РЕШЕНИЕ
№ 541
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502272 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД- гр.Пловдив, чрез юриск.П.П. против Решение
№ 261053/ 02.04.2021г. постановено по гр.д.№ 19853/ 2018г. по описа на ПРС
– ХІХ гр.с., в частта, в която са уважени предявените от М. А. Н., от с.Д.,
Пл.област, Д. Г. Н. от гр.Пловдив и И. Г. Н. от гр.Пловдив искове против
жалбоподателя за връщане на заплатени на отпаднало основание суми в
размер на 731, 09 лева за М.Н., в размер на сумата 331 лв за Д.Н. и в размер
на сумата 910, 53 лева за И.Н., ведно със законната лихва върху тези суми за
всеки от ищците , считано от подаване на исковата молба 12.12.2018г. до
окончателното им изплащане, както и направените разноски по съразмерност
за производството по делото. По изложени доводи и възражения в жалбата се
иска отмяна на решението в обжалваната му част, отхвърляне на предявените
искове и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв.А.Ш., като
пълномощник на М. А. Н. и адв.И.Д., като пълномощник на Д. и И.Н., в който
1
оспорват като неоснователна въззивната жалба по подробно изложени
съображения в отговора. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по
делото доказателства във връзка с доводите в жалбата на основание чл.269
ГПК, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по
чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане
по същество.
Ищците М. А. Н., от с.Д., Пл.област, Д. Г. Н. от гр.Пловдив и
И. Г. Н. от гр.Пловдив са предявили осъдителни искове против дружеството
жалбоподател за връщане на събрани от ищците суми по проведено
принудително изпълнение против тях , представляващи незаплатена
топлинна енергия от техния наследодател Г. Д. Н. за периода 14.12.2001г. –
30.04.2005г., ведно с обезщетение за забава за периода 01.02.2002г. –
25.05.2005г., законната лихва върху главницата от 27.05.2005г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски по образуваното на
01.07.2005г. изп.д.№ 6599/ 2005г. по описа на ДСИ при ПРС – VІ р. по
издаден ИЛ против наследодателя на ищците, впоследствие прекратено и
изпратено за продължаване на производството на ЧСИ К.Павлов по изп.д.№
105/ 2009г. с конституиране на настоящите ищци.
Впоследствие на 05.12.2012г. е било образувано ново изп.д.705/
2012г. по описа на ЧСИ В.Апостолов по издаден срещу наследодателя на
ищците ИЛ на 30.05.2005г. по ч.гр.д.№ 2 800/ 2005г. на ПРС – VІ гр.с.
Връщането на исковите суми се претендира като събрани в хода на
проведеното против ищците принудително изпълнение на отпаднало
основание въз основа на доводи за настъпила по отношение на тях
погасителна давност , както следва: на 01.07.2005г. погасителната давност е
била прекъсната със завеждане на изп.д.№ 6599/ 2005г. при ДСИ-ПРС – VІ р.,
след тази дата започнала да тече нова давност за вземанията, а с изтичането
на двугодишния преклузивен срок по чл.330, ал.1, б.“д“ ГПК/отм./, сега
чл.433, ал.1, т.8 ГПК изп.производство било прекратено по силата на закона;
претендира се изтекла тригодишна погасителна давност за вземанията като
периодични платежи съобразно чл.111, б.“в“ ЗЗД, започнала да тече от
26.10.2007г.- връчване на ПДИ, изтекла на 26.10.2010г. С оглед на това към
2
датата на образуване на изп.д.№ 705/ 2012г. при ЧСИ В.Апостолов на
05.12.2012г. главното вземането е било погасено по давност, а акцесорните на
основание чл.119 ЗЗД. С влязло в сила решение по гр.д.№ 5047/ 2013г. на
ПРС – ХVІ гр.с. предявен от ищците иск против ответното дружество по
чл.124, ал.1 ГПК е бил уважен за недължимост на търсените от ответника
суми по ИЛ, издаден по ч.гр.д.№ 2 800/ 2005г. на ПРС – VІ гр.с. поради
погасяването им по давност.
С отговора по ИМ ответното дружество е оспорило предявените
осъдителни претенции като погасени по давност с кратката тригодишна
погасителна давност, основавайки се на характера на вземанията по
издадения ИЛ , при условията на евентуалност е направено възражение за
изтекла общата 5-годишна давност, вземайки предвид последното плащане на
датата 21.03.2013г. до подаване на ИМ – 12.12.2018г. Направено е
възражение на основание чл.118 ЗЗД по извършените плащания като
доброволно платени. Направено е възражение за това, че претенциите на
ищците ва връщане на заплатени суми по изп.д.№ 381/ 10г. по описа на ЧСИ
В.Апостолов е било образувано по издаден ИЛ по ч.гр.д.№ 5878/ 10.г. на ПРС
– ХІХ гр.с. по влязла в сила Заповед за изпълнение, предметът по което е
различен от ч.гр.д.№ № 2800/ 2005г. на ПРС ,поради което е заявено, че не е
налице влязъл в сила съдебен акт, който да е отрекъл дължимостта на сумите
по ч.гр.д.№ 5878/ 10г. на ПРС – ХІХ гр.с., тъй като по изп.д.№ 381/ 10г. по
описа на ЧСИ В.Апостолов не са събирани от длъжниците суми за погасяване
на задълженията по ИЛ, издаден по ч.гр.д. № 2800/ 2005г. на ПРС.
Районният съд е констатирал : ИД 6599/ 2005г. при ДСИ е
образувано на 01.07.2005г. по издаден ИЛ от 2005г., впоследствие
продължило при ЧСИ Павлов под № 105/ 2009г., по което на 12.03.2012г.
конституирани ищците като длъжници; на 05.12.2012г. по същия ИЛ е било
образувано ИД 705/ 2012г. по описа на ЧСИ В.Апостолов; с влязло в сила
решение от 25.02.2014г. по гр.д.5047/ 2013г. на ПРС е признато за
установено, че ищците не дължат сумите по издадения ИЛ от 2005г. по
ч.гр.д.№ 2800/ 2005г. поради изтекла давност към 2010г.; изготвено е
основно и допълнително заключение по допусната ССчЕ;, по които са
изследвани размера на удържаните по наложени запори на ищците по
принудителното изпълнение. Въз основа на тези констатации е направен
3
изводът, че доколкото плащането на сумите е извършено в периода 2013 –
2014г., то следва да се приеме, че същите са дадени без основание и подлежат
на възстановяване, като в случая е приложима петгодишната давност
доколкото задължението за връщането им на основание чл.117, ал.2 ЗЗД
произтича от влязло в сила съдебно решение – от 25.02.2014г до образуване
на делото – 12.02.2018г. изтекъл по-кратък период, поради което
възражението за погасяване на вземанията по давност не е споделено.
Исковете по отношение на ищците И.Н. и Д.Н. са уважени изцяло съобразно
установеното в заключенията по ССчЕ, а по отношение на ищцата М.Н.
частично съобразно установената общо постъпила сума.
С въззивната жалба правилността на обжалваното решение се
оспорва като недопустимо поради това, че претендираният общ размер на
мораторните лихви от тримата ищци не отговаря на претендираният такъв от
взискателя по ч.гр.д.№ 2800/ 2005г. по описа на ПРС. Обжалваното решение
се оспорва и като неправилно поради това, че претенцията на ищците за
връщане на сумата по ИД 381/ 10г. постъпила на 17.12.2014г. е по издаден
ИЛ по ЗИ по ч.гр.д.№ 5878/ 10г. на ПРС – ХІХ гр.с. – с различен предмет от
този по ч.гр.д.№ 2800/ 05г. на ПРС , а постъпилите суми по ИД 381/10г. били
отнесени за погасяване на вземане по издадена ЗИ по 5878/ 10г. на ПРС – ХІХ
гр.с. , поради което същите били дължимо платени и не е налице влязъл в
сила съдебен акт , отричащ дължимостта на сумите по ч.гр.д.№ 5878/ 10г. на
ПРС – ХІХ гр.с. Направени са възражения и за неустановеност на вземанията
по размер във връзка с приетите по делото заключения по ССчЕ. По
отношение на погасителната давност за вземания по чл.55 ЗЗД се иска да се
вземе предвид, че същата тече от момента на плащането и до датата на
входиране на ИМ. На последно място се изтъква, че вземанията за топлинна
енергия се погасяват с 3-годишна давност.
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява:
с постановеното по делото основно Решение от 24.01.2014г. по гр. д.№
5047/2013г. на ПРС е призната недължимост от ищците на по 1/3 ид.ч. от
общите размери на главницата – 672,17 лв дължима за периода 14.12.2001г.
– 30.04.2005г., обезщетението за забава в размер на 154,14 лв за периода
01.02.2002г – 25.05.2005г., разноски за ДТ 18,52 лв и юриск.възнаграждение
41 лв , за които е бил издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 2800/
4
2005г.на ПРС – VI гр.с., в общ размер на сумата 642,58 лв лихва за периода
27.05.2005г. – 29.03.2013г., начислена лихва по изп.д.№ 381/ 2010г.; с
допълнително постановено решение по чл.250 ГПК по същото гр. д.№ 5047/
2013г. на ПРС е уважена молбата на ищците за признаване недължимост и
на сумата от 597, 59 лв, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 27.05.2005г. – 05.12.2012г., начислена по изп.д.№ 705/ 2012г. по
описа на ЧСИ В.Апостолов.
Разглеждайки доводите на жалбоподателя на основание чл.269
ГПК, същите се намират за неоснователни. Такова е на първо място
възражението за недопустимост на обжалваното решение в частта на
мораторната лихва, която по издаденият по ИЛ по ч.гр.д.№ 2800 / 2005г. е в
размер на 154,14 лв. Предмет на исковата претенция по отношение на
претендираните лихви обаче касае действително в по-голям размер лихви,
начислени и събрани по двете изп.дела - изп.д.№ 381/ 2010г. и изп.д.№ 705/
2012г. на ЧСИ В.Апостолов, които съставляват начислени компенсаторни
лихви върху главницата, изтекли в периода след издаване на изпълнителния
лист. Пак в насока относно претенцията за мораторни лихви жалбоподателят
оспорва същата като неоснователна, вкл. по отношение размера й с довода за
липса на влязъл в сила съдебен акт, по силата на който да е отречена тяхната
дължимост. Видно от мотивите и произнасянето на съда по описаното по -
горе гр.д.№ 5047/ 2013г. по описа на ПРС по основното и допълнителното
решение по делото е установена недължимост на присъдените суми по ч. гр.
д. № 2800/2005г. на ПРС, вкл. начислените и събрани по изп.д.№ 381/ 2010г.
по отношение на мораторните лихви върху главницата по изп. лист издаден
по ч.гр.д.№ 2800/ 2005г. на ПРС – VI гр.с. по основното решение и по изп.д.№
705/ 2012г. по отношение на мор. лихви за частично припокриващ се период
по допълнителното решение.
С жалбата се изразява оплакване за недоказаност на претенциите
по размери, периоди, квоти и компоненти. Изводите на съда за доказаността
на претенциите се основават на надлежно събрани по делото писмени
доказателства, вкл. комплектовани посочените по-горе изпълнителни дела и
справки по тях за постъпилите суми чрез удръжки по наложени запори на
вземания спрямо ищците, служебни бележки и уведомления от НОИ във
връзка с удръжките на суми, преведени по изп.д.№ 705/ 2012г./. Проверка
5
относно направените удостоверявания в цитираните справки и уведомления е
извършена от експерта по назначената ССчЕ чрез запознаване с
документацията за движението по счетоводната партида на ищците относно
извършените плащания чрез направените удръжки по запорите на ищците,
преведени по сметка на ответника по двете изп.дела от ищците с установени
конкретни размерите на главницата и мор.лихви . Депозираните основно и
две допълнителни заключения не са оспорени от страните по делото, вкл. от
ответника с оглед направените справки по отношение на отразяванията в
неговото счетоводство, в т.ч. установеният общ размер на постъпилите суми
по изп.д. 705/2012г. 3 491,06 лв и отписаните от ответника по горепосоченото
съдебно решение получени преводи в размер на 1714,77 лв сторнирано
плащане, подлежащо на връщане на абоната, както и разпределението на тази
сума чрез пропорционално на внесените от ищците суми изчисление относно
конкретните им размери за връщане на всеки от тях.
На следващо място бланкетно се явява възражението на
жалбоподателя, че заключенията на вещото лице са теоретични и не се били
основавали на реално изплатените от тях суми. Независимо от това следва да
се отбележи, че принципно ангажираната спрямо ищците отговорност в
качеството на наследници за заплащане на дължимите суми спрямо
жалбоподателя съответства на квотата му в наследството като част от пасива
на наследодателя им. Доколкото обаче по наложените запори на вземанията
на ищците се установява да са правени различни по размер удръжки с оглед
допустимите секвестеруеми размера от вземанията на ищците / напр. запор
върху пенсия на ищцата М.Н./, то подлежащата на връщане обща сума, така
както като такава е сторнирана и в счетоводството на жалбоподателя, следва
да се разпредели на всеки от ищците пропорционално на размера на
внесената от него сума за погасяване на общия дълг на наследодателя.
Независимо отделно от това така или иначе установеният размер на общата
дължима сума за връщане от жалбоподателя спрямо наследниците на
починалия длъжник е безспорно установен, поради което и начинът на
разпределение на тази сума за връщане между наследниците не засяга или
нарушава принципно правата на жалбоподателя . В тази насока основателно
е и отбелязването на въззиваемата страна , че предмет на претенциите на
ищците в настоящото производство са само заплатените суми по главницата и
акцесорните вземания на кредитора на наследодателя им, без заплатените
6
такси и разноски на ЧСИ по изпълнителните дела.
Изцяло неоснователно е възражението на жалбоподателя за
изтекла тригодишна давност по отношение на исковите претенции на
ищците, основаващи се на специалния състав на неоснователното обогатяване
– връщане на дадено на отпаднало основание по чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД, за които
е приложима общата петгодишна давност от настъпване на имущественото
разместване в патримониума на страните, съответно от момента на отпадане
на основанието за извършената престация, като тригодишната давност е
приложима за периодичните платежи по чл.111 ЗЗД, в случая за заплащане
цената на топлинната енергия и лихвите, какъвто характер нямат процесните
претендирани суми за връщане на даденото на основание чл. 55, ал.1, т.3
ЗЗД. В настоящия случай чрез навеждане на фактическите обстоятелства
относно датите на последните направени удръжки по вземанията на всеки от
наследниците/ през 2013г./ се повдига от страна на жалбоподателя въпросът
дали от датата на влязлото в сила на 25.02.2014г. решение от 24.01.2014г. и
по гр.д.№ 5047/ 2013г. на ПРС и на 10.10.2014г. допълнително Решение от
16.09.2014г. се явява изтекла предвидената за тези вземания петгодишна
погасителна давност до датата на подаване на исковата молба на 12.12.2018г.
Съобразно действащото и към настоящия момент Постановление №1 от
28.05.1979г. по гр.д.№ 1/ 79г. на Пленума на ВС при третия фактически състав
на чл.55, ал.1 ЗЗД основанието съществува при получаване на престацията, но
след това то е отпаднало с обратна сила. При третия фактически състав на
чл.55, ал.1 ЗЗД основанието е налице към момента на извършване на
престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то
съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който то е
отпаднало. В настоящия случай по силата на влезли в сила съдебни актове е
било реализирано изпълнение на задължението за плащане на процесните
суми чрез иницииране на принудителното изпълнение от страна на взискателя
, като към момента на постъпване на сумите в периода до 2013г. чрез
удръжки по вземания на длъжниците за плащанията е било налично
основанието. В последствие с влезли в сила съдебни решения по инициатива
на длъжниците процесните вземания на взискателя са установени да са
погасени по давност, като този правопогасителен способ е допустимо да се
установява само по съдебен ред. Претендираните за връщане вземания
съставляващи връщане на дадено на отпаднало основание не съставляват
7
периодични платежи по смисъла на чл.111 ЗЗД, поради което не се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна давност, а с петгодишната давност по
чл.110 ЗЗД, която тече от установяването й с влезлите в сила съдебни
решения – в случая от момента на влязлото в сила на 25.02.2014г. решение
от 24.01.2014г. и по гр.д.№ 5047/ 2013г. на ПРС и на 10.10.2014г.
допълнително Решение от 16.09.2014г. не се явява изтекла предвидената за
тези вземания петгодишна погасителна давност до датата на подаване на
исковата молба на 12.12.2018г. .
По така изложените по-горе съображения жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемите следва да се
присъдят направените разноски за въззивната инстанция. Възражението на
жалбоподателя за прекомерност на претендираните възнаграждения е
неоснователно, доколкото с наведените и поддържани в жалбата доводи и
оплаквания делото е усложнено от фактическа и правна страна, поради което
не е налице предвиденото в чл.78, ал.5 ГПК основание за намаляване на
адвокатските възнаграждения като прекомерни. С оглед на това на
въззиваемите Д. Г.Н. и И. Г.Н. следва да се присъдят направените разноски за
адв.възнаграждение в размер на 300 лева, както и на Мария Георгиева Н. в
размер на 300 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК ,
въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261053/ 02.04.2021г. постановено по гр.д.№
19853/ 2018г. по описа на Пловдивски районен съд – ХІХ гр.с. в обжалваните
му части.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК ********* да
заплати на М. А. Н., ЕГН: ********** сумата 300 лева / триста лева/ разноски
за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
8
Осъжда „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , ЕИК ********* да
заплати на Д. Г. Н., ЕГН: ********** и И. Г. Н., ЕГН: ********** сумата 300
лева / триста лева/ разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9