Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1453
Година 2022, 25.07. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав
на 11.07.2022 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 728 по описа за 2022 година
и като обсъди:
Производство пред
първа инстанция.
Постъпила е жалба от Е.Д.Ц. *** срещу Заповед №ЗСПД/Д-РВ/24650
от 07.03.2022г. на Директор Дирекция “Социално подпомагане”/ДСП/ – Пловдив, в
ЧАСТТА, с която е прекратена месечната помощ за детето Б.В.Н., отпусната по
подадено заявление-декларация с вх.№ЗСПД/Д-РВ/24650 от 26.11.2021г. по чл.7
ал.1 от Закона
за семейните помощи за деца/ЗСПД/.
Недоволна от така издадената заповед, жалбоподателката
обосновава твърдения за нейната незаконосъобразност, поради което настоява за
отмяната И.
Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив чрез
процесуален представител юриск.С. в нарочно писмено становище изразява становище
за неоснователност на жалбата и настоява за отхвърлянето й.
Пловдивският административен съд – Второ
отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в
настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в предвидения
процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
От приетата по делото административна преписка и представените с жалбата
доказателства се установява, че със Заповед №ЗСПД/Д-РВ/24650 от 27.11.2021г. на
Директор ДСП – Пловдив на Е.Д.Ц. е отпусната месечна помощ за две деца, а
именно: за Елизабет Валентин Николова в размер на 45 лева на основание чл.7
ал.1 ЗСПД със срок от 01.11.2021г. до 31.10.2022г. и за Б.В.Н. в размер на 45
лева на основание чл.7 ал.1 ЗСПД за срок от 01.11.2021г. до 31.10.2022г./л.16/.
Съответно с оспорената в настоящото производство
заповед, на основание чл.10 ал.4 ЗСПД, чл.6 ал.1, т.2 и чл.17 ал.11 от
Правилника за прилагане на ЗСПД/ППЗСПД/ и въз основа на подадено
заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-РВ/24650 от 26.11.2021г., е прекратена
месечната помощ за детето Б.В.Н. на основание чл.7 ал.11, т.2 ЗСПД за
м.01.2022г. Мотивирано е, че детето е допуснало отсъствия повече от три дни, за
които няма уважителни причини, както и че неизвинените отсъствия за м.01.2022г.
са потвърдени от МОН. Посочено е също така, че съгласно чл.7 ал.12 ЗСПД помощта
може да бъде отпусната не по-рано от 01.01.2023г./л.14/.
В хода на настоящото съдебно производство са
приети, представени от жалбоподателката препис-извлечение от акт за смърт/л.4/,
както и от трето неучастващо по делото лице - Детска градина „Марица“ –
гр.Първомай, справка, ведно с копия на страници от тетрадка-дневник на Трета
подготвителна група за медицински бележки и молби през учебната 2021/2022г.,
уведомителни писма от Директора на ДГ „Марица“ гр.Първомай, изпратени до ст.
учител С. К., учител С. Г., помощник възпитател И. Б., помощник възпитател Ч.
Ч. и медицинска сестра В.Д., с които е изискана информация, ведно с постъпилите
отговори, Заповед №5/15.09.2021г. на Директора на ДГ „Марица“ гр.Първомай и
списък за отсъствия на децата от Трета група за м.01.2022г./л.35 и сл./.
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая оспореният административен акт
е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но
противоречи на материалния закон и неговата цел, налице са и допуснати
съществени нарушения на административнопроиводствените правила.
Съгласно чл.7 ал.1 ЗСПД, месечните помощи за дете до завършване на средно
образование, но не повече от 20-годишна възраст, се предоставят на семействата,
които отговарят на условията по чл.4а и живеят постоянно в страната, при
условие че детето: 1) не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на
чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2) редовно посещава подготвителните
групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително
предучилищно образование на децата, освен ако това е невъзможно поради
здравословното му състояние; 3) до завършване на средно образование, но
не повече от 20-годишна възраст, редовно посещава училище, освен ако това е
невъзможно поради здравословното му състояние; 4) има направени всички
задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно възрастта и
здравословното му състояние; 5) живее постоянно в страната.
Съответно, съгласно чл.7 ал.11, т.2 ЗСПД, месечната помощ по ал.1 се
прекратява преди изтичане на срока, за който е отпусната, при отпадане и/или
установено неспазване на условията за отпускането й, както и когато в рамките на един месец от учебната година са допуснати отсъствия
повече от три дни от дете, посещаващо група за задължително предучилищно
образование, и от 5 учебни часа от
ученик, за които няма уважителни причини.
Разпоредбата на чл.17 ал.8 ППЗСПД вменява задължение на Директора на
детската градина/училището извън системата на Министерството на образованието и
науката, в която/което има групи за предучилищно образование, ежемесечно да изпраща
на регионалната дирекция за социално подпомагане по настоящ адрес на
семейството справка по образец съгласно приложение №8 за всяко дете, отсъствало
през съответния месец повече от 3 дни, за които няма уважителни причини, като
справката се изпраща за периода 15 септември – 31 май. Съответно ал.10 на чл.17
ППЗСПД предвижда, че справката по ал.7 и 8 се изпраща до 5-о число на следващия
месец по електронен път и на хартиен носител в регионалната дирекция за
социално подпомагане по настоящ адрес на семейството. В срок до 3 дни регионалната
дирекция препраща справката на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес
на семейството и на лицата с чуждо гражданство и с разрешено продължително,
дългосрочно или постоянно пребиваване в страната.
От анализа на цитираните разпоредби се следва извод, че на директора на детската
градина/училището е вменено да представя присъствен списък на децата от
съответния клас в училището пред съответната Дирекция „Социално подпомагане“,
но само, когато отсъствията не са по уважителни причини.
А в §1 т.10 ДР на ЗСПД, е предвидено, че „Уважителни причини за допуснати
отсъствия от дете, посещаващо група за задължително предучилищно образование“
са налице, ако: а) за отсъствията е представена медицинска бележка, документ от
спортния клуб, в който детето членува, документ от ръководител на танцова,
музикална или друг вид художествено-артистична формация/група, в която детето
участва; б) отсъствията са до 10 дни за периода 15 септември – 31 май с
уведомление от родителя; в) отсъствията са за периода 1 юни – 14 септември.
По делото няма спор, че детето Б.В.Н. посещава ДГ „Марица“ – гр.Първомай,
както и че за него е налице отпусната месечна помощ по чл.7 ал.1 ЗСПД. Не се
спори също така и че в периода от 24.01.2022г. до 31.01.2022г., т.е. повече от
три дни през съответния месец, детето е отсъствало. Според майката, детето не е
посещавало детската градина, тъй като на 22.01.2022г. е починал неговият
дядо/баща на жалбоподателката/, което обстоятелство се установява от приетото
по делото копие на препис-извлечение от акт за смърт. Предвид
тези данни може да се направи извод, че са налице уважителни причини.
В жалбата до съда обаче, майката на детето твърди, че поради стрес и шок от
загубата на баща си, не е уведомила директора на детската градина, която синът
И посещава, но на по-късен етап излага твърдения, че в момента, в който е
завела детето си на детска градина, е предала на приемащия децата помощник
възпитател извинителна бележка. С оглед на това и спорът в случая се
концентрира в отговора на въпроса налице ли са условията на чл.17 ал.11, т.2
ЗСПД, или иначе казано, непредставянето на уведомление от родителя на детето,
на което е отпусната месечната помощ, в срок от 5 дни след изтичане на
календарния месец, може ли да бъде основание за прекратяване на отпуснатата
помощ по чл.7 ал.1, т.2 ЗСПД.
Тук е мястото да се посочи, че нито в ЗСПД, нито в ППЗСПД е предвидено, че
представянето на уведомление от родителя на детето, удостоверяващо уважителните
причини, следва да бъде извършено в определен срок, като в противен случай,
липсата на посоченото удостоверяване в срок би било предпоставка за
прекратяване на месечната помощ за дете.
Подавайки заявлението-декларация за отпускане на месечни помощни за
отглеждане на дете, жалбоподателката е декларирала, че и е известно, че ако
детето и, записано в група за задължително предучилищно образование, допусне
без уважителни причини повече от 3 дни отсъствия в месеца, помощта ще бъде
прекратена и същата може да бъде отпусната отново не по-рано от една година от
датата на прекратяването, но в посоченото указание също не е въведен срок, в
който да се удостоверят уважителните причини, поради което и не може да се
приеме, че е налице недобросъвестност от страна на майката, представяйки на
по-късен етап извинителната бележка.
От събраните по делото доказателства не може да бъде установено по
безспорен начин кога жалбоподателката е представила такава бележка, доколкото
нейното твърдение е, че при завръщане на детето на детска градина през месец
февруари, такава е била предадена, което обстоятелство се отрича от директора
на детската градина и поверения и персонал, видно от представените в тази
връзка доказателства. А че такава бележка е била предоставена, се установява от
представените страници от Тетрадка-дневник на Трета подготвителна група/л.39/,
доколкото за месец февруари се констатират вписани отсъствия на детето за
периода 01.02.2022г. – 13.02.2022г., срещу които е отразена представена
служебна бележка.
В случая съдът намира, че щом като с представянето на уведомление от
родителя се установява с обратна сила, че детето е имало уважителни причини, то
следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.17 ал.11 ППЗСПД.
В тази насока следва да бъде съобразено, че в конкретния случай
административното производство е било образувано по инициатива на
административния орган, което е допустим способ предвид разпоредбата на чл.24
ал.1 АПК, но жалбоподателката не е била уведомена за това образувано
производство съобразно чл.26 от същия Кодекс, въпреки че има процесуалното
качеството на страна в процеса. Понеже тя не е знаела за висящия
административен процес, нито е могла да изрази становище в хода на същия и
по-специално да заяви, че отсъствията на детето са по уважителни причини, нито
е могла да представи доказателства или да поиска събирането на такива от
ответника. Казано по друг начин, жалбоподателката е била лишена от участие в
производството по издаване на заповедта за прекратяване на семейната помощ по
отношение на детето и Б..
Ответникът не е изпълнил процесуалното задължение за уведомяване по чл.26 АПК, лишил е страна от участие в процеса, неспазвайки чл.34 АПК, поради което и
Ц. не е могла да упражни процесуалното право по събиране на доказателства по
реда на чл.36 ал.1 и 2 АПК. Процесуалната пасивност на органа има за резултат
липсата на негово знание за твърдението на жалбоподателката за наличието на
уважителни причини, което твърдение той нито е проверил с допустими процесуални
средства по чл.39 АПК по служебен почин, нито и е осигурил възможност да
представи доказателства в подкрепа на това свое фактическо твърдение.
В контекста на гореизложеното в поредицата от процесуални пропуски на
органа се включва и неспазване на предписанието на чл.35 АПК, според което индивидуалният
административен акт се издава едва, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Посочените нарушения на административната процедура са съществени,
защото ако не бяха допуснати, би могло да се стигне до различно крайно решение
на ответника по образуваното административно производство.
Отделно от това се констатира и че процесната заповед не съдържа мотиви
като задължителен елемент от съдържанието на акта.
Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за
законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и
правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в
административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С
излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, въз
основа на които административният орган е издал конкретен административен акт.
Това подпомага лицето в избора на защитните средства и въобще при изграждането
на защитата срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви
улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на
акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на
евентуално допуснатите закононарушения. Значението на изискването за мотиви
според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за неговата отмяна. Впрочем, в
този смисъл следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г.
на ВАС по д. № ТР-4/2002г., ОС на съдиите. Достатъчно в тази връзка е да се
посочи, че в обстоятелствената част на заповедта като юридически факти, въз основа
на които е издаден актът, се възпроизвежда правното основание за нейното
издаване, а именно текстът на чл.7 ал.11, т.2 ЗСПЗ – допускането на отсъствия
повече от 3 дни, за които няма уважителни причини. Като допълнение е включено,
че неизвинените отсъствия са за месец януари 2022г. са потвърдени от МОН.
Правното и фактическо основание са два отделни задължителни реквизита на
всеки индивидуален административен акт и посочването само на единия от тях не
може да замести другия.
В конкретния случай административният орган не е посочил на кои дати са
регистрирани отсъствия на детето, поради което нито жалбоподателката може да
узнае заради кои факти е прекратено нейното право на семейна помощ и тя не е
могла да упражни ефективно правото на защита срещу тях, нито съдът може да
провери достоверността на тези факти, респ. да проконтролира законосъобразност
на упражненото от органа право по прекратяване на отпускането на помощта.
Описаните по-горе обстоятелства във връзка с евентуалното отсъствие на
детето се основават на предположенията на жалбоподателката, а не на посочването
на данните в обжалвания административен акт.
Това налага отмяната
на атакуваната заповед на ответника – като незаконосъобразна.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-РВ/24650 от 07.03.2022г. на
Директор Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, в ЧАСТТА, с която е
прекратена месечната помощ за детето Б.В.Н., отпусната по подадено
заявление-декларация с вх.№ЗСПД/Д-РВ/24650 от 26.11.2021г. по чл.7 ал.1 от
Закона за семейните помощи за деца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: