Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260036
гр. Пловдив, 22.02.2021
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на единадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ
ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Анна Стоянова, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 557 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Н.г.“ ООД против решение № 88 от 17.07.2020 г., постановено по търг.дело № 181 по описа за 2019 г. на П. окръжен съд, с което „Н.г.“ ООД е осъдено да заплати на „У.“ АД, на основание чл. 232 ал. 1 ЗЗД сумата от 46799,99 лева, представляваща дължим наем за ползване от ответника на недвижим имот, а именно: УПИ **-****-Производствена дейност и услуги, кв.***„*“ по плана на гр. В., с площ от 4 961 кв.м., с приложена регулация при граници и съседи: изток-улица; запад-река; север УПИ-*; юг - УПИ-**-Производствена дейност и услуги, ведно с построените в имота: монолитна масивна едноетажна сграда (хале) със застроена площ от 240 кв.м., както и едноетажна сграда на застроена площ от 295 кв.м. през периода от м.06.2016г. до м.05.2019 г., ведно със законната лихва върху общото вземане, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.08.2019 г. до изплащане на сумата, както и сумата 2122 лева, представляваща сторени от ищцовото дружество съдебно-деловодни разноски в процеса, които суми да бъдат изплатени по банкова сметка: *** ***, с титуляр „У.“ АД.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е изразил становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, както и че е необосновано. Искането е решението да се отмени и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло, евентуално - да се потвърди само относно заплащането на исковата претенция за наем за периода от месец юни 2016 г. до месец февруари 2018 г., като на страната се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемият „У.“ АД,
чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба, съответно – за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение. Моли да се потвърди решението на първоинстанциония съд.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред П. окръжен съд е образувано по предявени от „У.“
АД против „Н.г.“ ООД, осъдителен
иск за заплащане на сумата от 46799,99 лева,
представляваща дължим наем за ползване от ответника на недвижим имот, а именно:
УПИ **-****-Производствена дейност и услуги, кв.***„*“ по плана на гр. В., с
площ от 4 961 кв.м., с приложена регулация при граници и съседи: изток-улица;
запад-река; север УПИ-*; юг - УПИ-**-Производствена дейност и услуги, ведно с
построените в имота: монолитна масивна едноетажна сграда (хале) със застроена
площ от 240 кв.м., както и едноетажна сграда на застроена площ от 295 кв.м.
през периода от м.06.2016г. до м.05.2019 г., за която сума са издадени 34 броя
фактури, ведно със законната лихва върху общото вземане, считано от датата на
предявяване на иска 22.08.2019 г. до изплащане на сумата
Във връзка със заявените в подкрепа на иска твърдения и противопоставените им от ответника възражения, по делото е установено следното:
С договор за наем от 15.02.2013 г., сключен между страните, ищецът „У.“ АД е предоставил на ответника „Н.г.“ ООД за временно и възмездно ползване собственият си недвижим имот, представляващ УПИ **-****-Производствена дейност и услуги, кв.*** „*“ по плана на гр.В., с площ от 4 961 кв.м., с приложена регулация при граници и съседи: изток-улица; запад - река; север УПИ - *; юг - УПИ-**-Производствена дейност и услуги, ведно с построените в имота: монолитна масивна едноетажна сграда (хале) със застроена площ от 240 кв.м., както и едноетажна сграда на застроена площ от 295 кв.м.
Ползването на имота е уговорено срещу заплащане на месечната наемната цена от 1300 лв. с включен ДДС, платима по банков път до пето число за текущия месец.
Договорът е сключен като срочен, със срок на действие от 15.02.2013 г. до 15.02.2017 г., като страните са уговорили възможност за продължаване за срок от една година в случай, че нито една от тях не предизвести другата, че желае неговото променяне или прекратяване, най – късно три месеца преди изтичането му.
Безспорно е, че през процесния период наемателят е ползвал описания имот, включително и към датата на предявяване на иска.
Предвид заявените от ответника възражения против иска, спорните въпроси са: дали сключеният между страните договор е произвел правно действие, съответно – дали същият е породил валидни задължения за страните и конкретно - задължение за ответника за заплащане на уговорената наемна цена. Евентуално – дали договорът е продължил действието си след 15.02.2018 г.
Първият и основен спорен въпрос възниква с оглед поддържаното от ответника възражение за нищожност на сключения договор за наем, основаващо се на твърдението за неговата привидност в хипотезата на абсолютна симулация. Тежестта да докаже твърдяната симулация е изцяло на ответната страна, доколкото тя би извлякла, при евентуалната основателност на възражението си против иска, благоприятни последици за себе си. Следователно, ответникът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими доказателства, че волята на страните по договора за наем е била привидна, като целта на този договор и съответно действителната воля на страните е предоставянето на имота от „У.“ АД на „Н.г.“ ООД да е извършено единствено заради възможността на ответното дружество да придобие правото на „горска марка“ и да получава съответните разрешителни за основната си дейност – дърводобив и дървопреработване.
Ответникът не е ангажирал доказателства, опровергаващи изразената в представения договор за наем ясно изразена воля от представителите на двете дружества, относно описания предмет и условията на този договор.
Фактите, на които ответникът се позовава в подкрепа на възражението си, не просто не са достатъчни, но по никакъв начин не подкрепят твърдението за привидността на процесния договор за наем.
Преди всичко не са представени никакви доказателства, че „Н.г.“ ООД е осъществявало дейност по дърводобив и дървопреработване, обуславящо тезата за необходимостта от формалното сключване на наемен договор като условие за осъществяване на подобна дейност. Необосновано е твърдението, че дърводобивът бил и е основна дейност на дружеството, дори само заради факта, че в търговския регистър по партидата на „Н.г.“ ООД, като предмет на дейност е отбелязано - „Строителство, поддръжка и ремонт на недвижими имоти, консултантска дейност, производствена и търговска дейност в страната и чужбина, спедиторска и туристическа дейност, хотелиерство и ресторантьорство и всички други дейности, незабранени от Закона.“
Дори да се приеме, че наличието на складова база е било условие за осъществяване на твърдяната дейност, то не е имало пречка имотът да се предостави за ползване чрез друг, безвъзмезден договор.
Независимо от изложеното, обстоятелството, че ищецът не е търсил сумите по дължимия наем за известен период, също не подкрепят поддържаната от ответника теза за привидност, дори само зарази безспорния факт, че дължимите наемни суми са били надлежно осчетоводявани в счетоводствата и на двете дружества, както и че предвид естеството на договора, и изрично уговорените клаузи в него, паричното задължение не е уговорено като търсимо.
Неотносим към поддържаното възражение е и доводът, че въпросът за дължимия наем не е бил поставян за разглеждане от представителите на „У.-*“ АД, на проведеното на 26.09.2019 г. ОСС на съдружниците на „Н.г.“ ООД. Първо, защото липсват твърдения този въпрос да е бил включван в дневния ред на събранието, второ – защото и двете страни са били наясно с дълга, доколкото фактурите за заплащане на наема са изпращани редовно на наемателя и задълженията са били надлежно осчетоводявани и трето - тъй като към датата на провеждане на ОСС, искът за събиране на дължимия наем вече е бил предявен в съда.
Счетоводното описване като погасени по давност на част от задълженията на ответното дружество, в счетоводството на ищеца, не само че не подкрепя, но по-скоро опровергава тезата за привидност на договора за наем. В случай, че договорът е бил симулативен и кредиторът е бил съгласен договорът да не произвежда действие, би било логично задълженията за наем изобщо да не бъдат осчетоводявани, евентуално - последващото отписване на вече вписани задължения, да се извърши поради начална липса на основание за възникването им.
Неоснователно е и евентуално поддържаното възражание за липсата на договорно основание за заплащане на наемната цена след 15.02.2018 г., основаващо се на уговорката по чл. 4 от договора. Уговореното автоматично продължение на договора за още една година, при описаните условия, не изключва последващото му трансформиране като безсрочен в хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, след като няма спор, че след изтичането и на втория едногодишен срок, ответното дружество е продължило да ползва наетия имот със съгласието и без противопоставянето на наемодателя. Фактът, че страните по договора за наем са предвидили и са изразили воля за подобна трансформация, косвено се потвърждава и от уговорката по чл.10.3 от договора, доколкото подобен начин за прекратяване е приложим единствено към безсрочните договори, съответно – обезмисляща всеки уговорен срок.
От приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцовото дружество е издавало фактури за дължимата наемна цена, същите са били осчетоводяване в редовно водените счетоводствата на двете страни. Според същото заключение, общият размер на дължимия наем от ответното дружество е 63 699,99 лева, а за процесния период от месец юни 2016 г. до месец май 2019 г. - 46 799,99 лева.
Изводът е, че предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
В същия смисъл е постановено и обжалваното
решение на П. окръжен съд, поради което решението представлява законосъобразен
отговор на повдигнатия спор и следва да се потвърди.
В
съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 88 от 17.07.2020 г., постановено по търг.дело № 181 по описа
за 2019 г. на П. окръжен съд
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: