МОТИВИ по НОХД № 1026 от 2020 г.***:
Габровска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
Р.П.М. за това, че около 23:55 ч. на 26.09.2019 г. в студентско общежитие на
ул. „Д-р Илиев - Детския” в гр. Габрово, в съучастие като извършител с А.К.А., чрез нанасяне
на удари с юмрук в лицето, умишлено причинил на В.К., гражданин на Република
Украйна, средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на ъгъла
на долната челюст вляво, затрудняващо дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал.1
във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт против А.К.А. за това, че около 23:55 ч. на 26.09.2019 г.
в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев - Детския” в гр. Габрово, в съучастие
като извършител с Р.П.М., чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето, умишлено
причинил на В.К., гражданин на Република Украйна, средна телесна повреда,
изразяваща се в разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво,
затрудняващо дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2
във вр. с ал.1 от НК.
Преди
започване на съдебното следствие са приети за съвместно разглеждане в
настоящето наказателно производство следните граждански искове от В.К. срещу
двамата подсъдими за заплащане при условията на солидарност: на сумата от 4 000
лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени щети, ведно със
законната лихва от датата на деянието – 26.09.2019 г. до окончателното им
заплащане, както и на сумата от 4 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
деянието – 26.09.2019 г., до окончателното им изплащане. На основание чл. 84 от НПК В.К. е конституиран като граждански ищец, а въз основа чл. 76 от НПК – и за
частен обвинител по делото.
Представителят на Районна прокуратура - Габрово намира описаната в обвинителния акт фактическа обстановка за изцяло и
категорично доказана от показанията на свидетелите – очевидци, записът от
охранителна камера, приложен върху оптичен носител, както и изготвените експертизи. Ето защо моли
и двамата подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения и
на всеки от тях да се наложи наказание в размер на „Една година лишаване от
свобода“, изпълнението на което да бъде отложено за срок от Три години по реда
на чл. 66, ал.1 от НК. Моли също така и за уважаване на предявената от
гражданския ищец претенция за обезвреда.
Повереникът на частния обвинител
и граждански ищец – адв. Х.М. от ГАК, поддържа искането на прокурора за
осъдителна присъда поради доказаност на обвиненията срещу двамата подсъдими. Не
намира основания за уважаване на предявения граждански иск за причинените на
неговия подзащитен имуществени вреди, но претендира
цялостна основателност на другия такъв – за нанесените на В.К. болки и
страдания. Моли и за присъждане на направените от неговия подзащитен
разноски за адвокат.
Адв. С.Т.
от ГАК в качеството си на защитник на подсъдимите не отрича соченото в
обвинителния акт, но моли за оправдателна присъда на няколко основания – обоснованото
съмнение, че травмата е възможно да е резултат от самостоятелно падане и съприкосновение
със стълби, невъзможността да се установи чий конкретно удар е довел до съставомерния престъпен резултат, както и липсата на
съвместен умисъл у дейците за неговото настъпване.
Подсъдимите отричат да са
нанасяли удари на гражданския ищец и молят да бъдат оправдани.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
Р.П.М. е роден на *** ***, български гражданин, с висше образование, неосъждан,
не работи, ЕГН: **********.
Подсъдимият
А.К.А.
e роден на *** г. в гр. Харманли, живущ ***, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, работи, ЕГН: **********.
През
учебната 2019/2020 г. подсъдимите и гражданският ищец се обучавали в Технически
университет – Габрово и обитавали стаи в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев
- Детския” в града.
На 26.09.2019
г. вечерта Р.М., А.А., В.К. и свидетелите Д.П., А.И., М.Ф. и М.Б. се намирали в обща
стая на втория етаж на общежитието и употребявали алкохол. Под негово
въздействие гражданският ищец извършил неприлично действие спрямо свидетелката М.Б.,
при което нейният приятел – Д.П., му направил забележка. Във връзка с това
между Д.П. и В.К. възникнал словесен конфликт и двамата излезли в коридора,
където започнали да се блъскат с ръце. Подсъдимите и свидетелите М.Ф. и М.Б. възприели случващото се и също
напуснали общата стая. В коридора Р.М. и
М.Ф. застанали между Д.П. и В.К. и ги отдалечили един от друг. След това
свидетелите Д.П. и М.Б. се прибрали в стаята си, а в коридора във връзка със случващото
се дошли също така свидетелите А.И. и П.И. – портиер в общежитието. В това
време гражданският ищец, отправяйки обиди на български и руски език, продължавал
с опитите си да настигне свидетеля Д.П., на което двамата подсъдими му пречели,
изблъсквайки го в другия край на коридора. Въпреки това В.К. продължавал
активно да се дърпа и буйства, при което подсъдимият А.А.
го ударил с юмрук лицето и го съборил на земята, където продължил да го удря.
Подсъдимият Р.М. и свидетелката А.И. хванали А.А. и
спрели тези му действия, което дало възможност на гражданския ищец да стане от
земята. Веднага след това В.К. тръгнал към тях, ръкомахайки с ръце, при което
засегнал лицето на подсъдимия Р.М., който от своя страна също му нанесъл
няколко удара с юмрук в лицето. Гражданският ищец паднал на земята, а Р.М.
продължил да го удря с ръце, докато пристигналият на място свидетел К.К. не го спрял. В.К. се изправил на крака, при което бил
ударен още веднъж с юмрук в лицето от подсъдимия Р.М.. Впоследствие свидетелите
К.К. и М.Ф. прибрали гражданския ищец в стаята му,
като последният се оплакал от силна болка главата. Поради това на следващия ден
В.К. посетил МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ в гр. Габрово, където след рентгенова
снимка се установило счупване на челюстта му.
На
28.09.2019 г. на надлежен полицейски служител е предаден оптичен диск, съдържащ
записите от охранителните камери в студентското общежитие на ул. „Д-р Илиев -
Детския” в гр. Габрово. Въз основа на него в образуваното по случая досъдебно
производство е изготвена комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза, според заключението на която камерата е заснела двама мъже със
сходни общи черти на главата и лицето с
тези на подсъдимите.
При
разследването е назначена и съдебно – медицинска експертиза, дала заключение, че на гражданския ищец е
причинено разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво, затрудняващо
дъвченето и говоренето за срок около два месеца. Вещото лице както в
представеното заключение, така и в съдебно заседание изрично посочи, че това
увреждане е причинено чрез силен удар в областта на долната челюст вляво.
Установени били също така и други травми – отоци и кръвонасядания
по лицето, шията и гърба, довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, причинени също така според експерта вследствие удари по лицето и
падане на земята.
Явна и
несъмнена подкрепа така възприетата фактология съдът
намира в няколко доказателствени източника, водещ от
които по своето естество на пряк такъв са показанията на свидетелите – очевидци
на случая. За началните моменти на възникналия около 23:55 ч. на 26.09.2019 г.
в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев - Детския” в гр. Габрово конфликт
подробен разказ изложиха свидетелите Д.П. и М.Б., които предадоха как след голямо
количество изпит алкохол В.К. е извършил неприлично действие спрямо последната.
Това е провокирало скандал в коридора първоначално между гражданският ищец и
свидетеля Д.П., преустановен всъщност след намесата на подсъдимите и свидетеля М.Ф..
Самият М.Ф., както и В.К., детайлно описват пред съда последвалите и централни
за делото обстоятелства, свързани с поведението на Р.М. и А.А..
Последните двама свидетели категорично посочват как след първоначален опит да
спрат конфликта, подсъдимите са взели участие в него, като първоначално и
поради продължаващата вербална агресия на В.К., са му нанесли удари с юмруци в
лицето /като единствено М.Ф. сочи различна тяхна последователност, което
всъщност няма съществено правно значение/. Заявеното от М.Ф. и В.К. до голяма
степен потвърждават и показанията на свидетелката А.И., основно тези на
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, която безспорно говори за удари и
от двамата подсъдими в лицето на В.К., макар и да ги квалифицира като шамари,
което конкретно обаче е недостоверно и влизащо в непреодолима колизия с други доказателствени източници. Следва да се отбележи също така
и че макар и косвено, за нанесени на гражданския ищец удари говори и свидетеля П.И.,
видял кръв по лицето му по време на инцидента.
Безспорно
обвинителната теза намира пълна подкрепа и в заключението по изготвената
съдебно – медицинска експертиза, съобразно което при конфликта на 26.09.2019 г.
на гражданския ищец е причинено разместено счупване на ъгъла на долната челюст
вляво, затрудняващо дъвченето и говоренето за срок около два месеца. Освен че
установява по недвусмислен начин начин вида на
травмата, вещото лице категорично посочва и начина на нейното получаване –
посредством силен удар в областта на долната челюст вляво, т.е. именно по
сочения от горепосочените свидетели механизъм. Не е без значение и факта, че
експертът е установил и други травми на гражданския ищец – отоци и кръвонасядания по лицето, шията и гърба, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, причинени също така според него вследствие
удари по лицето и падане на земята, за каквито също са налице и друг безспорни доказателствени източници.
Такъв е
и заключението по допуснатата комплексна видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, според което на записа от охранителна
камера в общежитието, свален на оптичен носител и приобщен като веществено
доказателство по делото, категорично са видими двама мъже със сходни общи черти на главата и лицето с тези на
подсъдимите. А това бе установено и от съдебния състав, който непосредствено се
запозна с приложения запис и за който не остана никакво съмнение, че на него са
видими удари, нанасяни от двамата подсъдими в лицето на В.К.. Заключението на
вещото лице по тази експертиза е изключително категорично, съвпада със
заявеното от голяма част от свидетелите – очевидци и с визуалното възприятие на
съда, като въз основа на тези няколко напълно независими един от друг доказателствени източници съдът приема за установено, че на
процесните дата, час и място именно двамата
подсъдими, чрез нанасяне на удари с юмруци в лицето, умишлено са причинили на В.К.
разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво, затрудняващо дъвченето и
говоренето за срок около два месеца. А този извод прави несъстоятелно
възражението на подсъдимите в дадените обяснения за липси на удари от тяхна
страна спрямо гражданския ищец, което е и логически несъстоятелно и няма как да
бъде разглеждано в друга светлина освен като недостоверна защитна теза. Абсолютно
същото е заключението по отношение твърдението на защитата, че е възможно самостоятелно
падане на гражданския ищец вследствие употребата на алкохол да е довело до процесната травма – за такъв механизъм не говори нито един доказателствен източник, а още повече и вещото лице по
изготвената съдебно-медицинска експертиза до голяма степен отхвърля подобен
първоизточник.
Подобно
е становището на съда и касателно друго възражение на адв.
Т. – за неустановено авторство на травмата поради липсата на възможност за
категорично установяване чии точно удар е довел до инкриминираното увреждане. Самото
вещо лице ясно посочи, че тя най-вероятно е възникнала при един от
многобройните удари, но не може да бъде фиксиран конкретният такъв. Това обаче
не може да доведе до някаква доказателствена
недостатъчност на обвинението, доколкото съдебната практика безусловно и
неотклонно приема, че при подобна ситуация, свързана с нанасяне на удари от
повече от едно лице, наказателна отговорност се поражда за всички тях при
неяснота кой точно е причинил конкретната травма. Безспорен факт е, че
подсъдимите са нанасяли удари с юмруци в лицето на В.К., категорично вследствие
на тях е настъпил процесния престъпен резултат,
поради което и двамата следва да носят идентична отговорност именно по чл. 129,
ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК. Всъщност това обективно заключение оборва и твърдението на
защитата за субективна несъставомерност на
извършеното поради сочено от адв. Т. отсъствие на
съвместен пряк умисъл от неговите подзащитни. Според
съда обаче е точно обратното – чрез действията си както Р.М., така и А.А. са целели да причинят увреждането на гражданския ищец, и
ирелевантно остава с кой точно удар е достигнат
съвместния и искан резултат. И двамата подсъдими са демонстрирали формирано у
тях желание за противоправно засягане здравето на
гражданския ищец, осъществили са съответните действия в целената насока –
нанесените удари с юмруци, респ. налице е пряк умисъл за извършване на
вмененото им престъпление, което с оглед гореизложеното е и изцяло субективно съставомерно.
В заключение обстойният и
всестранен анализ на всички доказателства по делото обуславя според съда цялостната
доказаност на повдигнатите обвинения, поради което Р.М.
и А.А. следва да бъдат признати за
виновни по тях.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна съдът призна
подсъдимия Р.П.М. за ВИНОВЕН в това,
че около 23:55 ч. на 26.09.2019 г. в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев -
Детския” в гр. Габрово, в съучастие като извършител с А.К.А., чрез нанасяне на
удари с юмрук в лицето, умишлено причинил на В.К., гражданин на Република Украйна,
средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на ъгъла на долната
челюст вляво, затрудняващо дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129,
ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр.
с ал.1 от НК.
Ето
защо и по горните съображения съдът призна подсъдимия А.К.А. за ВИНОВЕН в това, че около 23:55 ч. на
26.09.2019 г. в студентско общежитие на ул. „Д-р Илиев - Детския” в гр.
Габрово, в съучастие
като извършител с Р.П.М., чрез нанасяне на удари с юмрук в лицето, умишлено
причинил на В.К., гражданин на Република Украйна, средна телесна повреда,
изразяваща се в разместено счупване на ъгъла на долната челюст вляво,
затрудняващо дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК.
За
престъплението по чл.
129, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание „Лишаване от свобода” за
срок до шест години, като при индивидуализацията му за всеки един от
подсъдимите съдът съобрази следното:
- по отношение на Р.П.М.:
За този
подсъдим съдът категорично намира предпоставки за активиране разпоредбата на чл.
55, ал.1, т.2, б. „б” от НК и замяна на предвиденото наказание „Лишаване от
свобода“ с по-лекото такова „Пробация“ поради
наличието на едно изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство, а
именно активната деятелност на гражданския ищец за отпочване
и развитие на целия конфликт. Изяснено бе, че именно В.К. е провокирал
първоначален конфликт със свидетеля Д.П. с неприлично действие спрямо неговата
приятелка. Освен това и въпреки намесата и на други лица, гражданският ищец е
продължил да се държи агресивно, да отправя обиди спрямо Д.П. и да търси
физическа саморазправа с него. Установи се и че Р.М., както и другият подсъдим,
първоначално са се опитали да лишат В.К. от възможността да търси задълбочаване
на конфликта, и едва след това са му нанесли констатираните удари с юмруци,
довели до процесното увреждане. Макар и да не отнема
обществената опасност на осъщественото от Р.М. деяние, това и някои други
обстоятелства – чистото съдебно минало и младата възраст, значително понижават
нейния интензитет и правят дори и законовия минимум на предвидената санкция
„Лишаване от свобода“ неоправдано и несправедливо тежък за определяне в случая.
Ето защо и в съответствие с предоставената от закона възможност, съдът намира,
че следва да активира разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б. „б” от НК и да
премине към налагане на по-лекото възможно наказание „Пробация“
След това съдът констатира, че следва да наложи не само двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т. 1 и 2 от НК -
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, а и тази по т.6 от НК - „Безвъзмезден
труд в полза на обществото”, за да може това наказание да окаже възможно
най-комплексно въздействие спрямо подсъдимия. Конкретната продължителност на
първите две мерки следва да е над минимума и по-конкретно да е в размер на Една
година, доколкото Р.М. е проявил определено усърдие за достигане на целения противоправен резултат, нанасяйки няколко удара на В.К..
Според съда също така периодичността на мярката
„Задължителна регистрация по настоящ адрес” следва да е минимално възможната,
а именно – Два пъти седмично, напълно достатъчна за постигане целите по чл. 36
от НК. Що се касае до последната пробационна мярка - „Безвъзмезден
труд в полза на обществото”, същата следва да е в размер на 100 часа за срок от
Една година, т.е. в минимално възможните си параметри, доколкото именно в тях
тя ще доведе до целеното превъзпитание на дееца.
- по отношение на А.К.А.:
Според съда и за този подсъдим изцяло важат
доводите по отношение индивидуализацията на наказанието, развити касателно Р.М.. И
тук първоначално агресивното и конфликтно поведение на В.К. представлява едно
изключително съществено по своя правен характер смекчаващо отговорността на
дееца обстоятелство, водещо до приложение разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.
„б” от НК. И А.А. категорично първоначално се е
опитал да предотврати разрастването на инцидента, отдалечавайки гражданския
ищец от свидетеля Димитро П., и едва впоследствие е нанесъл процесните
удари. Това снижава интензитета на противоправност на
деянието на този подсъдим, поставя дори и минималния размер на предвиденото
наказание „Лишаване от свобода“ необосновано тежък и предопределя замяната му с
по-лекото такова „Пробация“. След това действие съдът
намира за правилно и законосъобразно на А.А. да се
наложат също така три от предвидените от закона пробационни
мерки, а именно тези по чл. 42а, ал.2, т. 1, 2 и 6 от НК - „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” и „Безвъзмезден труд в полза на
обществото”, които в пълнота отговарят на целите на наказателната репресия.
Продължителността на първите две мерки следва да възлиза на Една година, респ.
над минимума с оглед няколкото удара, нанесени от
този деец на гражданския ищец, а периодичността на първата - „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”, следва да е минималната, но достатъчна с оглед
обществената опасност на дееца. Последната пробационна
мярка - „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, според съда правилно и
законосъобразно следва да е в размер на 100 часа за срок от Една година, съвпадащ
със законовия праг и гарантиращ постигане в пълнота превъзпитанието на дееца.
По така
предявените граждански искове съдът съобрази следното:
В процеса са предявени и приети
за съвместно разглеждане два граждански иска от В.К. срещу подсъдимите - за
заплащане при условията на солидарност на сумата от 4 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му имуществени щети, както и на същата такава от 4
000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, и
двете ведно със законната лихва от датата на деянието – 26.09.2019 г., до
окончателното им изплащане.
Първата от двете претенции за обезвреда – тази за имуществените вреди от деянието, съдът
разглежда за недоказана и неоснователна, доколкото от страна на правоимащото лице, въпреки предоставените му възможности в
подобна насока, не бяха представени никакви документи за заплатени суми по
проведено лечение, закупени медикаменти и т.н. При тази доказателствена
недостатъчност този граждански иск следва да бъде изцяло отхвърлен.
Втората претенция – тази за
репариране причинените неимуществени вреди от деянието по чл. 129, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, е вече основателна, тъй като безспорно от извършеното от подсъдимите на Валрий К. са нанесени болки и страдания, но претендираната тяхна себестойност – 4 000 лева, според
съда е завишена. Това заключение е продиктувано от изяснената и вече изложена
роля на гражданския ищец за възникване и развитие на цялостния конфликт, което
определено следва да намери отражение и върху претендирания
размер на обезщетение. Съобразявайки гореизложеното, съдът намира сумата от 3 000
лева за адекватна за обезщетяване на причинените на В.К. неимуществени вреди.
Ето защо и двамата подсъдими следва да бъдат осъдени да му я заплатят при
условията на солидарност, ведно със законната лихва от датата на деянието
– 26.04.2019 г., до окончателното им изплащане, като над този размер до пълно
претендираните 4 000 лева претенцията се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
След
влизане в сила на настоящата присъда приложените веществени доказателства – 4
бр. оптични носителя, следва да останат на съхранение по делото.
При
този изход на делото и на основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, всеки един от подсъдимите следва да бъде
осъден да заплати на държавата по сметка на РС -Габрово държавна такса върху
уважените граждански искове в размер на по 60,00 лева, както и сумата от 5,00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
По
силата на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.П.М. следва да бъде осъден да
заплати на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 490,47 лева, както и сумата от 5,00 лева
по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен лист.
По
силата на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият А.К.А. следва да бъде осъден да заплати
на държавата по сметка на ОД на МВР - Габрово направените по делото на
досъдебната фаза разноски в размер на 490,47 лева, както и сумата от 5,00 лева
по сметка на РС – Габрово за издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.П.М. следва
да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд - Габрово
направените по делото в съдебнатата му фаза разноски в размер на 30,00 лева,
както и сумата от 5,00 лева за издаване на изпълнителен лист.
При
този изход на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият А.К.А.
следва да бъде осъден да заплати на държавата по сметка на Районен съд -
Габрово направените по делото в съдебнатата му фаза
разноски в размер на 30,00 лева, както и сумата от 5,00 лева за издаване на
изпълнителен лист.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият Р.П.М. следва да бъде осъден да
заплати на В.К. *** сумата от 300,00 лева, явяващи се направените от него
разноски за ангажиране на повереник.
На
основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият А.К.А. следва да бъде осъден да
заплати на В.К. сумата от 300,00 лева, явяващи се направените от него разноски
за ангажиране на повереник.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: