Р Е Ш Е Н И Е
№ 236
гр. Враца,15 .07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 25.06.2020
г. /двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 91 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на А.А.К. ***, чрез пълномощника ѝ адв. М.С., против ЗППАМ № 19-0288-000161/23.11.2019
г., издадена от Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР – Враца, с която на оспорващата
е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил Волво С 60 с рег. № * за срок
от 11 месеца“.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради липса на
основание за издаването ѝ. Твърди се, че към датата на съставяне на АУАН
– 23.11.2019 г. лицето, което е управлявало автомобила, собственост на
жалбодателката е било правоспособен водач. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адв. С. поддържа жалбата, като излага допълнителни съображения
за незаконосъобразността на оспорената ЗППАМ, представя писмени доказателства,
обосноваващи липсата на фактически основания за издаването й. Отправя искане
към съда да я отмени и претендира деловодни разноски, съгласно приложен списък.
Ответникът – Началник
РУ – Козлодуй при ОДМВР - Враца, редовно призован, не се явява, не се
представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
По делото са приети и
приложени представените с жалбата и с административната преписка писмени
доказателства.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от
разписката върху заповедта, същата е
получена от адресата на 20.01.2020 г., а жалбата против нея е депозирана чрез Началника
на РУ - Козлодуй на 31.01.2020 г. с вх. № 288000-565/31.01.2020 г., с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е и
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 23.11.2019 г. в *ч.
в гр. К., ул. „Т.“, срещу дом № *е спрян за проверка водачът на лек автомобил
„Волво“ С 60 с рег. № *, собственост на А.А.К., като при проверката е
установено, че водачът А. Б. не притежава валидно свидетелство за управление на
МПС, тъй като същото е обявено за отнемане/изземване на 17.07.2018 г. Съставен
му е АУАН серия GA, № 37773, а в последствие е издадено
и НП № 19-0288-000586/17.12.2019 г., които са представени като доказателство по
делото.
На същата дата - 23.11.2019
г. Началник РУ – Козлодуй при ОДМВР – Враца е издал оспорената в настоящото
производство ЗППАМ № 19-0288-000161/23.11.2019
г., с която на собственика на автомобила и настоящ жалбодател – А.К. е наложена
ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „Прекратяване на регистрацията на ППС лек
автомобил Волво С 60 с рег. № * за срок
от 11 месеца“ и са отнети СУМПС № * и 2 бр. рег. табели № *.
Правомощието на
Началник РУ към ОДМВР - Враца да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП
произтича от Заповед рег. № 369з-1400/02.08.2018г. на Директора на ОД на МВР –
Враца, приложена към делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната
разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2
на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане
за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7
от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица. Издателят на
заповедта е оправомощено длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по
ЗДвП, видно от осъществената делегация по цитираната по-горе заповед №
369з-1400/02.08.2018г. на Директора на ОД на МВР – Враца. Следователно ЗППАМ е
издадена от материално и териториално
компетентен орган, в изискуемата писмена форма, с ясно изразена воля на
издалия я административен орган, с оглед на което не може да се приеме за нищожен
административен акт.
Обжалваната заповед обаче е незаконосъобразна, тъй като е постановена
при съществено нарушение на административно- производствените правила и в
противоречие с действащите материални разпоредби на закона. Доводите в тази
връзка са следните:
Заповед № 19-0288-000161/23.11.2019
г. на Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР е издадена в
писмена форма и е подписана от своя издател, но няма необходимото съдържание,
разписано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, във връзка с чл. 172, ал.
1 от ЗДвП. Същата не е мотивирана, а липсата на относими към
диспозитива на акта мотиви, е съществен порок във формата на акта. Фактическите
основания, посочени в оспорвания акт и довели до прилагане на принудителната
мярка, е предоставяне на управление МПС на лицето А. С.Б., който не притежава
валидно СУМПС. Заповедта не се позова, нито препраща към съставен акт за
установяване на административно нарушение. Такъв няма съставен и по отношение
на оспорващата. Акт за установяване на административно нарушение №
37773/23.11.2019 г. е съставен по отношение на А. Б. и приложен по делото /л.
9/. Той обаче не е вписан като фактическо основание
за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на
акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл. 172,
ал. 4 от ЗДвП , съгласно който текст в случаите по чл. 171, т.
2, букви "в", "к",
"л",
"м", "н" и т. 2а
свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със
съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето,
управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т.
2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Следователно във
всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния
водач и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на
нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и
позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед
липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че
водачът е неправоспособен и този акт притежава не само обвинителна и
констативна функция, но и сезираща такава органа, компетентен да приложи ПАМ. Издателят
на заповедта за прилагане на ПАМ установява фактите, които са основание за
прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира
извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством
съставения акт и вписаните в този акт обстоятелства. Липсата на препратка или позоваване от страна на издателя на оспорената
заповед към съставения АУАН от 23.11.2019 г. срещу А. Б. не може да се
преодолее по пътя на тълкуването при осъществявания съдебен контрол, тъй като
така би се подменила обективираната воля на издателя на акта. Ако волята на
органа е била да наложи ПАМ, на собственик на МПС, който е предоставил
управлението на лице без валидно свидетелство за управление, то тази воля е
следвало да бъде изразена еднозначно, а не съдът да предполага, че именно този
АУАН е относим към процесната ЗППАМ. Поради тези съображения се приема, че са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което и
заповедта ще се отмени.
Досежно срока на мярката в хипотезите на чл.171, т.2а от ЗДвП органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, като в посочената норма,
ЗДвП предвижда горна и долна граница на срока за налагане на тази ПАМ – от 6 месеца
до една година. В оперативната самостоятелност на органа е да определи срок,
съразмерен на тежестта на нарушението. Като индивидуален административен акт
ЗППАМ следва да отговаря на всички законови изисквания за неговото съдържание. Липсата на мотиви относно срока, за който се
прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което наред с това, води до
невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено изискването за
съответствие на индивидуалния административен акт с целта на закона,
представляващо едно от изискванията за законосъобразност на акта, което съдът
следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146, т. 5 от АПК. Именно
защото действа в условията на оперативна самостоятелност при определяне срока
за налагане на ПАМ, административният орган следва да обоснове спазването на
границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви в тази насока,
съобразно тежестта на конкретното нарушение. След като законодателят е
предвидил срок от шест месеца до една година за налагане на ПАМ, то органът е
следвало да обоснове, съобразно фактите по конкретния административноправен
спор, защо е определил срок от 11 месеца, който е близък до максималния такъв,
предвиден в закона. Следва да се посочи, че по преписката липсват доказателства
и данни, които да обосновават или да сочат на някаква завишена тежест или опасност
на нарушението, в сравнение с други идентични нарушения, т.е. нарушения от
същия вид. Като не е направил това, административният орган не е обосновал
упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона,
като освен това, изискването за мотивиране на административните актове
обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и
осигурява възможност на страните за адекватна защита/в т.см. са решения на ВАС по адм.дело №9379/2017 год. по описа на ВАС;
адм.дело №10768/2017 год.; адм.дело №13240/2017 год. по описа на ВАС/.
На следващо място административният орган не е конкретизирал правното основание,
като е посочил единствено и само като правно основание за прилагане на мярката
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. Посочената правна
норма на чл. 171, т. 2а, ЗДвП, въз основа на която се издава акта, към момента
на неговото издаване - 23.11.2019 г. не
е действаща правна норма във вида, в който е приложена. В ДВ, бр. 2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г. са приети изменения в чл. 171, т. 2а от ЗДвП, като
разпоредбата вече предвижда две групи хипотези,
съответно тези по б.“а“ и тези по б.“б“. Това
означава, че принудителна административна мярка може да се наложи за няколко
самостоятелни и различни фактически състави. Всяка една от описаните в буквите
хипотези, води до налагане на мярката по чл. 171, т. 2а, б. „а“ или б. „б“ от ЗДвП, но в заповедта волята на издателя следва да е еднозначна и недвусмислена,
т.е. следва изрично и точно да се впише за кое административно нарушение се
налага конкретната мярка. Чл. 171, т. 2а, б."а" от ЗДвП след изменението
с ДВ, бр.2/2018 г. гласи, че се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
С оглед разпределената по делото доказателствена тежест, ответникът по жалбата не доказа, че А. Б. към дата
23.11.2019 г. е без валидно свидетелство за управление, нито че същото му е
отнето. Не се представиха никакви доказателства, от които да се установи по
безспорен и категоричен начин, че на тази дата Б. е управлявал МПС с отнето СУМПС, съответно на коя дата е
отнето, с какъв акт е станало това отнемане и за какъв срок. Напротив, в
представеното по делото писмо рег. № 967000-3992/30.04.2020 г. на Началник
сектор ПП Враца е посочено, че СУМПС на водача А. С. Б. не е отнемано и не е
изпращано в сектор ПП Враца за съхранение. Същото на 17.07.2018 г. е обявено за
отнемане и на 10.12.2019 г. е обявено за невалидно, поради изгубване. Посочва
се още, че по отношение на Б. има издадена ЗППАМ № 18-0996-000340/09.07.2018 г.
за отнемане на СУМПС и на 17.07.2018 г. това обстоятелство е обявено в АИС БДС.
Във връзка с посочената заповед е издадено и НП № 18-0996-002590/23.07.2018 г.
от сектор ПП ОДМВР – Монтана за наказание по чл. 174, ал. 1, т. 1от ЗДвП и
същото е изпратено в РУ – Козлодуй за връчване и отнемане на СУМПС, но НП е
връчено на 29.11.2019 г., т.е. след датата 23.11.2019 г., за която се твърди в
оспорената заповед, че лицето е било с отнето свидетелство за управление. Въз
основа на Декларация по чл. 17 от
Правилника за издаване на българските документи за самоличност с вх. №
288000-6870 на 05.12.2019 г. в РУ – Козлодуй, в която Б.е декларирал, че е
изгубил шофьорската си книжка по време на ремонта, който тече към този момент в
дома му на 10.12.2019 г., СУМПС на водача е обявено за невалидно.
Въз основа на
изложеното се приема, че на 23.11.2019 г. оспорващата не е допуснала
управлението на водач, който е без свидетелство за управление/отнето/, и спрямо
нея, в качеството й на собственик на МПС-то
не е било налице основанието по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за
прилагане на процесната мярка–прекратяване на регистрацията на собственото й
МПС за срок от 11 месеца. Не е доказан правопораждащ фактически състав, липсва
и основание за прилагане на правомощието на административния орган за
прекратяване регистрацията на лек автомобил, собственост на жалбоподателката.
Затова и оспорената заповед, издадена в нарушение на материалния закон – при
липса на материалноправните предпоставки за това и като недоказана, се явява
незаконосъобразна и подлежи на отмяна в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Оспорената
заповед е и в несъответствие с преследваната в закона цел. Като форма на
изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените в закона случаи
се упражнява държавна принуда, ПАМ се прилагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях /чл. 22 ЗАНН/. Следователно
принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на
адресата с цел постигане на правно
определен резултат. Законово регламентираният правен резултат, който се цели с
прилагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, е за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В конкретния случай,
предвид установените по делото факти,
прилагането на обжалваната ПАМ се явява не само недоказано от гледна точка
наличието на материалноправните предпоставки по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП,
но не се основава и на необходимост от налагане на този вид принудителна
административна мярка за постигане на предвидената в закона цел.
Предвид всичко изложено по-горе, при
извършената служебна проверка, съгласно чл.168, ал.1 от АПК, за
законосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав намира, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган, в рамките на делегираните му правомощия, но при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели и до
неправилно прилагане на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона. В случая са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, т. 3, т.
4 и т. 5 от АПК.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и доказана, а оспорената с нея заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбодателката,
изразена в жалбата и чрез процесуалния представител в хода по същество, за
присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в размер 410.00 /четиристотин и десет/ лева, представляващи
внесена държавна такса, в размер на 10.00 /десет/ лева и изплатеното в брой
адвокатско възнаграждение, в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, съгласно
приложения по делото Договор за правна защита и съдействие /л.7/. Размерът на
платеното адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 3
от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2,
възнаграждението е 500 лева. В случая, заплатеното по настоящото дело
адвокатско възнаграждение, е под регламентирания минимален размер в тази
разпоредба, с оглед на което възражението на ответника за прекомерност на
същото е неоснователно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 2, т. 3, т.4 и т.5 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЗППАМ №
19-0288-000161/23.11.2019 г., издадена от Началник РУ – Козлодуй към ОДМВР –
Враца, с която на А.А.К. *** е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП „Прекратяване
на регистрацията на ППС лек автомобил Волво С 60 с рег. № * за срок от 11 месеца“.
ОСЪЖДА ОДМВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на А.А.К. ***
направените от нея деловодни разноски в производството, в размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: