Решение по дело №699/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Предмет на разглеждане по делото е оспорването на Д.И.Т. *** насочена против Решение № 1012-26-145-1 от 06.06.2023г. издадено от Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което е потвърдено Разпореждане № **********-2140-26-431 от 04.05.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.

Видно от жалбата и уточнението към нея, жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния закон.

Сочи,че неправилно административният орган е възприел, че оспорващата следва да се пенсионира по реда на чл.69 от КСО, вместо по чл.69б от КСО. Наличието на възможност за пенсиониране по един възможен вариант, не препятствала възможността за пенсиониране по друг благоприятен такъв. Липсвала обосновка, с която се дерогирала възможността за пенсиониране по чл.69б от КСО, при неизпълнение изискванията по чл.69 от КСО.

Претендира обжалваното Решение и потвърденото с него Разпореждане да бъдат отменени, а преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Хасково, с указание за приложение на чл.69б от КСО при разглеждане на преписката, и съответно уважаване на заявлението за отпускане на пенсия.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител. Претендират се разноски.

Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание, намира жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето й. Излага становище, че оспорващата не отговаря на изискванията на чл.18, ал.4 от НПОС, която касаела възможност за пенсиониране по реда на чл.69б, ал.1 от КСО само в случаите на недостигащ осигурителен стаж. Това изискване било поставено поради това, че служителите работещи първа категория по Закона за МВР, и ЗСВ, не притежавали професионален пенсионен фонд, а именно такъв по който служителите работещи първа категория, извън специалните закони притежавали и от който фонд пенсията им се изплащала в първите години след пенсиониране. Претендират се разноски.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С вх. № 2113-26-2167 от 16.11.2022г. Д.И.Т. депозирала до директора на ТП на НОИ-Хасково заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което приложила изискуемите документи за трудов и осигурителен стаж.

С разпореждане № **********/2140-36-246 от 15.03.2023г. Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ отказал отпускане на ЛПОСВ на Д.Т.. Няма данни и не се твърди разпореждането да е било обжалвано по административен ред.

На 21.03.2023г. с вх. № 2113-26-374 Д.И.Т. депозирала ново заявление за отпускане осигурителен стаж и възраст до ТП на НОИ-Хасково, към което приложила документи за осигурителен стаж и възраст.

С разпореждане № **********-2140-26-431/04.05.2023г.Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково отказал отпускане на исканата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпореждането е връчено на оспорващата лично на 12.05.2023г. С вх.№ 1012-26-145 от 22.05.2023г. Д.Т. оспорила разпореждането пред Директора на ТП на НОИ-Хасково.

С обжалваното в настоящото производство Решение № 1012-26-145-1 от 06.06.2023г. Директорът на ТП на НОИ-Хасково отхвърлил жалбата.

Жалбата срещу същото до съда е депозирана на 09.06.2023г. чрез административния орган, където е заведена с вх. № 1012-26-145-2 .

Гореизложената непротиворечива фактическа обстановка се установява от документите съдържащи се в административната преписка.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок, срещу годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Проверяваното в настоящото производство решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117 ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно разпоредбите на чл. 98, ал.1, т.1 от КСО - от длъжностно лице на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, гр. Хасково.

Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано. Не се твърди и не се установява съществено нарушение на административнопроцесуалните правила при издаването му.

По материалната законосъобразност на обжалваното решение:

Между страните няма спор по фактите, касателно навършената от жалбоподателката към датата на депозиране на заявлението й възраст, нито по отношение придобития от същата осигурителен стаж.

Спорът е правен и се състои в това дали спрямо жалбоподателката е приложима възможността за пенсиониране по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, респ. дали в полза на жалбоподателката е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия– 21.03.2023г., кумулативните предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО, в това число и за държавните служители в Главна дирекция“Охрана“, каквато длъжност заема жалбоподателката, са наличие на 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител по ЗМВР и навършена възраст от 54 години.

Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката има осигурителен стаж І категория труд в размер на 19г. 08м. и 14 дни, от III категория труд в размер на 8г., 05м. и 08 дни, и осигурителният й стаж превърнат към ІІІ категория труд е в размер на 41г.03м.и 12дни, а навършената възраст към 21.03.2023г. е 53г. 02м. и 05 дни.

Следователно същата не отговаря на изискванията за пенсиониране по реда на чл.69, ал.1 от КСО, тъй като не енавършила изискуемата в разпоредбата възраст, както правилно е възприето и в оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.

Същата в подаденото заявление е направила искане да й бъде отпусната пенсия на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: навършили са възраст до 31 декември 2015 г. в размер на 47 години и 8 месеца - за жените и 52 години и 8 месеца - за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 - за жените и 100 -за мъжете. По аргумент от т. 2 на същата разпоредба, от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца - за мъжете и с по 4 месеца - за жените до достигане на 55-годишна възраст.

Изчислена, съобразно цитираната разпоредба, изискуемата за пенсиониране възраст за жените до 21.03.2023г. е 50 години и 04 месеца. Към датата на подаване на заявлението пред органа, жалбоподателката има навършени 53г., 02м. и 05 дни, поради което отговаря на условието за възраст в чл. 69б, ал. 1 от КСО. Изпълнено е и изискването досежно сбора от осигурителен стаж и възраст. Към датата на подаване на заявлението той е 94г.05м. и 17 дни при необходим минимум от 94. Както вече се посочи към 21.03.2023г. оспорващата има и осигурителен стаж от първа категория в размер на 19г. 08м. и 14 дни, при изискуем минимум от 10г.

Предвид горното към датата на подаване на заявлението за жалбоподателката са налице условията за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Неправилно в оспореното решение ответникът приема, че съгласно чл. 18, ал. 4 от НПОС законодателят предоставя още една възможност на лицата полагали труд пир условията на чл.69,ал.2 от КСО да се пенсионират по реда на чл.69б, ал.1 от КСО, но само в случаите когато нямат необходимия осигурителен стаж.

Привилегията създадена с чл.18, ал.4 от НПОС по отношение на лицата непридобиващи право на пенсия по реда на чл.69, ал.1 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, не създава пречка лицата изначално отговарящи на условията на чл.69б, ал.1 от КСО, какъвто е и настоящия случай да се пенсионират по този преференциален ред. Обратното би означавало, че законодателят е предвидил неравноправно третиране на лицата по стаж и възраст, което е в противоречие с разписаното в чл.3, т.1,т.2 и т.3 от КСО, според който държавното обществено осигуряване се основава на принципите на задължителност, всеобщност, солидарност и равнопоставеност на осигурените лица.

В разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б от КСО законодателят е предвидил различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Хипотезите по чл. 69 и чл. 69б КСО са еднакво приложими при наличие на фактическите им състави, т. е. при наличие на която и да е от двете хипотези правото на пенсия следва да бъде зачетено. В случай, че е възможно пенсиониране и по двете, следва да се приложи онази от тях, която е по-благоприятна за заявителя. Норма от подзаконов нормативен акт, каквато в случая се явява разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, не може да се противопостави на действието на норма от по-висок ранг и не може да въвежда изисквания, каквито закона не предвижда. В този случай на основание чл. 5, ал. 1 от АПК следва да се приложат нормите на КСО. В този смисъл е и възприетото в практиката на ВАС изразено в Решение № 2259 от 18.02.2021г. постановено по адм.дело № 10189/2020г., Решение № 2291 от 18.02.2021г. постановено по адм.дело № 9879/2020г. В този смисъл е и установената на тази база трайна практика на административните съдилища решение № 43 от 18.01.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2089/2022 г.; решение № 117 от 19.04.2022 г. на АдмС - Кърджали по адм. д. № 76/2022 г.; решение № 146 от 31.03.2023 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 111/2023 г.; решение № 162 от 3.05.2022 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 126/2022 г.; решение № 170 от 31.05.2021 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 125/2021 г.; решение № 188 от 7.07.2020 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 193/2020 г.; решение № 234 от 5.07.2021 г. на АдмС - Добрич по адм. д. № 173/2021 г.; решение № 297 от 5.08.2020 г. на АдмС - Перник по адм. д. № 322/2020 г.; решение № 1069 от 29.07.2022 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1345/2022 г.; решение № 1272 от 18.10.2022 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1344/2022 г.; решение № 1443 от 9.11.2021 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 2140/2021 г., Решение № 692 от 19.05.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 110/2023 г.,Решение № 944 от 3.07.2023 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1126/2023 г. и др.

Жалбоподателката е заявила, че желае отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, отговаря на изискванията на същата норма за осигурителен стаж, възраст и сбор точки, предвид което оспореното решение се явява незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на компетентния административен орган - Ръководителя на "Пенсионен отдел" в ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора и предвид направеното искане, на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1000лв., представляващи действително заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно пълномощно, от 20.09.2023г.(л.69), в което се съдържат и уговорки за договорено адвокатско възнаграждение и заплащането му. В представеният по делото списък на разноските се претендират и 10 лв. за държавна такса, но такава не е дължима и не е внасяна, поради което и не следва да се присъжда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-145-1 от 06.06.2023г. издадено от Директора на ТП на НОИ-Хасково, и потвърденото с него Разпореждане № **********-2140-26-431 от 04.05.2023г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Хасково.

ВРЪЩА преписката по заявление вх. № 2113-26-374/21.03.2023г.подадено от жалбоподателката Д.И.Т. ***, на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ – гр. Хасково за ново произнасяне, при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА НОИ да заплати на Д.И.Т. *** сумата от 1000 (хиляда) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

	Съдия: