Решение по дело №1225/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по подадена жалба от А. П. П., чрез адв. Й. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0460-000204 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 03.06.2025г., издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, упълномощен със Заповед №365з-8226/30.12.2021г.

В жалбата е посочено, че при издаването на оспорената заповед не е отчетено обстоятелството, че полевите тестове дават грешки при отчитането на резултатите. Жалбоподателят не е съгласен с фактите описан в заповедта, като сочи, че не е отказал да даде проба за изследване в медицинско заведение, поради което му е даден талон за изследване във ВМА и е определен срок за извършването на изследването от 45 минути. При явяването му във ВМА е върнат, като явил се след посочения в талона час. Сочи, че неоснователно е лишен от възможността да работи и да изхранва семейството си. Възпроизвежда в цялост разпоредбата на чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП и прави извод, че санкционната разпоредба се прилага за лицето, което управлява моторно превозно средство след употребата на наркотични вещества или аналози, като сочи че не е управлявал МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози. Сочи, че цитираната разпоредба съдържа хипотези, разписани в алтернативност, поради което в заповедта следвало да бъде посочено точно в коя хипотеза на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е подвел административния орган деянието. Намира, че липсата на такава конкретизация в заповедта води до незаконосъобразност на последната. Прави граматическо тълкуване на приложената разпоредба и сочи, че ясно са разграничени двете форми на изпълнителното деяние „отказ да бъде извършена проверка с тест“ или „отказ да изпълни предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяването на употребата на наркотични вещества или техните аналози“. Счита, че фактологичното съдържание на заповедта създавало неяснота относно действителната воля на АНО, кое от двете изпълнителни деяния по чл.174, ал.3 от ЗДвП е приел за извършено и кое от тях санкционира. Намира, че налагането на едно наказание по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при цитирани две изпълнителни деяния в обстоятелствената част на заповедта, обосновава нейната незаконосъобразност на осн. чл.18 от ЗАНН и съставлява самостоятелно нарушение на материалния закон, влечащо отмяната на заповедта. Анализира правната природа на ПАМ и намира, че приложената мярка е в нарушение на чл.6, ал.1 и чл.5 от АПК. Оспорва разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, като немотивирано и издадено при неправилно прилагане на материалния закон. Иска спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Иска отмяната на обжалваната ЗПАМ и присъждане на сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира така приложената ПАМ, за правилна и законосъобразна. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Сочи, че ПАМ е издадена в условията на обвързана компетентност. Моли за решение в тази насока. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като съобрази твърденията в жалбата, доказателствата събрани в хода на административното производство и при съдебното обжалване, самостоятелно и в тяхната съвкупност, съдържанието на административните актове, относимата нормативна уредба и чл.168 от АПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на проверка в производството пред Административен съд Варна е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0460-000204 по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП от 03.06.2025г. издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, упълномощен със Заповед №365з-8226/30.12.2021г.

Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. чл. 59, ал.2 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и е годен за съдебна проверка.

За да издаде оспорената заповед, административният орган е констатирал следното: на 03.06.2025г. около 17.40ч. в [населено място], по ул. С. С. К. и Е. посока ул. Ц. Б. ІІІ, до кръстовището с [улица](пред жилищна сграда „Bella Bita“), А. П. П. управлява товарен автомобил Р. М. с регистрационен номер [рег. номер], собственост на У. Л. ЕАД – клон Русе, като отказва да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000, с фабричен номер ARJF – 0034. На водача е издаден талон за изследване с номер 0172421 от дата 03.06.2025г. Направен е извод за нарушение на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, състоящо се в отказ на водача да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично лаб. изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На констатираните факти е наложена на А. П. П. принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По искане на ответника са събрани в съдебното производство гласни доказателства. От разпита на свидетеля М., показанията на който, съдът кредитира като логични и безпротиворечиви, се установяват факти идентични с описаните в заповедта.

Жалбоподателят ангажира доказателства за установяването на обстоятелството, че е посетил ВМА Варна и че е бил върнат без да даде биологична проба – свидетелски показания на г-н А.. Последните, съдът кредитира като последователни и логични. От свидетелските показания на г-н А. се констатира, че г-н П. е посетил ВМУ на датата на проверката. Свидетелските показания не са достатъчни да установят причините, поради които не е взет биологичен материал за изследване от г-н П., т.к. свидетелят не е придружил жалбоподателя в медицинското заведение, т.е. не е възприел отказ на медицинския персонал да вземе биологична проба за изследване.

Спорът се свежда до това: законосъобразно ли е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0460-000204 от 03.06.2025г. издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, упълномощен със Заповед №365з-8226/30.12.2021г., с която по отношение на А. П. П. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца?

За да отговори на този спорен въпрос, съдът съобрази разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, съгласно която принудителна административна мярка "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца " се налага на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.“ От анализът на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на административния орган да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Две от хипотезите, които са разписани в чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП са: „който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор“ или „да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване“ за употребата на наркотични вещества или техните аналози. В този аспект направеният в жалбата анализ на цитираната разпоредба се явява некоректен, т.к. освен за управлението на МПС при употребата на наркотични вещества или техните аналози са предвидени и състави относно отказите да бъдат проверени водачите на МПС с технически средства и или чрез даване на биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В регламентираните изпълнителни деяния по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от ЗДвП, подлежат на установяване факти, които могат да бъдат обективно възприети от контролния орган – управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

При спазване на чл.70, ал.1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП. Описал е фактите относно проверката и отказът на г-н П. да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000, с фабричен номер ARJF – 0034, както и обстоятелството, че на водача е издаден талон за изследване с номер 0172421 от дата 03.06.2025г. и, че няма данни да е извършено такова изследване, т.е. осъществен е и отказ от г-н П. да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Тези факти не са спорни. В жалбата е посочено, че отказът за извършване на проверка с техническо средство е направен, т.к. тестовете не отчитат коректно резултатите от проверката. Не се оспорва и фактът, че г-н П. не се е явил в посочения в издадения му талон за изследване час във ВМА. Няма доказателства изобщо да се е явил за изследване във ВМА. От констатираните факти следва, че по отношение на г-н П. са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП.

Наложената мярка е административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при изяснени факти и при правилно прилагане на принудата, съобразена с целта на закона. Срокът, за който е приложена процесната ПАМ е фиксиран в правната норма и е приложен от административния орган при обвързана компетентност.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че от заповедта не става ясно, на какво основание и за кое нарушение е издадена. Видно от съдържанието на заповедта, в нея са описани двете осъществени от г-н П. деяния. ЗППАМ е административен акт и за нея са неприложими цитираните от жалбоподателя изисквания за конкретизация за кое точно, от двете осъществени деяния се издава. Това е така, защото не е предвидено за всяко от осъществените деяния да се издава отделна ЗППАМ. Възраженията относно действителната воля и санкционирането на лицето по чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото са относими към налагането на административна санкция са ирелевантни за настоящото производство.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че приложената мярка е в нарушение на чл.6, ал.1 и чл.5 от АПК. Не се доказват с данни вписани в талона за изследване, твърденията на жалбоподателя, че се е явил в медицинското заведение. При закъснение на лицето за явяване в медицинското заведение, този факт се отбелязва в талона и служи като доказателство, че е направил възможното за спазване на изискването за даване на биологичен материал за изследване. Не са представени доказателства от лаборатория различна от ВМА за дадени биологични проби за изследване и резултата от тях. Липсата на такива доказателства налага извод, че мярката предвид, нейният характер е наложена в съответствие с регламентацията на чл.6 АПК вр. чл.22 от ЗАНН.

Жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В жалбата е оспорено разпореждането за предварително изпълнение на заповедта, като немотивирано и издадено при неправилно прилагане на материалния закон, но не е поискана неговата отмяна и е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Съдът констатира, че в заповедта не е разписано разпореждане за предварително й изпълнение. От съдържанието й се установява, че е иззет е СУМПС на водача. От съдържанието на АУАН също се установява, че е иззет СУМПС на водача. Изземването на СУМПС на водача, предвид разпоредбата на чл.172, ал.2, т.3 от ЗДвП (налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165, ал.2, т.1 от ЗДвП) вр. чл.165, ал.2, т.1 вр.т.2, вр. ал.1 от ЗДвП (чл. 165. От ЗДвП (1) Определени от министъра на вътрешните работи служби: (2) При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: 1. (доп. – ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача ….; 2. (нова - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) имат право да изземват и задържат документите по т. 1…;), представлява по правната си същност налагането на принудителната административна мярка. Изпълнението на мярката, преди влизането на заповедта в сила, е предвидено в разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, съгласно която „Подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.“, поради което възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви относно предварителното изпълнение на заповедта, се явява неоснователно.

Направеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е допустимо, но е неоснователно и следва да се отхвърли, т.к. не са изложени в жалбата конкретни твърдения какви точно вреди ще възникнат за жалбоподателя от предварителното изпълнение на заповедта и не са представени доказателства за настъпването им – императивно въведено изискване към съдържанието на искането за спирането на предварителното изпълнение на административен акт по арг. от чл.166 от АПК. Искането в жалбата е бланкетно, а представените доказателства в копия (трудов договор и длъжностна характеристика) не са достатъчни да обосноват извод за настъпване на вреди в конкретен значителен размер и за трудна поправимост на нанесената вреда.

При този изход на спора неоснователно се явява направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на жалба от А. П. П., чрез адв. Й. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0460-000204 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 03.06.2025г. издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, упълномощен със Заповед №365з-8226/30.12.2021г.

ОТХВЪРЛЯ направеното от А. П. П., чрез адв. Й. А. искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0460-000204 по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП от 03.06.2025г. издадена от ВПД Началник група към ОДМВР Варна, РУ 05 Златни пясъци, упълномощен със Заповед №365з-8226/30.12.2021г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.