Решение по дело №2900/2018 на Софийски градски съд

Мотиви по НЧД № 2900 от 2018 г. на СГС, НО, 24-ти с-в:

 

    Производството е по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА.

    Образувано е по повод Европейска заповед за арест от 17.05.2018 г., издадена от Зам. прокурор в прокуратурата към Първоинстанционнен съд гр. Албервил, с която се иска предаването на българския гражданин А.М.Д. с цел изтърпяване на наложени му наказания лишаване от свобода.

    В съдебно заседание прокурорът изразява становище, че искането е основателно.

    Защитникът на исканото лице поддържа, че е налице основание за отказ за изпълнение на европейската заповед за арест.

    Исканото лице заявява, че поддържа изявленията на своя защитник.

    Съдът като разгледа събраните по делото доказателства и изразените становища на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

    Европейската заповед за арест е издадена с цел превеждане в изпълнение на постановена в отсъствието на Д. присъда - Съдебно решение № 118/2016 г. от 22.01.2016 г., постановено от Окръжния наказателен съд на Албервил, с което му е било наложено наказание една година лишаване от свобода за извършени три престъпления при условията на съвкупност. В Европейската заповед за арест са описани деянията, за които е било осъдено исканото лице.

    В изпълнение на задължението си по чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, обсъждайки наличието на основанията по чл. 40, при които може да се откаже изпълнение на Европейската заповед за арест, съдът обсъди наличието на хипотезата на ал. 2, т. 4 от посочения текст от ЗЕЕЗА.

От постъпилата и приложена по делото ЕЗА се установява, че исканото лице не се е явило лично на съдебния процес, в следствие на който е постановена посочената в нея присъда. Във формуляра е направено такова отбелязване, като е било потвърдено, че лицето може да направи обжалване. В този случай първоначалното решение ще бъде отменено то ще бъде наново съдено за извършените престъпления.  

Тъй като в европейската заповед за арест не е изрично декларирано, че ще бъде спазено условието, посочено в разпоредбата на чл. 40, ал. 2, т. 4 от ЗЕЗА, поради констатираната непълнота в постъпилата ЕЗА, в изпълнение на правомощието, предоставено му с разпоредбата на по чл. 44, ал. 4 от ЗЕЕЗА, съдът е изискал от издаващия орган предоставянето на гаранции, че посоченото условие изпълнено.

С постъпилия и приложен по делото отговор на издаващия орган се предоставят такива гаранции.

При това положение, преценявайки и останалите събрани по делото доказателства, съдът прие предложението на Софийска градска прокуратура и искането на френските власти за предаване на българския гражданин А.М.Д. за основателни по следните съображения:

Налице са всички изисквания на българския закон и на Рамково решение на Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002 година за предаване на исканото лице:

Заповедта е издадена от компетентен орган на съдебната власт на Република Франция.

Наложеното наказание, за изтърпяване на което се иска предаването на българския гражданин е повече от четири месеца лишаване от свобода, като деянията съставляват престъпления и по българското законодателство.

Не са налице основанията по член 39 и по член 40 от ЗЕЗА за отказ да се изпълни европейската заповед за арест. Престъплението, за което е издадена заповедта не е амнистирано в Република България. За същото престъпление срещу исканото лице не се води и не се е водило наказателно производство на територията на Република България. Съдът не е уведомяван исканото лице да е било осъдено с влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, от български съд или от съда на трета държава членка – напротив, исканото лице отрича пред съда наличието на всички тези обстоятелства, както и да е изтърпяло или да изтърпява наказание по влязла в сила присъда за същото престъпление, за което е издадена заповедта, в държава, която не е членка на Европейския съюз. Исканото лице е пълнолетно и възможността за изтърпяване на наказанието не е погасена по давност съгласно българското законодателство. Престъплението, за което е издадена заповедта е извършено на територията на издаващата държава членка.

Не са налице и основанията по член 52 от ЗЕЗА за отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта.

Европейската заповед за арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково решение, като в нея са отразени всички обстоятелства мотивирали издаването й, като са попълнени всички параграфи предвидени в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед за арест.

На основание член 44, алинея 7 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което исканото лице се предава на австрийските власти, съдът взе мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на българския гражданин А.М.Д. до приключване на процедурата по превеждане в изпълнение на решението и предаването му на компетентните френски власти.

Изхождайки от всичко посочено и на основание чл. 44, ал. 7 от ЗЕЗА съдът постанови решението си.

    В този смисъл е и решението на съда.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.