платена щета на Ивелин
Красенов Иванов, Ч.гр.д. № 1598/2017г. по описа на РС-Търговище/ . Съдът счита,
че искът следва да бъде уважен по основание и размер така, както е предявен и
поддържан.
В настоящото
исково производство, по което е предявен
установителен иск, ищецът има разноски, както следва: 200 лв. – доплатена
държавна такса и 100 лв. –юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя
на осн. чл.78 ал.8 ГПК във вр. чл.37 ал.1 от ЗПП във вр. чл. 25 ал.1 от НЗПП. След като
искът е уважен в пълен размер,
следва ответникът да заплати на ищеца в пълен размер и направените по това дело разноски от общо 300
лв. , на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
По силата на т.12 от
ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Съобразявайки изложеното по-горе, съдът счита, че следва ответникът да заплати направените от ищеца
разноски в пълен размер – общо 250 лв. в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1598/2017г.
по описа на РС-Търговище, от които : 200
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО на „ЗД
ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Искър, бул.”Христофор Колумб”, № 43,
представлявано от изпълнителни директори
Й.Ц.и Р.Б., действащи чрез юрисконсулт Я.Н.Ц., против К.Н.Н.,
ЕГН **********,***, /в момента в
затвора-Плевен/, за сумите, както следва: сумата от 10000
лв., представляваща регресно вземане по чл.274 ал.1 от КЗ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 15.09.2017г. до
окончателното изплащане на задължението ,
за което е издадена заповед № 846/15.09.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 1598/2017 г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН **********,***, /в момента в
затвора-Плевен/ , ДА ЗАПЛАТИ на „ЗД ЕВРОИНС”
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Искър, бул.”Христофор Колумб”, № 43, представлявано от изпълнителни директори Й.Ц.и Р.Б., действащи чрез
юрисконсулт Я.Н.Ц., направените в
заповедното производство по Ч.гр.д. № 1598/2017г. по описа на РС-Търговище разноски, както следва: 200 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Н.Н., ЕГН **********,***,
/в момента в затвора-Плевен/ , ДА
ЗАПЛАТИ на „ЗД ЕВРОИНС” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Искър, бул.”Христофор Колумб”, № 43, представлявано от
изпълнителни директори Й.Ц.и Р.Б.,
действащи чрез юрисконсулт Яна Найденова-Цветкова, направените
в исковото производство по настоящото Гр.д. № 2133/2017 г. по описа на РС-Търговище разноски, както следва: 200 лв. – доплатена
държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на
страните.
ПРЕПИС от решението, след влизането му в сила да се
приложи по Ч.гр.д. № 1598/2017г. по
описа на РС-Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: