Решение по дело №752/2020 на Окръжен съд - Плевен

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    гр.Плевен,  10.05.2021  г.

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                       

                 ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  Гражданско отделение, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                        Председател:  ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

                                               Членове:   РЕНИ ГЕОРГИЕВА  

                                                                   ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията  Кунчева  в.гр.дело№ 752  по описа за 2020 г.,   за да се произнесе, взе предвид:

 

               Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

               Образувано е по жалбата на Е.Х. ***, подадена чрез пълномощника й адв. В.Б. от САК, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнително дело     № 20148150401124 по описа на ЧСИ T.K. , с район на действие Окръжен съд – Плевен, обективиран в съобщение с изх.     № 29054/16.08.2020 г. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на довода, че изпълнителното производство е перемирано на 10.06.2016 г., с оглед на което извършените след тази дата изпълнителни действия се явяват незаконосъобразни. Претендира се отмяната на обжалвания отказ.

                 В срока по чл. 436, ал.3 ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя по изпълнителното дело – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София с обосновано становище за неоснователност на жалбата.

                 Представени са писмени мотиви от ЧСИ T.K. .

                 С определение на окръжния съд от 29.10.2020 г. жалбата е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото е прекратено.

                Така постановеното определение е отменено с определение № 131 от 24.03.2021 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по в.ч.гл.д. № 84/2021 г., и делото е върнато на същия състав на Плевенски окръжен съд за разглеждане на жалбата по същество.

                 Като взе предвид данните по делото, доводите на страните и становището на ЧСИ, настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира по същество подадената от Е.Х. З. жалба по реда на чл. 435 от ГПК за неоснователна, предвид следните  съображения:

             От приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че същото е образувано по молба на „Уникредит Булбанк“ АД  от 10.06.2014 г. за присъединяване на издадения в полза на банката изпълнителен лист срещу солидарните длъжници „Медитек“ ЕООД гр. Плевен, В.И.Р. и Е.Х.З. към друго изпълнително дело, водено срещу същите длъжници. В хода на производството като взискател по същото е конститурано дружеството „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София – частен правоприемник на първоначалния взискател по силата на сключен договор за цесия на вземането.

              В хода на изпълнителното производство са извършвани  действия по принудително изпълнение, съобразно исканията на първоначалния взискател и неговия правоприемник.

             На 09.07.2020 г. по изпълнителното дело е депозирана молба от взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в която са изложени твърдения за сключено извънсъдебно споразумение с длъжника Е.Х. З., по силата на което същата е заплатила по сметка на дружеството сума в размер на 10 496,36 лв. С така подадената молба взискателят е заявил, че няма други финансови претенции спрямо длъжника Е.Х. З. и моли съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство само и единствено спрямо този длъжник на основание чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.

           С постановление на ЧСИ от същата дата – 09.07.2020 г. е прекратено изпълнителното дело само по отношение на длъжника Е.Х. З. на основание чл.433, ал.1, т.2  ГПК. На същата е изпратено уведомление от ЧСИ, получено на 15.07.2020 г., за задълженията й за такса към съдебния изпълнител по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ в размер на сумата от 1133,54 лв., както и за такси за вдигане на наложени запори.

         С молба от 14.08.2020 г. длъжникът Е.Х. З. е поискала да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като е изтекъл предвиденият в закона срок за перемпция.

           По тази молба ЧСИ се е произнесла с обжалвания отказ, предмет на разглеждане в настоящото производство.

           Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК изпълнителното производство се прекратява при осъществяване на някоя от изчерпателно посочените хипотези. В чл. 433, ал.1, т.2 ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекретява, когато взискателят е поискал това писмено. Такъв е и настоящият случай, тъй като е налице изрично заявено от взискателя в писмена форма искане изпълнителното производство да бъде прекратено само и единствено по отношение на длъжника Е.Х. З.. Налице е произнасяне на ЧСИ по това искане с постановление от 09.07.2020 г.

            Последващото събиране на разноски по изпълнението, дължими на ЧСИ от този длъжник, не обуславя действия по принудително изпълнение в полза на взискателя, спрямо когото са отпаднали условията за такави действия, след като е поискал прекратяване на изпълнението по отношение на същия длъжник. За ЧСИ обаче съществува вземане – пропорционалната такса и таксата за вдигане на запори, с оглед на което е изпратено уведомление до длъжника. Със събирането на тези разноски ще се приключи изпълнителното производство срещу длъжника Е. З. в хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК.

            Следва да бъде посочено, че доколкото перемпцията касае бездействието на взискателя във връзка с принудителното събиране на вземането му, то длъжникът, спрямо когото изпълнението вече е прекратено по искане на взискателя, няма правен интерес и не би могъл да се позовава на перемпция. След като този длъжник е платил директно на взискателя и последният е депозирал молба, с която уведомява  ЧСИ, че няма вземане срещу  него, то за взискателя вече няма законово основание да иска действия по принудително изпълнение срещу същия длъжник. В този случай заявеното от този длъжник искане за прекратяване на изпълнението поради перемпция представлява   недопустимо от закона упражняване на чужди права – тези на останалите длъжници, по отношение на които взискателят не е поискал да бъде прекратено изпълнителното производство.

          Предвид изложените съображения, Плевенският окръжен съд приема, че подадената от Е.Х. З. жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

           С оглед изхода на спора, в полза на ответника по жалбата – „Агенция за събиране на вземания“ гр. София следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на 100 лв.

         Така мотивиран, съдът

 

 

                                           Р   Е   Ш   И    :

 

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на  Е.Х. ***, подадена чрез пълномощника й адв. В.Б. от САК, срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнително дело № 20148150401124 по описа на ЧСИ T.K. , с район на действие Окръжен съд – Плевен, на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, обективиран в съобщение с изх.     № 29054/16.08.2020 г.

            ОСЪЖДА Е.Х. З., с ЕГН **********, да заплати в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

              Решението е окончателно.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: