Р Е Ш Е Н И Е
№112
Гр.Оряхово, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Оряховският районен съд, в
публично съдебно заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:И.КЪНЕВА-САНКОВА
при секретаря Г.Цветкова, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 442 по описа за 2019 г.,за да се произнесе, взе предвид
следното:
От „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Николай
Георгиев Спасов – Изпълнителен директор и Александър Чавдаров Димитров –
изпълнителен директор, чрез пълномощника си Виктор Стойчев Стоев - юрисконсулт
против М.Г.А., с ЕГН **********,*** е предявен иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 4 926.90 лв. /четири хиляди
деветстотин двадесет и шест лева и деветдесет
ст./ – главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
13.12.2017 г., договорна лихва за
периода от 15.06.2018 г. до 16.08.2018 г. в размер на 1 901.94 лв. /хиляда деветстотин и един лев и деветдесет и
четири ст./, обезщетение за забава за
периода от 15.06.2018 г. до 17.01.2019 г., в размер на 345.32 лв. /триста четиридесет и пет лева и тридесет и две ст./,
ведно със законна лихва, считано от
31.01.2019 г., до изплащане на вземането,
както и сумата 143.48 лв. /сто четиридесет и три лева и
четиридесет и осем ст./ – държавна такса и 150.00
лв. /сто и петдесет лева и нула ст./ - юрисконсултско възнаграждение, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 44/04.02.2019 г.
Претендират
се разноските в заповедното и исковото производство.
В подкрепа на иска са представени и приети
писмени доказателства.
Прието е ч.гр.д.№ 83/2019 г. на ОРС.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, от
ответника е постъпил писмен такъв. В отговора се сочи, че предявеният иск е
допустим, но неоснователен и недоказан. Прави се възражение за наличие на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП и нищожни такива по смисъла на чл. 26 ал.1 ЗЗД. Навеждат се доводи, че договорът е сключен в нарушение на чл.11 ал.1,
т.9, т.11 и т.12 ЗПК, тъй като няма
изискуемо по закон съдържание-липсва информация относно това с всяка отделна
вноска каква част от главницата, лихви и други разходи се погасява. Сочи се
още, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
заемателят връща само чистата стойност на кредита, която в конкретния случай е 4 000
лв., но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита, включително
неустойка.
Предявеният иск e с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 417 от ГПК.
В с.з. за ищеца се явява юр.к. Недков, който
заявява, че поддържа депозираната искова молба и изложените в нея съображения.
В откритото съдебно заседание, ответника не
се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Ц.М.-***, която поддържа
отговора.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д. № 83/2019
г. по описа на Районен съд Оряхово, е издадена на осн.чл.417 ГПК Заповед за
изпълнение № 44/04.02.2019 г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника М.Г.А., с ЕГН **********,***, за сумата от 4 926.90 лв. /четири
хиляди деветстотин двадесет и шест лева и деветдесет ст./ – главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 13.12.2017 г.,
договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. до 16.08.2018 г. в размер на
1 901.94 лв. /хиляда деветстотин и един лев и деветдесет и четири ст./, обезщетение за забава за периода от
15.06.2018 г. до 17.01.2019 г., в размер на 345.32 лв. /триста четиридесет и
пет лева и тридесет и две ст./, ведно със
законна лихва, считано от 31.01.2019 г., до
изплащане на вземането, както и сумата 143.48 лв. /сто четиридесет и три лева и
четиридесет и осем ст./ – държавна такса и 150.00 лв. /сто и петдесет лева и
нула ст./ - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на
издадения изпълнителен лист, е образувано изпълнително дело № 20198990400715 г.
на частен съдебен изпълнител Иванка Цонкова, с рег. № 899, с район на действие ОС
Враца.
ПДИ с копие
от Заповед за изпълнение № 44/04.02.2019 г.и ИЛ издадени по ч.гр.д. № 83/2019
г. по описа на Районен съд Оряхово, са връчени на длъжника на 13.05.2019 г.видно
от представеното копие от известие за доставяне от ЧСИ Иванка Цонкова.
В срок е подадено от длъжника по изпълнението
Възражение от 27.05.2019 г. и съдът с Определение от 29.05.2019 г., е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е
подаден в указания срок.
От представения по делото Договор за
потребителски кредит № ********** сключен на 13.12.2017 г., е видно, че на
името на ответницата е отпуснат потребителски кредит в общ размер на 5555.09
лева от които - 4 000 лв. потребителски кредит, еднократна такса за оценка на
риска в размер на 595.19 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит, която се финансира от кредитора
и се възстановява от потребителя, с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план, предвид заявеното му желание в искането-декларация, застраховка
живот в размер на 475.20 лв., както и застраховка безработица в размер на
484.70 лв.. Съгласно чл.7ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат
от кредитора по банкова сметка ***. Когато потребителят е пожелал сключване на
застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, средствата се
превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителя дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Видно от чл.7.1,
потребителят е пожелал да сключи застраховка живот в размер на 475.20 лв.,
както и застраховка безработица в размер на 484.70 лв. Крайното задължение по
Договора възлиза на 8 174 лв., като сумата е разсрочена на 36 месечни
погасителни вноски от които 35 в размер от 227.06 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в размер на
226.90 лв. Уговорен е лихвен процент, с
който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент в
размер на 27,09% /чл.9 ал.1 и ал.2 от Договора/ с така предоставената сума,
кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски всяка включваща 2
компонента: главница и договорна лихва.
Безспорно е по делото, че кредиторът
е предоставил на кредитополучателя сума от 5555.09 лева , което е
удостоверено изрично от кредитополучателя с подписването на договора.
По
делото не е спорно, че ответникът е изплатил част от сумата по кредита, като
последната вноска е извършена на 07.8.2018г., когато ответникът е превел сумата
от 455.12 лева за погасяване на две последователни вноски по кредита.
Видно
от представеното по делото извлечение от счетоводните книги на ищеца – банка се
установява, че последната вноска по кредита от 07.08.2018г. не е отразена в
счетоводството на ищеца, като е посочено че са налице три последователни
просрочени вноски с падеж 15.06.2018г., 15.07.2018г. и 15.08.2018г., като на
16.08.2018г.е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. До подаване на
заявлението от считано от 16.08.2018г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК, задължението
на ищеца е отразено, че възлиза общо на сумата от 7 174.16 лв. представляваща неизплатено парично
задължение към ответника по договор за потребителски кредит № **********/13.12.2017
г. от които главница в размер на 4 926.90 лв., договорна лихва в размер на
1 901.94 лв. за периода от 15.06.2018
г. до 16.08.2018 г., обезщетение за забава в размер на 345.32 лв. за периода от
15.06.2018 г. до 17.01.2019 г.
До ответницата е изпратено уведомление за
обявяване на предсрочната изискуемост на вземането поради просрочване на три
последователни вноски на 15.06.2018г., 15.07.2018г. и 15.08.2018г.., като
същото е получено лично от ответницата на 27.11.2018г. видно от представената
обратна разписка.
Въз
основа на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните
изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1,
във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр с чл.240 от ЗЗД във вр.с чл.99, ал.1 от ЗЗД.
С иска по чл.422 от ГПК се цели
установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното
производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника. Искът е
положително установителен и съгласно разпределяне на доказателствената тежест
при условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже претенцията
по основание и размер.
Ищецът основава /с оглед заявените
фактически твърдения/ вземането си срещу ответника, въз основа на сключен между
ответника в качеството на кредитополучател и ищеца в качеството на кредитор
договор за потребителски кредит. Безспорно е между страните, а и от
представените по делото доказателства се установи, че е налице твърдяната
договорна връзка, черпеща правното си основание в договора за кредит. Безспорно се установи, а и това релевантно
обстоятелство не бе оспорено, че ищеца „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД, е изпълнило договорните си ангажименти към ответника по делото. При
това положение заемодателят се явява изправна страна по договора, тъй като е
изпълнил поетите задължения по облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.422 от ГПК,
регламентираща заповедното производство като част от изпълнителното
производство, от препращането визирано в чл.422 ал.3 към чл.245 ал.3 изр. второ
от ГПК, следва извода, че съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение срещу която длъжникът е възразил, следва да бъде установено към
момента на подаване на заявлението за
нейното издаване – в случая към 01.02.2019г., в какъвто смисъл е и самия
петитум на иска.
Не е
спорно между страните, а и от приобщените по делото доказателства се установи,
че към датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита – 16.08.2018г.
ответницата не е преустановила плащанията към кредитодателя, като е извършила
плащане по кредита на 07.08.2019г. на сумата от 455.12 лева за погасяване на
две последователни вноски по кредита, поради котето съдът намира, че за
кредитора не е съществувало правото по чл.16 ал.2 от процесния договор за
потребителски кредит да обяви остатъка за предсрочно изискуем, тъй като не са били
налице предпоставките за това, а именно неплащане на три последователни вноски.
Поради
изложеното съдът намира, че към 16.08.2019г. не е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, независимо че уведомителното писмо е връчено лично на
ответницата.
Предвид
горното, съдът намира, че към датата на депозиране на заявлението 01.02.2019г. ищецът
не е разполагал с изискуемо вземане за посочените в заявлението суми и на
заявеното основание - настъпила
предсрочна изискуемост по отношение на кредитополучателя, поради което предявения
иск за установяване на вземането по издадената Заповед за изпълнение по реда на
чл.417 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
При
този изход на спора в полза на ответницата следва да бъдат присъдени и
направените деловодни разноски за тази инстанция от 600 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК от „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД гр. София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к.1421, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от Николай
Георгиев Спасов – Изпълнителен директор и Александър Чавдаров Димитров –
изпълнителен директор, чрез пълномощника си Виктор Стойчев Стоев - юрисконсулт
против М.Г.А., с ЕГН **********,*** за приемане за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 4 926.90 лв. /четири
хиляди деветстотин двадесет и шест лева и деветдесет ст./ – главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 13.12.2017 г.,
договорна лихва за периода от 15.06.2018 г. до 16.08.2018 г. в размер на
1 901.94 лв. /хиляда деветстотин и един лев и деветдесет и четири ст./, обезщетение за забава за периода от 15.06.2018
г. до 17.01.2019 г., в размер на 345.32 лв. /триста четиридесет и пет лева и
тридесет и две ст./, ведно със законна
лихва, считано от 31.01.2019 г., до изплащане на вземането, както и сумата
143.48 лв. /сто четиридесет и три лева и четиридесет и осем ст./ – държавна
такса и 150.00 лв. /сто и петдесет лева и нула ст./ - юрисконсултско
възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 44/04.02.2019
г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
София, Община Столична, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, с ЕИК ********* да
заплати на М.Г.А., с ЕГН **********,***
направените деловодни разноски в настоящото производство, в размер на 600 лева
за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: