РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Търговище , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАН П. ИВАНОВ Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20213500600077 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна частна жалба, подадена от Ю. С.
Р. от гр. ******* срещу Разпореждане № 194/25.02.2021 год. постановено по
НЧХД № 112/2021 год. на Районен съд гр. Търговище, с което разпореждане
на основание чл.247а, ал.2 т.2 (явно е техническа грешка и се е имало предвид
чл.247б, ал.2 т.2) във вр. с чл.250, ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.5 т.2 във вр. с
чл.81, ал.1 от НПК е прекратено наказателното производството по
образуваното НЧХД № 112/2021 год. по описа на РС – Търговище, образувано
по тъжба на Ю. С. Р. от гр. ******* против Д. К. Г. от гр. ****** за
престъпление по чл.147, ал.1 от НК.
В жалбата си, частния тъжител развива доводи, че деянието е
съставомерно по чл.147, ал.1 от НК. Твърди, че като не е предал
„обвиняемата“ на съд за описанато в тъжбата престъпление по чл.147, ал.1 от
Нк е ограничил правата му като страна в процеса, като бил лишен от
правораздаване. Като развива доводите си в тази посока. Твърди, че
посечената в Разпореждането норма на чл.132 от Конституцията на Р
България за „функционалния имунитет“ се разпростира върху диспозитива на
съдебния акт. Според въззивника същият ( функционалния имунитет) не
1
следвало да обхваща изложението направено в обстоятелствената част.
Посочва, че „не става въпрос за служебни действия ( по см. на чл.132 от
КРБ), а за постановен конкретен съдебен акт – Определение №
2039/29.11.2019 год. по НЧХД № 1711/2019 г. по описа на РС – Шумен“.
Твърди, че му е нарушено правото на защита на правата му като граждански
ищец, което било съществено процесуално нарушение. Моли да бъде
отменено Разпореждането № 194/25.02.2021 год., постановено по НЧХД №
112/2021 год. по описа на РС – Търговище, с което е прекратено
наказателното производство, като делото се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия. Моли да му бъдат присъдени разноските по
делото.
В съдебно заседание частния тъжител Ю.Р. редовно призован се явява
поддържа жалбата си на изложените в нея основания, като доразвива
доводите от същата. Не представя доказателства за направени разноски.
Ответната страна въззиваемата Д. К. Г., редовно призована не се явява,
същата е представила писмено становище, в която оспорва доводите на
частния тъжител. Счита Разпореждането на ТРС за правилно и
законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло
правилността на обжалваното разпореждане, по реда на чл.314, ал.1 от
НПК, констатира следното:
НЧХД № 112/2021 год. е образувано пред РС – Търговище по повод
постъпила тъжба от Ю.Р. от гр. ******, против Д.Г. от същия град като са
наведени доводи за извършено престъпление по чл.147, ал.1 от НК, а именно
че през месец ноември 2019 год. в гр.*******, посредством определение №
2039/29.11.2019 год. постановено по НЧХД № 1711/2019 год. по описа на РС –
Шумен, Д.Г. е разгласила пред председателя на Районен съд – Шумен – E.К.А.
и пред районните съдии от Шумен, върховни касационни съдии и върховен
касационен прокурор, както и пред районен съдия – град Варна, а
впоследствие и пред окръжни съдии на гр. Варна, позорящи името му
твърдения – че я е проследил в качеството й на съдия докладчик по улиците
на гр. *******, изчакал я пред магазина, пред шивашкото ателие и пред дома
й, където изрекъл пред нея със заплашителен тон и на висок глас „Господ ще
те съди тебе“, и че е имало и други клетвени реплики, изказани от негова
страна към нея. Според тъжбата, по този начин Д.Г. е приписала на тъжителя
заплаха към орган на съдебната власт, с което опозорила личността му,
причинявайки му срам и унижение.
2
РС – Търговище в разпореждането си е приел, че делото е местно
подсъдно на РС – Търговище, съобразно определението на КЧД № 74/2021
год. на ВКС ІІ н.о. Не са били налице за неговото спиране, но били налице
основания за прекратяване на наказателното производство по чл.20, ал.1 т.1
от НПК.
За да постанови това разпореждане РС е приел, че тъжителят Р.
обвинява Д. Г., която е съдия в РС – Шумен в престъпление клевета,
извършено през м. ноември 2019 год. посредством постановен от нея съдебен
акт – определение.
РС - Търговище е приел, че за да постанови процесното определение №
2039/29.11.2019 год. по НЧХД № 1711/2019 год. по описа на РС – Шумен, Д.
Г. е действала по служба, като въпросното определение било отвод по това
дело, като мотивира отвода си, с посочените изрази в тъжбата. Първата
инстанция е приела, че постановяване на съдебния акт представлява действие
включващо се във функционалния имунитет. Като се позовала на
разпоредбата на чл.132 от Конституцията. ТРС е счел, че описаното в тъжбата
поведение на съдията от РС – Шумен не представлява престъпление, тъй като
се касае за действие на магистрат, ползващ се от имунитет. Поради липса на
годен субект на престъпление, липсва и престъпление. Предвид горното на
основание чл.247а ( както се посочи по-горе 247б), ал.2 т.2 във вр. с чл.250,
ал.1 т.1 във вр. с чл.24, ал.5 т.2 във вр. с чл.81, ал.1 от НПК е прекратил
наказателното производството.
Следва да се посочи обаче, че процесуалната норма, на която се е
позовал съда за да прекрати наказателното производство - 24, ал.5, т. 2 във
връзка с чл.81, ал.1 от НПК налагат въззивният състав да изложи
допълнителни съображения, доколкото принципно нередовността на тъжбата
като процесуален документ се свърза с отсъствието на реквизитите, ясно
посочени в чл.81, ал.1 от НПК. Виж Решение № 173 от 21.01.2021 г. на ВКС
по н. д. № 626/2020 г., III н. о „ Преценката на обстоятелствата по чл. 24,
ал. 5 предишна ал. 4 от НПК относно съдържанието на частната тъжба
не могат да бъдат приравнени на преценка за това дали описаното в
тъжбата деяние съставлява престъпление, защото се касае до различна по
вид и характер преценка, по чл. 81 от НПК - за редовност на тъжбата като
процесуален документ, а по чл. 24, ал. 1, т. 1 – за очевидна
несъставомерност на описаното в тъжбата деяние, като фактически
състав на престъпление“.
Несъставомерността на деянието, чието описание е достатъчно като
предпоставка за редовност, след изменението на чл. 250,ал 1 т. 2 от НПК с
3
Д.В. бр. 63/2017г . не е предвидено като самостоятелно условие за
прекратяване на наказателното производство. В същото време, несъмнено е,
че отмяната е обвързана с въвеждането на разпоредителното заседание, което
обаче не е предвидено при разглеждане на дела от частен характер.
Безспорно е също и това, че в исторически план, от процесуалното
законодателство, може да се приеме, че не е било спорна волята на
законодателя да предвиди съдебни правомощия включващи преценката на
съдията- докладчик дали изобщо е налице основание за съдебно разглеждане,
тогава, когато в сезиращия документ (било обвинителен акт или частна
тъжба) описаното деяние не сочи на състав на престъпление - нито по
възведената в обвинителния акт правна квалификация, нито на каквото и да е
друго престъпление.
В случая се твърдят действия, които принципно покриват състав на
престъпление, което се преследва по частен ред с тъжба, или казано иначе -
описаното в тъжбата по признаците си би могло да бъде обхванато
единствено и само от състав на престъпление, което се преследва по реда на
частна тъжба и следователно е от частен характер. С оглед адресатът на
същото, касае се за лице от кръга посочен в чл.132 от КРБ, а съгласно
чл.131, ал.1 от КРБ „При осъществяване на съдебната власт съдиите,
прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях
актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ
характер“. В този смисъл и съгласно чл. 9, ал.1 от НК описаното в тъжбата
деяние не съставлява престъпление, тъй като в закона - в случая от чл.132 от
КРБ, е предвидена ненаказуемост ( изначално отсъствие на възможност за
ангажиране на наказателна отговорност ) за посочените лица.
Вярно е, че преценката дали е извършено или не от лице заемащо тази
позиция (попадащо в обхвата на лицата по чл.132 от КРБ) е въпрос на
установяване, но правилно РС е преценил, че за изследването му не следва да
се провежда съдебно следствие, защото качеството на лицето е изрично
посочено в самата тъжба, тоест е било известно на тъжителя.
Систематичното място на нормата по чл.250 от НПК и историческото и
тълкуване ( съпоставено със съдържанието на редакцията на нормата до 2017
год. – чл.250, ал.1 т.2 ) сочи, че преценката, която прави съда в рамките на
правомощията по чл.250 от НПК е дали производството да влезе в открито
заседание или липсват необходимите основания за това. Ето защо, въпреки,
че в сегашната редакция чл.250, ал.1 т. 2 от НПК не се съдържа изрична
норма позволяваща прекратяването на производството, когато описаното в
тъжбата не съставлява престъпление, разумът на закона сочи, че
4
констатирането на това основание, несъмнено съставляващо предпоставка за
прекратяване на производството, не следва да се извърши в открито
заседание, а е именно в правомощията на съдията докладчик при насрочване
на делото. Така както, вярно е подходил и първостепенният съд.
Предвид на горното, процесното разпореждане следва да бъде
потвърдено, като законосъобразно. С оглед резултата от делото не са налице
претендираните от частния тъжител разноски.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 194/25.02.20201 год. постановена
по НЧХД №112/2021 год. по описа на РС – Търговище, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5