Решение по дело №30/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на А. А. Х. от [населено място], подадена чрез упълномощен адвокат Г. Х. от АК-Силистра, против Заповед №24-0259-000018/02.02.2024г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),по вид „временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Оспорващият счита,че атакуваният акт е материално незаконосъобразен, тъй като базовата предпоставка за приложение на релевираната разпоредба от ЗДвП „управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози“ не била установена. Това било така, защото административната принуда е наложена въз основа на показания на Drug Test 5000, с фабричен номер:*****, отчел наличие на амфетамин и бензодиазепини, с проба № 186, които (показания) били оспорени от водача. Същият е дал биологичен материал за медицинско изследване, което активирало правилото от чл.3а т.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози (Обн.ДВ,бр.61/17г.,посл.изм.ДВ,бр.81/23г.) Ето защо твърди, че резултатът от тест, извършен с техническо средство, при наличието на дадена проба за химико-токсикологично лабораторно изследване, не е годно доказателствено средство за установяване на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП, поради което настоява, че оспорената ЗППАМ е постановена в противоречие с материалния закон. Жалбоподателят твърди още, че никога не бил употребявал наркотици, поради която си убеденост дал биологичен материал за изследване, не само заради предписанието на контролните органи (по реда на Наредбата),но и за изследване в частна лаборатория „Р.“ООД (в същия ден),като всички резултати са отрицателни. Позовавайки се на чл.171 т.1 б.“б“, във връзка с чл. 174 ал.4 ЗДвП, поддържа че при наличие на медицинско изследване, неговите стойности,вкл. изводи за наличие/отсъствие на наркотични вещества в изследваните биологични проби, са определящи. Ето защо, ответният орган дължал изчакване на резултата от химико-токсикологичното лабораторно изследване, след което е могъл да формира законосъобразно извод за наличие/липса на нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП - управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Релевира и оплаквания за допуснати съществени нарушения на проце-суалните правила, тъй като били нарушени изискванията на чл.6 ал.2 Наредба №1/2017г.- за вписване на показанията от техническото средство в АУАН и в талона за медицинско изследване; нарушен бил и чл.6 ал.6 от с.н., относно задължителното съдържание на Талона за медицинско изследване, както и главното оплакване, с отражение върху правната квалификация на фактите - нарушение на чл.6 ал.10 от с.н.,легитимиращ показанията от техническото средство като съставомерни. В същия сегмент, инвокира довод за наличие на разминаване в посоченото време на извършване на теста с техническо средство (00:14ч.) и на установяване на управлението на МПС в нарушение на чл.5 ал.3 ЗДвП (00:47ч.), което внасяло неяснота в административното обвинение. В обобщение, поддържа отменителните основания от чл.146 т.3-т.5 АПК, настоявайки да бъде приет за компрометиран резултата от изследването с Дръг теста,щом същият е изцяло отречен (изследването от лаборатория „Р.“-л.6) с по-надеждния способ за изследване за употреба на наркотични вещества, независимо, че назначената химико-токсикологична експертиза в рамките на водено ДП №259ЗМ-36/24г. по описа на РУ-Дулово, неоправдано се бавела и препятствала възможността му да представи по-убедително доказателство за твърденията си.Заради всичко това, настоява оспорената ЗППАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата- Полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Дулово при Областна дирекция на МВР [населено място], чрез представител по пълномощие В.А. ******* в ОД МВР [населено място],поддържа неоснователност на жалбата.Представя Протокол *********-10000/06.10.23г. за извършена периодична проверка (за изправността) на използваното техническо средство Drugtest 5000, идент.№*****; както и доказателства относно компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ,на базата на които твърди, че оспореният индивидуален административен акт е съответен на фактите и на закона. Поддържа, че безспорно била доказана материалната предпоставка за налагане на процесната административна принуда по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, а относно релевираното възражение за не-установеност на нарушението в посочения час както в АУАН,така и в ЗППАМ, твърди, че същият бил часът на съставяне на акта, който се генерирал автоматично от използвания софтуер от контролните служби и не бил в състояние да заличи факта на извършеното нарушение преди спирането на оспорващия за проверка и установяване с техническо средство на употреба на наркотични вещества при управлението на собствения му автомобил. Поддържа довод (по централния спорен въпрос), че никъде законодателят не бил предоставил правна възможност за издателя на заповед от процесния вид, до излизане на резултата от химико-токсикологичното изследване, да не се прилага ПАМ, игнорирайки показанията на Дръг теста. Ето защо, действайки при обвързана компетентност, ответният орган бил процедирал съответно на закона, поради което настоява жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение (л.53),като заявява възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатения хонорар от жалбоподателя за един адвокат, в съдебно заседание на 13.03.2024г. (л.57).

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК,във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата. Съдът, като обсъди становищата на страните и, прецени доказателствата по делото, извършвайки проверката по чл.168 ал.1 АПК, прие за установено следното:

Предмет на съдебния контрол е Заповед №24-0259-000018/02.02.2024г. за прилагане на ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП-„временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като Свидетелството за управление на МПС №*******е иззето със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение серия GA №******************,съгласно регламентацията от чл.172 ал.3 ЗДвП, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 ЗДвП,извършено от А. А. Х. от [населено място], със собствения му лек автомобил, [Марка], с рег.№[рег. номер].

Административната принуда е приложена по отношение на жалбоподателя, като водач на автомобила, затова че на 02.02.2024г. около 00:47 часа, в [населено място], по [улица], в посока към Автогарата на града, го е управлявал под въздействието на наркотични вещества или техни аналози. Същият е бил изпробван, в хода на полицейска проверка, с Drugtest 5000, с фабричен номер:ARМЕ-0010, час на пробата - 00:14 часа на 02.02.2024г.,като електронният индикатор е отчел положителен резултат за веществата: бензодиазепини и амфетамин, с проба №186. Показанията са били оспорени от водача. Издаден му е бил Талон за изследване ************, съгласно Приложение №1 към чл.3 ал.2 от Наредба №1/2017г. Същият е дал биологичен материал за изследване (л.41-л.45), както вярно е отразено и в оспорената заповед. Приложен е Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (л.26), съгласно чл.5 ал.2 от с.н., а от депозирания Протокол №*********-10000 за сервизна проверка на Drugtest 5000 от 06.10.2023г. (л.79) се установява, че използваното техническо средство за установяване употребата на наркотични и/или други упойващи вещества, при проверката на жалбоподателя, е било изправно.

С мотивирана резолюция (чл.33 ал.2 ЗАНН) на АНО, административно-наказателното производство е било прекратено и материалите изпратени на Районна прокуратура [населено място], Териториално отделение [населено място], поради преценка за наличие на данни за престъпление. Видно от писмо изх.№390/24 от 21.03.2024г. на РП [населено място] е, че досъдебно производство под №259 ЗМ-36/2024г. по описа на РУ-Дулово е образувано (пр.пр.№390/24г. на РП-Си- листра), по което е назначено химико-токсикологично изследване на дадените проби от А. А. Х. на 02.02.24г.,но същият не е привлечен като обвиняем. С Постановление на разследващия орган от 06.02.2024г. (л.77) е назначена съдебно-химическа експертиза, която е възложена на началник „Токсико-химична лаборатория“ към ВМА МБАЛ Варна, с определен 30- дневен срок за представяне на писмено заключение.Такова, до приключване на устните състезания по настоящото дело, не е било депозирано пред органите на обвинителната власт.

От приложеното на л.6 от делото писмено доказателство, се установява, че жалбоподателят на 02.02.2024г.,непосредствено след освобождаването му от органите на МВР, е дал биологичен материал за изследване в частна лаборатория „Р.“ Дулово. Изследвани са били биологични следи за 6 вида наркотични вещества и техни аналози, като всички резултати са отрицателни. Позовавайки се на последно посоченото доказателство, оспорващият твърди, че не е употребявал наркотици, поради която си убеденост дал биологични проби за изследване не само във Филиал за спешна медицинска помощ [населено място] към ЦСМП-Силистра, в присъствието на полицейските служители, но и за коментираното по-горе изследване в частна лаборатория „Р.“.

Данни за извършено изследване в „МБАЛ-Варна“ към ВМА, Лаборатория по химико-токсикологични изследвания, включително за резултата от него, съгласно регламентацията от чл.20-чл.25 от Наредба №1/2017г., няма в административната преписка, както и в Досъдебно производство №259 ЗМ-36/2024г.по описа на РУ-Дулово, водено за престъпление по чл.343б ал.3 НК. Резултатите от изследването в частната лаборатория, макар и да не са получени по реда и със средствата от Наредба №1/2017г.,са сериозна индиция за верността на твърдението му, че не е употребявал наркотици.

Релевираното оплакване за допуснато процесуално нарушение с разминаването в посоченото време за извършване на теста с техническо средство (00:14ч.) и на установяване на управлението на МПС в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП (00:47ч.), което внасяло неяснота в административното обвинение, макар и да има резон, получи своето обяснение от свидетелските показания, изслушани в съдебно заседание на 15.05.2024г. и, не е от категорията съществени нарушения на процесуалните правила, засягащи правото на защита на жалбоподателя.

Основният конфликтен момент по делото е съсредоточен върху въпроса - установена ли е по надлежния ред употребата на наркотици от оспорващия, който с оглед на ангажираните доказателства, следва да получи отрицателен отговор. Съгласно регулацията от чл.170 ал.1 АПК, тежестта за доказване на фактическите основания за издаване на оспорената ЗППАМ, е възложена на ответния орган.С двете групи документи (административната преписка и пред-ставените от жалбоподателя) се удостоверяват факти с правно значение за повдигнатия спор, поради което същите подлежат на обсъждане. Посредством тях следва да бъде установен централният спорен факт - управлявал ли е автомобила си оспорващият след употреба на наркотични вещества или не. Видно от приложеното на л.76 от делото и обсъдено по-горе, писмо от Районна прокуратура [населено място], ТО [населено място] е, че въпреки настояването на раз-следващите органи, заключение по назначената Съдебно-химическа експертиза на дадения биологичен материал за изследване от водача в присъствието на полицейските служители и по реда на Наредба №1/2017г.,не е изготвено поради извънредна претовареност на Лабораторията за химико-токсикологични изследвания към ВМА [населено място],който факт е служебно известен на съда от други, сходни с настоящото, производства.

В случая резултатите от техническото средство, с което е отчетено нали-чие на амфетамин и бензодиазепини, са оспорени посредством даването на кръвна проба и урина в темпоралния периметър, посочен в талона и, под контрола на полицейските служители, извършили проверката с Дръг Тест 5000. От представените по делото доказателства се установява по категоричен начин, че такава проба е била дадена, но резултатите от нейното изследване, след повече от три месеца, не са представени нито на разследващите органи, нито на съда.Забавянето на химико-токсикологичното изследване на пробите, взети по правилата на ЗДвП и Наредба №1/2017г.,не може да се преценява в неблагоприятен аспект за водача, тъй като той не разполага с никакви лостове да предизвика произнасянето по въпросната експертиза.С процесуалното си поведение в случая- двукратно давани проби за изследване,вкл. в независима частна лаборатория; изпълнение на разпорежданията на полицейските служители и на съда, оспорващият разколебава верността на фактическото административно обвинение - за управление на автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

При горните установявания,от правна страна се налагат следните изводи: Оспорената заповед разкрива белезите на индивидуален административен акт съгласно дефиницията от чл.21 ал.1 АПК. Издадена е от материално,териториално и по степен компетентен полицейски орган, видно от Заповед рег.№ 342з-1315/30.12.2021г.(л.51),издадена на основание МЗ №8121з-1632/02.12.21г. (л. 49-гръб-л.50) и две Удостоверения на л.48/л.48-гръб от делото.Директорът на ОД МВР [населено място] е делегирал правомощия на Полицейски инспектори в група „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР Силистра (т.1, осмо тире от Заповед №342з-1315/30.12.2021г.),какъвто именно е издателят на оспорения акт, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 172 ал.2,т.е. включително по чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП. С министерската заповед са определени службите за контрол по ЗДвП, съгласно чл.165 ал.1 ЗДвП, като министърът няма правомощие да делегира компетентност на длъжностни лица за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП, но той именно определя службите за контрол на движението по пътищата, каквито съгласно МЗ, са областните дирекции на МВР.С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.172 ал.1 ЗДвП, директорът на ОД МВР Силистра е оправомощил кръга от длъжностни лица с посочената по-горе заповед, което сочи на липса на порок по смисъла на чл. 146 т.1 АПК.Същото следва и от специалния чл.172 ал.1 ЗДвП.Спазена е и нормираната с последния,писмена форма на процесния акт. Независимо от изложеното, същият е незаконосъобразен, като издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел, при неустановеност на фактическото основание,послужило за упражняване на процесното правомощие от ответния орган.

Принудителните административни мерки по чл.171 ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, което сочи, че същите са от вида „преустановяващи ПАМ“ по смисъла на чл.22 ЗАНН. Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ ЗДвП, временно се отнема СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест …, като при наличие на изследване от кръвна проба …, установените стойности са определящи. За да е материално законосъобразна процесната ПАМ,следва да е приложена след безсъмнено установено управление на лекия автомобил от жалбоподателя, след като е употребил наркотични вещества (амфетамин и/или бензодиазепини), защото това именно е централният съставомерен факт и без неговото осъществяване/установяване няма нарушение на ЗДвП, а следователно и нормативна основа за прилагане на мярка от процесния вид.

В настоящия случай е безспорно установено,че при проверката на водача на 02.02.2024г. за употреба на наркотици с техническо средство, същото е отчело наличие на такива, но той не е приел този резултат и е дал незабавно, в рамките на необходимото технологично време, биологични проби за извършване на медицинско изследване за наличието на наркотични вещества. Това е и нормативният ред,съгласно чл.3а т.2 Наредба №1/17г. Видно от обсъдените резултати от аналогично изследване в независима частна лаборатория е, че не се открива наличие на наркотични вещества или техни метаболити/аналози в предоставените за изследване биологични проби от А. А. Х. на 02.02.2024г. Липсата на заключение на Съдебно-химическата експертиза, назначена от разследващия орган по ДП №259 ЗМ-36/2024г. на РУ-Дулово, не може да бъде обсъждана във вреда/тежест на оспорващия.

По аргумент за противното от чл.6 ал.9 от Наредба №1/17г.,резултатът за употреба на наркотични вещества следва да се установи от медицинското (химико-токсикологично) изследване и само в случай на отказ на водача да получи талона за медицинско изследване и при неявяване в определения срок, както и при отказ за изследване, се вземат предвид показанията на Дръг теста, какъвто настоящият случай не е. При това положение, органът не е следвало да приема безкритично показанията на техническото средство, а да изчака резултата от медицинското изследване, за което оспорващият е дал надеждни проби. В настоящото производство, по аргумент от чл.3а т.2, във вр. с чл.6 ал.9 от Наредба №1/2017г. и във връзка с чл.174 ал.4 ЗДвП, с приоритет следва да бъде ценен резултата от Съдебно-химическата експертиза, посредством който би се оборила/потвърдила презумптивната доказателствена сила на АУАН, серия GA №1054814/02.02.2024г., съгласно чл.189 ал.2 ЗДвП. След като към датата на обявяване на делото за решаване, такава експертиза не е представена, въпреки положените усилия и от съда, съобразно засиленото служебно начало в административното правосъдие, то следва да се приеме, че отчетеният резултат от техническото средство, при процесната проверка, е без правно значение.При липсата на доказателства за потвърждаване на резултата от т.нар. „полеви тест“ за употреба на наркотични вещества, от медицинско изследване на биологичните проби, дадени от проверявания водач, оспорената заповед се явява незаконосъобразна.

А щом всичко това е така, то липсва правно основание за прилагане на процесната по делото ПАМ по отношение на оспорващия водач, който в случая е и собственик на лек автомобил [Марка],с рег.№[рег. номер], управлявал го на 02.02.2024г. в [населено място], но при отсъствие на надлежни доказателства за употреба на наркотици. Предвид изложеното, в рамките на извършения контрол по чл.168 ал.1 АПК, се налага извод, че жалбата е основателна, а оспорената заповед, като материално незаконосъобразна, следва да бъде отменена.

При такъв изход на процеса, на жалбоподателя се дължат съдебни разноски,съгласно чл.143 ал.1 АПК. Същите следва да бъдат присъдени в установения по делото размер от 1460 лева, както следва: 1450 лева възнаграждение за един адвокат, платено в брой (л.8) и 10 лева - държавна такса (л.19). Заявеното възражение по чл.78 ал.5 ГПК в съдебно заседание на 13.03. 2024г. (л.57) от процесулания представител на ответния орган, следва да бъде оставено без уважение предвид следното: Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лева. Според чл.2 ал.9 от с.н. когато процесуалното представителство, защитата и съдействието, са свързани с особена фактическа или правна сложност, минималното възнаграждение е в двукратен размер. В случая не е налице особена фактическа и правна сложност на производството, но са проведени повече от две съдебни заседания; при активното участие на упълномощения от жалбоподателя адвокат, релевирал в процеса всички възможни възражения от спектъра на чл.146 т.2-т.5 АПК, вкл. водил свидетели и правил относими доказателствени искания.Ето защо, заплатеният му хонорар в размер на по-малко от двукратния размер на минималното възнаграждение, не е прекомерен по разума на чл.78 ал.5 ГПК, което налага отклоняване на обсъжданото възражение. Основателно поисканите разноски от подателя на жалбата, в посочения по-горе размер, следва да бъдат възложени в тежест на юридическото лице, в чиято структура е издателят на акта, а именно Областна дирекция на МВР [населено място],по аргумент от §1 т.6 ДР АПК и чл.37 ал.2 ЗМВР, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, Административният съд Силистра

                              Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на А. А. Х. от [населено място], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №24-0259-000018/02.02.2024г., издадена от полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“, РУ [населено място] при ОД на МВР [населено място], с която на основание чл.171 т.1 б.“б“ от Закона за движението по пътищата, е разпоредено „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР [населено място],с административен адрес: [населено място],[улица] ЕИК:1**************, да заплати на А. А. Х. от [населено място], [улица], с [ЕГН], сумата от 1460.00 (Хиляда четиристотин и шестдесет) лева - съдебни разноски.

Решението е окончателно на основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.