Решение по дело №421/2022 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 380
Дата: 23 ноември 2022 г. (в сила от 23 ноември 2022 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20227120700421
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 23.11.2022 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в открито заседание на петнадесети ноември през  две хиляди двадесет и втора  година в състав:

                                            СЪДИЯ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

при секретаря Мариана Кадиева, като разгледа докладваното от съдия Шефки адм. дело  421 по описа на КАС за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО/.

Образувано е по жалба от Н.Р.М. от ***, подадена чрез пълномощник, против Решение2153-08-408/14.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане081-00-257-3/30.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждането, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица, като  издадено в нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК. Жалбоподателката сочи, че в относимия за случая 18-месечен период е била в трудово правоотношение с „***“ ЕАД, за времето от 01.09.2020 г. до 30.08.2021 г., за което били внесени и дължимите осигурителни вноски за фонд „Безработица“. На следващо място сочи, че за времето от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г., е работила по трудов договор в ***, за който период също били дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“, независимо, че компетентната институция на тази държава е удостоверила периода като неосигурена заетост. С оглед така изложеното, счита, че отговаря на изискванията на чл.54, ал.1 от КСО за отпускане на парично обезщетение за безработица. Иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. В писмено становище, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и претендира деловодни разноски.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна. В съдебно заседание и в представена писмена защита поддържа, че жалбоподателката няма изискуемото, съгласно чл.54а, ал.1 от КСО, осигуряване във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Със заявление от 16.03.2022 г., на основание чл.54а от КСО, жалбоподателката е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е посочено, че е упражнявана трудова дейност  в ***, с осигурител ***, за периода от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г.

В декларация от 24.03.2022 г., относно определяне на пребиваване във вр. с прилагане на чл.65, §2 от Регламент (ЕО) №883/2004, жалбоподателката е декларирала обстоятелства, от значение за определяне на пребиваването й, като е  посочила, че последният период на заетост в чужбина е от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г, в ***.

Подадено е и заявление от 24.03.2022 г., до директора на ТП НОИ-Кърджали, с което е поискано удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на Европейския съюз – ***, със СЕД U002, за периода от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г. В тази връзка, за преценка на правото и размера на паричното обезщетение, директорът на ТП НОИ - Кърджали е изпратил искане за осигурителна история изх. № 3209-08-16/25.03.2022 г., до компетентната институция на ***, за представяне на структурирани електронни документ (СЕД) U002 и U004, за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи. Същевременно, с разпореждане № 081-00-257-1/28.03.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от съответната осигурителна институция.

Спряното производство е възобновено с разпореждане № 081-00-257-2/24.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, предвид получения на 23.06.2022 г. структуриран електронен документ (СЕД) U002, издаден от компетентната институция на ***. В т. 5 на последния СЕД, периодът от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г. е удостоверен като неосигурена заетост. 

С разпореждане № 081-00-257-3/30.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на ПОИ – Кърджали,  на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал.1 от КСО, на жалбоподателката е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица. В разпореждането е прието, че лицето няма 12 месеца осигуряване за фонд „Безработица“ от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, тъй като трудовата заетост в ***, за периода от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г., е удостоверена от компетентната институция в издадения СЕД U002, като неосигурена. 

С жалба вх.№1012-08-579/19.07.2022 г., Н.М. е оспорила последното разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на ПОИ – Кърджали. В тази връзка, директорът на ТП на НОИ – Кърджали повторно е изпратил искане на осигурителна история, както и искане на информация за заплатите, до компетентната институция на ***, която да издаде структурирани електрони документи U002 и U004, удостоверяващи осигурителните периоди и доходи.

С писмо вх.№ 3209-08-16#4/05.09.2022 г., изпратено от компетентната институция на ***, ТП на НОИ е уведомено, че информацията, предоставена по-рано е вярна, поради което и исканата информация за заплатите, касаеща неосигурен период, не може да бъде предоставена.

С Решение №2153-08-408/14.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, предмет на настоящия спор, е отхвърлена жалбата на Н.М. против разпореждане № 081-00-257-3/30.06.2022 г. на ръководителя по осигуряване на безработицата в ТП на НОИ - Кърджали. В мотивите към решението  административният орган е приел, че в 18-месечния период, от който се определя правото на парично обезщетение за безработица, в случая времето 01.09.2020 г. – 28.02.2022 г., за жалбоподателката са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“, единствено за периода от 01.09.2020 г. до 29.08.2021 г. вкл., по трудовото й правоотношение с „***“ ЕАД. По отношение на трудовата дейност на лицето в ***, за периода от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г., решаващият орган приел, че лицето не е осигурено за фонд „Безработица“, с оглед данните в представения СЕД U002, според които данни, последния период е удостоверен от компетентната институция, като неосигурена заетост. По горните съображение и предвид разпоредбата на чл.54а, ал.1 от КСО, е направен извод, че жалбоподателката няма осигуряване за фонд „Безработица“ за 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което правилно й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

По делото са приложени и Справка за актуално състояние на трудовите договори за Н.Р.М., както и справки за осигурителния доход за социално осигуряване по данни от декларации от Наредба Н-13 към Кодекса за социално осигуряване за жалбоподателката, за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2021 г. на жалбоподателка, изготвени от НАП.

От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. 

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Кърджали са валидни актове, издадени от административни органи в кръга на тяхната компетентност и в предписаната от закона форма.

В обжалвания акт са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в производството по постановяването му не се установиха  съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че отказа да се отпусне парично обезщение за безработица е съобразен и с приложимите разпоредби на материалния закон.

Съгласно чл.54, ал.1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114, ал.1 от Кодекса на труда.

По делото не се спори, че по отношение на жалбоподателката са изпълнени предпоставките по т.1-3 от горната разпоредба, регламентираща условията за придобиване на право на парично обезщетение за безработица. Спорен е въпросът, дали за лицето е изпълнено изискването да са внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Доколкото последното осигуряване е прекратено считано от 01.03.2022 г., то 18-месечния период за определяне на правото на парично обезщетение за безработица е времето от 01.09.2020 г. от 28.02.2022 г.

Доказателствата по делото сочат, че от 06.02.2014 г. жалбоподателката е била в трудови правоотношения с „***“ ЕАД, като трудовия й договор е прекратен, считано от 30.08.2021 г., т.е. за времето от 01.09.2020 г. до 29.08.2021 г. вкл., с продължителност от 11 м. 29 дни, лицето е било осигурено за риска „Безработица“ на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО.

Установи се също така, че в рамките на 18-месечен период преди прекратяване на осигуряването, жалбоподателката е полагала труд и в друга държава – ***, за периода от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г. В случая, административния орган е приел, че за този период лицето не е осигурено за фонд „Безработица“, респ. не са били внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“.

В случая следва да се съобразят и приложимите норми от правото на ЕС, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.

Съгласно чл.6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, освен ако друго не е предвидено в настоящия регламент, компетентната институция на държава-членка съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения, зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно, че периодите са завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

По аргумент от горната разпоредба, при преценка на правото на ПОБ по КСО се взимат предвид както осигурителните периоди, придобити от лицата съгласно законодателството на Р България, така и тези придобити от тях по законодателството на други държави-членки на ЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 65, § 2 от горния регламент, напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се завърне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Според чл. 65, § 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004, безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетение в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

          Между страните няма спор, а и за съда е безспорно, предвид данните по административната преписка, в т.ч. попълнената от лицето декларация относно определяне на пребиваването, че независимо от последната трудова заетост на жалбоподателката в ***, компетентната държава по изплащане на парично обезщетение за безработица се явява България, респ. компетентна да отпусне заявеното парично обезщетение е съответното ТП на НОИ.

Съгласно чл.61, §1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

От своя страна, националното законодателство, в чл.54а, ал.2, т.4 от КСО също предвижда сумиране на времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В случая обаче, видно и от обсъдените по-горе доказателства, компетентната институция на *** е удостоверила по надлежен ред в издадения от нея СЕД U002, че периода от 06.09.2021 г. до 28.02.2022 г. представлява неосигурена заетост. Т.е., последния период не е зачетен за осигурителен стаж. Същевременно, по делото не са представени доказателства, оборващи това обстоятелство, удостоверено с официални документи. 

При така установеното следва да се приеме, че през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, т.е., към момента на настъпване на осигурителното събитие за риска „Безработица“, за жалбоподателка са били внесени осигурителни вноски за съответния фонд за 11 месеца и 29 дни /времето от 01.09.2020 г. до 29.08.2021 г./.

 При това положение съдът намира, че правилно и в съответствие с материалния закон е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица, тъй като за жалбоподателката не са били внесени или дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради  което не са налице предпоставките на чл.54а, ал.1 от КСО.

При преценката за продължителността на осигурителния стаж, в частност трудовата дейност на жалбоподателката в ***, административния орган е предприел необходимите действия за изясняване на данните, удостоверени от компетентната институция, чрез повторно изискване на информация, поради което възраженията за допуснати нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК, са неоснователни. Следва да се отбележи също, че няма пречка при представяне на документи, съдържащи други данни, компетентният орган, на основание чл. 54ж, ал. 2 КСО, да отмени отказа за отпускане на парично обезщетение за безработица.  

Предвид горното, оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, предвид заявеното искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

           Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали

                                          Р     Е     Ш     И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Р.М. от ***, против Решение2153-08-408/14.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане081-00-257-3/30.06.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кърджали, като неоснователна.

ОСЪЖДА Н.Р.М. от ***, ЕГН **********, да заплати на ТП на НОИ - Кърджали, ***, разноски по делото в размер на 100 лв.

На основание чл.119 от КСО, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

С  Ъ Д  И  Я :