Р Е Ш Е Н И Е
№ 437 26.03.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, XII-ти състав
На тринадесети
март година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател:
МАРИЕТА БУШАНДРОВА
Съдебни
заседатели:
Секретар: К. Сл.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Бушандрова
НАХД № 357 по описа на
съда за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е
образувано по повод жалбата на „***” ООД, БУЛСТАТ: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „***” № 15, представлявано от С.М.М.против
НП № K19_257-F509835/07.11.2019г. на Директора на Дирекция „Контрол” в ТД на
НАП Бургас при ТД на НАП – гр. Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 96,
ал. 1,
вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството
- жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 1829,96
лв./ хиляда осемстотин двадесет и девет лева и 96 ст. / лв.
В жалбата се моли НП да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, се
явява надлежно упъномощен процесуален представител. Поддържа жалбата. Не сочи
доказателства. Не прави искане за разноски.
В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно. Не прави искане за разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка от служители на ТД НАП Бургас, във
връзка с подадено по електронен път заявление за регистрация по ЗДДС с вх. №
0000-0060936/04.09.2019г. от „***” ООД с ЕИК *** за установяване на наличие на
основания за регистрация на лицето по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с РИП №
022691902176722/ 04.09.2019 г, било изготвено и връчено искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. №
0000-0060936/04.09.2019 г. След представяне на изисканите от органа по
приходите документи - месечни отчети от 3бр. ЕКАФП, банкови извлечения, справки
и др., било установено, че лицето е реализирало облагаем оборот, съгласно
разпоредбата на чл. 96. ал. 2 от ЗДДС от търговия на дребно със захарни и
сладкарски изделия за период от 01.08.2018г. до 31.07.2019г. в размер на 56
331,52 лв, като е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1
от ЗДДС през периода от 01.08.2019г. до 07.08.2019 г. /включително/. За
извършената проверка и направените констатации бил издаден Акт за регистрация с
020421902252948/11.09.2019г., връчен на 11.09.2019г. За периода от изтичането
на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите, ЗЛ е реализирало оборот в размер на 10 979,76лв., върху
който е следвало да се начисли ДДС по реда на ЗДДС. За периода от изтичането на
срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е
подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите ЗЛ не е начислило ДДС в размер на 1829,96 лв., изчислен на
основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация и
не се е регистрирало по ЗДДС в законоустановения срок. Този оборот бил
определен от органа по приходите съгласно представените от лицето документи: 3бр.
фискалени отчети от ЕКАФП. Покана за образуване на административно наказателно
производство с изх. №2252948/ 19.09.2019г. била връчена на 19.09.2019г. на
упълномощено лице Сияна Христомирова Куцарова, съгласно нотариално заверено
пълномощно № 3940/04.05.2016г.
На 25.09.2019 г., бил съставен акт за установяване на
административно нарушение № F509835 с посочените констатации от проверката,
като в акта като нарушена била посочена разпоредбата чл. 180, ал.2 от ЗДДС. Сезиран
с преписката по акта, административнонаказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180,
ал. 2 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството -
жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция”, в размер на 1829,96
лв./ хиляда осемстотин двадесет и девет лева и 96 ст. / лв.
Съдът при проверката на процедурата по констатирането
на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри
съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на
административно-наказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на
правото му на защита. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена
впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл.42 и
чл.57 ЗАНН. НП е издадено в съответствие с всички законови изисквания от компетентен
орган.
Показанията на разпитания по делото актосъставител са
в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал и
потвърждават констатациите, обективирани в АУАН. Ето защо съдът намира, че нарушението
е безспорно извършено, а твърденията на жалбоподателя, че не е извършено
описаното в НП нарушение и с оглед липсата на доказателства в тази насока,
приема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна
отговорност. Относно твърденията на процесуалния представител на фирмата –
жалбоподател, че нарушителят не е присъствал при съставянето на АУАН и не му е
било връчено НП, тъй като същите са били връчени на упълномощено лице, което е
било упълномощено за други действия от името на фирмата - жалбоподател, поради
което е било нарушено правото му на защита, Съдът намира тези твърдения за
несъстоятелни. Настоящият състав намира, че правото на защита на фирмата –
жалбоподател не е било нарушено, като това обстоятелство се доказва в най –
голяма степен от образуваното административно наказателно производство, по
повод обжалваното НП пред настоящия съд.
На регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено
лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на
територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от
получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. На регистрация по този Закон, подлежи и
всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от Закона, установено на
територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на
изпълнение на територията на друга държава членка.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко
данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в
14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Не се спори, че
размерът на реализиран облагаем оборот от дружеството - жалбоподател за период от
01.08.2018г. до 31.07.2019г. бил в размер на 56 331,52 лв., т. е. за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца е достигнат облагаем оборот от
50 000 лв. Следователно дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС най-късно до 07.08.2019 г. вкл., което не е било изпълнено.
С оглед гореизложеното и поради липса на доказателства в обратен смисъл,
настоящият състав приема, че по делото е безспорно установено, че дружеството е
допуснало нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, с което е осъществило от
обективна страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС.
Съдът счита, че в конкретната хипотеза, не следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице
маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. №
1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно чл. 93,
т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. В случая, с процесното нарушение се засягат важни обществени
отношения, чрез които се гарантира обхващането на данъчно задължените по ЗДДС
лица и които осигуряват специалната данъчна регистрация по ЗДДС с цел,
идентифициране на данъчно задължените лица и извършваните от тях облагаеми
доставки, подлежащи на контрол. Съдът счита, че липсата на вреди не може да се
приеме като достатъчно смекчаващо обстоятелство, което да обоснове приложението
на чл. 28 от ЗАНН, защото самото нарушение е формално и от него по принцип няма
имуществени вреди за държавата. Ето защо съдът счита, че в случая деянието не
се отличава с по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не
представлява маловажен случай.
За извършеното нарушение, разпоредбата на чл. 180, ал.
2 от ЗДДС предвижда: „Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък
в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.........Алинея
1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.
Санкционната норма правилно е приложена от наказващия
орган като относима към процесното нарушение и на дружеството - жалбоподател е
наложено наказние имуществена санкция, в размер от 1829,96 лв. За периода от
изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация,
ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е
регистрирано от органа по приходите ЗЛ не е начислило ДДС в размер на 1829,96
лв., изчислен от АНО, на основание чл.67, ал.2 от ЗДДС, тъй като не е подало
заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в законоустановения
срок. Наложеното наказание е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от
Съда.
По делото няма направено искане за разноски, поради
което Съдът не дължи произнасяне и те остават както са направени от страните.
Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното
постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63,
ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № K19_257-F509835/07.11.2019г. на Директора на
Дирекция „Контрол” в ТД на НАП Бургас при ТД на НАП – гр. Бургас, упълномощен
със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП
против „***” ООД, БУЛСТАТ: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „***” № 15, представлявано от С.М.М.,
с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на основание
чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложено наказание
„имуществена санкция”, в размер на 1829,96 лв./ хиляда осемстотин двадесет и
девет лева и 96 ст. / лв.
РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно
обжалване пред Бургаски административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.: К.СЛ.