РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110200928 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. В. М. против Наказателно Постановление № 24-0819-002141/
22.08.2024г. на Началника група в сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на С. В.
М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление. В
съдебно заседание редовно призован се явява лично и се представлява, като
процесуалния му представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, но
ангажира становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 25.05.2024 г. около 12 часа в гр.Варна в междублоково пространство
на ж. к. Чайка на улица без име жалбоподателят управлявал ИЕПС с инв.
№322 ICH, като поради движение с несъобразена скорост със състоянието на
пътяи интензивността на движението паднал на плътното за движение. Пре
падането контузил дясно рамо.
1
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление
В хода на съдебното производство бе разпитан като свидетел Е. Г. и
Веселин М.. Съдът кредитира показанията на същите като дадени
безпристрастно и обективно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началника на група в сдектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е
обсъдил възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от
материалите по преписката не са били направени такива.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДП и на основание по чл.179 ал.2 от
ЗДП е наложил наказание, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната
норма. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП урежда императивно задължение
2
водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Във второто изречение на правната норма е посочено,
че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Съгласно разпоредбата на § 6.
ДР на ЗДвП, „Индивидуално електрическо превозно средство“ е пътно превозно
средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна
скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка
R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното
средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща
400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена
маса до 50 kg. Безспорно се явява между страните, че процесното електрическо
превозно средство – тротинетка е било оборудвано и задвижвано от
електрически двигател поради което попада в обхвата на определението за
моторно превозно средство, регламентирано в т.10 на § 6 от ДР на ЗДвП.
Индивидуалното електрическо превозно средство представлява пътно превозно
средство, следователно- водачите им са длъжни да приведат поведението си
съобразно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП. Видно от събраните гласни и
писмени доказателства жалбоподателят е станал причина за ПТП поради
несъобразяване на скоростта на движението си с пътя и движението.
Тъй като не е изпълнил вменените си задължение по ЗДП въззивникът е
станал причина за ПТП. Причините за извършване на нарушението са
ирелевантни. Правилно е била определена и санкционната норма. Съдът
намери, че при индивидуализацията на административното наказание,
наложено на жалбоподателя, административно- наказващия орган се е
съобразил с тежеста на нарушението. Предвиденото наказание Глоба е в
императивен размер. В тази връзка съдът намира, че наказанието е правилно
определено, справедливо е и съответстващо на извършеното нарушение.
Предвид разпоредбата на чл.189 з от ЗДП в сила от 23.12.2021 г. -За
нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
3
административните нарушения и наказания. В тази връзка съдът намира, че деянието
не може да се квалифицира като маловажно, не може да се приеме наличието
на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност
и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се присъди възнаграждение на минимума от
80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 24-0819-002141/
22.08.2024г. на Началника група в сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на С. В.
М. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на
основание чл.179 ал.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА С. В. М. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5