№ 310
гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224000500276 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Определение № 437/ 12.05.2022 г., постановено по гр.д. № 371/ 2021
г. по описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОТМЕНИЛ
Определение от с.з. на 14.04.2022 г., с което е даден ход по същество и е
ПРЕКРАТИЛ производството по делото поради недопустимост на иска.
Недоволен от постановеното Определение, ищецът П. И. Х., чрез
пълномощника си адвокат М.С. от АК – гр. Велико Търново, е подал частна
жалба. Оплакването е за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.
Навежда се довод, че ищецът има правен интерес от предявяване на
осъдителния иск, тъй като влязлото в сила осъдително Решение се ползва със
сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, за разлика от заповедта за
изпълнение, т.е. със стабилност, каквато разглежданата от съда опция по чл.
429 от ГПК не осигурява. Твърди се също така, че отделно от това, самият
законодател е предоставил на преценката на поръчителя, изплатил
задължението, дали да се възползва от възможността по чл. 429 от ГПК, което
личало от текста на нормата. Излагат се съображения в подкрепа на доводите.
Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Определение, като делото
бъде върнато на Русенския Окръжен съд за произнасяне по предявения иск.
В законно-определения срок, редовно уведомени чрез назначените от
1
съда особени представители, ответниците са подали отговори на частната
жалба. Изложено е становище за неоснователност на жалбата. Твърди се, че
липсва интерес от предявяване на осъдителен иск от ищеца, тъй като
издаденият в полза на банката-кредитор изпълнителен лист представлява
изпълнително основание и в полза на платилия дълга поръчител, какъвто се
явява ищеца по отношение на неплатилите дълга кредитополучател и
солидарен длъжник. Посочва се, че в тази насока е и съдебната практика, като
се прилага такава на ВКС. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
частната жалба и да потвърди обжалваното с нея Определение. Претендира се
възнаграждение за особените представители.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от пълномощник с редовно
учредена представителна власт, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
От фактическа страна се установява следното:
С искова молба, вх. № 3202/ 03.06.2021 г., подадена от ищеца П. И. Х.
срещу ответниците С.Н. С. и И. В. И., ищецът е поискал от съда да осъди
ответниците да заплатят на ищеца сумата 28 353,27 лева, представляваща
изплатено от ищеца, в качеството му на поръчител по Договор за банков
кредит № 1440/ 14.02.2008 г. с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, тяхно
задължение по и.д. № 1662/ 2011 г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. № 832 и с
район на действие – Русенския Окръжен съд. Пред Русенския Окръжен съд е
било образувано гр.д. № 371/ 2021 г. по описа на съда.
Първостепенният съд е изискал и приложил и.д. № 20118320401662 по
описа на ЧСИ И. Х., от което се установява, че същото е било образувано по
молба на взискателя „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД срещу длъжниците: С.Н.
С. – кредитополучател по договора за банков кредит; И. В. И. – солидарен
длъжник; П. И. Х. – поръчител. След погасяване изцяло на задължението от
поръчителя П. И. Х., изпълнителното производство е приключило през 2018 г.
За да прекрати производството по делото, първостепенният съд е
посочил, в мотивите на обжалваното Определение, че в хода на
2
изпълнителното производство ищецът, в качеството си на поръчител, е
заплатил процесната сума, с което е погасил задължението на ответниците
към банката, като на основание чл. 429 от ГПК се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор и не се нуждае от нов изпълнителен титул, за да
събере вземането си. Достигнал е до извода, че ищецът няма правен интерес
от предявяване на осъдителния иск.
Този правен извод на първостепенният съд би бил правилен ако е
налице висящо изпълнително производство. По делото се установява, че
изпълнителното производство е приключило през 2018 г., а осъдителният иск
е бил предявен през 2021 г., т.е. след приключване на изпълнителното
производство, поради което настоящият състав на въззивния съд приема, че е
налице правен интерес от предявяване на иска.
С оглед на този извод частната жалба е основателна и следва да се
уважи, като обжалваното с нея Определение следва да се отмени, като
неправилно и делото да се върне на Русенския Окръжен съд.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 437/ 12.05.2022 г., постановено по гр.д. №
371/ 2021 г. по описа на Русенския Окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия състав на Русенския Окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3