№ 1170
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100514583 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.09.2021 г. по гр.д. № 4749/20 г., СРС, ІI ГО, 69 с-в е
признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че ИР. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.“**** дължи на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
****, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 16.09.2017
г. по ч. гр. д. № 63084/2017 г. на СРС, 69 състав:- 1776,04 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в периода от 01.10.2014 г. до
30.04.2016г. в имот с адрес гр. София, ж.к.“ „**** , аб. № 221034, ведно със
законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното заплащане на вземането ;
19,35лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за
периода от м. 10.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от
11.09.2017 г. до окончателното заплащане на вземането. Отхвърлил е предявените
искове на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ , вр. с чл. 79, ал. ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **** срещу ИР. М. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ж.к.“**** за цена на топлинна енергия за разликата над 1776,04
лв. до пълния предявен размер от 2294,25 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до
1
31.09.2014 г.; за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
целия предявен размер от 330,74 лева и за целия период от 15.09.15г. -
30.08.17г., за цена на услугата дялово разпределение за разликата над 19,35
лв. до пълния предявен размер от 26,03 лв. и за периода от м. 05.2014г. до
м.09.2014г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в пълния предявен размер от 4,79 лв. за периода от 15.09.2015
г. до 03.08.2017 г. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИР. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к.“**** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
****, сумата от 397,94 лв., представляваща разноски в исковото производство,
и сумата от 69,71 лв., представляваща разноски в заповедното производствопо
ч. гр. д. № 63084/17г. на СРС , 69 с-в. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3
ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на ИР. М. М., ЕГН **********,
сумата от 97,19 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в исковото
производство и сумата от 97,19лева-адвокатско възнаграждение за
производството по ч. гр. д. № 63084/17г. на СРС, 69 състав.
Решението в частта, в която СРС, ІI ГО, 69 с-в е признал за установено
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ИР. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к.“**** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение от 16.09.2017 г. по ч. гр. д. №
63084/2017 г. на СРС, 69 състав: 1776,04 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016г. в имот
с адрес гр. София, ж.к.“ „**** , аб. № 221034, ведно със законната лихва от
11.09.2017 г. до окончателното заплащане на вземането ; ведно със законната
лихва от 11.09.2017 г. до окончателното заплащане на вземането е обжалвано
с въззивна жалба от ответницата ИР. М. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника по делото адвокат Т.Н., със съдебен адрес: гр.София, ж.к.
„****, като единственият изложен мотив е, че ищецът „Т.С.“ ЕАД не е
представил доказателства, че въззивникът М. е собственик на целия имот.
Въпреки липсата на писмени доказателства в тази насока, съдът е приел в
решението си, че потребител на ТЕ е само и единствено възизвникът М..
Моли съда да останови решение, с което да отмени процесното в обжалваната
му част, като се признае за установено, че И.М. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
888,02 лв. главница за потребена ТЕ за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху тази сума, като решението бъде отменено
2
над сумата от 888,02 лв. главница за потребена ТЕ до присъдените 1778,04 лв.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Въззиваемият „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“****, представлявано от Изпълнителния директор
А.А., чрез пълномощника по делото юрисконконсулт Б.А. оспорва въззивната
жалба.
Третото лице помагач не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК, с правно основание с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответницата ИР. М. М. му дължи
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 16.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 63084/2017 г. на СРС, 69 състав: 2294,25 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия в периода от м.05.2014 г. до
м.04.2016 г. в имот с адрес гр. София, ж.к.“ „**** , аб. № 221034, ведно със
законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното заплащане на вземането;
330,74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2015 г. до 03.08.2017 г., 26,03 лв., представляваща
стойност на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2014 г. до
м.04.2016 г., ведно със законната лихва от 11.09.2017 г. до окончателното
заплащане на вземането; 4,79 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 03.08.2017
3
г.
Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в
който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Третото лице помагач не взема становище по исковете.
От правна страна:
По делото е представен договор за дарение на недвижим имот, оформен
в нот.акт от 06.03.2014 г., с който В.С. дарява на сестра си И.М. 1/2 ид.ч. от
техния съсобствен придобит по наследство недвижим имот, находящ е в
гр.София, ж.к.“****, а именно процесният. Изводът е, че по силата на
дарението, ответницата е станала едноличен собственик на целия имот, от
който е притежавала първоначално по наследяване ½ ид.ч. Като собственик,
тя се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, т.е. налице е
облигационно отношение между страните по спора. Следователно купувач
(страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено
вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество по силата на закона,
без да е необходимо негово изрично волеизяление в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и
действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
4
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-
026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период
Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването
/Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и
съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост,
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Няма данни по делото ответницата да се е възползвала от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорила изготвените от третото лице-
помагач изравнителни сметки под формата на дялови разпределения в
установените срокове.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
В необжалваната, същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.09.2021 г. по гр.дело № 4749/20г. на
СРС, ІI ГО, 69 с-в в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.“ ООД, гр. София.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
5
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6