Р
Е Ш Е
Н И Е №
260136
гр.
Пловдив, 04.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета год.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Иванка Пиронкова,
като разгледа АНД № 2962/2020 год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1030-003102 издадено
на 27.03.2020 г. от ***към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, с което на Д.Г.Д., с ЕГН: ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание
чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.Д. в жалбата
си излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателното постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна. В съдебно
заседание, се явява лично и прави същото искане.
Въззиваемата страна сектор ОД
на МВР гр.Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител.
В съпроводителното писмо взема становище за изяснена фактическа обстановка и
доказано нарушение, за което бил съставен редовен акт при спазване на
процесуалните изисквания на закона. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8
от ЗДвП преклузивен
срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от 20.03.2020 год. било констатирано, че на същата дата в 15:07 часа в гр.Пловдив на бул.“Кукленско шосе“ до № 3, жалбоподателят
Д.Д. управлявал електрически мотопед с номер на рама XW72V1500W, собственост на М.Д.Д. от с.***, като извършва следното нарушение: 1. Водачът
управлява след като е лишен от това право по административен ред на 22.01.2020
г.
В АУАН е било записано, че по този начин жалбоподателят
виновно е нарушил чл.150А от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган
е възприел залегналата в акта фактическа обстановка, като е посочели, че
водачът управлявал след като е лишен от това право по съдебен ред с присъда по
НОХД № 557/28.01.2020 г. на РС Пловдив, с която бил лишен от управление на МПС
за срок от 12 месеца, считано от 22.01.2020 г. до 22.01.2021 г. Наказващият
орган подвел нарушението под разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, като е постановил
на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП налагане на глоба в размер на 100 лв.
В съдебно заседание актосъставителят И.Т.Т. поддържа изцяло
съставения от него акт. Сочи, че актът бил съставен, тъй като жалбоподателят
бил с отнето свидетелство по административен ред, за което свидетелят направил
справка в дежурната част на КАТ-Пловдив. Актът бил съставен пред жалбоподателя
на мястото, където свидетелят констатирал нарушението. Актосъставителят
обяснява, че не бил снел модела на процесното МПС,
тъй като първия написан на жалбоподателя акт бил за това, че последният не носи
талон. Нямало талон и регистрация на МПС и свидетелят не знаел колко киловата е
процесното МПС.
При така установеното от фактическа
страна, Съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП за това, че на процесната дата и място
управлявал електрически мотопед , след като бил лишен от това право по съдебен
ред с присъда, въз основа на която бил лишен от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца. Съгласно твърдяната за нарушена разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е
в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според §6, т.11 от ДР на ЗДвП „Моторно
превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване,
с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни
средства.В т.14 на същия параграф от ДР на ЗДвП е дадено легално определение на
"мотопед", според което мотопед е дву- или триколесно
пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm³ и чиято
конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.
В случая предвид събрания доказателствен
материал, включително и от показанията на актосъставителя,
съдът намира за недоказано нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Изцяло
опровергана от наличните доказателства се явява презумптивната
доказателствена сила на АУАН, относно основното
спорно по делото обстоятелство дали процесното МПС се
явява електрически мотопед или електрически велосипед.
И актосъставителят и
наказващият орган са отразили в своите актове, че жалбоподателя е управлявал
електрически мотопед, като в показанията си пред настоящия съдебен състав актосъставителят заявява, че не е знаел какви са характиристиките на процесното
МПС и колко киловата е то, тъй като водача не носил необходимите документи. Същевременно
от представените по делото писмени доказателства – фактура и Атестационен
сертификат категорично се установява, че управляваното от жалбоподателя
превозно средство представлява електрически велосипед, модел TDL022.
Предвид липсата на правна уредба в българското законодателство,
по отношение на електрическите велосипеди, тяхната правна и техническа същност е
приложим стандарт EN 15194:2017, приет въз основа на Директива 2006/42/ЕО. Именно това е и
правната уредба приложима при производството и пускането в продажба на процесния електрически велосипед, изрично отбелязано в представения
по делото Атестационен сертификат. Съгласно горепосоченият стандарт,
техническите характеристики на електрическия велосипед включват: наличието на
педали /задвижвани основно чрез използването на човешката мускулатура/;
снабдени са с допълнителен/спомагателен електрически мотор, който подпомага
мускулната сила и дава допълнителна мощност, но не може в нито един момент самостоятелно да приведе в движение електрическия
велосипед или да поддържа неговото движение; максимална мощност – 0,25 kW; максимална скорост – 25 км/час;
електрическият мотор се изключва при натискане на спирачката. Доколкото в Атестациония сертификат е отбелязано, че при производството
на процесния електрически велосипед, модел TDL022 са
съобразени изискванията на стандарт EN 15194:2017, то съдът приема,че
управляваното от жалбоподателя Д. превозно средство отговаря на изброените
по-горе технически характеристики.
Доколкото по несъмнен начин се установи, че процесното превозно средство представлява електрически
велосипед със спомагателен/допълнителен електрически мотор, съдът намира, че
същото не подлежи на регистрация съгласно Наредба І-45 от 24.03.2000 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи. Поставя се въпроса попада ли въпросния електрически велосипед в
изключенията на чл.1, ал.4, т.4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г.,
съгласно който от приложното поле на Наредбата, съответно от задължението за
регистрация, са изключени велосипедите с допълнително монтиран двигател, и
попада ли в обхвата на това понятие велосипед,
който фабрично е снабден с електрически мотор, какъвто е процесния или включва само велосипед, на който в
последствие е монтиран двигател. В §21 от ДР на Наредбата е посочено, че същата
въвежда в българското право изискванията
на Директива 2014/46/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г.
за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за
регистрация на превозни средства. В приложното поле на Директива 1999/37/ЕО на Съвета
попада уредбата на документите за регистрация на превозни средства, издавани от
държавите членки. Съгласно чл.2 от Директивата категориите МПС, за които следва
да се издават документи за регистрация са всички превозни средства, които се
включват в чл.1 от Директива 92/61/ЕИО на Съвета от 30 юни 1992 г. относно
типовото одобрение на двуколестни и триколесни
моторни превозни средства, отменена и заменена с Директива 2002/24/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 18 март 2002 г. относно типовото одобрение
на дву- и триколесни МПС и за отмяна на Директива
92/61/ЕИО.
В чл.1 от Директива 2002/24/ЕО е предвидено, че тя се
прилага за всяко дву- и триколесно МПС, с двойни или
единични колела, предназначено да се движи по път, както и за неговите
компоненти или технически устройства. Съгласно чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от
приложното поле на Директивата изрично са изключени колесни
средства с помощни педали, оборудвани със спомагателен електрически двигател с
максимална номинална постоянна мощност от 0,25 kW, на които захранването се намалява постепенно и накрая
прекъсва, когато превозното средство достигне скорост от 25 км/ч или преди
това, ако водачът спре да върти педалите. В този ред на мисли, така описаното превозно
средство по смисъла на чл.1, т.1, изр.2, б.“з“ от Директива 2002/24/ЕО отговаря
изцяло на дефиницията за електрически велосипед по смисъла на Стандарт EN
15194:2017. Предвид на това се формира извод , че при използваната техника на
препращане от Директива 1999/37/ЕО изменена с Директива 2014/46/ЕС, извън
нейното приложно поле остават електрическите велосипеди по смисъла на Стандарт EN 15194:2017.
Доколкото Наредба І-45 от 24.03.2000 г. изцяло
имплементира Директива 1999/37/ЕО, изменена с Директива 2014/46/ЕС, то при
съмнения в точния текст на дадена разпоредба от Наредбата, тя следва да се
тълкува с оглед текста и целта на конкретния член от Директивата, който
дадената разпоредба въвежда в българското право. В конкретния случай чл.1, ал.4,
т.4 от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. въвежда изключение от режима за
задължителна регистрация по отношение на велосипеди с допълнително монтиран
двигател. Както вече беше посочено, кореспондиращата норма на Директива 1999/37/ЕО,
изменена с Директива 2014/46/ЕС във връзка с Директива 92/61/ЕИО, отменена и
заменена с Директива 2002/24/ЕО е предвидено изключение от задължението за
регистрация по отношение на електрическите велосипеди, отговарящи на
изискванията на Стандарт EN 15194:2017. Предвид на това, понятието „допълнително
монтиран двигател“ следва да се тълкува в смисъла, даден от Стандарт EN
15194:2017,а именно не като двигател, който е монтиран впоследствие на
велосипед, а като двигател, който фабрично е присъединен към велосипед, който
не е основен източник на задвижване, а е спомагателен, допълнителен източник мощност
към мускулната сила, която се явява основен източник на задвижване.
Налага се извод, че критерия за преценка дали велосипеда
е с допълнително монтиран двигател е дали двигателя се явява основен или
допълнителен/спомагателен източник на мощност за задвижване. Ако е основен
източник на задвижване – превозното средство няма да попада в обхвата на
изключенията и подлежи на регистрация. Ако електрическия мотор е само
допълнителен/спомагателен източник – електрическия велосипед попада сред
изключенията по смисъла на чл.1, ал.4, т.4
от Наредба І-45 от 24.03.2000 г. и не следва да бъде регистриран.
Предвид на гореизложеното и доколкото категорично се
установи, че процесния електрически велосипед
представлява именно такъв с допълнително монтиран двигател, то същият не
подлежи на регистрация. С оглед на това, вмененото на жалбоподателя нарушение
се явява несъставомерно, а атакуваното НП следва да
бъде отменено.
С оглед изложеното Съдът приема,
че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-1030-003102 издадено на
27.03.2020 г. от ***към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив,
с което на Д.Г.Д., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба
в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния
съд на гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
Е. К.