РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№
635/19.4.2022г.
гр.
Пловдив, 19 . 04 . 2022 г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на деветнадесети април през
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Административен съдия: Здравка Диева
като
разгледа адм. дело № 2507 по описа за 2021 г., взе предвид следното:
Жалбоподателят М.Л.Д., гр.Пловдив, с
пълномощник адв.З. е подал молба на 05.04.2022г., основана на чл.248 ал.1 ГПК,
чл.175 ал.1 и чл.176 ал.1 АПК.
1. В молбата е заявено, че на 29.03.2022г. е
получено Решение № 522/23.03.2022г. по адм.д.№ 2507/2021г. и след запознаване
със същото се иска съда да поправи „допуснати грешки в пресмятането или други
очевидни неточности“, изразяващи се в следното : - В диспозитива Дирекция ОДОП
– Пловдив е осъдена да заплати на М.Д. съдебни разноски в размер на общо
925лв., а в представения Списък за разноските в о.з.с. на 07.03.2022г., който
не е оспорен в съдебно заседание, са претендирани разноски в размер на 1181лв.
Приложени са платежни документи за внесена държавна такса, депозит за в.л и
допълнителен депозит, ведно с депозити за призоваване на допуснати свидетели.
Съгласно чл.7 ал.9 от наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, освен основното адвокатско възнаграждение от 500лв. са поискани
допълнително още 200лв.; - В диспозитива жалбоподателят М.Д. е осъден да
заплати на Дирекция ОДОП – Пловдив сума в размер на 100лв. – юрисконсултско възнаграждение,
но в нарушение на чл.143 ал.1 АПК в о.с.з. на 07.03.2022г. не е представен
списък за разноските на процесуалния представител на Дирекция ОДОП – Пловдив,
поради което не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.; - В
диспозитива на решението е записано, че се отменя „РА № … от 04.06.2021г.,
„…Потвърден с решение № 448/17.08.2021г.“ на Директор Дирекция
„ОДОП“-Пловдив…“, каквото е искането в акцесорния иск, както и в първоначалната
жалба против Решение № 448/17.08.2021г. е поискано съда да отмени решението и
РА.; - От съда е поискано да осъди ТД на НАП – Пловдив да възстанови на
жалбоподателя внесените за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. по сметка на
ТД на НАП-Пловдив суми, в общ размер на 1 404,50лв., от които главница
980,67лв. и лихви в размер на 423,83лв. за данъчен период от 01.01.2014г. до
04.06.2021г. и законова лихва за периода от 04.06.2021г. до 30.06.2021г. в
размер на 8 лв. и дължимите законови лихви до окончателното връщане на
дължимото по сметка на жалбоподателя, като в диспозитива на решението няма
произнасяне по това искане.
2. На 14.04.2022г. в срока по чл.248 ал.2 ГПК
е постъпил отговор – възражение от гл.юрисконсулт Н.Н., процесуален
представител на ответника. Заявените искания в молбата се считат за неоснователни
по следните съображения : - Не са налице основания за завишаване на определения
със съдебния акт размер на разноските, присъдени в полза на жалбоподателя и
присъденият размер е правилно и аргументирано определен, като не е налице
хипотеза на „допуснати грешки в пресмятането или други очевидни неточности“.; -
Във вр. с чл.143 ал.3 АПК, при недопустима жалба в частта против Решение №
448/17.08.2021г. на Директора на Д ОДОП – Пловдив с прекратяване на съдебното
производство в тази част, правилно е присъдено на ответника юрисконсултско
възнаграждение по отношение прекратената част от производството.
Непредставянето на списък с претендираните от ответника разноски не може да се
приеме като основание същите да не бъдат присъдени в полза на дирекцията, предвид
изричното произнасяне на ВКС в Т.Р. от 06.11.2013г., т.9. В случая разноски са
претендирани от ответника в изискуемия от закона срок и размерът на
юрисконсултското възнаграждение е нормативно определен, като не са претендирани
други разноски, чиято основателност и размер да подлежат на разглеждане и
коментар от страните и съда.; - Противно на твърдението на молителя в решение №
522/23.03.2022г. е налице произнасяне по искането за изрично осъждане на ТД на
НАП – Пловдив да възстанови внесените от жалбоподателя публични задължения,
установени в оспорения РА, тъй като съдът се е позовал на чл.128 ДОПК. Поискано
е молбата като неоснователна и необоснована да бъде отхвърлена.
3. При разглеждане на
молбата съдът съобрази следното :
Решение № 522/23.03.2022г.
по адм.д.№ 2507/2021г. е съобщено редовно на адв.З. на 29.03.2022г. Молбата по
чл.248 ГПК, чл.175 и чл.176 АПК е подадена на 05.04.2022г. – в срок, при което допустима. Същата е неоснователна.
С Решение № 522/23.03.2022г. по адм.д.№ 2507/2021г.
съдът е осъдил Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на
НАП, гр.Пловдив да заплати на М.Д., сумата от общо 925 лв. съдебни разноски, а М.Д. да заплати на Дирекция
„ОДОП” – Пловдив съдебни разноски в размер на 100 лв. /юрк. възнаграждение/ по
отношение оставената част от жалбата без разглеждане.
Според мотивите от съдебния акт в частта за
разноските : „От претендираните в Списък на направените разноски – общо 1
181лв. /л.828, т.3/ на присъждане подлежат : държавна такса – 10лв.; 500лв. –
адвокатско възнаграждение /л.8 – договор за защита и съдействие с договорено и
отразено за изплатено възнаграждение в размер на 500лв. – по чл.8 ал.1 т.2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения;
депозит за ССч.Е – общо 350лв.; депозит за свидетели – 65лв. /от общо
определени 85лв. – л.598 гръб са ползвани 65лв., предвид отказ от един свидетел
– л.816, който бе заменен със свидетеля П. – л.758 гръб, който бе с определен и
внесен депозит от 20лв., тоест 85-20=65лв./. Общо дължими за присъждане са
925лв. Не се присъждат такси за банкови преводи, такса за ксерокопия на
документи по делото, за известия за доставяне с обратни разписки, както и
възнаграждение по чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Претенцията за присъждане на адвокатски
възнаграждения на основание чл.7 ал.9 от Наредба № 1/2004г., не е основателна,
вкл. не са представени доказателства за заплащане на 200лв. по чл.7 ал.9 от
Наредба № 1/ 2004г. : „При защита по дело с повече от две съдебни заседания за
всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв.“. Нормата се намира
в чл.7, регламентиращ възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела. Възнагражденията по административни дела са в
обхвата на чл.8 от наредбата. В текста на чл.8 не се съдържа препратка към чл.7
от наредбата. Не следва да се приема за приложим §1 ДР на наредбата, тъй като
няма непълнота – уредбата е пълна и съответства на характера на съдебното
административно производство. Жалбата е недопустима в частта й против Решение №
448/17.08.2021г. на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив Решение № 448/17.08.2021г.
на Директор Дирекция ОДОП – Пловдив /чл.156 ал.1 ДОПК/ и в тази част следва да
бъде оставена без разглеждане с прекратяване на съдебното производство и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника. Отново се отбелязва,
че към жалбоподателя са отправени конкретни указания по отношение уточняване
предмета на спора и в съдебното административно производство не се разглеждат
главен и акцесорни искове. Възражението относно отсъствие на представен списък
на разноските от страна на ответника не е основателно по твърдяната последица,
тъй като е приложимо Т.Р. от 06.11.2013г. на ВКС – т. 9 : „Молбата за изменение
на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила
списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.“.
Съдът счита, че в
случая не е налице хипотеза на „допуснати грешки в пресмятането или други
очевидни неточности“ по см. на чл.175 ал.1 АПК и чл.248 ал.1 ГПК. Отсъства и
непълнота по отношение произнасянето в частта за претенциите на страните за
присъждане на разноски. Изразеното несъгласие със съображенията за възприетия
размер на разноските не са основание за изменение на решението в частта за
разноските или за допълването му.
По отношение искането
съда да осъди ТД на НАП – Пловдив да възстанови на жалбоподателя внесените за
периода от 01.01.2014г. до 31.12.2019г. по сметка на ТД на НАП-Пловдив суми, в
общ размер на 1 404,50лв., в мотивите на решението е посочено : „Неоснователно
е искането в жалбата за възстановяване на внесените от жалбоподателя публични
задължения /главница и лихви/, установени с оспорения РА. Посоченото искане би
могло да бъде заявено в производство по реда на чл.128 и сл. ДОПК при влизане в
сила на съдебното решение.“. Съобрази се, че в конкретното съдебно производство
ТД на НАП – Пловдив не е страна, при което процесуално не е налице възможност
за произнасяне в диспозитива на решението спрямо ТД на НАП – Пловдив. В
действащия ДОПК е налице изрична норма, регламентираща страните в съдебното
производство, поради което препратка по см. на §2 ДР ДОПК към АПК по отношение
страните и служебното им конституиране от съда съгл. чл.154 ал.1 АПК – няма.
Съгласно приложимата норма – чл.159 ал.1, ал.2 ДОПК : „Съдът разглежда жалбата
с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато
намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес.; При
разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят.“.
Когато кръгът на страните е изрично посочен в приложим процесуален кодекс,
както е в случая, съдът не конституира заинтересовани страни, нито втори
ответник. В дело с данъчноправен характер, в съдебното производство по което
страните са посочени в чл.159 ал.2 ДОПК, не е приложима препратката към АПК към
чл.153 и чл.154 АПК, вкл. според АПК не е приложима нормата на ГПК за
привличане на страни, тъй като е налице изрична уредба в ДОПК.
Мотивиран с изложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молба на М.Л.Д.,
гр.Пловдив - жалбоподател, с пълномощник адв.З., основана на чл.248 ал.1 ГПК,
чл.175 ал.1 и чл.176 ал.1 АПК.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на
решението - в 14-дневен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Препис от Определението да се изпрати на
страните.
Административен
съдия :