РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Велико Търново , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Владимир Страхилов
Светослав Иванов
при участието на секретаря Милка Х. Желязкова
в присъствието на прокурора Катерина Лещакова
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204100600391 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда № 8/23.07.2020 г. по н. о. х. д. № 4/2020 г. на Павликенския районен съд
(ПвлРС) е призната подсъдимата И. Е. Г., ЕГН: **********, с. Борец, общ. Б., обл. П., ул.
„П.“ № 14, за виновна в това, че на 12.12.2018 г. в гр. Павликени, при условията на
повторност в немаловажен случай е отнела от владението на М. К. М. от гр. П., без нейното
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, чужди движими вещи – български
банкноти в обръщение на обща стойност 500 лв., собственост на М., поради което на
основание чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, при първоначален
„строг“ режим. Със същата присъда на подс. Ив. Ел. Генчева е приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца при първоначален „общ“ режим,
наложено ѝ по н. о. х. д. № 4743/2017 г. на Пловдивския районен съд.
Срещу така постановената присъда е подадена въззивна жалба от адв. П.Б.
Червенков, в която се твърди, че присъдата е неправилна, без да се навеждат някакви доводи
за това. При съдебните прения в о. с. з. на 28.01.2021 г. адв. Червенков релевира правния
довод, че подс. Г. е извършила инкриминираното деяние под въздействието на наркотични
вещества, дадени от И.Ш., бидейки принудена да стори това от същия. Моли
Великотърновския окръжен съд (ВТОС) да отмени обжалваната присъда и да върне делото
за ново разглеждане на районния съд; а в условията на евентуалност – да измени присъдата,
като наложи по-леко наказание на подсъдимата.
В о. с. з. на 28.01.2021 г. Великотърновската окръжна прокуратура (ВТОС) счита, че
1
подадената въззивна жалба е неоснователна. Моли ВТОС да постанови решение, с което да
потвърди присъдата на ПвлРС, а въззивната жалба – да остави без уважение.
Производството се провежда в отсъствието на подс. Генчева на основание чл. 269, ал.
3, т. 1-2 НПК.
След като прецени събраните по делото доказателства, посредством
доказателствените средства, и взе предвид становищата и възраженията на страните,
Великотърновският окръжен съд намира за установено следното:
Подсъдимата И. Е. Г., ЕГН: **********, с. Б., общ. Б., обл. П., ул. „П.“ № 14, е
българска гражданка, неомъжена, грамотна, осъждана, безработна,
По фактите:
На 12.12.2018 г. подс. И. Е. Г. и св. И. К. Ш. се насочили към фризьорски салон
„Дежа вю“, бул. „Р.“ № 17, гр. П., където знаели, че се отдават под наем стаи за гости в
помещенията над салона. В този салон се намирали работещите там фризьорки: св. С. Б. и
св. М. М.. Последната била оставила дамската си чанта и портфейла си на работния плот, в
който имало български левове с обща номинална стойност от 500 лв. Свидетелят Ш. и
подсъдимата Г. влезли в салона около 15 ч. и попитали за свободни стаи, но им казали, че
такива няма. Тогава св. Ш. инсценирал скандал със св. Б., докато подс. Г. отмела въпросния
портфейл. След това подсъдимата казала, че Ш.да си ходят. Около 19 ч. св. Маринова
забелязала, че ѝ липсва портфейла и подала сигнал в полицията.
ВТОС възприе тази фактическа обстановка въз основа на свидетелските показания на
св. И.Ш., св. С. Б. и св. М. М., и то изцяло, тъй като установимите от тях факти са
релевантни за делото, а освен това са логични, последователни и пълни. Съставът на
въззивния съд дава вяра на обясненията на подс. Генчева, но само частично: относно това че
на инкриминираната дата е била във въпросния фризьорски салон в присъствието на
останалите свидетели и отнела процесния портфейл със съответната парична сума в него. В
тази част обясненията на подсъдимата са логични, пълни и последователни; кореспондират с
останалия доказателствен материал: посочените свидетелски показания; и разкриват факти,
които са предмет на доказване по делото.
Въззивният съд обаче не дава вяра на обясненията на подс. Г. в частта, с която
твърди, че е била под въздействие на марихуана и била принудена да отнеме портфейла на
св. М. поради страх, възбуден от св. Ш.. Това е така, защото посредством тези твърдения
подсъдимата не изяснява обстоятелства, които са предмет на делото, но се опитва да изгради
своя защитна теза, и то неуспешно, защото липсват каквито и да било други доказателства за
тези факти. Ето защо оплакванията адв. Червенков, че подс. Г. е отнела портфейла под
въздействието на наркотици и при принудата на св. Шабанов, са неоснователни, не
кореспондират с доказателствения материал по делото и поради това не могат да бъде
възприети.
По правото:
2
Съставът на въззивният съд приема, че подс. И. Е. Г. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъплението, за което е повдигнато обвинение пред
съд по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 НК.
Oт обективна страна ВТОС счита, че подс. И. Е. Г. е извършила деянието, за което
е повдигнато това обвинение. На 12.12.2018 г. във фризьорски салон „Дежа вю“, бул. Р. №
17, гр. П., при условията на повторност в немаловажен случай е отнела от владението на М.
К. М. от същ. гр., без нейното съгласие, с намерението противозаконно да присвои чужди
движими вещи – български банкноти в обръщение с обща номинална стойност от 500 лв.,
собственост на последната, намиращи се в портфейла ѝ.
От субективна страна съставът на въззивния съд приема, че подс. Г. е пълнолетно и
вменяемо лице: към момента на деянието е била способна да разбира фактическото и
противоправно значение на постъпките си и да насочи волята си съобразно правните повели,
т. е. да се въздържи от извършването на деянието (чл. 31, ал. 1 НК). И. Г. е действала с пряк
умисъл (чл. 11, ал. 2 НК). Тя е съзнавала, че чрез действията си отнема чужд портфейл, в
който са се намирали левови банкноти с обща номинална стойност от 500 лв., както и че
върши това без съгласието на владеещата портфейла М. М. и без да има право да стори това,
т. е. неправомерно, но въпреки това Г. е извършила деянието, макар и да е можел да се
въздържи от това.
По наказанието:
За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.
Настоящият състав на ВТОС намира, че в случая съгласно чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на подс. И.
Е. Г. трябва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца.
Съображенията за това са, че са налице многобройни смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено в закона, наказание би се
оказало несъразмерно тежко: частични самопризнания на подсъдимата, критичното
отношение към извършеното, изявеното разкаяние, младата възраст, недоброто
социално положение, лошото материално положение, възстановяването на сумата,
предмет на престъпното посегателство, а също и отсъствието на отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства.
Така наложеното на подс. И. Е. Г.наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем
месеца трябва да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим (чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС).
Като е постановил наказанието в случая да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим, ПвлРС е нарушил материалния закон, при което решението му следва да бъде
изменено в тази част на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК.
Ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от седем
месеца с оглед от подс. Г. ВТОС приема, че ще въздейства поправително и
превъзпитателно с оглед на постигането на целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК. По
този начин наказателната репресия върху личността на подсъдимата се явява съответна на
противоправната ѝ проява.
Деянието на подс. Г. е извършено в изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК, в който е
било отложено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца,
наложено по н. о. х. д. № 4743/2017 г. на Пловдивския районен съд. Ето защо, понеже е
наложено също ефективно наказание „лишаване от свобода“, подс. И. Е. Г. следва да
3
изтърпи и наказанието „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца по предходното
осъждане (чл. 68, ал. 1 НК), и то при първоначален „общ“ режим (чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС).
При осъществената по повод на въззивните жалби цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда, ВТОС не откри допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на съдебното производство, които да налагат отмяната на присъда и връщането на
делото за ново разглеждане. Налице е обаче основания за изменението , тъй като ПвлРС е
нарушил материалния закон, като е постановил подс. Иванка Генчева да изтърпи
наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца при първоначален
„строг“ режим. Ето защо въззивният съд намира, че първоинстанционната присъда следва да
бъде частично изменена в това отношение, а вместо нея да се постанови, че подс. Генчева
следва да изтърпи наложеното наказание при първоначален „общ“ режим (чл. 337, ал. 1, т.
2, пр. 3 НПК). В останалата част присъдата на районния съд е правилна и трябва да бъде
потвърдена и законосъобразна, защото крайните правни изводи, до който е достигнал
ПвлРС, съвпадат с тези, до който достигна и ВТОС (чл. 338 НПК).
Водим от горното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 и чл. 338 НПК,
Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 8/23.07.2020 г. по н. о. х. д. № 4/2020 г. на Павликенския
районен съд в частта, с която е постановено подс. И. Е. Г., ЕГН: **********, с. Б., общ. Б.,
обл. П., ул. „П.“ № 14, да изтърпи наложеното наказанието „лишаване от свобода“ за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 НК, за срок от седем
месеца при първоначален „строг“ режим, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА подс. И.
Е. Г., да изтърпи така наложеното ѝ наказание при първоначален „общ“ режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/23.07.2020 г. по н. о. х. д. № 4/2020 г. на
Павликенския районен съд в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4