Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2754 03.08.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14782 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
Ищцата С.Б.Б., ЕГН: **********,***, е предявила против „Алианц Банк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Мария Луиза“ № 79, представлявана от **** **** Г.З.и Х.М., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 5 580 лева, като недължимо получена от банката по изпълнително дело № **************по описа на *********, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по частно гр. дело № 15882/ 2016 г. на ПРС, XVII гр. с-в, ведно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че по търг. дело № 315/ 2017 г. на ПОС, XVI с-в била отхвърлена претенцията на ответника спрямо ищцата за признаване на установено съществуването на вземания по заповед по чл. 417 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 15882/ 2016 г. на ПРС, XVII гр. с-в, за следните суми: сумата от 30 222, 37 евро- главница по договор за универсален ипотечен кредит № *****/ 26.06.2007 г. и анекси към него, обявен за предсрочно изискуем, сумата от 11 779, 68 евро- възнаградителна лихва за периода 25.01.2013 г.- 22.11.2016 г., сумата от 1 869, 51 евро- наказателна лихва за периода 25.07.2013 г.- 22.11.2016 г., сумата от 27 711, 14 евро- неустойка за периода 25.01.2013 г.- 22.11.2016 г., сумата от 9 650, 53 евро- преструктурирани лихви и неустойки по анекс 4 за периода 25.02.2013 г.- 21.11.2016 г. и сумата от 258 лева- разходи за нотариални покани. По издадената заповед за изпълнение и изп. лист било образувано изп. дело № **************по описа на *********, рег. № ***, по което бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. В тази връзка на 18.07.2018 г. постъпила сумата от 5 580 лева, разпределена и преведена на взискателя и като такси за ЧСИ. Претендира се връщане на тази сума като недължимо платена на банката, ведно със законната лихва. Моли и за разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си подава писмен отговор, с който счита иска за недопустим, доколкото ищцата разполагала в настоящата хипотеза с възможността по чл. 422 ал. 3 от ГПК и чл. 245 ал. 3, изречение второ от ГПК да се снабди с изпълнителен лист за събраните суми в резултат на предварителното изпълнение на отмененото решение. Отделно от това, страната не била представила и банкова сметка, ***. Не се оспорва по същество искът, но се твърди, че страната не била дала повод за образуване на делото.
В съдебно заседание страните не се явяват, но чрез пълномощниците си представят писмени становища по делото. Ответникът представя доказателства за заплатена главница и законна лихва, а ищецът признава извършеното погашение на дълга и претендира единствено разноските по делото.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 222/ 23.04.2018 г., постановено по
търг. дело № 315/
2017 г. на ПОС, XVI с-в, е
отхвърлен предявеният от ответника против ищцата иск за признаване на
установено, че тя дължи присъдените суми по заповед по чл. 417 от ГПК, издадена
по частно гр. дело № 15882/
2016 г. на ПРС, XVII гр.
с-в.
Видно от удостоверение от *********,
рег. № ***, по изп. дело №
**************по
неин опис, чрез запор върху трудовото възнаграждение на ищцата е събрана сумата
от 5 580 лева. Изпълнителното дело е прекратено.
Представени са преводни
нареждания от 07.07.2020 г. и от 08.07.2020 г. за заплатени от банката на
ищцата съответно сума в размер на 5 580 лева- главница и сума в размер на
458, 80 лева- законна лихва върху главницата за периода 17.09.2019 г.-
08.07.2020 г.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Няма спор между страните по
делото, че първоначално със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК в
полза на ответника е издаден изпълнителен лист против ищцата, като е започнало
и принудително изпълнение пред ЧСИ за събиране на вземането. В последвалия
обаче процес по чл. 422 от ГПК установителният иск на банката е отхвърлен, като
междувременно от длъжника по изпълнението са събрани принудително суми, които
вече подлежат на връщане, с оглед отпадане на основанието, на което са били
платени.
В хода на делото ответникът е
извършил плащане на търсените главница и законна лихва, като по този начин той
е погасил претенциите в пълен размер. Затова е безпредметно събирането на
каквито и да е повече доказателства освен представените такива, които
удостоверяват плащането. Така предявеният иск обаче следва да се отхвърли,
защото вземането на кредитора е било събрано и не се налага втори път съдебното
му присъждане с решението.
Независимо
от изхода на делото, след като плащането е извършено в хода на процеса,
ответникът е станал причината за завеждане на исковото производство и поради
това следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него по делото
разноски, доколкото по отношение на ответника не могат да се приложат
благоприятните последици на чл. 78 ал. 2 от ГПК. Дори и искът да е признат още
с отговора (макар и там да се правят възражения за недопустимост на
претенцията, което е вид оспорване на същата), ответникът е дал повод завеждане
на делото, защото е събрал принудително от ищцата суми по изпълнително дело,
при отпаднало основание за това, които подлежат на връщане, като право на страната
е да избере реда, по който да удовлетвори правата си, както е станало в случая-
с исков процес.
Разноските
по делото се претендират още с исковата молба и се поддържат в хода на процеса,
като за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за това,
че те са действително направени- държавна такса за образуване на делото в
размер на 223, 20 лева (лист 8 от делото) и адвокатско възнаграждение в размер
на 620 лева (л. 28), които следва да се възложат в тежест на ответника. Действително
в отговора, а и в допълнителната молба на ответника, е направено възражение за
прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, което обаче е
неоснователно, защото размерът на хонорара е съобразен с действалата към
момента на подписване на договора за правна защита разпоредба на чл. 7 ал. 2 т.
3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. и
възнаграждението е в рамките на предвидения там минимум.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Б.Б., ЕГН: **********,***, против „Алианц Банк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Мария Луиза“ № 79, представлявана от **** **** Г.З. и Х.М., иск за осъждане на ответника да й заплати сумата в размер на 5 580 (пет хиляди петстотин и осемдесет) лева- главница, като недължимо получена от банката по изпълнително дело № **************по описа на *********, рег. № ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.11.2016 г. по частно гр. дело № 15882/ 2016 г. на ПРС, XVII гр. с-в, ведно със сумата от 458, 80 (четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки) лева- законна лихва върху главницата за периода 17.09.2019 г.- 08.07.2020 г., като погасен поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА „Алианц Банк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Мария Луиза“ № 79, представлявана от **** **** Г.З. и Х.М., да заплати на С.Б.Б., ЕГН: **********,***, разноските по настоящото дело, както следва: сумата в размер на 223, 20 (двеста двадесет и три лева и двадесет стотинки) лева- за държавна такса и сумата в размер на 620 (шестстотин и двадесет) лева- за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно
с оригинала.
АД