№ 251
гр. ............., 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ............., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20245530201038 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1228-000118 от
01.03.2024 год. на Началник група в ОД МВР ............., Сектор „Пътна
полиция” ............., с което на Ж. Т. К. от град ............. е наложено
административно наказание на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - ”Глоба” в
размер на 1000.00 (хиляда) лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 (дванадесет) месеца, за нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят Ж. Т. К. в съдебно заседание чрез пълномощник
поддържа жалбата и претендира направените разноски.
Наказващият орган Началник група в ОД МВР ............., Сектор „Пътна
полиция” ............., представя писмено становище, като оспорва жалбата. В
съдебно заседание изпраща представител, който моли за потвърждаване на
НП. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно
провери правилността на издаденото НП, намира за установено следното:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от
надлежна страна – наказано лице, което единствено чрез право на жалба може
да си гарантира правото да оспори административното обвинение и
съответната административно – наказателна санкция. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 18.03.2024 г. Жалбата срещу
НП е подадена при наказващия орган на 01.04.2024 г., т.е. в 14-дневния
законоустановен срок за обжалване. На 15.03.2024 г. е внесена онлайн сума
800 лева, като основание е посочено процесното НП. Плащането на тази сума
не налага извод за влизане в сила на НП, тъй като сумата е внесена преди
връчването на НП, а след като то е връчено на жалбоподателя, същият е
1
упражнил правото си на жалба в законния срок. Освен това към настоящия
момент няма законови пречки жалбоподателят да иска връщане на сумата
като погрешно, недължимо внесена.
Жалбоподателят на 18.02.2024 година, около 07,18 часа, управлявал
автомобила си в град ............. по бул.“Руски“ посока север – юг, като срещу №
40 е спрян за проверка от полицейските служители Х. и Ж.. Жалбоподателят
пътувал за град Гълъбово, тъй като дядо му се чувствал зле. Вечерта
жалбоподателят не могъл да спи добре, а от 16.02.2024 г. приемал четири
медикамента за грип, изписани от лекуващия му лекар. При проверката
жалбоподателят е тестван с техническо средство „Алкотест дрегер” 7510 с
фабричен номер ARPM-0701, проба № 03093, извършена в 07,19 часа, като е
отчетено употреба на алкохол 0,84 на хиляда.
На мястото на проверката на жалбоподателя е издаден и връчен талон за
изследване № 271656 със 7 броя холограмни стикери.
Предвид установеното при проверката с техническото средство,
свидетелят Х. съставил и връчил на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ бланков номер GA 1147898 от 18.02.2024
г., за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Въз основа на този АУАН в законния
срок и от компетентен орган е издадено атакуваното НП.
По време на проверката жалбоподателят не бил съгласен с отчетения от
техническото средство резултат, поискал изследване и с друго доказателство,
но не му било направено друго изследване. На място проверяващите свалили
табелите на автомобила. След като връчили акта за нарушение и талона за
изследване се разделили с жалбоподателя. На мястото на проверката
пристигнала свидетелката С., съпруга на жалбоподателя, която откарала
жалбоподателя до град Гълъбово, при възрастния му дядо.
В посочения в талона срок за явяване жалбоподателят не се е явил в
Спешно приемно отделение на УМБАЛ „Проф.Ст.Киркович“ АД ............. и не
е дал кръвна проба за изследване.
По делото е изпълнена съдебно – фармацевтична експертиза от
заключението на която е видно и съдът приема за безспорно установено, че
нито едно от четирите изписани и приемани от жалбоподателя медикамента не
може да даде отражение на пробата от 0,84 промила за алкохол кръвта.
Съдът приема заключението на съдебно – фармацевтична експертиза за
добросъвестно и компетентно дадено.
С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от 18.02.2024 година, жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение, изразяващо
се в това, че на 18.02.2024 година в град ............. е управлявал собствения си
лек автомобил след употреба на алкохол 0,84 на хиляда, установено с
техническо средство „Алкотест дрегер” 7510 с фабричен номер ARPM-0701,
проба № 03093, извършена в 07,19 часа – нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка изложена в НП намира подкрепа в събраните
по делото писмени доказателства, приети с определение в съдебно заседание и
показания на свидетелите, които няма основания съдът да не кредитира с
доверие.
Съгласно чл.174 ал.1 от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
2
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или
с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух:
1. над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и
глоба 500 лв.;
2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца
и глоба 1000 лв.
С процесното НП на жалбоподателя са наложени наказания - глоба и
лишаване от право на управление на моторно превозно средство в
законоустановените размери визирани в чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП и са отнети 12
контролни точки.
Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП предвижда забрана за водачите да
управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Нарушаването на тази забрана има за последица налагането на наказание,
което в случая е по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно която норма, съответното
лице се наказва с лишаване от право да управлява за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв., при концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Съгласно чл.3 ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1 от 19.07.2017г.), при
извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на
алкохол в кръвта се установява с техническо средство.
При съставянето на акт за установяване на административно нарушение
за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1.
Според чл.3а от Наредба № 1 от 19.07.2017г., установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.
физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
Съгласно чл.8 ал.1 от Наредбата – установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух с доказателствен
анализатор си извършва от служители на МВР, преминали специализирано
обучение.
Съгласно чл.8 ал.7 от Наредбата – установяването по ал.1 се извършва с
3
две поредни измервания от доказателствения анализатор и като краен
резултат в протокола се вписва средноаритметичната им стойност, дадена от
доказателствения анализатор.
На първо място, в конкретния случай са налице съществени
обстоятелства, които не са били обект на разглеждане. От доказателствата по
делото се установява, че жалбоподателят не е приел резултата от проверката
на концентрацията на алкохол в кръвта му, извършена с техническо средство
„Алкотест дрегер“ 7510 с фабричен номер ARPM-0701, проба № 03093 и е
искал втора проба, направил избор за изследване чрез доказателствен
анализатор, обективирайки го в представения му талон за изследване. При
така изразеното от проверявания водач волеизявление, контролните органи е
следвало да се съобразят с него, а това явно не сторено. По този начин е
нарушено правото на избор на лицето, което законодателят е предоставил в
случай на несъгласие с показанията на техническото средство. Това право се
подразбира от текста на в чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. и е ясно
разписано в чл.6 ал.4 от тази наредба, съгласно която норма в талона по чл.3
ал.2 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо лабораторно изследване. Второто изречение на чл.6
ал.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. визира хипотеза на приемане на
отчетените показания от техническото средство, но тя се прилага при отказ да
се направи изборът по изр.първо, какъвто отказ в случая не е бил изразен. На
практика жалбоподателят е бил лишен от право на избор, което в конкретния
случай е неправилно с оглед по-горе изложените фактически и правни
съображения.
Контролните органи в случая неправилно са установили концентрацията
на алкохол в кръвта единствено на базата на показанията на техническото
средство. По този начин е пренебрегната хипотезата резултатите при
различните способи на изследване да се разминават, а и оттам вероятността за
промяна вече приетата стойност за концентрация на алкохол в кръвта, което би
имало пряко отношение към размера на наказанието.
На следващо място, по делото няма ангажирани доказателства
процесното техническо средство, с което е тестван жалбоподателя, да е годно
и технически изправно.
По изложените съображения, съдът приема, че наказателното
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Възраженията в жалбата, че не е описано точно и ясно мястото на
нарушението и не е посочена точната констатация за наличие на алкохол в
кръвта на жалбоподателя са неоснователни. Описанието на нарушението,
мястото и времето на извършване и обстоятелствата, при които е извършено
са вписани както в АУАН, така и в НП достатъчно пълно, ясно и конкретно и
не е налице неяснота на административното обвинение.
Възраженията в жалбата в точка 6 и 7 не са основателни. ЗАНН не е
предвидил НП да съдържа като задължителен реквизит мотиви защо случаят
не е такъв по чл.28 от ЗАНН, налице ли е основание за прекратяване на
производството или че не е сключено споразумение с нарушителя. По
отношение на визираното в наказателното постановление, оплакване срещу
отнемането на контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР,
съдът намира следното: В НП е посочено, че на жалбоподателя се отнемат 12
4
контролни точки на основание Наредба № Із -2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Съгласно Наредба № Із -2539 на МВР, отнемането на контролни точки се
извършва въз основа на влязло в сила НП. При налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата, в НП се отбелязва броят на отнетите
контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по
силата на закона /чл.157 от ЗДвП/ т.е. ex lege и има контролно – отчетен
характер. Практиката на ВАС е единна в становището си, че отнемането на
контролните точки няма санкционен характер – същото не представлява
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а
само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на
закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се
отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е
налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това
отбелязване е част от НП, то в тази част относно броя на отнетите контролни
точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл.189 ал.6 от ЗДвП /респ.чл.189,
ал.14 от ЗДвП/. На контрол подлежи точното, законосъобразно определяне на
броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети на нарушителя за
даденото нарушение. В тази връзка наказаното лице може да обжалва НП
само в частта относно отбелязването на отнетите контролни точки и тогава,
когато в останалата част НП не e обжалвано. В този смисъл виж определение
№ 26/16.04.2010г. по адм.д. № 26/2010г. на смесен 5-членен състав на ВАС и
ВКС; определение № 15/15.02.2010г. по адм.д. № 5/2010г. на смесен 5-членен
състав на ВАС и ВКС; определение № 46/06.07.2010г. по адм.д. № 40/2010г. по
адм.д. № 40/2010г. също на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС. С
процесното НП на жалбоподателя, както бе отбелязано по – горе, за
извършено нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца. На контрол подлежи единствено точното отбелязване на
броя контролните точки, които следва да бъдат отнети на нарушителя за
извършеното нарушение. В процесното НП е отбелязано, че съгласно Наредба
№ Із -2539 от 17.12.2012 г. на МВР за нарушението на жалбоподателя се
отнемат 12 контролни точки, чиито брой е съответно определен съгласно
Наредбата. Същата няма самостоятелен характер и е поставена от закона в
зависимост от извършваното нарушение, което само отчита, както като брой,
така и по тежест - само за някои нарушения - изрично посочените, се отнемат
точки, а в рамките на тази категория, за които се отнемат точки, за по-тежките
са отнемат повече точки. Съгласно Наредбата, отнемането на точки е
поставено в зависимост от влизане в сила на наказателното постановление, с
което е наложено административното наказание. Според Наредбата, при
налагане на наказания за посочените нарушения, в наказателното
постановление се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Именно от
анализа на тези текстове следва извода, че отнемането на точките настъпва по
силата на закона, като момента на настъпване на правния ефект е този на
влизане в сила на наказателното постановление - момента на стабилизиране на
акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е
санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита, чрез отнемане на
контролни точки. В наказателното постановление само се посочва конкретния
брой на отнетите точки, използвания термин е „отбелязва“, т.е. само се
констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно
наказание с наказателното постановление. Посоченото е още един довод, че
отнемането на точки няма самостоятелен санкционен характер, поради което
5
не може да бъде прието, че представлява наказание по чл.13 б.„в“ от ЗАНН.
Вярно е, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи
придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи
/чл.157 ал.4 от ЗДвП/. Посочената загуба на правото да се управлява моторно
превозно средство обаче е също предвидена в закона и евентуалните грешки
при посочване на броя на контролните точки в дадено наказателно
постановление, могат да бъдат предмет на контрол в друго производство - във
връзка с обжалването на заповед по чл.171 т.4 от ЗДвП за изземване на
свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си
по чл.157 ал.4 от ЗДвП, и така няма да се стигне до накърняване правата на
водача. Освен това свързването на загубата на правоспособност с отнемането
на всичките контролни точки по чл.157 ал.1 от ЗДвП е само доколкото по този
начин е описано поведението на водача. Всъщност загубата на правото да се
управлява моторно превозно средство е следствие от констатирано по
надлежния ред многократно нарушаване на правилата за движение, съответно
санкциониране, като тежестта на нарушението-системно неправомерно
поведение на водача, води и до по-тежко наказание - отнемане на правото да
управлява пътно превозно средство. Именно противоправното поведение е
юридическия факт, включен в състава на нормата, а не средството, чрез което
противоправното поведение е отчетено. Дали отчитането ще става с
контролни точки или по друг начин (перфориране на талон или друго) е без
значение за осъществяването на нарушението, съответно за санкционирането
му. Съответно при загуба на правоспособност и неизпълнение от водача на
вмененото му със закона задължение за предаване на свидетелството за
правоуправление, съгласно чл.171 т.4 и чл.172 ал.1 от ЗДвП ръководителите на
службите за контрол са компетентни да изземват свидетелството за
правоуправление. Посоченото представлява налагане на принудителна
административна мярка, изрично предвидена в главата „Принудителни
административни мерки“ на ЗДвП, а заповедта, с която същата се налага като
индивидуален административен акт подлежи на обжалване по реда на АПК,
поради което е видно, че в този случай лицата не са лишени от право на жалба,
макар и по друг ред и следователно не е нарушен общия принцип за
обжалваемост на административните актове, и съответно не се нарушават
принципите на правовата държава. От анализа на цитираните текстове следва
извода, че отнемането на точките настъпва по силата на закона, като момента
на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното
постановление - момента на стабилизиране на акта, с който се приема, че е
налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай
нарушението се отчита, чрез отнемане на контролни точки. В наказателното
постановление само се посочва конкретния брой на отнетите точки,
използвания термин е „отбелязва“, т.е. само се констатира последицата, но
отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното
постановление. По изложените съображения, съдът не следва да се произнася
по въпроса за отнемането на контролни точки и обжалване на НП в частта
досежно отнети точки би било недопустимо в настоящото производство.
С оглед изхода на делото ОД МВР ............., към която структура е
наказващия орган, следва да заплати на жалбоподателя направените разноски
за адвокат в размер на 500.00 лева. Разноските за експертизата изпълнена по
искане на жалбоподателя следва да останат в негова тежест.
Водим от горните мотиви, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-1228-000118 от 01.03.2024
год. на Началник група в ОД МВР ............., Сектор „Пътна полиция” ............., с
което на Ж. Т. К. от град ............. е наложено административно наказание на
основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП ”глоба” в размер на 1000.00 (хиляда) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, за
нарушение по чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР ............. да заплати на Ж. Т. К. от град .............
направени по делото разноски за адвокат в размер на 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред чрез Районен съд
- ............. през Административен съд - ............. в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – .............: _______________________
7