№………./20.06.2016 г.
гр. В.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май
през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО
Д.
при секретар Г.С.,
и прокурора
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2029
по описа за 2013 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искове, предявени от С.К.В. срещу А.Х.И. и В. В.ч И. за предаване владението върху апартамент № 8, ид.
10135.1505.31.1.8, находящ се на третия етаж на жилищна сграда ид.
1.0135.1505.31.1, построена на етап груб строеж, в гр. В., район Одесос, ул.
"Професор Николай Державин" № 27, със застроена площ от 108.80 кв. м, заедно с принадлежащото избено помещение № 7, с площ от 6 кв. м, както и съответните 3.801 % ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, представляващо поземлен имот ид. 10135.1505.31, всички
идентификатори по КККР, одобрени със заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп.
директор на АГКК, последно изменение със заповед № РД-14-03-1762/03.07.2012 г.
на Началника на СГКК–В., представляващо по акт за собственост имот пл. № 13, в
кв. 461 по плана на първи подрайон на града, основани на твърдение за придобиване
чрез договор за продажба, сключен с нотариален
акт № 1, том III, рег. № 5025, дело № 314 от 12.11.2002 г. на нотариус П.а С., по чл. 108 ЗС.
Ответниците чрез особения представител адв. Д.
предявяват възражение, основано на твърдения, че чрез договор, сключен на 27.06.2008 г. с нот. акт № 21, том III, рег. № 8450,
дело № 389 от 27.06.2008 г. на нотариус С. Д., ищцата чрез пълномощника И.П.Д.,
преупълномощен от П. Т. И., е прехвърлила на И.Д.
собствеността на имота, а чрез договор, сключен на 05.10.2011 г. с нот. акт №
81, том 63, рег. № 22770, двойно вх. рег. 22184 по описа на СВ - В. И.Д. е
продал имота на ответниците.
В исковата молба ищцата е предявила реплики за
нищожност на първата продажба, основана на твърдение за абсолютна привидност и
за недействителност на същата продажба, основана на твърдения, че
преупълномощеният не е имал право да договаря със себе си, евентуално във вреда
на представляваната е уговорил цена, значително по-ниска от пазарната.
Ответниците оспорват репликите. Сочат, че пълномощникът е имал
право да сключи и безвъзмезден договор, поради което не би могло да се твърди,
че е действал във вреда на ищцата.
Третото лице И.Д.
излага, че е приел имотът да му бъде прехвърлен по молба на друго, неучастващо
в процеса лице Ж.Г., като е обещал да го върне.
По същество страните
поддържат становищата.
Ответниците
представят подробни писмени бележки.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:
Исковете и отговорът
са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения заверен препис (л. 56) се установява,
че на 12.11.2002 г. е сключен договор с нотариален акт
№ 1, том III, регистрационен № 5025, дело № 314 от 12.11.2002 година на
нотариус П.а С. рег. № 335, чрез който ищцата е
следвало да придобие процесното жилище срещу платена цена.
Договорът не страда от пороци, които обуславят нищожност.
Съдът приема, че ищцата е придобила собствеността.
От представените заверени преписи се установява, че
на 27.04.2007 г. са сключени договор за заем, по който
заемателят (ищцата) е обещала да учреди ипотека върху процесния имот (л. 42) и договор с нот. акт № 101, том I, рег. № 2633,
дело № 87 от 27.04.2007 г. на нотариус Стелиана Костадинова, чрез който ищцата
е учредила ипотеката (л. 44).
От представеното удостоверение (л. 20) се установява, че на 24.12.2007 г. е
починал М.Г. – баща на децата на ищцата К. и Б. (удостоверения л. 15 и 16).
От показанията на свид. Я. Я. се установява, че след смъртта на мъжа й,
свидетелят отишъл да живее при ищцата, за да й помага, но скоро били посетени
от руснак, който се представил за кредитор на мъжа на ищцата, поискал ищцата да
плати дълга и предупредил, че ще й вземат процесния имот, който е ипотекиран
(л. 592, гръб). Свидетелят сочи, че ищцата подала жалба в полицията и уговорила
с приятеля си З. и негов познат Ж. да прехвърлят жилището, за да избегнат
преследването от кредитора. С тази цел на следващия ден ищцата отишла при
нотариус заедно с жената на Ж. – А., издала пълномощни и заминала с децата си
за Благоевград. Уговорката била след време имотите да се върнат (л. 593).
От представените заверени преписи се установява, че на 24.06.2008 г. са
издадени пълномощни, както следва: рег. №№ 8009 и 8010 от 24.06.2008 година на
нотариус С. Д., чрез което ищцата упълномощава П. Т. И. да се разпорежда
/продава, дарява и др./ с процесния имот, включително в своя полза (л. 542);
рег. №№ 8013 и 8014 от 24.06.2008 година на нотариус С. Д., чрез което ищцата
упълномощава П. Т. И. да се разпорежда /продава, дарява и др./ с идеална част
от жилище в гр. Шумен, включително в своя полза (л. 22); рег. № 8026 от
24.06.2008 година на нотариус С. Д., чрез което ищцата упълномощава А. Е. да се
снабди с удостоверения за данъчна оценка на имоти, сред които и процесният (л.
62).
лист втори от решение от 20.06.2016 г. по гр. д. №
2029/13 г. на ВОС, ХІІ-ти състав
От представения заверен препис (л. 25) се установява, че на 27.06.2008 г. е
издадено пълномощно рег. №№ 8346 и 8347 от 27.06.2008 г на нотариус С. Д., чрез
което П. И., като пълномощник на ищцата, е преупълномощил третото лице И.П.Д.
да се разпорежда с имоти, сред които и процесният, включително в своя полза.
В съдебната практика (решение № 411 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1856/2008 г., II г. о., ГК), включително в задължителната (решение № 224 от
8.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 264/2012 г., II г. о., ГК) и в литературата (Таков, Кр. Доброволно представителство. С.: Сиби, 2006,
с. 259) се приема, че
нарушаването на забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД води до висяща недействителност
на договора и представляваният може да го потвърди. Съдът приема, че репликата
за недействителност следва да бъде разгледана след репликата за нищожност,
поради абсолютна привидност, както поради необходимата евентуалност (решение №
198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК, за което е
дадено указание на страните), така и защото конфликтът на интереси може да се
прецени едва след упражняването на представителната власт.
В обясненията си третото лице И.П.Д. (л. 579, гръб) сочи, че работел във
фирма "Сталдер"
на Ж.Г., смятал, че имотите са негови и приел да му бъдат прехвърлени от П. И.,
за да бъдат спасени от "конфискация" (т.е. от принудително изпълнение). Обещал да
ги върне на посочено от Г. лице.
От представения заверен препис (л. 35) се установява, че на 27.06.2008 г. е сключен договор с нотариален акт № 21, том
III, регистрационен № 8450, дело № 389 от 27.06.2008 година на нотариус С. Д.,
чрез който ищцата чрез пълномощника И.П.Д., преупълномощен
от П. Т. И., е прехвърлила на И.П.Д. собствеността върху процесния апартамент № 8 на ул. "Проф.
Державин" № 27 за сума, приблизително
равна на данъчната оценка т.е. пълномощникът е договарял със себе си.
По репликата за нищожност, поради абсолютна привидност:
В задължителната практика се приема, че привидността се установява по несъмнен
начин при признание на иска от приобретателя (решение № 337 от 27.10.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 1430/2015 г., IV г. о., ГК). В литературата се сочи, че
непълното признание от приобретателя е основание за допускане на свидетели (Цончев, Кр. Симулацията в гражданското право. С.: Наука и
изкуство, 1974, с. 297) т.е. също се приема, че привидността се
установява по несъмнен начин при пълно признание от приобретателя.
Съдът приема, че обстоятелството, че приобретателят по договора не е
ответник по иска, а трето лице-помагач, няма значение. Правата на ответниците,
които са трети лица за договора, са защитени от нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД
т.е. няма причина значението на признанието за привидността от приобретателя да
бъде отречено.
В процесния случай твърденията на ищцата съвпадат с обясненията на третото
лице-помагач за привидността.
Признанието на факта се подкрепя и от показанията на свид. Я., които са допустими
(пълномощно от 24.08.2010 г. на л. 46, издадено за документирането на правата,
прави вероятно твърдението за привидност), убедително депозирани, кореспондират
с другите доказателства по делото и могат да бъдат проверени.
Съображението, че целта на привидността: да бъде осуетено преследването от
кредитор, не е могло да бъде постигната чрез прехвърлянето, тъй като имотът е
ипотекиран, не е решаващо, тъй като имат значение само представите на лицата,
които са сключили привидния договор.
Предвид изложеното съдът приема, че договорът,
сключен на 27.06.2008 г. с нотариален акт №
21, том III, регистрационен № 8450, дело № 389 от 27.06.2008 година на нотариус
С. Д., чрез който ищцата чрез пълномощника И.П.Д., преупълномощен
от П. Т. И., е прехвърлила на И.П.Д. собствеността върху процесния апартамент, е нищожен, поради абсолютна
привидност.
По репликата за висяща недействителност, поради липса на представителна
власт на пълномощника да договаря със себе си:
Съдът приема, че при установена нищожност на договора, поради абсолютна
привидност, репликата на ищцата за висяща недействителност е неоснователна
(решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК).
Евентуално:
В литературата се приема, че само същинският конфликт на интереси води до
висяща недействителност
(Таков, Кр. Цит. съч., с. 250 и сл.).
Ищцата твърди, че е искала сключване на абсолютно привиден договор и именно
такъв договор е сключен от третото лице-помагач преупълномощеният
И.П.Д..
За да изпълни уговорката да върне имота И.Д. е издал на 24.08.2010 г.:
пълномощно рег. №№ 6031 и 6032 от 24.08.2010 г. на нотариус С. Д., чрез което
упълномощава ищцата да се разпореди, вкл. в своя полза с процесния имот (л. 46)
и декларации по член 264 от ДОПК и член 24 от ЗННД (л. 49-53), всички в държане
на ищцата.
От обясненията на третото лице-помагач и от показанията на свид. Я. се
установява, че И.Д. и П. И. са лица, посочени от Ж.Г.
за сключване на привиден договор и не са вземали решения лично, а само по
нареждане от Ж.Г.. Поради това за ищцата не е имало значение дали договорът ще
бъде сключен от упълномощеният П. И. или от преупълномощения
от него И.Д..
Прехвърлянето на имота е извършено след влошаване на отношенията на ищцата
с Ж.Г., а не с П. И. или с И.Д. (л. 580).
Следователно не е налице същински конфликт на интереси и ако договорът не
беше нищожен, не би трябвало да се приеме, че е висящо недействителен.
По репликата, че преупълномощеният е действал във вреда на ищцата:
По последиците на споразумяването по чл. 40 ЗЗД:
Приема се, че договарянето във вреда на
представлявания противоречи на добрите нрави т.е. договорът е нищожен (Тасев,
С. и М. Марков. Гражданско право обща част. Помагало. С.: Сиби, 2007, с. 210;
решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о., ГК).
лист трети от решение от 20.06.2016 г. по гр. д. № 2029/13
г. на ВОС, ХІІ-ти състав
В литературата се приема също, че само споразумението
е нищожно като противно на закона и добрите нрави, а договорът във вреда на
представлявания е сключен при злоупотреба с право извън границите на
представителната власт т.е. договорът е висящо
недействителен (Тасев, С. Цит. съч., с. 264; Таков, Кр. Цит. съч., с. 302-303).
Съдът приема, че договорът, сключен при споразумяване
между пълномощника и третото лице във вреда на представлявания е висящо недействителен. Ако се приеме другото: че
договорът е нищожен, нормата на чл. 40 ЗЗД е излишна, а такова тълкуване е
неприемливо (Ташев, Р. Теория на
тълкуването. С.: Сиби, 2001, с. 164).
Следователно и тази реплика е за висяща недействителност и е неоснователна,
поради абсолютната привидност на договора.
За пълнота следва да се отбележи, че упълномощаването за дарение не
изключва намерението на пълномощника за увреждане при уговаряне на ниска цена
(решение № 934 от 13.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3657/2008 г., IV г. о., ГК).
От представения заверен препис (л. 596) се
установява, че на 04.10.2011 г. е сключен договор с нот. акт № 52, том III, рег.
№ 8704, дело № 369 от 2011 г. на нотариус С. Д., акт № 81, том 63, рег. №
22770, двойно вх. рег. 22184 по описа на СВ – гр. В., чрез който И.П.Д., чрез
пълномощник, е продал имота на ответниците. Договорът е действителен.
Продавачът не е притежавал правото на собственост.
По добросъвестността на ответниците:
Ищцата не е оспорила добросъвестността на ответниците.
Ответниците и И.Д. не се намират в
отношения на родство или сватовство. Дори да се намираха в такива отношения те
не изключват добросъвестността (така за добросъвестността на владението решение
№ 214 от 10.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6466/2007 г., II г. о., ГК).
В обясненията си И.П.Д. заявява, че не познава и
никога не е виждал ответниците (л. 579, гръб).
По делото няма доказателства, че ответниците
са познавали Ж.Г. и са могли да научат от него за
привидността.
Поради това съдът приема, че ответниците са
добросъвестни и запазват придобитото от приобретателя по привидния договор
право (чл. 17, ал. 2 ЗЗД).
Ищцата е изгубила правото на собственост.
По пасивната легитимация:
От показанията на свид. Д. (л. 599, гръб) се установява,
че съседите познават като обитатели на имота две семейства руснаци, но не и че
ответниците са сред обитателите.
Не може да се приеме, че
именно ответниците упражняват твърдяната от ищцата фактическа власт върху
процесния имот.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
От заключението на
вещото лице се установява, че сградата е завършена и следва да бъде описана по
този начин в решението.
На особения
представител на ответниците адв. Д. следва да бъде определено възнаграждение в
минималния размер, платимо от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковете,
предявени от С.К.В., ЕГН **********,***, адрес за призоваване: град В., улица "Парижка комуна" № 2, етаж 2 чрез
пълномощника адвокат Б.Б. срещу А.Х.И., гражданка на Руската Федерация, родена на ***
година в Москва, с постоянен адрес *** Фильопска 26,
вход 1, апартамент 43 и В. В.ч И., гражданин на Руската Федерация, роден на ***
***, с постоянен адрес ***, Руската Федерация, улица Малая Фильопска 26, вход
1, апартамент 43, с адрес за
призоваване в Република България - град В., улица "Професор Николай Державин" № 27, етаж 3, апартамент 8, действащи в процеса
чрез особения представител адв. Д.Д., при участието
на третото лице-помагач И.П.Д. ЕГН ********** ***, за предаване владението върху апартамент № 8 /осем/, с
идентификатор 10135.1505.31.1.8 /десет хиляди сто тридесет и пет; хиляда
петстотин и пет; тридесет и едно; едно; осем/, находящ се на третия етаж на
жилищна сграда с идентификатор 1.0135.1505.31.1 /десет хиляди сто тридесет и
пет; хиляда петстотин и пет; тридесет и едно; едно/,
в град В., община В., област Варненска, район Одесос, на улица "Професор
Николай Державин" № 27 /двадесет и седем/, със застроена площ от 108.80
/сто и осем цяло и осемдесет стотни/ кв.
м, заедно с принадлежащото избено
помещение № 7 /седем/, с
площ от 6 /шест/ кв. м, както и
съответните 3.801 % /три цяло осемстотин и една хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо
поземлен имот идентификатор 10135.1505.31 /десет хиляди сто тридесет и пет;
хиляда петстотин и пет; тридесет и едно/, всички идентификатори по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-98/10.11.2008 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед
№ РД-14-03-1762/03.07.2012 г. на Началника на СГКК–В., представляващо по акт за
собственост имот пл. № 13 /тринадесет/, в квартал 461 /четиристотин шестдесет и
едно/ по плана на първи подрайон на град В., при
граници по предходен план: улица, имот пл. № 14 /четиринадесет/, имот пл. № 4
/четири/ и имот пл. № 11 /единадесет/, основани на твърдение за придобиване чрез договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт
№ 1, том III, регистрационен № 5025, дело № 314 от 12.11.2002 година на
нотариус П.а С.,
на основание чл. 108 ЗС.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на особения
представител адв. Д.Д. от ВАК в размер 5591.63 лв. (пет
хиляди и петстотин и деветдесет и един лева и шестдесет и три стотинки),
платимо от бюджета.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи на
страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: