О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../…….11.2018 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание проведено на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
т. д. № 645/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба вх. № 13150/03.05.2018 г. на В.К.М., ЕГН **********,***
срещу М.К.Б., ЕГН **********,***.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените искове са
допустими, поради което производството по делото следва да се разгледа по реда
на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
По
делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа между страните.
В депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в
качеството на трето лице - помагач на Махмуд Мохамед Мурей, ЕГН **********, с
местожителство ***. Искането е обосновано с твърдението, че той е страна по
въведеното в производството каузално правоотношение и само спрямо него, като
джирант и праводател на ищеца, ответницата можела да направи своите възражения,
основани на каузалната сделка. Макар и непрецизно формулирано, съдът намира, че
искането касае конституиране на подпомагаща ответника страна, доколкото искане
за конституиране на подпомагаща ищеца страна, отправено от ответник, би било
недопустимо. Искането макар и допустимо се преценява като неоснователно.
Твърденията, с които ответника обосновава правния си интерес от привличането,
не намират опора в закона, тъй като е предвиден ред и условия, при които
длъжника по записа на заповед може да противопостави и на джиратаря личните си
възражения, основани на каузално правоотношение между него и джиранта. Отделно
от това за ответницата не биха възникнали регресни права спрямо лицето, чието
привличане на иска.
Мотивиран от изложено
и на осн. чл. 374, ал. 2 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАМИРА исковата молба, с
която е сезиран за редовна, а предявеният иск за допустим.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на
производството по реда на, гл. 32 ГПК -„Производство по търговски
спорове".
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на ответника за конституиране като подпомагаща страна на Махмуд
Мохамед Мурей, ЕГН **********, с местожителство ***.
УКАЗВА на ответницата,
предвид противоречията в депозирания отговор, в срок до съдебно заседание,
еднозначно да посочи дали оспорва авторството на изявленията направени в процесния запис на заповед, издаден на 12.11.2013 г.
НАСРОЧВА в с.з. на 11.12.2018
г., 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ проект за доклад по
делото: Предявен е частичен иск с правно основание чл. 534, ал. 1 ТЗ. Ищецът
моли да бъде осъдена ответницата да заплати сумата 50000.00 евро, представляваща част от общо дължимата сума
150000.00 евро, с която сума ответницата неоснователно се е обогатила във вреда
на ищеца, поради прескрибиране на запис на заповед,
издаден на 12.11.2013 г., с падеж 15.04.2014 г., джиросан
на ищеца на 24.06.2014 г.
Твърди се в исковата
молба, че по силата на Запис на заповед, издаден в гр. Варна, на 12.11.2013 г.,
с падеж на 15.04.2014 г., ответницата безусловно се задължила като издател да
заплати на Махмуд Мохамед Мурей, сумата 150000.00
евро. На 15.04.2014 г. Мурей изпратил нотариална
покана получена на 24.04.2014 г., с която ценната книга била представена за
плащане, но такова не последвало. На 24.06.2014 г. ценната книга била джиросана в полза на ищеца. Сочи се, че иска по ценната
книга се е погасил с изтичане на 3-годишна давност от датата на падежа или на
15.04.2017 г., поради което за ищеца останала възможността да претендира
сумата, с която ответницата се е обогатила в негова вреда, а именно сумата по
ценната книга, в 3-годишен срок от изгубване на правата си по записа на заповед
или до 14.04.2020 г. Излага, че ответницата се е обогатила, тъй като си е
спестила разходите за погасяване на задължението си, а имуществото на ищеца не
може да се увеличи с дължимата по записа сума, тъй като вземането по него е
погасено по давност.
В срока по чл. 367, ал.
1 от ГПК ответницата депозира
писмен отговор, с който счита предявения иск за неоснователен. Не се
противопоставя да бъде прието за безспорно обстоятелството, че е издала процесния запис на заповед на 12.11.2013 г., в полза на
Махмуд Мурей, за сумата 150000.00 евро. Твърди, че
доколкото в представеното джиро е посочено, че е джиросан
запис на заповед с падеж на предявяване 15.04.2014 г., то същото не е относимо към процесната ценна
книга, тъй като такъв запис на заповед не е бил подписван от ответницата.
Оспорва процесния запис на заповед и твърди, че не е
подписван от нея като оспорва и джирото. Сочи, че
съставянето на алонж към записа на заповед е
нарушение на изискванията за форма на джирото (чл. 484, ал. 1 и 486 ТЗ),
тъй като цялата втора страница, а и половината от страница първа на ценната
книга са свободни, поради което и не е настъпил транслативния
му ефект.
Твърди, че давността
за реализиране на правата по записа на заповед е изтекла на една от двете дати
– 15.04.2018 г. или 24.04.2018 г., които са настъпили преди предявяването на
иска на 03.05.2018 г.
Навежда твърдения за недължимост на сумата по записа на заповед, поради
наличието на каузално правоотношение, обезпечено с ценната книга, обективирано в предварителен договор за покупко-продажба от
12.11.2013 г., сключен между ответницата и Мурей, в
т. 5.2 от който било отразено подписването на запис на заповед за обезпечаване
на вземането на Мурей. Твърди, че към 15.04.2014 г.,
а и към настоящият момент Мурей не е изпълнил
задълженията си по договора, съобразно текста на т. 1.3 от него, както и това
по т. 11. Сочи, че съобразно изискванията на чл. 465 ТЗ, твърди
недобросъвестност на ищеца към момента на придобиване на записа, както и че е извърил злоупотреба с право. Във връзка с твърдяната
недобросъвестност на ищеца, оспорва датата на джирото
и твърди, че същото е антидатирано и е изготвено с
оглед целите на процеса. Твърди, че ищецът е юрист и чрез джиросването на
ценната книга, той и Мурей лишават ответницата от
правото й на възражения, извлечени от каузалната сделка, което ги улеснявало да
съберат сумата. Твърди, че факта, че джирото е
безвъзмездно, както и че е извършено само два месеца след падежа, навеждали на
извода за недобросъвестност и злоупотреба с право. Твърди, че от нейна страна
няма неизпълнени задължения по каузалната сделка. Излага, че ищецът би следвало
да се уведоми преди сключването на джирото дали са
налице и какви са правоотношенията между ответницата и джиранта,
във връзка с които е била издадена ценната книга.
На отделно основание,
твърди, че соченият като каузална сделка, предварителен договор не е породил
действие между страните, поради което менителничния ефект не е породил такова, а така също и джирото, поради което счита, че не е налице, както
обогатяване за нея, така и обедняване за ищеца, поради което искът е
неоснователен. По същество отправят искане за отхвърлянето му.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова
молба. В нея заявява, че не се противопоставя да представи оригинала на ценната
книга. Отправя искане за назначаване на СГрЕ, за
установяване авторството на положения в записа на заповед подпис от името на
ответницата. Излага, че при джирото не са налице
изисквания за задължителни реквизити. Сочи, че джирото
е извършено в изискуемата писмена форма, на гърба на ценната книга и съдържа
подпис на джиранта. Оспорва възраженията на
ответницата досежно джирото
и неговото съдържание като сочи, че изисквания за дата и място на извършването
му, както и за съобщаване на длъжника не са налице. Счита, че поначало личните
възражения на ответницата са му непротивопоставими,
освен при доказана от последната недобросъвестност. Оспорва твърденията за
недобросъвестност и злоупотреба с право от страна на джиратаря
като счита, че не почиват на реални факти, а са основани единствено на
образованието и заеманата от ищеца длъжност. Оспорва твърденията на ответницата
за връзка между ценната книга и представения предварителен договор като счита,
че в нито един от двата документа се съдържа конкретика,
за да бъде направена връзка между тях. Оспорва съдържанието на договора и
автентичността на подписа положен от името на Мурей в
него. Сочи, че джиросването на записа на заповед е произтекло от финансово
задължение на Мурей към ищеца като последния бил
уведомен от Мурей, че причината за издаване на записа
на заповед е предоставена в заем парична сума от страна на Мурей,
която ответницата е поела задължение да върне след като продаде свои недвижими
имоти.
В срока по чл. 373 ГПК, ответницата депозира допълнителен
отговор, в който оспорва твърденията за наличие на договор за заем между нея и джиранта. Твърди, че финансово задължение на Мурей към ищеца не е налице. Заявява, че ще се ползва от
представения предварителен договор. Развива доводи за природата на договора за
заем и че у ищеца не са налице доказателства за твърдяния
договор за заем.
УКАЗВА на страните, че
на доказване подлежат следните обстоятелства:
- ищецът –
действителен менителничен ефект, надлежно джиросан му; -
че търпи вреди вследствие невъзможност да реализира менителничното
право, т.е. да е загубил преките менителнични искове;
- че е налице обогатяване на
ответницата; - при условие, че
твърдяната недобросъвестност бъде доказана, ищецът следва да установи защиттните си възражения срещу твърденията на ищцата по
каузалното правоотношение.
- ответницата –
твърдяната недобросъвестност и злоупотреба с право на ищеца; - твърдяната връзка между ценната книга
и каузалната сделка, обективирана в представения
предварителен договор за покупко-продажба; -
възраженията си основани на каузалната сделка, обосноваващи недължимост на сумата.
Всяка страна следва да
установи твърденията си, от които черпи изгодни правни последици.
ДОПУСКА до събиране в с.з.
представените от страните писмени доказателства.
ОТКРИВА
производството
по реда на чл. 193 ГПК за оспорване автентичността на подписа положен в
предварителен договор от 12.11.2013 г. на мястото за Купувач.
РАЗПРЕДЕЛЯ тежест на доказване
– за ответницата.
УКАЗВА на ищцата, че следва
да ангажира доказателствени средства за установяване на обстоятелството, че
подписът положен на мястото за Купувач в предварителен договор от 12.11.2013 г.
е изпълнен от Махмуд Мурей.
УКАЗВА на страните, че
съдържанието на оспорения документ ще се преценява с оглед на всички събрани в
хода на производството доказателства.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-почеркова
експертиза за установяване автентичността на подписа на ответницата в
представения запис на заповед от 12.11.2013 г., тъй като поначало не носи
доказателствена тежест за това, а от друга страна на ответницата са дадени
указания за прецизиране на твърденията й в това отношение.
УКАЗВА на ищеца в
насроченото съдебно заседание да представи оригинал на запис на заповед от
12.11.2013 г. и Алонж към него от 24.06.2014 г., за извършване на служебна
справка.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се ползва от показанията на един свидетел, при условията на
довеждане, за установяване датата на джирото, във връзка с оспорването й от
ответницата.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата да се ползва от показанията на един
свидетел, при условията на довеждане, предвид липса на конкретизация на
твърденията, които ще се установяват с това доказателствено средство.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА
СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.Определението не подлежи на
обжалване.
Препис
от определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от
допълнителния отговор на ответника.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: