№ 12791
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110105750 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от Б. Г. Л.,
искова молба насочена против ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД , с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 2 500.00 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца болки, страдания и
стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. по вина на водача на л.а.
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ, застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 01.06.2021 г.
/датата, на която е заявена претенция пред ответника за изплащане на
обезщетение/ до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
27.05.2021 г., около 21:20 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“ с посока на движение от
бул. „Н.И.Вапцаров“ към ул. „Люботрън“, Й. А. А., управлявал л.а. „Дачия“, модел
„Логан“, с рег. № СА **** ХМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“. По същото време по бул. „Черни връх“ с посока на движение към бул.
„Н.И.Вапцаров“ - Н. С. Ж. управлявал л.а. „Алфа“, модел „Ромео“, с рег. № СА ***
РА, в който на предната седалка с поставен обезопасителен колан пътувал и Б. Л..
Твърди, че в района на кръстовището, образувано от бул. „Черни връх“ и ул. „Елин
връх“ водачът на л.а. „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ при извършване
на маневра ляв завой за навлизане в друг път, не пропуснал насрещно движещия се лек
автомобил, управляван от Ж. и реализирал ПТП. Сочи, че е настъпил удар между
управлявания от Й. А. автомобил и л.а. „Алфа“, модел „Ромео“, с рег. № СА *** РА,
който вследствие на удара се отклонил в ляво и ударил насрещно движещия се
автомобил. Счита, че водачът на л.а. „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ, е
имал техническа възможност да предотврати настъпване на ПТП. Поддържа, че Й. А. е
нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за настъпване на ПТП,
при което по непредпазливост причинил на ищеца телесни увреждания: контузия на
шията, цервикалгия, увреждане на нервни коренчета и плексуси. Развива съображения
в насока, че след ПТП е транспортиран във Военномедицинска академия, както и че е
имал оплаквания в областта на шията. Твърди, че на 02.06.2021 г. поради
1
продължаващи болки с изтръпване в лява ръка и ляв крак, потърсил медицинска
помощ, вследствие на което били установени гореописаните травматични увреждания
и била назначена терапия. Сочи, че след ПТП е бил във влошено физическо и
здравословно състояние, като причинените наранявания довели до силни и
продължителни болки в областта на шията, както и до бърза уморяемост и
непълноценност, а процесът на възстановяване бил съпроводен от непрестанни болки в
травмираните области. Поддържа, че нараняванията довели и до продължителни
физически страдания и отрицателни изживявания – тревожност, слабост, сънуване на
кошмари свързани с инцидента, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение.
Твърди, че трудно преодолявал стреса от ПТП – страхувал се да излиза навън, не спял
спокойно след инцидента, станал чувствителен, изпаднал в състояние на тревожност и
потиснатост. Сочи, че на виновния водач Й. А. А. е съставен АУАН с бл. №
.../27.05.2021 г. за нарушени разпоредби по чл. 37, ал. 1 ЗДвП и издадено наказателно
постановление № 21-4332-012017/17.06.2021 г., с което е наложено административно
наказание. Поддържа, че л.а. „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ е
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
BG/03/121000881220, валидна от 27.04.2021 г. до 26.04.2022 г. Излага, че с молба с вх.
№ 1866/01.06.2021 г. е сезирал ответното дружество за изплащане на обезщетение, като
с молба с вх. № 3874/02.12.2021 г. е посочил и банкова сметка, но до момента
обезщетението не било изплатено. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Ответникът признава, че л.а
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ, към датата на настъпване на
процесното ПТП, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ сключена с
дружеството застраховател. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на л.а
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ. Твърди, че липсват доказателства, от
които да се установява механизмът на ПТП. Сочи, че не е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, какъвто счита, че задължително следва да има.
Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на л.а. „Алфа“, модел
„Ромео“, с рег. № СА *** РА и счита, че той също е допринесъл за настъпване на ПТП,
тъй като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва вида и
характера на травматичните увреждания и счита, че липсва причинна връзка между
вредите и деликта. Оспорва размера на иска и счита, че е прекомерно завишен.
Оспорва и акцесорната претенция за лихва. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 2 500.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
болки, страдания и стрес, вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2021 г. по вина на
водача на л.а. „Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ, застрахован при
ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва
от 01.06.2021 г. /датата, на която е заявена претенция пред ответника за изплащане на
обезщетение/ до окончателно изплащане на сумата.
С доклада по делото съдът е приел за съвместно разглеждане наведеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в
резултат от поведението на водача на МПС „Алфа Ромео“ с ДК № СА *** РА,
изразяващо се в движение с несъобразена с пътните условия скорост.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира
2
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключило
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
обхваща следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и застрахователя
– ответник.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а.
„Дачия“, модел „Логан“, с рег. № СА **** ХМ към датата на настъпване на
процесното ПТП е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, че с молба с вх. № 1866/01.06.2021 г. ищецът е сезирал ответното
дружество за изплащане на обезщетение, като с молба с вх. №3874/02.12.2021 г. е
посочил и банкова сметка.
От приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните
свидетели и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, съдът изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а
именно: на 27.05.2021г., около 21.20часа, Й. А., управлявайки лек автомобил „Дачия
Логан“ с ДК № СА ****ХМ, в гр. София, по бул. „Черни връх“ с посока на движение
от бул. „Н. Й. Вапцаров“ към бул. „Люботрън“, на кръстовището на ул. „Елин връх“,
без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № СА ***
РА, управляван от Н. Ж., в който на предната пасажерска седалка е пътувал и ищеца Б.
Л., предприема маневра ляв завой, с което действие отнема предимството на
автомобила, в който е пътувал ищеца, при което причинява ПТП, като от удара лек
автомобил „Алфа Ромео“ с ДК № СА 34 70РА се отклонява наляво, навлиза в лентата
за насрещно движение, където реализира съприкосновение с насрещно движещ се
трети автомобил. Така изведеният механизъм намира опора в приобщените по делото
писмени доказателства, в частност в материалите по приобщената административно
наказателна преписка /л. 92 и сл. /. В насока изведения механизъм са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, които са били и водачи на автомобилите, между
които е настъпило процесното ПТП. По време на разпита си свидетелят А. сочи, че
движейки се по бул. „Черни връх“, не е преценил ситуацията, като предприел маневра
ляв завой, без да пропусне насрещно движещия се автомобил, при което причинил
произшествието. Другият разпитан свидетел Н. Ж., описва същия механизъм на
настъпване на ПТП-то, като по време на разпити са заяви, че движейки се по бул.
„Черни връх“ насрещно движещия се автомобил му е отнел предимството, поради
което е настъпило процесното ПТП. Съдът кредитира показанията на двамата
свидетели, като последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с
приобщената по делото доказателствена съвкупност. В унисон с изложеното е и
изведеният от вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, механизъм на
произшествието.
Вината на водача на застрахования при ответника лек автомобил се предполага
по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на
проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде
приложена.
Не е спорно по делото, че действията на водача на лек автомобил „Дачия Логан“
с ДК № СА ****ХМ представляват граждански деликт. От заключението по
допуснатата съдебно- медицинска експертиза се установява, че в пряка причинна
3
връзка от произшествието ищецът Б. Л. е претърпял следните травматични
увреждания: контузия и навяхване на врата, травматична увреда на шийни нервни
коренчета, като навяхването на врата с увреда на шийните коренчета е
причинило ограничаване на движенията на врата за период от 20-30 дни.
От заключението на вещото лице по СМЕ и показанията на свидетеля Н. Ж. се
доказа по делото пълно и главно от ищеца, че е търпял неимуществени вреди, болки и
страдания, които са в пряка причинна връзка с процесното ПТП, поради което
ответното дружество, в качеството му на застраховател на делинквента му дължи
обезщетение.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на размера му са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението – така т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.
При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, че съгласно
заключението на вещото лице по допуснатата СМЕ в пряка причинна връзка от
произшествието, ищецът е претърпял травматични увреждания - контузия и навяхване
на врата, травматична увреда на шийни нервни коренчета, като навяхването на
врата с увреда на шийните коренчета е причинило ограничаване на движенията на
врата, обстоятелството, че възстановителния период е продължил около 20-30 дни, че
видно от заключението на експерта Л. продължава да има оплаквания, свързани с
непостоянно изтръпване на пръстите на двете ръце, както и че с оглед тези оплаквания
следва да се извършат допълнителни нервноизобразителни изследвания на шиен отдел
на гръбначния стълб – динамични рентГ.и снимки, компютърна томография и/или
магнитен резонанс. От показанията на свидетеля Ж., се установи, че след инцидента
ищецът е станал неспокоен, оплаквал се е от болки във врата, замаяност, както и че му
е било предписано да носи шийна яка за период от 48 часа, които обстоятелства
обуславят извода, че Л. е търпял болки и страдания, предизвикани именно от
процесното ПТП.
По изложената аргументация, след като съобрази изпитаните от ищцата болки и
страдания, тяхната продължителност, вида и характера на телесните увреждания,
благоприятните прогнози за пълно възстановяване както и периода, необходим за
възстановяване съдът намира, че ответното дружество следва да заплати на ищцата
обезщетение в пълен размер, съгласно заявената претенция от 2500.00лв., който размер
съответства и на социално икономическите условия в страната съществуващи към
датата на настъпване на произшествието.
Тук е систематичното място съдът да разгледа, релевираното от ответното
дружество възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП - то в резултат от
поведението на водача на МПС „Алфа“, модел „Ромео“, с рег. № СА *** РА,
изразяващо се в движение с несъобразена с пътните условия скорост.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът
на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие
или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до
настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1
от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС/.
Съдът намира възражението за съпричиняване за неоснователно. На първо място
водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил Й. А., по време на
разпита си посочи изрично, че причина за настъпване на процесното ПТП е именно
неговото поведение на пътя, изразяващо се в предприемане маневра ляв завой, без да
пропусне автомобила, в който е пътувал ищеца Л.. Съдът кредитира показанията на
4
свидетеля, доколкото същият е трето, незаинтересовано от изхода на делото лице,
отделно от изложеното показанията в тази част кореспондират с материалите от
административно -наказателната преписка, от която се установява, че на Й. А. е
наложено административно наказание „глоба“, което не е оспорено от същия, тъй като
се установява, че наказателното постановление е влязло в сила 7 дни след връчването
му на 26.08.2021г.
На следващо място на страница 5 от заключението експертът по съдебно-
автотехническата експертиза е определил скоростта на всяко едно от МПС-тата,
участвали в произшествието, като според вещото лице управляваният от Н. Ж. лек
автомобил „Алфа“, модел „Ромео“, с рег. № СА *** РА се е движел със скорост от 40
км/h, която е в рамките на разрешената съгласно Закона за движение по пътищата, като
от ответника не се установи, същата да е несъобразена такава.
По изложените съображения, съдът намира за неоснователно и възражението, че
вината за настъпване на процесното ПТП не е на водача на автомобила, застрахован
при ответника.
В обобщение следва извода, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди
се явява изцяло основателна за сумата от 2500.00лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на новия КЗ /в сила от 01.01.2016 г./,
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент.
Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: 1/ изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл.
106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела
да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от
датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение
първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че с молба вх.
№ 1866/01.06.2021г., ищецът е предявил претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди пред ответното дружество, обстоятелство което се потвърждава
от приложеното копие на молбата /л.24/.
С молба вх. № 2223/29.06.2021г. /л.25/, ищецът, чрез процесуалния му
представител е представил допълнителни материали пред ответното дружество във
връзка с претенцията, а именно удостоверение № 433200-66937/21.06.2021г., издадено
от Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с приложен към същото снимков материал.
На 23.09.2021г., ищецът е депозирал пред дружеството застраховател трета
молба, към която са приложени описаните материали /молба л. 26/.
5
На 01.10.2021г., е депозирана четвърта молба от Л., чрез адв. О., с която пред
„Б.В.И.Г.“ ЕАД, са представени допълнителни доказателства във връзка с претенцията
/молба л. 27/.
На 02.12.2021г. Б. Л. е входирал поредната молба /л. 28/ при ответното
дружество, към която са приложени нотариално заверено пълномощно с
индивидуализирана банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, както
и изискуемата се нотариална декларация по чл. 338, ал. 1 КЗ.
По изложената аргументация следва извода, че ответникът е в забава, считано от
изтичане на 15 работни дни по реда на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ от депозиране на
последната молба от 02.12.2021г., или ЗАД „Б.В.И.Г.“ е в забава, считано от
24.12.2021г.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 835.00лв., от
които 100.00лв. – внесена държавна такса, 550.00лв. – депозит за вещи лица, 150.00лв.
– депозит за свидетел и 15.00лв. – внесена държавна такса по частната жалба и 20.00лв.
– разходи за съдебни удостоверения.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ответникът следва да
заплати на адв. В. О., възнаграждение в размер на 486.00лв. с ДДС, определено по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските, доколкото цената на заявената искова претенция е 2500.00лв. / две
хиляди и петстотин лева/.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, /АДРЕС/, да заплати на Б. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Г., /АДРЕС/, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 2500.00лв. / две хиляди и петстотин лева / -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и
стрес, в резултат на травматични увреждания / контузия и навяхване на врата,
травматична увреда на шийни нервни коренчета, като навяхването на врата с увреда
на шийните коренчета е причинило ограничаване на движенията на врата/, получени
като пряка и непосредствена последица от пътно транспортно произшествие,
настъпило на 27.05.2021г., около 21.00часа, в гр. София, на бул. „Черни връх“, по вина
на водача на лек автомобил „Дачия Логан“ с ДК № СА ****ХМ, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от
24.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
лихва за забава, в частта, за периода от 01.06.2021г. до 23.12.2021г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Б. Г. Л., ЕГН **********, сумата от 835.00лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ..., на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3
ЗАдв., да заплати на адв. В. В. О., адвокатско възнаграждение в размер на
486.00лв. с ДДС, за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7