Р
Е Ш Е Н И Е
№
174/26.9.2019г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав, в открито публично
заседание на 18.09.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 609 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявена е от ***, ЕИК ***, искова молба против А.Х.А.
, ЕГН **********, с правно основание чл. 422 вр. с чл.415 от ГПК. Ищецът
твърди, че А.Х.А. , ЕГН **********, му
дължи сумата от 222,21 лв., представляваща главница за незаплатена консумирана
ел.енергия по фактури, издадени за периода 19.04.2016 г. – 19.04.2016 г. за
обект с абонатен № ***, находящ се на адрес: с. ***, и сумата от
59,86 лв. мораторната лихва, върху главницата, считано от съответния
падеж на фактурата до 26.01.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК - 13.02.2019г.
В исковата молба се излага, че ответника е потребител на ел. енергия, като
отношенията между страните се регламентират от ОУ ДПЕЕ на „ЕНЕРГО - ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Потребителят не е заплатил
стойността на потребената ел. енергия за процесния период. Съгл .чл. 16 , ал.1
, т.2 от ОУ ДПЕЕ в сроковете , регламентирани в чл. 27 от ОУ ДПЕЕ, вследствие
на което е изпаднал в забава и дължи обещетение за забавата в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден - така чл. 38 от ОУ ДПЕЕ. Твърди се още, че
по издадена по ч. гр. дело №233/2019 г. по описа на ДРС заповед за изпълнение
длъжникът е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането. Претендира
сторените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесният
обект, за който се претендира заплащането на ел. Енергия, е продаден. Моли,
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Третото лице помагач на страната на ответника С. А.Х., ЕГН **********, с молба от 11.06.2019г.
моли, производството по делото да бъде прекратено поради изплащане на цялата изискуема сума от
539,12лв за ел. енергия, лихви и разходи
по делото, за което представя доказателства.
С молба от 24.06.2019г. ищецът заявява, че е налице
признание на иска и искът следва да бъде
отхвърлен поради извършено плащане в хода на делото. С молба от 16.09.2019г.
ищецът заявява, че С.А.Х. е изпълнила процесното задължение след образуване за
настоящето производство и моли исковата претенция да бъде отхвърлена поради
извършено плащане в хода на процеса. С оглед, че плащанията са постъпили след
депозиране на исковата молба се отправя искане за присъждане на разноските по
заповедното и по настоящето производство
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В производството по ч.гр.д.№ 233/2019г. на Районен съд
– Девня, в полза на заявителя ищецът ***, ЕИК ***, е издадена заповед № 184/14.02.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А.Х.А., ЕГН **********,
за заплащане на сумата 222,21 лв., представляваща главница за незаплатена
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 19.04.2016 г. –
19.04.2016 г. за обект с абонатен № ***, находящ се на адрес: с. ***, и сумата от
59,86 лв. мораторната лихва, върху главницата, считано от съответния
падеж на фактурата до 26.01.2019 г. , , ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК - 13.02.2019г.
сумата 25.00 лв. представляваща внесена държавна такса, както и сумата 50 лв,
представляваща юрисконсултско възнаграждание. Уведомен длъжникът е депозирал в
срока по чл.414 ГПК писмено възражение. Специалните установителни искове за
главница и за мораторна лихва са депозирани в предвидения от закона и указан на
ищеца едномесечен срок, поради което се явяват и процесуално допустим .
От ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че ответникът А.Х.А. , ЕГН **********, е бил собственик на
процесния обект на потребление в с. Звънец, 113 , къща, до 2013г., когато с
нотариален акт №163, том 9, дело №1767, вх. рег. 3732 на СВ Девня , е
прехвърлил собствеността върху имота на Г. В. Ж.ЕГН **********, която на свой
ред е прехвърлила собствеността върху имота на третото лице помагач С.А.Х., ЕГН
********** с нотариален акт №30, том 7, дело 1250, вх. рег. 1240, дв. вх. рег.
№2226/2015г. на СВ Девня. Начислената ел. енергия по процесната фактура
№**********/19.04.2016г. е след датата на придобиване на собствеността на
недвижимия имот от третото лице помагач С.А.Х.. Последната е ангажирала писмени
доказателства, удостоверяващи заплащането на дължимото по сметка на ищеца *** след
датата на исковата молба, като в тази връзка с молба от 24.06.2019г. и молба от 16.09.2019г. проц. представител на
ищеца признава, че с оглед на постъпило плащане, претендираните от ищеца суми с
исквете по чл.422 ГПК са заплатени изцяло в хода на производството.
С оглед изложеното, съдът като съобрази извършеното в
хода на производството плащане, намира, че предявените искове по реда на чл.
422 ГПК са доказани по основание и размер. Извършеното плащане на дължимите
суми съставлява факт, настъпил след завеждане на делото, който е от значение за
спорното право. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК доколкото претенцията на
ищеца е удовлетворена, чрез погасяване на претендираните суми с исковете по
чл.422 ГПК исковете следва да се отхвърлят, без да се обсъждат другите
обстоятелства по делото и доказателствата, свързани с тях.
С Тълкувателно
решение № 119 от 01.12.1956 г. на ОСГК на ВС по гр.д. № 112/1956 г. е прието,
че по общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е
причинила възникването на съдебния спор, като задължението за заплащане на
направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди. За казусът искът се отхвърля като погасен чрез
плащане след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК /дори след предявяване
на установителния иск по чл. 422 от ГПК/, но не може да се приеме, че с поведението
си ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе
отговорност за направените от ищеца разноски, както в заповедното, така и в
настоящото производство. От друга страна третото лице помагач също не дължи
разноски с оглед разпоредбата на чл. 78,
ал.10 ГПК–същото не е провокирало търсените разноски със свои процесуални
действия, няма данни да е оспорвало вземането на ищеца и преди завеждане на
делото, след конституирането му като трето лице помагач на страната на
ответника е признало вземанията, плащайки същите .
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, срещу А.Х.А. , ЕГН **********, искове по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, за установяване в отношенията между страните дължимостта на
сумата от от 222,21 лв. / двеста двадесет и два лева и 21 стотинки /,
представляваща главница за незаплатена консумирана ел.енергия по фактури,
издадени за периода 19.04.2016 г. – 19.04.2016 г. за обект с абонатен № ***,
находящ се на адрес: с. ***, и сумата
от 59,86 лв. / петдесет и девет лева и
86 стотинки / мораторната лихва, върху главницата, считано от съответния падеж
на фактурата до 26.01.2019 г. , ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК -
13.02.2019г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №184/14.02.2019г. по ч.гр.д.№233/2019г. по
описа на РС Девня, поради погасяване на вземанията, чрез плащане, извършено
след завеждане на делото.
Решението по
делото е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника А.Х.А.С.А.Х., ЕГН **********
РЕШЕНИЕТО в подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения
по чл.235, ал.5 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните,
заедно със съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: