Р Е Ш Е Н И Е
№ 4
гр. Сливен, 14.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно отделение, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
При участието на
секретаря Радост Гърдева и Окръжния прокурор Пламен Стефанов, като разгледа
докладваното от съдия Яница Ченалова ВНАХД № 625 по описа на съда за 2018 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
въззивно и е по реда на глава двадесет и първа от НПК, приложима на
основание чл.378, ал.5 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С.Р. *** като
защитник на обв. К.Д.Г. срещу Решение № 473/09.11.2018 г.,
постановено по АНД № 607/2018г. по описа на РС – Сливен.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е
признал обвиняемия К.Д.Г. за виновен в това, че на 05.05.2015 г. в гр.Сливен,
като управител на „Строителство – Сливен” ЕООД гр. Сливен, по непредпазливост
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност
(строително-монтажни работи на обект – изкоп, находящ се в гр. Сливен,
югоизточно от бл.№ 13 на кв. „Сини камъни“ – спешни и неотложни аварийно
възстановителни работи за овладяване на критична ситуация до бл. 13 ж.к. „Сини
камъни“, гр. Сливен), представляваща източник на повишена опасност, като
нарушил разпоредбите на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, а именно: чл.30, ал.2 „Строителните
площадки в урбанизираните територии, по пътищата или на територията на
действащи предприятие, включително изкопите за изпълнение или ремонт на
подземни мрежи и съоръжения се ограждат с временни плътни огради съгласно
изискванията на съответната общинска администрация и се сигнализират със
съответните знаци и табели, а при необходимост и със светлинни сигнали”;
чл.31, ал.2 „Движението на строителните
машини и на пешеходците по строителните площадки при необходимост се регулира с
пътни знаци в съответствие нормативните изисквания за сигнализацията на
пътищата с пътни знаци. Опасните за движение участъци се заграждат или на
границата им се поставят съответните знаци, а при ограничена или намалена
видимост – и светлинни сигнали”; чл.31, ал.3 „За преминаването на пешеходци над изкопи се използват преходни
мостчета, които се осветяват през тъмната част на денонощието” и чл.74,
ал.1 от Закона за устройство на територията
„Строителят на улични мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен преди започване на
строителството да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността,
като направи ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за
отбИ.е на движението и други”, причинил на В. И.И. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на предмишницата на дясна ръка, довела до „Трайно затрудняване на движението на десен
горен крайник” – престъпление по чл.134, ал.1, т.2 от НК. Със същото решение на основание чл.78а от НК
обвиняемият Г. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен. В тежест на обв. Г. са възложени разноските
по делото – същият е осъден да заплати сумата от 1066 лева в полза на бюджета
на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен за направените в досъдебното
производство разноски и сумата от 60 лева в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд – Сливен за направените разноски в съдебната фаза на
процеса пред първата инстанция.
Във въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт е
оспорен със съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Настоява се за отмяна на
решението на СлРС и оправдаване на обв. Г., поради липса на хипотеза, попадаща
в приложното поле на разпоредбата на чл.134 от НК. Алтернативно се претендира
наличие на предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. Постъпила е и допълнителна
въззивна жалба от защитника на обвиняемия. В нея се излагат твърдения за
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените – липса на мотиви
в атакувания съдебен акт.
В с.з. пред настоящата
инстанция представителят на ОП – Сливен взема становище за потвърждаване
решението на първоинстанционния съд.
Обвиняемият, редовно
призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
първоначалната и допълнителната жалба и наведените в тях съображения. Счита, че
в конкретния случай не е било задължение на обвиняемия да обезопасява процесния
изкоп, поради което моли за отмяна на атакуваното решение на СлРС.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите изложени в протеста, както и становищата, изразени пред настоящия
състав в съдебно заседание и като провери служебно и изцяло обжалваното
решение, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена от страна в процеса с правен
интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Производството пред СлРС е
протекло по реда глава 28 от НПК.
Образувано е по внесено от
РП – Сливен постановление за налагане на административно наказание при
условията на чл. 78а от НК на обвиняемия К.Д.Г. за престъпление по чл.134 ал.1
т.2 от НК.
От
приобщените по делото доказателства се установява от фактическа страна
следното:
Обвиняемият К.Д.Г. е български гражданин, с висше
образование, неженен, работи. Не е осъждан.
Блок 13 в жилищен квартал „Сини камъни” на гр. Сливен
се намирал в източната страна на квартала в близост до река „Дюлева”. Сградата
била строена в началото на осемдесетте години на миналия век по индустриалния
способ ЕПЖС. Същата се състояла от пет блок-секции (входове) ориентирани по
дългата ос на сградата „север-юг” и изложение на жилищните помещения
„изток-запад”. Подходът към входовете бил откъм западната страна, а от
източната страна на сградата теренът бил със силно изразен наклон към реката. В
южната част на района в близост до сградата, извършеното през годините
застрояване – трафопост и училищна ограда не позволявало естественото
отводняване на терена, западно от сградата. Поради това преди години била
изградена отводнителна канализация от бетонови тръби Ф200 от югоизточната
страна на сградата, включително и шахти с цел отвеждане на дъждовните води в
„Дюлева река”. През годините били правени реконструкции на отводнителните
шахти.
На 25.02.2015 г. в Община Сливен постъпил сигнал от
живущите в блок 13 за наводняване, като за целта било изготвено Приложение № 1,
съдържащо информация за последици от бедствие от живущи в бл. 13 на ж.к. „Сини
камъни” гр. Сливен, в което накратко било описано събитието, а именно че в
следствие на проливните дъждове, приземните помещения на блока били наводнени,
а достъпът до входовете бил изцяло възпрепятстван. Шахтата, намираща се пред
южния вход била запушена и не можела да отвежда дъждовните води, като пред
двата южни входа бил налице воден стълб от 30 см. По южната и западната фасади
се наблюдавали следи от нивото на водния стълб. Проблемът бил с повторяемост
повече от една година при всеки интензивен валеж. Отразена била възможност за
увреждане на жилищната сграда.
На 26.02.2015 г. Кметът на Община Сливен издал Заповед
№ РД 15-602 за въвеждане в изпълнение план за защита при бедствия в частта
„Действие при наводнение” за времето на изпълнение на спешните и неотложни
аварийно възстановителни работи. Със същата заповед тези работи били възложени
за изпълнение на дружество, включено в разчета на общинския план за защита при
бедствия – „Веда Инвест” ООД гр. Сливен, с управител и представлявано от свид. Р.Б..
Контролът по извършването на възложените работи бил нареден на старши експерта,
отдел „Сигурност, управление при кризи и ОМП” – свид. инж. Е.Д.М..
На специално свикана за случая оперативка в Община
Сливен било взето експертно решение до установяване на трайно решение и
доставка на необходимите материали отводняването в района да се поддържа чрез
отводнителни окопи – земен профил за отвеждане на водите извън района на
сградата от източната страна, тъй като това не била зона за движение и
отводнителния окоп не би следвало да пречи на живущите в квартала. По изготвено
експертно становище били дадени препоръки за изпълнение на неотложни мерки по
ограничаване и ликвидиране на последствия от интензивни валежи в кв. „Сини
камъни” бл. 13, гр. Сливен с предложение за два варианта – проектиране на
дъждовна канализация с дължина около 75.0 м. и профил 800-1000 мм и проектиране
на водоприемна решетка с дължина мин. 10.0 м и заустване (РШ 1 с утаителна част
за твърди отток).
На 05.03.2015 г. на основание посочената заповед на
Кмета на Община Сливен, между последната, като възложител и „Веда Инвест” ООД
гр. Сливен, представлявана от свид. Р.Б. като изпълнител бил сключен договор за
извършване неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) за овладяване
критична ситуация до бл. 13, ж.к. „Сини камъни” гр. Сливен. Срокът за
изпълнение бил 30-дневен от датата на сключване на договора. На 26.03.2015 г.
бил сключен анекс към договора, с който срокът за изпълнение бил удължен на 120
дни, считано от датата на сключване на договора.
На 05.04.2015 г. фирмата изпълнител „Веда Инвест” ООД
представлявана от управителя свид. Р.Б. възложила изпълнението на спешните и
неотложни аварийно възстановителни работи на горепосочения обект в съответствие
с договора между Община Сливен и „Веда Инвест” ООД на фирма „Строителство –
Сливен” ЕООД с управител К.Д.Г. с договор от посочената дата /л. 171 – 175 от
ДП/.
По силата на този договор фирмата „Строителство –
Сливен” ЕООД с управител обв. К.Г. приела да ръководи и изпълни с осигурени от
възложителя ресурси, спешни и неотложни аварийно-възстановителни работи на
обект „СНАВР за овладяване на критична ситуация до бл.13, ж.к. „Сини камъни”
гр. Сливен, като в задълженията било вменено и обезопасяване и сигнализиране на
строителната площадка.
Работата по обекта се осъществявала под надзора и
контрола на управителя на „Строителство – Сливен” обв. К.Д.Г., който използвал
както своя техника и работници, така и такива на фирмата „Веда Инвест” ООД.
Аварийно-възстановителните работи за овладяване на
критичната ситуация до бл. 13 в ж.к. „Сини камъни” гр. Сливен, под
ръководството на обв. К.Г., представлявали строително-монтажна дейност, която е
правно регламентирана в Наредба № 2/22.03.2004 год. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, тъй като опасностите за живота и здравето на извършващите я,
както и на околните, са по-големи от обикновените. Съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 2 от Наредбата „Строителните площадки в урбанизираните територии, по
пътищата или на територията на действащи предприятия, включително изкопите за
изпълнение или ремонт на подземни мрежи и съоръжения се ограждат с временни
плътни огради съгласно изискванията на съответната общинска администрация и се
сигнализират със съответните знаци и табели, а при необходимост и със светлинни
сигнали”. Също така, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредбата
„Движението на строителните машини и на пешеходците по строителните площадки
при необходимост се регулира с пътни знаци в съответствие с нормативните
изисквания за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Опасните за движение
участъци се заграждат или на границите им се поставят съответните знаци, а при
ограничена или намалена видимост – и светлинни сигнали”, а съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от Наредбата -„За преминаването на пешеходци над
изкопи се използват проходни мостчета, които се осветяват през тъмната част на
денонощието”.
Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от
Закона за устройство на територията – „Строителят на улични мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура е длъжен преди започване на строителството да
вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи
ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбИ.е на
движението и други”.
Съгласно горепосочените нормативни правила и съгласно
задълженията му, обв. К.Г. бил длъжен да осигурява и безопасността на
преминаващите покрай строителния обект граждани.
Работата по обекта била проверявана няколко пъти от
представителя на Община Сливен, свид. Е.Д.М., като при проверките констатирал
поставена ограничителна сигнална лента, за която строителят се оплаквал, че я
крадели.
В близост до извършваните аварийно-възстановителни
работи се намирало СОУ „Елисавета Багряна”. 05.05.2015 г. бил учебен ден, а
малолетният свид. В. И.И., на единадесет години, посещавал учебни занятия,
които продължавали през целия ден. В обедната почивка, около 13,00 часа,
придружен от свой съученик – свид. К.А.отишъл до дома си, намиращ се в кв.
„Сини камъни”, бл. 3, за да си вземе телефона. За по-направо децата преминали
през задния вход на училището и покрай бл. 13 на кв. „Сини камъни”. След като
взел телефона свид. В. И., заедно със свид. К.А.тръгнали към училището по същия
път. Преминавайки на метър от единия край на изкопа, част от земната маса се
свлякла и свид. В. И. паднал в рова. Момчето се ударило, но първоначално не
усетило болка. Видяло, че дясната му ръка е счупена. Обадило се на своята
майка, която веднага отишла до мястото и отвела детето в МБАЛ „Д-р И.
Селимински”. Наложило се оперативно лечение.
На следващия ден родителите на свид. В. И. посетили
мястото и направили множество снимки. Установили, че изкопът се намирал
югоизточно от бл. 13 на кв. „Сини камъни” на разстояние около метър и половина
– два от северния вход на 12 ОУ, като в най-дълбоката си средна част, където е
паднало детето, е бил с дълбочина над три метра. Освен това същият не бил
обезопасен, като на мястото нямало строителна техника и работници.
От заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза се установява, че свид. В. И.И. получил следните
телесни увреждания: контузия в областта на дясната предмишница със счупване на
лъчевата и лакетна кости в тяхната долна трета, над гривнената става с изразена
дислокация на костните фрагменти, наложило извършването на оперативно лечение с
използване на метална остеосинтезираща техника; контузия в областта на челото с
наличие на охлузвания на кожата и контузия на лявата предмишница с наличие на
обширни охлузвания на кожата по външната й повърхност и по задната повърхност
на лакетната става. Счупването на костите на предмишницата на дясната ръка е
довело до затруднения в движенията на ръката за срок от 3-4 месеца при нормален
ход на оздравителните процеси и по този начин е осъществило смисъла на медикобиологичния
характеризиращ признак „Трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник”. Обширните охлузвания на кожата в челната област и в областта на
лявата предмишница и лявата лакетна става представляват нарушаване на
анатомичната цялост на тъканите в засегнатите области и по този начин са
причинили на пострадалия „Временно разстройство на здравето, неопасно за
живота”.
От заключението на изготвената по делото тройна
строително- техническа експертиза се установява, че при извършването на СМР на
обект – изкоп, находящ се в гр. Сливен, югоизточно от бл. 13 на кв. „Сини
камъни”, не са спазени изискванията на чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004
г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на СМР, за обезопасяване с временна плътна ограда. На въпроса за
изискванията според действащата нормативна уредба за обезопасяване при изкопни
работи, вещите лица са отговорили, че съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗУТ, строителят
на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е длъжен преди
започване на строителството да вземе необходимите мерки за осигуряване на
безопасността, като направи ограждения и прелези, постави предупредителни
знаци, указания за отбИ.е на движението и други, както и изискванията посочени
в чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, като не се
предвиждат изключения от действащите разпоредби. Процесният изкоп е бил сигнализиран само с предпазна лента, като
не е била изградена регламентираната по чл. 30, ал. 2 от Наредба № 2 временна
предпазна ограда. Предпазната лента не представлява обезопасително съоръжение
по смисъла на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР, а именно
временна плътна ограда.
Горната фактическа
обстановка по сходен начин е възприета от първоинстанционния съд. Същата се
установява категорично от събраните и приобщени по надлежния процесуален ред
писмени и гласни доказателства. Следва да се отбележи, че доказателствените
източници са били подробно обсъдени от първата съдебна инстанция с изложени в
мотивите към съдебното решение обстойни доводи за тези, на които е даден кредит
на доверие и онези части от тях, които са намерени неубедителни. В този смисъл
неоснователни са съображенията в допълнителната въззивна жалба за некоректен
разбор на доказателствената съвкупност. Настоящата инстанция изцяло се
присъединява към мотивите на контролираната в посочената част. Действително по
делото в досъдебната и съдебната фаза са разпитани множество свидетели, чиито
показания в преобладаващата им част са последователни и взаимнодопълващи се
относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК.
Въззивният съд, както и първоинстанционният, се доверява на показанията на
свидетелите В. И. и К.А., от които се установява времето, мястото и начина, по
който е настъпил процесният инцидент. Следва да бъдат ценени и данните,
съдържащи се в показанията на свид. И.И.и И. И. – родители на пострадалото
дете. В последните се съдържа подробна информация относно изкопа, в който е
паднало детето, неговите размери и състояние непосредствено след инцидента.
Тези свидетели, както и разпитаните деца сочат, че около изкопа е нямало
никакви обезопасителни съоръжения, ограда или лента. Кореспондиращи с
посочените гласни доказателства са и показанията на свидетелите М. И., Р. П.и С.Я., които
след като са разбрали за случилото се със свид. В. И. са посетили мястото на
инцидента, видели са изкопа, както и че същият не е бил обезопасен по никакъв
начин. Идентични са и показанията на
свид. А. Г., който не е виждал около изкопа нито охранителни ленти, нито
някакви други заграждения. Въззивният съд, както и първата съдебна инстанция,
се доверява изцяло на показанията на посочените по-горе свидетели. Съобщените
обстоятелства са взаимосвързани, а дадените показания – логични и
последователни, поради което липсва основание за тяхното дискредитиране.
Доверие заслужават и показанията на свидетелите П.И., Й. Б., В. И. и И. М. И.
относно обстоятелствата за поставени обезопасителни ленти около изкопа, както и
показанията на свид. Е. М., че е виждал да поставят сигнална лента, но
строителят се оплаквал, че я крадат.
Районният
съд е намерил за неубедителни и противоречащи на останалия доказателствен
материал част от гласните доказателства, а именно показанията на свид. П.И., че не е имало
открити изкопи /л. 112 от ДП/; показанията на свид. К. П., според който изкопът
в края на работния ден се запълвал с пръст /л. 113 от ДП/; показанията на свид.
И. Г., че след поставянето на тръбите изкопът се заравял с пръст, като оставали
празни около 50 см. в горната част на изкопа за поставяне на филц /л. 114 от
ДП/; на свид. Й. Б., че изкопът бил дълбок не повече от 50 – 60 см. /л. 118 –
119 от ДП/. И настоящата съдебна инстанция констатира посочените от СлРС
противоречия с останалите кредитирани доказателствени източници в цитираните
части от показанията на посочените свидетели. Видно е, че относно фактите, че
изкопът е бил открит и е било много по-дълбок от 50-60 см са налице
безпротиворечиви многобройни гласни доказателства, на които съдът се довери.
Изолирани и неубедителни поради това са посочените свидетелски показания и
правилно СлРС не е съобразил същите при произнасяне на съдебния си акт.
Извършената оценка от решаващия състав е обективна и изцяло подчинена на
правилата на формалната логика.
Настоящият въззивен състав
се солидаризира с извода на първата съдебна инстанция, че следва да се
кредитират обясненията на обв. Г., доколкото последният заявява, че земната
маса, която извличали от земята се поставяла в лявата и в дясната страна на
изкопа, като бряг и зад този импровизиран бряг била сложена сигнализационна
лента, тъй като те се подкрепят от събраните по делото доказателства. Като цяло
дадените от обвиняемия обяснения, извън тези с оценъчен характер, не противоречат
с останалите приобщени доказателства, а поясняват съществени детайли от
фактическата обстановка. Обвиняемият съобщава, че е виждал деца да прескачат
рова, както често преминаващи в близост до обекта хора, които живеели в
съседство и посещавали незаконни гаражи, успоредни на канала. Въззивният съд не
цени онази част от обясненията, в която обв. Г. отрича приложимостта на нормативните
изисквания на ЗУТ и Наредба № 2/2004г. за конкретния обект. Очевидно в тази им
част обясненията изразяват защитната позиция на обвиняемия, че обектът не
представлява строителна площадка, респ. мнението му, че за дейности при
аварийни ситуации не се прилагат правилата за регулярното строителство,
включително правилата за безопасност.
Част от изложените в
допълнителната въззивна жалба възражения касаят изготвената по делото тройна
строително-техническа експертиза. Защитата оспорва изводите на експертите с
твърдения, че са дадени отговори на правни въпроси. Районният съд е кредитирал
цитираното заключение, излагайки доводи за неговата обоснованост, при
съобразяване дадените от вещите лица пояснения от разпита им в хода на
съдебното следствие. Въззивният съд също достигна до извод за обективност,
обоснованост и относимост на изготвената експертиза към предмета на делото, съображенията
за което са следните: Действително в изготвеното заключение вещите лица са
направили отнасяне на конкретно установените по делото факти към нормативните
изисквания в ЗУТ и Наредба № 2/2004г. за минималните изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
Формалното позоваване на конкретните правила не обосновава автоматично извод,
че експертите са отговорили на правни въпроси. Извършването на
строително-монтажни работи е строго определена дейност, уредена детайлно в
нормативната правна уредба. ЗУТ и редица подзаконови нормативни актове фиксират
задължителни правила, които се следват в рамките на строителния процес. Този
законодателен подход е обоснован с адекватно оценените опасности, които съществуват
за работниците, участващи в строителните дейности, така също и за останалите
граждани, намиращи се в близост до строителен обект или площадка. Всяко
отклонение от установените задължителни правила би могло да има негативно
въздействие върху обществото, понякога с фатални последици за здравето и живота
на ангажираните в строителството хора и случайни граждани. В изложения смисъл
въззивният съд намира, че поставените към експертите от тройната
строително-техническа експертиза въпроси, респ. дадените от тях отговори, макар
да се позовават на конкретни правила, посочени в съответните разпоредби на ЗУТ
и Наредба № 2/2004 г., не съдържат отговори на правни въпроси. Заключението
почива на изводи от компетентността на вещите лица, свързани с извършването на
строително-монтажни работи и по-точно с необходимостта от поставяне на
оградителни съоръжения в конкретния случай. Експертите са категорични, че от
техническа гледна точка извършените на обекта строителни работи представляват
строително-монтажни работи по смисъла на Наредба № 2/22.03.2004 год. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. При разпита им са заявили, че
наредбата е приложима независимо дали обектът е в урбанизирана територия или в
някакво землище извън населено място, както и че е следвало съгласно чл. 30 от
наредбата, обезопасяваното да се извърши чрез изграждане около изкопа на плътна
ограда. В заключението е подчертано, че няма отклонения от това правило.
Настоящият съдебен състав намира, че депозираното заключение правилно е било
кредитирано от първата инстанция, тъй като изяснява по експертен път
обстоятелства, включени в предмета на доказване, за които са необходими
специални знания. Квалификацията на вещите лица е съответна на изискуемата в
конкретния случай, а представеното заключение е обосновано и съдържа
изчерпателни отговори на поставените въпроси. Липсват основания, на които
експертизата да не бъде ценена, поради което правилно и законосъобразно
районният съд я е съобразил при произнасянето си.
При коректно изяснена
фактическа обстановка, правилни са изводите на първата инстанция, че
обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението, в което
е обвинен. Обвързващо за преценката на
съда за обективна и субективна съставомерност на деянието е обвинението, по
което е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемия.
По делото няма спор, че процесният изкоп е бил изпълнен от
„Строителство – Сливен” ЕООД – Сливен под надзора на обв. Г., както и че същият
не е бил ограден с временни плътни огради съгласно изискванията на Наредба №
2/22.03.2004 год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд при извършване на строителни и монтажни работи и не е бил сигнализиран
със съответните знаци и табели, а при необходимост и със светлинни сигнали.
Основното възражение на защитата се свежда в оспорване относимостта на
цитираните в обвинението разпоредби на ЗУТ и Наредба № 2/22.03.2004 г. към
конкретния случай. Настоява се, че обектът не е част от “улична мрежа или
съоръжение на техническата инфраструктура” по смисъла на чл.74 ал.1 от ЗУТ и
доколкото е била налице критична ситуация не следва да се прилагат общите
правила за обезопасяване на обекта.
Въззивният съд намира
възраженията за неоснователни. Видно от заключението на тройната
строително-техническа експертиза извършените в конкретния случай дейности
представляват строително-монтажни работи по смисъла на Наредба № 2/22.03.2004
год. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Изрично е пояснено, че наредбата е
приложима независимо дали обектът е в урбанизирана територия или в някакво
землище извън населено място, както и че е следвало съгласно чл. 30 от наредбата,
обезопасяваното да се извърши чрез изграждане около изкопа на плътна ограда. В
заключението е подчертано, че няма отклонения от това правило, като
сигнализационната лента не представлява предвиденото обезопасително съоръжение
– плътна ограда. Освен това със сключения между “Веда Инвест” ООД като
възложител и “Строителство – Сливен” ЕООД като изпълнител договор от 05.04.2015
г. на представляваното от обвиняемия дружество изрично е възложено извършването
на строително-монтажни работи/строително ремонтни работи, които термини чрез
съответна абревиатура са използвани многократно в клаузите на договора. С чл.7
от договора изпълнителят се е задължил да изпълни договорените СМР/СРР
качествено и в срок, като организира и координира целия процес по строителство
при спазване на законовата уредба, както и да осигури безопасни условия на труд
по време на строителството. За съда не остава съмнение, че обвиняемият, който е
ръководил процеса на строителните дейности по процесния обект, е бил наясно, че
макар да се касае за възложени дейности за овладяване на критична ситуация,
същият не може да се отклонява от нормативно предписаните правила за обезопасяване
на обекта, които са конкретно посочени като нарушени в диспозитива на
повдигнатото обвинение. Същевременно от материалите по делото се установява, че
възложените строително-монтажни дейности са били свързани с отводняването на
жилищен район. Канализационните мрежи и съоръженията за отвеждане на дъждовните
води представляват част от техническата инфраструктура, което обстоятелство
обосновава приложимостта на чл. 74, ал.1 от ЗУТ, предвид възложените конкретни
строителни дейности в процесния случай. Не на последно място, строителните
дейности, макар и започнали в условията на неотложност и спешност, са
продължили няколко месеца. Разбирането на защитата, че след като се касае за
аварийно-възстановителни работи в спешен порядък, това изключва приложението на
правилата за безопасност за такъв продължителен период от време, е несподелимо.
То не намира опора нито в закона, нито в клаузите на подписания от самия
обвиняем договор. Обв. Г. е бил длъжен да предприеме необходимите действия за
обезопасяване на обекта с плътна ограда, независимо от това, че е поставял
сигнализационна лента.
Безспорно е установено по
делото и обстоятелството, че падането на свид. В. И. и получаването на
телесното увреждане при това падане, е в пряка и непосредствена причинна връзка
с неспазването на нормативно установените правила за обезопасяване на изкопа
при извършването на аварийно възстановителните работи до бл. 13 в кв. „Сини
камъни” гр. Сливен.
Правилен е изводът на първата съдебна инстанция, че от субективна страна деянието е извършено по непредпазливост при форма на самонадеяност, доколкото обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него, но е мислел, че те няма да настъпят или ще бъдат предотвратени. Самият обвиняем в обясненията си сочи, че е знаел, че непрекъснато минават хора покрай изкопа, съобщава за гаражи, които живущи наблизо хора са посещавали, бил е наясно, че в близост има училище. Всички тези обстоятелства са налагали с още по-голяма необходимост обвиняемият да предприеме и изпълни прецизно задълженията си по обезопасяване на обекта по изискуемия от закона начин, за да не са застрашени живота и здравето на хората.
С оглед на гореизложените съображения, въззивният съд
счита за обоснован извода на СлРС, че е налице съставът на престъплението по
чл. 134, ал.1 т.2 от НК. Налице е немарливо изпълнение от страна на обвиняемия
на правно регламентирана дейност – строително-монтажни работи на процесния
обект, представляваща източник на повишена опасност, с нарушения на чл.30,
ал.2, чл.31, ал.2 и ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. и на чл.74, ал.1 от ЗУТ, в
резултат на които на постр. В. И. е била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на костите на предмишницата на дясната ръка, довела до
трайно затрудняване движението на десен горен крайник. Правилно в този случай
обвиняемият е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 134, ал.1 т.2 от НК.
Констатацията, че деянието в
конкретния случай попада в приложното поле на чл.78а от НК, законосъобразно е
довела до решение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание “глоба”. Съобразени са чистото съдебно минало на
обвиняемия, обстоятелството, че не прилаган досега по отношение на него чл. 78а
от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за конкретното престъпление и
факта, че няма причинени от престъплението имуществени вреди. Съдът е установил
като смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства – необременената
съдимост, добрите характеристични данни, направеното самопризнание и отчел
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства. Така мотивиран, районният
съд е наложил на обвиняемия административно наказание „глоба” в минималния
размер от 1000 лева.
Настоящият състав не счита, че извършеното
от подсъдимия деяние попада в приложното поле на чл.9, ал.2 от НК, каквито
доводи се навеждат във въззивната жалба. Съображенията за това са следните:
Тази норма от наказателния закон
предвижда, че не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради
своята малозначителност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна. Следователно по силата на тази
разпоредба, престъпният характер на деянието се изключва при наличието на една
от двете форми на "малозначителност" – пълна липса на обществена
опасност или наличие на обществена опасност, но с явна незначителност.
Правната доктрина и съдебната практика
последователно приемат, че при обсъждане приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от НК за всеки отделен казус, следва
да се отчита, че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на
деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца. В този
смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно
въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е толкова
лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект, ще е налице
малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде обществено опасно и
следователно няма да бъде престъпно. Дори и
когато малозначителността не изключва обществената опасност на
деянието, но обосновава една нейна явна незначителност - т.е. такава ниска
степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление, отново
ще е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. Обществената опасност на дееца
оказва влияние в случаите, когато неговите особени качества имат значение
/напр. възползване от служебното положение/ или когато се установи завишена
степен на неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен
на обществена опасност на самото деяние.
Разпоредбата на чл.9, ал.2
от НК се явява изключение, но тя има своето значение, предвид относимостта й
към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената
опасност и свързаната с нея противоправност. В съдебната практика
последователно е застъпено становището, че характерът на обществената опасност
на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на
деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения. Това
определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е
обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното
обществено отношение, чрез отрицателното въздействие върху което се засяга
обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към
значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории:
характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно
въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно
въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и
други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат
внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие
върху обществените отношения.
Конкретният случай касае
деяние, което осъществява обективните и субективни признаци на предвиденото в
чл. 134, ал. 1 т.2 от НК престъпление. Обществената опасност от деянието на
обвиняемия не може да бъде оценена като незначителна или да се направи извод за
пълна липса на обществена
опасност.
Направеният изкоп при извършваните строително-монтажни работи е бил със
значителна дълбочина, а обвиняемият е бил наясно, че се касае за жилищен район,
че до обекта често преминават случайни хора, вкл. деца, предвид намиращото се в
близост училище. Сериозната дълбочина и размери на изкопа, както и
продължителният период на изпълнение на възложените СМР, са налагали прецизно
изпълнение на задълженията на обвиняемия за обезопасяване на обекта, тъй като е
съществувала реална опасност някой да падне в изкопа и да се нарани. Именно
така е пострадал и свид. В. И., във връзка с което е ангажирана наказателната
отговорност на обв. Г.. Причинените вреди от немарливото изпълнение на
правнорегламентираната дейност по извършване на строителни дейности от
обвиняемия съществено са накърнили здравето на пострадалото дете, като тези
последици от деянието на обвиняемия не биха могли да се оценят като
незначителни. Отрицателното въздействие на престъплението върху обществените
отношения, свързани с опазване живота и здравето на хората при извършване на
СМР, е значително, което в конкретния случай обосновава извод за неприложимост
на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Без значение се явява обстоятелството, че
личността на обвиняемия не разкрива висока степен на обществена опасност.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.
Материалният закон е приложен правилно. Не са налице условията за приложение на
чл.9, ал.2 от НК. Наведените във въззивната жалба и допълнителната въззивна
жалба оплаквания за допуснати нарушения на закона съдът намира за неоснователни.
Не са налице основания за изменение или отмяна на съдебния акт на първата
инстанция, поради което същият следва да бъде потвърден.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Окръжен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 473/09.11.2018 г., постановено по АНД №
607/2018г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: