РЕШЕНИЕ
Номер: 18.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести наказателен състав
На дванадесети февруари Година:
2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 2706 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е НП (наказателно
постановление) № 18-1228-003628 от 01.10.2018
год. на началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр.Стара Загора.
Жалбоподателят И.П. Пенков твърди,
че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Стара Загора счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено
въз основа на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 18-3628
от 25.09.2018 год. (серия Д, бланков № 854562), жалбоподателят е санкциониран на
основание чл.175, ал.3, предложение първо от ЗДвП („Наказва се с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер”) за нарушение на чл.140, ал.1 от същия закон (в редакцията му към датата на извършване на нарушението: „По
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По републиканските пътища,
отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ
повторното му ползване”), изразяващо се в това, че на 02.07.2018 год. около 09:00
часа в гр.Стара Загора по бул.„Славянски” до бензиностанция „OMV“ управлявал в посока изток мотоциклет „Ямаха” с рама № ..., без регистрационен
номер на определеното за целта място, което не е било регистрирано по надлежния
ред.
За същото деяние против
жалбоподателя е било образувано бързо производство № 1959-зм-612/2018 год. по
описа на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора, като наказателното
производство е било прекратено с постановление на РП-Стара Загора от 10.07.2018
год., връчено на жалбоподателя на 12.07.2018 год. и влязло в сила на 19.07.2018
год., тъй като не е било обжалвано или поне липсват данни да е било обжалвано в
срока по чл.243, ал.4 от НПК.
Цитираното бързо
производство беше изискано и приложено към делото. Съпоставяйки формулировката на двете обвинения
(наказателното и административнонаказателното) помежду им и със съдържанието на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство може
да се направи обоснован извод, че е налице идентичност относно деянието и дееца
между наказателното обвинение по прекратеното наказателно производство и
последвалото административнонаказателно обвинение, ако и мотоциклетът да е бил
индивидуализиран в НП чрез марката и номера на рамата му, а в уведомлението по
чл.212, ал.3 от НПК (макар в него като основание да е посочен чл.356, ал.2 от НПК) – чрез марката и модела му.
В случая, за да прекрати
наказателното производство (бързо производство № 1959-зм-612/2018 год. по описа
на Първо РУ към ОД на МВР гр.Стара Загора), прокурорът изрично е приел, че „е налице първата хипотеза на разпоредбата
чл.9, ал.2 от НК, а именно деянието, макар и формално да осъществява признаците
на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
обществено опасно“ (стр. 2 от постановлението, последен абзац, изречение
първо), което кореспондира и с отразеното от него в последното изречение на
първия абзац от стр. 3 на постановлението му: „…въздействието на деянието в конкретния случай е толкова лишено от
значение, че в действителност не застрашава реално общественото отношение –
предмет на защита“.
Същевременно обаче, макар да
е приел и то позовавайки се изрично на първата хипотеза на разпоредбата чл.9,
ал.2 от НК, че деянието, поради своята малозначителност не е общественоопасно (а
не че обществената му опасност е явно незначителна по смисъла на втората
хипотеза на чл.9, ал.2 от НК), което изключва наличието не само на
престъпление, но и на административно нарушение, тъй като обществената опасност
е елемент и на двата вида противоправно поведение, прокурорът (противно на
изложените вече от него мотиви) е приел в последния абзац от обстоятелствената
част на постановлението си, че извършеното деяние съставлява административно
нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, поради своята по-ниска степен на обществена
опасност, респективно – прекратил е наказателното производство на основание
чл.243, ал.3 („Когато прекратява наказателното производство на основание
чл.24, ал.1, т.1 поради това, че деянието
съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с
веществените доказателства по компетентност на съответния
административнонаказващ орган“) във връзка с ал.1, т.1 във връзка
с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, като е изпратил препис от постановлението си, ведно
с досъдебното производство, на Началника на Сектор „ПП“ към ОД на МВР гр.Стара
Загора за ангажиране по административен ред на отговорността на жалбоподателя
за извършеното от него административно нарушение.
Въз основа на
постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство е
бил съставен АУАН, въз основа на който е било издадено обжалваното НП, като
това изрично е отразено, както в АУАН, така и в НП.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН
административнонаказателно
производство се образува със съставяне на АУАН, а според ал.2 на същия член – без приложен АУАН
не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. С други думи в хипотезата на
чл.36, ал.2 от ЗАНН процесуалната роля на АУАН играе съответния съдебен или
прокурорски акт, но за да може последният за изиграе тази си роля следва да е
налице идентичност не само между фактическото описание на деянието в съдебния
или прокурорски акт, от една страна, и фактическото му описание в НП, от друга
страна, но и идентичност в правната му квалификация (в частност – коя законова
разпоредба е била нарушена), дадена му от съда или прокурора, от една страна, и
от административнонаказващия орган, от
друга страна. В случая обаче такава юридическа идентичност не е налице, тъй
като в постановлението си прокурорът е приел, че нарушен чл.140 от ЗДвП, без да
сочи коя именно от седемте му алинеи е била нарушена, а
административнонаказващият орган – че жалбоподателят е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП. Ето защо съставянето на АУАН с фактически и юридически формулирано
административнонаказателно обвинение, съответстващо на нарушението, за което
жалбоподателят е бил санкциониран с обжалваното НП, е било необходима
предпоставка за издаването на последното, а не е в нарушение на предписанията в
чл.36 от ЗАНН.
По съществото на спора:
фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от показанията на свидетелите Д.И.И. и И.Ж.И.,
кореспондиращи помежду си и със събраните писмени доказателства, в частност – с
намиращите се в приложеното към делото бързо производство протокол за оглед на
местопроизшествие, договор за покупко-продажба и фактура за закупуването на
процесния мотоциклет, свидетелство за регистрация и справка за регистрация на
процесния мотоциклет, като следва изрично да се отбележи, че от съвкупната
преценка на упоменатите гласни и писмени доказателства се установява още, че: 1. жалбоподателят е получил по спедитор
(от офис, намиращ се в района на ж. п. гарата) процесния мотоциклет, закупен от
ЕООД на брат му, като нов, т.е. без регистрационен номер, и макар да е
съзнавал, че същият все е още не е регистриран, го е превел в движение, за да
го тества, непосредствено след което е бил спрян за проверка от органите на МВР
(до бензиностанция „OMV“, намираща се в
района на автогарата); 2. процесният
мотоциклет е бил регистриран в деня на извършване на проверката, т.е.
непосредствено след констатиране на нарушението (управлението от жалбоподателя
на нерегистрирано МПС) от органите на МВР. При тези данни, които при това не
само не се оспорват от жалбоподателя, но и се признават от него, и тъй като не
се събраха доказателства, които да ги оборват, съдът намира за доказани
описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя. Имайки предвид
обаче краткия път, изминат от жалбоподателя от привеждането в движение на
процесния мотоклицет до спирането му от органите на МВР (от района на гарата до
района на автогарата, т.е. около километър), съответно – краткото време, през
което той е управлявал нерегистрирано МПС, причината, поради която
жалбоподателят е привел в движение мотоциклета, макар и да не е бил регистриран
по надлежния за това ред (да го тества, тъй като го е получил по спедитор, т.е.
следвало е своевременно да се направи рекламация, ако мотоциклетът не е бил
технически изправен), и обстоятелството, че още в същия ден мотоциклетът е бил
регистриран, съдът намира, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Следователно, като не е приложил чл.28 от ЗАНН, а вместо това е санкционирал
жалбоподателя, административнонаказващият е издал незаконосъобразно НП, което
поради това следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 18-1228-003628 от 01.10.2018 год. на началника на Сектор „Пътна полиция”
към ОД на МВР гр.Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: