Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 01.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 4845 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК за сумата от 902,99 лв. главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 141,73 лв.
договорна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл.
1 ЗПК за сумата от 372,19 лв., представляваща такса експресно разглеждане на
искане за отпускане на кредит за периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г.
/падеж на последна вноска/; 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК за сумата от 175,00 лв.,
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания; 5/ чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а,
предл. 1 ЗПК за сумата от 70,00 лв., представляваща такса разходи за дейност на
служител; 6/ по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 377,28 лв.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 06.04.2018 г.
до 02.11.2018 г. и 7/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от
51,49 лв. лихва за забава за периода от 02.01.2019 г. до 31.07.2019 г.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу Н. Иванов В. за следните суми: 902,99 лв. - главница
по договор за паричен заем № 5415013 сключен на 05.02.2018 г. между „Вива
кредит“ ООД и длъжника; сумата от 141,73
лв. – договорна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г., сумата
от 372,19 лв. – такса експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 06.04.2018 г. до
02.11.2018 г., сумата от 175,00 лв.
– такса разходи за събиране на просрочени вземания , сумата от 70,00 лв. – такса разходи за дейност на
служител, сумата от 377,28 лв. -
неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 06.04.2018 г. до
02.11.2018 г., сумата от 51,49 лв. –
лихва за забава за периода от 02.01.2019
г. до 31.07.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г.
до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 41,81 лв. – държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до ищеца, последният е предявил иск за
установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че на 05.02.2018 г. между „Вива кредит“ ООД /заемодател/ и ответника
/заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 5415013 за сумата в размер на
1000,00 лв. Между страните била уговорена договорна лихва в размер на 175,31
лв. Заемателят поел задължение да върне заемната сума в срок до 02.11.2018 г.
на 9 равни месечни погасителни вноски в размер на 130,59 лв. всяка от тях. Сочи
се, че съгласно сключения договор за
заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД,
относима към договори за паричен заем, при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и
осемнадесетия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на 10,00
лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава заемателят дължи на
кредитора заплащането на 15,00 лв., като максималният размер на начислените
разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв.,
125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от
500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начислявали, за да покрият направените
разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания. На ответника била начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 175,00 лв.
Също така страните договорили, че при забава на плащането на която и да е
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на
заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева,
представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на ответника
била начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Сочи, че съгласно чл. 5 от договора, заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение
на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да
представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни
от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21
годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж
при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер
на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да
има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител
по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в
качеството си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 424,44 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на
47,16 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за
заем.
На следващо място ищецът твърди, че подписвайки договора за кредит,
заемателят е заявил, че преди подписването му е избрал доброволно да се ползва
от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на
паричния заем, предоставяна от кредитора, което обстоятелство е деларирано от
ответника в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване, или
чрез средство за комуникация от разстояние. За извършената от кредитора
допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
счита, че заемателят дължи такса в размер на 424,44 лв., която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на
47,16 лева и включени в размера на всяка
погасителната вноска, като се дължат на падежните дати на погасителните вноски.
Така, погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя е в размер
на 224,91 лева, която включва вноската по кредита, вноската по неустойката и
вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Сочи, че подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при
забава за плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора,
заемателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На длъжника била
начислена лихва за забава за периода от 2.01.2019 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 51,49 лева, който е
съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска.
На
02.01.2019 г. било подписано Приложение 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сключен между „Вива кредит“
ООД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на което процесното
вземане било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания “ ООД. Сочи се, че
ищцовото дружество /“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/ е правоприемник на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД. Ищецът изпратил
две уведомителни писма на длъжника за извършената цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение, които се върнали в цялост. Претендира, че ответникът
следва да се счита уведомен с получаването на исковата молба, към която е
приложено уведомлението за извършената цесия.
Твърди се, че до ответника били отправяни покани за доброволно изпълнение и
разсрочване на задължението му, но последният не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към ищеца. Твърди, че сумата, която е платена до момента, е в
размер на 230,00лв., с която са погасени, както следва: такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит: 52,25 лв., неустойка: 47,16 лв.,
договорна лихва: 33,58 лв., главница: 97,01 лв. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Счита, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия, поради което
и исковите претенции, се явяват преждевременно предявени. На следващо място
сочи, че липсват данни и доказателства за това, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем съгласно чл. 9, ал. 3 от договора, поради което и на това
основание исковите претенции, се явяват преждевременно предявени. Евентуално
счита, че исковата претенция следва да бъде уважена само относно иска за
главница в размер на 535,99 лв., доколкото касае реално получената сума. Намира,
че договорът за паричен заем № 5415013 от 05.02.2018 г. е недействителен на
основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), като неотговарящ на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, тъй като не са посочени в детайли: лихвен процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. Намира, че процесният договор за паричен заем е
недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК),
като не отговарящ на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 от ЗПК, съгласно които договорът за потребителски кредит трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите, по определения в приложение № 1 начин. Сочи, че в съдържанието на
договора не е отразена действителната ”обща сума, дължима от
потребителя“.
Отделно от горното твърди, че клаузата за годишния процент на разходите в
размер на 49,47 % е в противоречие на нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК, понеже този
размер се отнася само за договорените парични вноски, включващи плащания за
главница и договорни лихви, но видно от клаузата на чл.3, ал.1, т.8 от
договора, в него не са включени уговорените разходи за извънсъдебно събиране и
неустойки за неизпълнение на акцесорно задължение. Сочи, че при прибавянето на
тези начислени от ищеца вземания, дължими при забава или неизпълнение от страна
на ответника, общият годишен процент на разходите надхвърля значително 50%,
поради което договорните клаузи, установяващи такова задължение, противоречат
на нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК.
На следващо основание счита, че договорът за паричен заем № 5415013 от
05.02.2018 г., е недействителен на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК - не са посочени условията за издължаване на кредита от ответника, липсва
погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
Намира клаузата за неустойка за надхвърляща присъщите на неустойката
функции — договорено е ново парично задължение в размер близък до заемната
сума, което се дължи за неизпълнение на акцесорно на кредита задължение, което
я превръщало в източник на неоснователно обогатяване за заемателя.
По отношение на описаните дължими различни разходи за извънсъдебно събиране
на вземанията сочи, че не се установяват от кредитора като конкретни претърпени
от неизпълнението вреди и по съществото си представляват наказателни клаузи,
които противоречат на общата забрана за неоснователно обогатяване.
Поради нищожността на договора, счита, че не се дължат и исковите претенции
за вземанията за възнаграднтелна лихва и лихва за забава.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 3061/2019 г. по описа на РС
– гр. Враца, ГО, VI състав, се установява, че по депозирано от ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. И. В. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1876/01.08.2019 г., с която е
разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 902,99
лв. - главница по договор за паричен заем № 5415013 сключен на 05.02.2018 г.
между „Вива кредит“ ООД и длъжника; сумата от 141,73 лв. – договорна лихва за
периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г., сумата от 372,19 лв. – такса
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от 06.04.2018
г. до 02.11.2018 г., сумата от 175,00 лв. – такса разходи за събиране на
просрочени вземания , сумата от 70,00 лв. – такса разходи за дейност на
служител, сумата от 377,28 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г., сумата от 51,49 лв. – лихва за
забава за периода от 02.01.2019 г. до
31.07.2019 г., законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 41,81 лв. –
държавна такса и сумата от 50,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По делото е представен договор за паричен заем
„Вивакредит ПЛАН“ № 5415013/05.02.2018 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Н.И.В..
По силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 1000,00
лв., която последният се задължил да върне на 9 вноски, всяка от които в размер
на 177,75 лв., в срок от 9 месеца. Предвидено е в чл. 2, ал. 1 от договора, че
част от заемната сума – 464,01 лв., ще бъде използвана за рефинансиране и
изцяло погасяване на задължението на ответника по друг договор за паричен заем
между страните с КИД 5397632 от 21.11.2017 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора страните
уговорили, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем в размер на 424,44 лева. Бил уговорен фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 40,30 % и годишен процент на разходите в
размер на 49,47 %. Общата сума, която ответникът следвало да върне с включена
такса за експресно разглеждане била в размер на 1599,75 лв. – чл. 3, т. 7 от
договора.
Представен е
разходен касов ордер от 05.02.2018 г., подписан от ответника, с който е
удостоверено получаването на сумата от 535,99 лв.
Приети като
доказателства по делото са и изходящо от ответника до кредитора „Вива Кредит“
ООД предложение за сключване на договор за паричен заем от 05.02.2018 г., както
и двустранно подписан стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити.
Приет като доказателство
по делото е и рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.
и Приложение № 1/02.01.2019 г. към него, по силата на който договор
заемодателят „Вива Кредит“ ООД, в качеството му на цедент, прехвърля на
„Агенция за събиране на вземания“ ООД /понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД/, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Н.
И. В. в общ размер от 2039,19 лв.
По делото е
представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е
упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД за настъпилата цесия всички
длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.
Приети по
делото са и две уведомителни писма, изпратени от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД и адресирани до ответника по делото, с които последният е
следвало да бъде уведомен за извършената цесия. В тях е обективирана и покана
за доброволно изпълнение на задължението. Видно от обратните разписки към писмата,
същите не са реално връчени на ответника.
По делото е
прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От същото се
установява, че във връзка с процесния договор, кредиторът „Вива Кредит“ ООД на
05.02.2018 г. реално е предоставил на ответника сумата от 1000 лева. Посочено
е, че ответникът е направил една вноска за погасяване на задължението на
07.03.2018 г. в размер на 230,00 лв., с която са погасени частично суми,
дължими за главница, договорна лихва, неустойка и такса за експресно
разглеждане. Посочено е, че непогасените суми по кредита са, както следва:
902,99 лв. главница, 141,73 лв. договорна лихва, 377,28 лв. неустойка за
неизпълнение на условията по чл. 5, ал. 2 от договора и 372,19 лв. такса за
експресно обслужване. Изчислената лихва за забава върху главницата от 902,99 лв.
за периода от 03.01.2019 г. до 30.07.2019 г. е в размер на сумата от 52,42 лв.
Съдът
кредитира експертното заключение като обективно и компетентно изготвено.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявеният
иск е за сумата в размер на 902,99 лв. - главница до погасяване на паричен заем
„Вивакредит ПЛАН“ № 5415013/05.02.2018 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и Н.И.В.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до
погасяването.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Вива кредит“
ООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем,
по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата
сума; настъпилата цесия между „Вива кредит“ ООД и “Агенция за събиране на
вземания“ ООД за процесното вземане, уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и настъпилото
правоприемство между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
При
установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Установи се
по делото, че ответникът и „Вива Кредит“ ООД са страни по процесния договор с
обективираното в него съдържание. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, с
подписването му, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната
сума, като договорът служи за разписка. В конкретния случай е доказано реално
предаване на сумата от 535,99 лв., за което е издаден разходен касов ордер,
подписан от ответника на 05.02.2018 г., като видно от уговореното между
страните по договора в чл. 2, ал. 1, останалата част от заемната сума до 1000
лева, а именно – 464,01 лв. е използвана за рефинансиране на остатъчното
задължение по друг договор за заем, сключен между страните. С оглед на
изложеното съдът приема, че се явява доказан първият елемент от фактическия
състав на спорното материално право.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а ЗКИ
се установява, че кредиторовото дружество е регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.
2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна, отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и
по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда
императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор,
посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 ЗПК
предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и т. 20 и ал. 2 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е недействителен.
Посочено е също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.
143-148 ЗЗП.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като възражение.
Неоснователно
е направеното възражение от страна на ответника за нищожност на целия договор
за заем поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т.9, т. 10 и т. 11 ЗПК. Съгласно посочените
разпоредби договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин, както и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Законът
не предвижда да е изготвен погасителен план, който да е приложение към договора
за кредит, а да са ясно разписани условията за погасяване на същия. В случая
тези условия са ясно посочени в съдържанието на договора, като в чл. 3, ал.
1 са изброени всички падежни дати за
погасяване на задължението, посочен е размерът на дължимата месечна вноска,
както и погасяване на кои вземания включва тя, посочен е годишният лихвен
процент и годишният процент на разходите. Ето защо съдът счита, че договорът не
страда от посочените от ответника пороци в неговото съдържание, поради което не
следва да бъде обявена неговата недействителност.
Неоснователно
е направеното от ответника възражение за липса на надлежно обявена на ответника
предсрочна изискуемост на вземаното. Видно от сключения договор за паричен
заем, последната падежна дата за издължаване на сумата е 02.11.2018 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е
подадено на 31.07.2019 г., към който момент е била настъпила изискуемостта на
цялото вземане по силата на сключения между страните договор. Обявяване на
предсрочна изискуемост на вземането не е било необходимо от страна на кредитора.
Съдът
намира, че направеното от ответника възражение за липса на надлежно уведомяване
за извършената цесия е неоснователно. С исковата молба цесионерът - кредитор е
представил и самото уведомление, изходящо от него, като надлежно упълномощен от
цедента, до длъжника. Следва да се посочи, че уведомление, изходящо от
цедента, респ. упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235 ал.3 ГПК – в този смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело №
1711/2013 г. на I т.о. на ВКС,
произнесено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. В случая двете уведомителни писма за
извършена цесия, връчени на ответника, изхождат от цедента чрез цесионера,
който, видно от приложеното пълномощно е упълномощен да уведоми длъжника за
настъпилата цесия. В случая е без значение фактът, че ответникът не е получил
лично уведомлението за цесията, а чрез особения му представител. Същият е
назначен да го представлява изцяло в производството именно поради факта, че
ответникът не може да бъде открит след извършени многократни процесуални усилия
за това. Представителството предполага извършването на процесуални действия
вместо ответника, като получаването на книжа е едно от тези действия и следва
да бъде зачетено. За факта, че връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник, ВКС се е произнесъл с Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на I т. о., като направеният извод се споделя и от настоящия
състав. На следващо място следва да се посочи, че заемополучателя може да прави
възражение за ненадлежно уведомяване за извършената цесия, само в случай че
твърди, че е изпълнил на първоначалния кредитор или на овластено от него лице
до момента на уведомяването. Такива твърдения от страна на ответника не са
направени.
По
изложените съображения, съдът приема, че процесният договор установява
възникнали задължения на кредитополучателя /ответника/ по предоставения паричен
заем. Установява се и изпълнение на задълженията по същия от страна на
кредитора - предаването на паричния кредит на кредитополучателя /ответника/ - в
брой и чрез рефинансиране на друго негово задължение.
С исковата
молба ищецът не спори и признава, че ответникът е платил част от сумите по
кредита, а именно сумата от 230,00 лв. По делото няма направени твърдения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, носещ доказателствената
тежест, за заплащане на претендираните като непогасени вноски. От заключението
по съдебно-счетоводната експертиза се установи, че непогасеният остатък от
главницата е в размер на сумата от 902,99 лв. Предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло, като на ищеца се присъди и законна лихва върху главницата,
считано от 31.07.2019 г. до окончателното погасяване.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
Предявеният
е иск за сумата от 141,73 лв., представляваща договорна лихва за периода от
06.04.2018 г. до 02.11.2018 г.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе
си последици, a именно: че между „Вива кредит“ ООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем,
по силата на което за заемателя е възникнало задължението за заплащане на
договорна лихва в претендирания размер; настъпилата цесия между „Вива кредит“
ООД и “Агенция за събиране на вземания“ ООД за процесното вземане,
уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и настъпилото правоприемство между „Агенция за
събиране на вземания“ ООД и “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От процесния
договор за потребителски паричен кредит се установява, че страните са уговорили
ответницата да заплаща годишен лихвен процент в размер на 40,30 %, като е
определен и годишният процент на разходите в размер на 49,47 %. Останалите
елементи от фактическия състав на спорното право също са установени по делото.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че дължимата възнаградителна лихва в посочения период е в размер на
сумата от 141,73 лв. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Съдът не
намира за основателно направеното от ответницата възражение за нищожност на
клаузата за годишен процент на разходите. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Уговореният ГПР в размер на 49,47 % не надвишава петкратния размер на законна
лихва. Ответникът счита, че на практика се стига до превишаване на този размер,
тъй като в него не са включени разходите за извънсъдебно събиране на
задължението и неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение. Сумите,
претендирани като разходи за извънсъдебно събиране и неустойка, са предявени
като самостоятелни искове в настоящото производство, основателността на които
ще бъде разгледана отделно.
По трите иска по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 1 ЗПК:
Предявени са
искове, както следва:
-
иск е за сумата от 372,19 лв., представляваща
такса експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода от
06.04.2018 г. до 02.11.2018 г. /падеж на последна вноска/.
-
иск за сумата от 175,00 лв., представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания;
-
иск за сумата от 70,00 лв., представляваща
такса разходи за дейност на служител.
За
основателността на предявените искове следва да се установи, че между „Вива кредит“ ООД и ответника е възникнало облигационно отношение по
договор за паричен заем, по силата на което за заемателя е възникнало
задължение за заплащане на тази допълнителни такси и разходи в претендираните
размер; настъпилата цесия между „Вива кредит“ ООД и “Агенция за събиране на
вземания“ ООД за процесното вземане, уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и настъпилото
правоприемство между „Агенция за събиране на вземания“ ООД и “Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД. В тежест на ответника е да докаже положителния факт
на погасяване на дълга.
Видно от
сключения процесен договор, страните са уговорили, че заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на
424,44 лв. – чл. 1, ал. 3, като видно от заключението по приетата ССчЕ
непогасеният остатък от задължението за заплащане на таксата е в размер на
сумата от 372,19 лв.
Разпоредбата
на чл.10а от ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски
кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя
допълнителни услуги във връзка с договора. По своята същност това са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията
на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат за предназначение
да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на
кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него.
Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението
на кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, което обосновава
неравноправност на тази клауза от договора, свързана с по-бързото усвояване на
сумата по кредита.
Освен това
уговорената сума е в размер на 424,44 лв., а сумата по договора за паричен заем
– 1000 лева, което означава, че таксата за експресно разглеждане на документите
се равнява на почти половината от главницата. Това обстоятелство само по себе
си е основание за обявяване недействителността на клаузата поради нейната
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, доколкото същата е във вреда
на потребителя, не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В този смисъл
напр. Определение № 483//06.08.2020 г. по
в. ч. гр. дело № 209/2020 г. по описа на ОС Враца. Искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ищецът не
ангажира доказателства да е извършил разходи за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, нито да е реализирал допълнителни разходи за дейност на
служител, поради което и тези искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният
иск е за сумата от 377,28 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г.
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че между страните по
процесния договор е възникнало облигационно отношение, по силата на което за
ответника е възникнало задължение за заплащане на неустойка в претендирания
размер поради неизпълнение на поети от последния задължения. В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.
От сключения
процесен договор за паричен заем се установява, че заемателят Н.И.В. е поел
задължение в тридневен срок, считано от датата на усвояване на сумата по
договора, да предостави на заемодателя едно от двете посочени в чл. 5, ал. 1 от
договора обезпечения – или едно физическо лице, което да поръчителства, като следва
да отговаря на подробно поставени изисквания, или да бъде учредена банкова
гаранция с бенефициер заемодателят за сумата от 1599,75 лв., представляваща цялата
дължима сума по договора. В ал. 2 от посочената разпоредба е уговорено, че при
неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение в посочения
срок, той дължи на заемодателя неустойка в размер на 424,44 лв. Посочено е още,
че неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяко от
погасителните вноски, като в този случай вноската би била в размер на 224,91
лв., а цялата дължима сума по договора – 2024,19 лв.
Съдът
намира, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща задължение за заемателя
за заплащане на неустойка при неизпълнение на това негово договорно задължение,
е нищожна поради накърняване на добрите нрави, поради което не пораждат
задължения за ответника В..
Добрите
нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото,
поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги
приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване
на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е
налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване. Законодателят придава
правна значимост на нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на
обществените отношения като цяло, а не само поради индивидуалния интерес на
конкретен правен субект. При преценката за нарушаване на принципа на справедливостта
правоприлагащият орган изхожда от законодателството, своето правосъзнание и
обстоятелствата в конкретния случай.
Липсва
нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на
основание чл. 9 ЗЗД страните по договор за заем могат да включат клауза за
неустойка при неизпълнение на конкретно договорно задължение. Допустимо е обаче
така уговорената от страните неустойка за вредите от неизпълнението на това
договорно задължение да е в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора – т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка
следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за заем
и вида на насрещните престации: заемодателят се задължава да предостави на
заемателя парична сума, а заемателят да я върне в уговорения срок.
От друга
страна, съдът намира, че предвиденото за заемателя задължение в чл. 5 от
договора за представяне на обезпечение е трудно изпълнимо. За да предостави
обезпечението по т. 1 заемателят следва да осигури поръчител, който да отговаря
на много на брой поставени от заемодателя изисквания /да е навършил 21 годишна
възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да ма минимален стаж при
настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на
1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ, да
не е поръчител по друг договор за паричен заем и др./. Следва да се посочи, че
за заемателя е обективно невъзможно в предвидения тридневен срок да се снабди с
тази информация за поръчителя, за да я предостави на заемодателя. Освен това
част от изискуемата информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62,
ал. 2 ЗКИ, поради което заемателят следва да ангажира поръчителя да се снабди
лично с тази информация, което допълнително препятства възможността да се
изпълни договореното задължение в тридневен срок от сключването на договора.
Втората алтернативно предвидена обезпечителна мярка предвижда внасянето на сума
от заемателя в полза на заемодателя като банкова гаранция. Сумата следва да е в
размер на 1599,75 лв. Видно от данните по договора, същият е сключен за заемна
сума в размер на 1000 лв., която следва да бъде погасена на 9 вноски, като със
всяка от тях се заплаща и договорна лихва, и такси. Не може да се очаква от
ответника, че в тридневен срок от сключването на договора той ще разполага със
сума, равна на сбора от заемната сума, договорната лихва и дължимите такси за
целия период на договора, която да предостави като банкова гаранция.
Не на
последно място, видно от разпоредбата на ал. 2, още със сключването на
договора, страните са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с
дължимите месечни вноски, като така размерът на вноската ще е сумата от 224,91
лв. Съдът намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за
изпълнение на договорното задължение, предвидено в чл. 5 от договора, поради
което в договора е уговорен начин за изплащане на дължимата неустойка.
Следователно
уговорената по този начин неустойка за обезщетяване неизпълнението на договорно
задължение излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава
условия за неоснователно обогатяване на предоставящия заемната сума и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка за неизпълнение на едно от
договорните задължения на заемателя, определена в размер близък до размера на
предоставения паричен заем, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД /в този смисъл е константната практика
на ВКС – например Решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., ВКС, I
т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., ВКС, I т. о. и
Решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., ВКС, I т. о./. Следва да се
посочи още, че предвиденото задължение на заемателя да заплати необосновано
висок размер на неустойка представлява и неравноправна клауза по смисъла на чл.
143, т. 5 ЗЗП, която е нищожна на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съдът следи
служебно за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е
свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение
№ 178/26.02.2015 г. по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229/
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ВКС, ІІ т. о., т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС/.
С оглед
изложеното, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, т. 1 ЗЗД вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявеният
иск е за сумата от 51,49 лв., представляваща лихва за забава за периода от
02.01.2019 г. до 31.07.2019 г.
С оглед
основателността на иска за главница, основателен се явява и обективно
съединеният иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД за лихва за забава в плащането на
главницата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от договора и чл.86 ал.1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Установи се от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на лихвата за забава
за процесния период, възлиза на сумата от 52,42 лв. Искът е предявен за сумата
от 51,49 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед
изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски пропорционално на
уважената част от исковете, а именно сумата от 421,74 лв., включваща: сумата от
128,08 лв. държавна такса; сумата от 136,36 лв. възнаграждение за вещо лице;
сумата от 104,87 лв. възнаграждение за особен представител и сумата от 52,43
лв. юрисконсултско възнаграждение /от първоначално определено от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ/.
На осн. чл.
78, ал. 3 ГПК ответницата също има право на разноски съобразно отхвърлената
част от исковете. Доказателство за сторени такива обаче не са представи по
делото, поради което не следва да бъдат присъждани.
Съдът в исковото производство се произнася и
по въпроса за разноските в проведеното заповедно производство. Издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3061/2019 г. по описа на РС Враца включва
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 91,81
лв., като пропорционално на уважената част от исковете, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 48,14 лв., включваща 21,92 лв.
държавна такса и 26,22 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл.235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК, че Н.И.В., ЕГН: ********** дължи на „Агенция за събиране вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, ж.к. „Люлин“ 10,
бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, в качеството
му на частен правоприемник на „Вива Кредит“ ООД по договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г., сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. дело № 3061/2019 г. по описа на РС Враца, както следва:
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 902,99 лева,
представляваща главница, дължима по договор за паричен заем № 5415013, сключен
на 05.02.2018 г. между „Вива Кредит“ ООД и Н.И.В., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението;
- на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за
сумата от 141,73 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г.;
- на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 51,49
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 02.01.2019 г. до 31.07.2019
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране вземания“ ЕАД, ЕИК: ********* против Н.И.В., ЕГН: ********** искове, както следва:
- иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от
372,19 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на искане за
отпускане на кредит за периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г.;
- иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 175,00
лева, представляваща такса разходи за събирането на просрочени вземания;
- иск по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
10а, предл. 2 ЗПК за сумата от 70,00 лева, представляваща такса разходи за
дейност на служител;
- иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 377,28 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника за
периода от 06.04.2018 г. до 02.11.2018 г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н.И.В., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция за събиране вземания“ ЕАД, ЕИК: *********
сумата от 421,74 лева - разноски в
производството по гр. дело № 4845/2019 г. по описа на РС Враца съобразно
уважената част на исковете, както и сумата от 48,14 лева - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 3061/2019
г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VI състав, съобразно уважената част на
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: