Решение по дело №116/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5091
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Марина Владимирова Манолова Кънева
Дело: 20221110200116
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5091
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110200116 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. Н. Х., ЕГН **********
срещу електронен фиш серия К № 4695219, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че в същия не е
посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, с което правото
на защита на жалбоподателя е било накърнено. Застъпва се тезата, че на
нарушението не е дадена съответна правна квалификация, а е посочена като
нарушена единствено бланкетна правна норма относно наказанията, налагани
при повторно нарушение. Според жалбоподателя в електронния фиш не се
съдържа описание на нарушение, извършено повторно, а извод за това се
прави единствено на база приложената санкционна норма. В жалбата е
аргументирано разбирането, че липсата на посочване на акт, с който
жалбоподателя е санкциониран за същото нарушение и което обуславя
квалификацията „повторност“ на процесното нарушение съществено
ограничава правото му на защита, доколкото жалбоподателят е изправен пред
невъзможност да оспори този елемент от административното обвинение в т.ч.
1
и датата му на влизане в сила. На следващо място според жалбоподателя
правната квалификация на нарушението е непълна поради непосочване коя
точно категория МПС е управлявал, доколкото чл. 21, ал.1 ЗДвП съдържа
различни стойности на максимално разрешена скорост на движение. От съда
се иска отмяна на електронния фиш, алтернативно приложение на закон за
по-леко наказуемо нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Н. Х., редовно призован се
явява лично. В хода на съдебните прения пледира за отмяна на обжалвания
електронен фиш по съображения, идентични с изложените в жалбата,
алтернативно за намаляване наполовина на наложената глоба, доколкото не
са налице основания за налагане на наказание в двоен размер.
Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована се представлява от юрк.
Бонев, който моли за потвърждаване на електронния фиш. Счита, че при
издаването му са спазени процесуалните изисквания, а наложеното наказание
е законосъобразно. Посочва, че автоматизираното техническо средство, с
което е установено нарушението е преминало техническа и метрологична
проверка. Подробни аргументи представя в писмен вид. Претендира разноски.
В правото си на реплика жалбоподателят счита, че дори и да бъде
потвърден електронния фиш не следва да се присъждат разноски, тъй като те
не се дължат в това производство.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна
На 07.09.2017 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под №
5126 била вписана преносима система за контрол на скоростта на моторни
преводни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 със срок на валидност до 07.09.2027 г. На 28.09.2020 г. средство
за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер 11743ее преминало
последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил
съставен протокол от проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г.
На 05.04.2021 г. в 19:52 часа в гр. София, по бул. „Сливница” с посока
на движение от ул. „Опълченска” към бул. „Княгиня Мария Луиза” се
движело моторно превозно средство марка „****”, модел „***” с ДК № ****
собственост на жалбоподателя С. Н. Х.. Непосредствено до № 164 на бул.
„Сливница” горепосоченото техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен номер 11743ее
заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на
движение на същото, а именно 76 км/ч., при ограничение на скоростта от 50
км/ч., валидно за населено място. Системата за контрол на скоростта била
позиционирана на пътното платно на бул. „Пейо Яворов” до № 164, за което
бил съставен протокол, като същата била в стационарен режим на измерване
и заснемала приближаващи се МПС.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговия собственик –
2
С. Н. Х., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 4695219, с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя С. Н. Х.
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на автомобила - 73 км/ч., т.е. допуснато било
превишение на разрешената скорост с 23 км/ч. Електронният фиш бил връчен
на жалбоподателя на 02.12.2021 г.
Жалбоподателят С. Н. Х. не депозирал декларация по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не посочил лицето, което е управлявало гореописания автомобил на
процесните дата и час, а на 15.12.2021 г . депозирал жалба срещу електронния
фиш.
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, ведно с
протокол за последваща проверка № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г., протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 05.04.2021 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка
„Картон на водача” за жалбоподателя, копие на наказателно електронен фиш
серия К 3375408, както и веществените доказателства - два броя фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по
делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване и протокол № 60-С-ИСИС/28.09.2020 г. за проверка на средството
за измерване се установи, че процесната преносима система за контрол на
скоростта на моторни преводни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 представлява одобрен тип средство за
измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено
нарушението /с фабричен № 11743ее/ е технически изправно, преминало е
последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта
при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час.
Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, установява, че на
процесната дата и място лек автомобил марка „****”, модел „***” с ДК №
**** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално
допустимата. На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е
посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол;
същото се установява и от представения по делото протокол за използване на
автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 05.04.2020 г.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил
собственост на жалбоподателят С. Н. Х..
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице),
депозирана е в преклузивния срок по чл. 189, ал.8 от ЗДвП (електронният
фиш е връчен на жалбоподателя 02.12.2021 г., а жалбата е подадена на
3
15.12.2021 г. ) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Неоснователни са възраженията, че е нарушено правото на защита на
жалбоподателя като не е посочено в електронния фиш пред кой орган и в
какъв срок подлежи на обжалване - разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП не
предвижда като реквизити ред и срок за обжалване на електронния фиш, а от
друга страна непосочването на тази обстоятелства не са попречили на
жалбоподателя да упражни правото си на защита и чрез срочно подадена
жалба да оспори пред съда законността на електронния фиш.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН. Данните, които следва да се съдържат в електронния фиш са
посочени в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. Съгласно цитираната по- горе правна норма
електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Съдът намира, че обжалваният електронен фиш
не съдържа ясно и точно посочване на нарушените разпоредби и следва да
бъде отменен, тъй като това нарушение на процесуалните правила
съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя да разбере
защо е бил наказан именно с определения в електронния фиш размер на
глобата.
На жалбоподателя С. Х. е наложена глоба в размер на 200 лева на
основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП. /Цитираният в електронния фиш чл. 189, ал. 4
ЗДВП урежда възможността за издаване на електронен фиш вместо
наказателно постановление./ Посочената разпоредба предвижда налагане на
по – тежки административни наказания, в хипотеза на нарушение, извършено
при условията на повторност. Съгласно чл. 182, ал.4 ЗДвП „когато
нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение
глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок три месеца”. В електронния фиш обаче не е посочено кое
точно нарушение е извършено повторно /тоест с каква правна квалификация/,
за да може да се определи глобата в двоен размер, а единствено е посочена
бланкетна санкционна норма. Това нарушава правото на защита на наказаното
лице да разбере за какво точно нарушение му е наложена тази глоба, а също
така препятства съда да прецени дали на жалбоподателя е наложен
правилният размер на административното наказание тоест с колко е
превишена максимално допустимата скорост, какво наказание се предвижда
за това нарушение и едва ако то е извършено повторно по смисъла на
параграф 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП дали наложената
4
глоба от 200 лева представлява двойният размер на предвидената за
съответното нарушение глоба. Посоченият алгоритъм при проверка на
законосъобразността на електронния фиш не може да бъде спазен, тъй като в
електронния фиш не е отразено дали извършеното нарушение попада в
хипотезите на ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 5 на чл. 182 ЗДвП, а оттук – и
дали законът допуска за повторното му извършване да се налага по – тежко
административно наказание. Значението на посоченият процесуален порок на
електронния фиш изпъква още повече и предвид обстоятелството, че не се
установи процесното нарушение да е извършено при условията на повторност
– не се доказа жалбоподателят да е бил наказван за същото по вид нарушение
в едногодишен срок преди датата на настоящото такова 05.04.2021 г. По
делото е представено копие на електронен фиш серия К 3375408, в който със
синя химикална паста е вписан следния текст „връчен 24.08.2020 влязъл в
сила 08.09.2020 г.“. Липсват данни кой е извършил това вписване и въз основа
на какви данни е сторено това, като по преписката не са представени
доказателства действително този фиш да е бил връчен на жалбоподателя респ.
да е влязъл в сила по-малко от една година преди датата на процесното
нарушение.
Изложените по – горе нарушения на процесуалните правила, изискващи
ясно и конкретно посочване на нарушените разпоредби съществено са
накърнили правото на защита на наказаното лице, поради което същият
следва да бъде отменен.
При този изход от делото право на присъждане на разноски има
жалбоподателя /с оглед разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН/, но доколкото
такива не са поискани, нито са представени доказателства за извършването
им, то не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 вр. ал. 3 т.2
от ЗАНН Софийски районен съд, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4695219, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя С. Н. Х., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5