Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 15.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 279 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 240, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД
във вр. с чл. 9 ЗПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България посочва, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CREX-15182614 ответникът И А. е дал съгласието си, освен посочения усвоен
кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard. На 26.10.2017 г. А. е активирал предоставената му от
ищеца кредитната карта № CARD-15182635 с максимален кредитен лимит в размер
1500.00 лв. Съгласно договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
кредитополучателят трябва да заплаща минимална месечна погасителна вноска -
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. А. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.11.2017 г., като балансът по същата е в размер на минус 2054.27 лв. Въпреки
отправените до длъжника покани за доброволно плащане, същият не изпълнил
задълженията си.
Затова, по искане на
ищеца, била издадена заповед по чл. 410 ГПК, която е връчена на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца е налице интерес от предявяването на
настоящите искове.
Иска се: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, дължи на ищеца следните суми:
-
сумата от 2019.17 лв. - главница по револвиращ кредит;
- сумата от
35.10 лв. - договорна лихва по кредита за периода от 01.11.2017 г. до
11.10.2018 г.;
- сумата от 102.49 лв. - обезщетение за забава, на осн. чл. 76 ЗЗД, за
периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г.
- ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното им изплащане.
Претендират се и направените разноски
по заповедното и настоящото производство.
При условие на евентуалност е
предявен осъдителен иск за същите суми – в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Особеният представител на ответника е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Счита предявения иск за допустим,
но неоснователен. Твърди,
че приложените към ИМ писмени доказателства не дават основание да се приеме, че
претенцията на ищеца е доказана по безспорен начин. Освен това не става ясно
как е изчислен размера на дължимите от ответника лихви по отпуснатия от банката
револвиращ потребителски кредит. Този размер може да бъде установен от вещо
лице по делото, а в подадената ИМ няма искане за назначаване на
съдебно-икомомическа експертиза с поставена задача на експерта. Посочва се още, че за вземанията на
ищеца по отпуснатия на ответника кредит е в сила кратката тригодишна
погасителна давност по ЗЗД.
Предвид заявеното в отговора на особения представител на ответника, съдът е
приел с доклада си по делото, че спорът е относно наличието и размера на задълженията
на ответника.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не
се представлява. В писмена молба процесуалният представител юрк. Н.М. поддържа предявените
искове и счита, че следва да бъдат уважени в цялост. Претендира разноските по
настоящото и заповедното производство, като е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява се от назначения му за
особен представител адв. Ц. П., МАК, който намира предявения иск за основателен
и доказан, тъй като ответникът е неизряден длъжник и не е погасил задълженията
си. Моли делото да бъде решено с оглед събраните доказателства.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 866/2019 год. на РС - Провадия е издадена Заповед
№ 590 от 11.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение, в полза на
заявителя – настоящ ищец, против ответника – И А., за сумата от 2156,76 лв.,
представляваща: главница в размер на 2019,17 лева, възнаградителна лихва в
размер на 35,10 лева; мораторна
лихва в размер на 102,49 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.04.2019 г./ до окончателното изплащане на
вземането и разноски в размер на 93,14 лв., направени
по заповедното производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 03.10.2019 год. е указал на
заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е
подаден пред РС – Провадия, в указания
срок /видно от п. клеймо/. С Определение № 97 от 30.01.2020 г. на осн. чл. 113 ГПК производството пред РС – Провадия е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Лом.
В с.з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложения с исковата молба договор за кредит се
установява облигационно отношение между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и И А..
Кредиторът е изпълнил задълженията си по сключения договор. Длъжникът е
преустановил изпълнението на задълженията си на 01.11.2017 г. Въпреки отправената
му покана за доброволно плащане /представена по делото/, същият не изпълнил
задълженията си.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл.
415 ГПК, във вр. с чл. 240, във вр.
с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва
да докаже възраженията си – че не дължи плащане.
Въз основа на представените доказателства от страните,
съдът приема за доказано наличието на договор, по който ответникът дължи
определени суми.
Ищецът е предявил искане: да бъде
признато от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за
изпълнение, му дължи сумата от общо 2156,76 лв., от които: главница в размер на 2019,17 лева, възнаградителна лихва в размер на
35,10 лева за периода от 01.11.2017
г. до 11.10.2018 г., мораторна лихва в размер на 102,49 лева за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането. От ответниковата страна
не са представени никакви доказателства, които да оборват твърдението на ищеца
за наличието на тези суми, нито доказателства, че въпросните суми или част от
тях са заплатени.
Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена изцяло, в пълен размер.
При този изход на спора страните си дължат разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца
разноски за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата по делото са в общ размер на 600,77 лв.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца и направените
разноски.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И И.А.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, че същият дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. № *********,
чрез ******, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж. к. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. - заместник управител, сумата 2156,76 лв., от които:
- главница в размер на 2019,17 лева,
- 35,10 лв. -
договорна лихва за периода 01.11.2017 г. - 11.10.2018 г.;
- 102,49 лв. - обезщетение за забава,
за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г.
- ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /24.04.2019
г./ до окончателното изплащане на вземането, като
ОСЪЖДА И И.А., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***, да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж peг. № *********, чрез ******, ЕИК: ******, седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1766, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д. - заместник управител, деловодни разноски
за заповедното и исковото производство, общо в размер на 600,77 лв. /шестстотин лева и 77 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: