РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Плевен , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера С. Найденова
като разгледа докладваното от Вера С. Найденова Гражданско дело №
20204430104565 по описа за 2020 година
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от Г. П. Г., ЕГН
**********, от ***, чрез адв.Д.Д. от ПАК, против ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че на 31,10,2017
г. ищецът закупил от А. М. А. от гр.*** и *** Г.а от гр.***, нива с площ от 17,000 дка.,
находяща се в землището на ***, в м.***, представляваща имот №156041 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот №156042 – нива на ***, имот №156024 и
имот №156023 – друг вид канал на Община ***, имот №156057 – нива на ***. Твърди
се, че при закупуване на имота продавачите заявили, че за стопанската 2017/2018
година не са отдавали под наем или аренда нивата, предмет на договора за продажба.
Твърди се, че след закупуване на нивата ищецът отишъл в ОСЗГ-*** да заяви
закупената земя, но при справката се установило, че не може да ползва нивата, тъй
като при тях е регистриран договор за наем за срок от една година, считано от
26,01,2017 г. между А. М. А. и ответника. Твърди се, че след разговор със собственика
А. М. А. същият му заявил, че договорът не е подписван от него и е подправен, за
което била сигнализирана и прокуратурата. Ищецът твърди, че поради ползване на
имота от ответника на основание подправения договор за наем, не успял за го засади с
царевица, с каквато засял другите обработвани от него земи, като пропуснатия от него
доход е в размер на 5100,00 лева /при среден добив от 1000 кг. от декар за
стоп.2017/2018 г. и средна цена от 300,00 лева на тон/. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 5100,00 лева,
1
представляваща обезщетение за пропусната полза, произтичаща от нереализиран добив
на царевица в размер на 17 тона при средна пазарна цена о 300,00 лева на тон, за
притежаваната от него нива с площ от 17,000 дка., находяща се в землището на ***, в
м.***, представляваща имот №156041 по плана за земеразделяне, при граници и
съседи: имот №156042 – нива на ***, имот №156024 и имот №156023 – друг вид канал
на Община ***, имот №156057 – нива на ***, и ползвана от ответника без правно
основание през стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
ИМ до окончателното изплащане на сумата. В с.з. проц.представител на ищеца моли
съда да уважи претенцията. В писмени бележки, депозирани в дадения от съда срок,
адв.Д.Д. – проц.представител на ищеца, развива подробни съображения в подкрепа на
искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез адв.Б.Б. от
ПАК, в който сочи, че А. М. А. е знаел за сключването на договора за наем и е дал
съгласието си за сключването му /потвърдил го е/; твърди се, че А. М. А. е знаел, че
ответникът ще продължи да обработва имота и през 2017/2018 стоп.година, като това
му е било съобщено от ответника в разговор, в който е дал банковата си сметка за
заплащане на арендните плащания за 2015/2016 и 2016/2017 стоп.години. Ответникът
твърди, че действията му не са противоправни, тъй като продавача А. М. А. е
потвърдил действията му по сключване на договора за наем. Сочи се, че претенцията е
неоснователна, тъй като в ИМ не са изложени факти за предвидимо и сигурно
намерение за отглеждане на царевица от ищеца, още по-малко да предвидим и сигурен
добив в размерите на заявения. Твърди се, че дори и да не беше заявен договора за
наем в ОСЗГ-***, с оглед датата на придобиване на имота от ищеца – 31,10,2017 г.,
същият е нямало да има как да го заяви в поземлената служба и имотът е щял да бъде
служебно разпределен по реда на чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че претенцията
е недоказана и по размер. В с.з. адв.Б. моли съда да отхвърли иска. В писмена защита,
депозирана в дадения от съда срок, се сочи, че не може действията на ответника да се
считат за увреждащи, тъй като към момента на изготвяне на договора процесния имот
не е бил собственост на ищеца, който го е придобил едва на 31,10,2017 г. Твърди се
неоснователност и недоказаност на иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено
следното от фактическа страна:
От представената Регистрационна карта на земеделския производител, издадена
на 21,02,2012 г. от Областна дирекция "Земеделие" гр.Плевен, се установява, че Г. П. Г.
е регистриран като земеделски производител с №2407 ЕКАТТЕ на регистрация.
От представения в заверено ксерокопие Нотариален акт за покупко-продажба на
2
недвижим имот №35, том 2, рег.№2855, дело №194/2017 г., от 31,10,2017 г., се
установява, , ЕГН *** и *** Г.а, ЕГН ***, са продали на Г. П. Г.,ЕГН **********,
селдния недвижим имот - нива с площ от 17.000 дка., находяща се в землището на
гр.Д.Дъбник, Плевенска област, трета категория, в местността "***", съставляваща
имот №156041 по плана за земеразделяне на гр.Д.Дъбник.
От представения в заверено копие Договор за наем от 26,01,2017 г., вписан в
Общинска служба по земеделие гр.Д.Дъбник под №482, се установява, че А. М. А., в
качеството си на наемодател, е отдал под наем за временно и възмездно ползване нива
№156041 от 17,000 дка., трета категория, в местността "***" по плана за земеразделяне
на гр.Д.Дъбник, за срок от една стопанска година, считано от 01,10,2017 г. до
01,10,2018 г., на *** за сумата от 50,00 лева за декар.
От представените от *** РКО от 29.06.2015 г. и извлечение от банковата сметка
на ответника се установява, че на А. М. А. е изплатен наем за стопанските 2014/2015,
2015/2016 и 2016/2017 години. Установява се, че на 19,10,2017 г. е изплатена сумата от
1700,00 лева с основание 4рента за 2015/2016 г. и 2016/2017 г.“.
От представената Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин вх.
№1626 от 19.02.2018 г. на Областна дирекция "Земеделие "гр.Плевен, и Анкетен
формуляр към нея с вх.№200/19,02,2018 г. се установяват ползваните от ищеца ниви
/като площ/, като в таблица 2 са посочени и намеренията за засяване на площите с
видове култури /царевица и слънчоглед/.
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като вярно,
компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че средния добив от царевица
в землището на *** за стопанската 2017/2018 г. е средно по 1000 кг./дка.; пазарната
цена на царевица за зърно, реколта 2018 г. е средно по 300,00 лв./тон. ВЛ е посочило,
след поставянето на допълнителна задача, че процесният поземлен имот е включен в
масив за ползване 22407-49, с ползвател фирма "*** и с регистриран договор за наем за
стопанската 2017/2018 г. от ***.
От показанията на свидетеля *** се установява, че от 2014-2015 г. сключват
договори с А.М. за земята му, година за година, като някой път идвал лично, друг път
се уговаряли по телефона да сключат договора от негово име. Конкретно за
стоп.2017/2018 г. свидетелката твърди, че е дал съгласие по телефон. Според
свидетелката имали и пълномощно да сключват договори от негово име, а конкретно
договор от 26,01,2017 г. е подписан от нея на мястото на наемодател. Заявява, че е
разбрала за продажбата на процесния имот едва когато занесла договор за следващата
година 2018 г. в Общинската служба по земеделие за регистрация за следващата
стопанска година.
3
Приложен е протокол по ЧГД №2357/2021 г. на ***ски РС, по което е проведен
разпит по делегация на св.А. М. А.. Същият твърди, че е имал договорни отношения с
ответника няколко последователни години, през които са сключвали договори -
понякога подписвани лично, а друг път – уговаряни по телефона. Твърди, че е
предложил процесния имот за продажба първо на ответника, но след като му отказали,
го продал на Г.Г., като уведомил едноличния търговец за тази своя продажба и
прекратил отношения с него. Изрично сочи, че не е сключвал договор за наем за
стоп.2017/2017 г., нито е давал съгласие за подписване на такъв договор. Заявява, че е
разпитван по досъдебно производство в ***.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да се реализира деликтната отговорност по чл.45 и сл. от ЗЗД следва да са
налице няколко кумулативно предвидени предпоставки. На първо място трябва да е
извършено определено деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно и
виновно. Противоправността винаги и безусловно е свързана с нарушаването на
определени правни норми. Вината се предполага до доказване на противното, т.е.
причинителят на увреждането може да доказва, че не е действал виновно и да се
освободи от отговорност. Формите на вината /умисъл и непредпазливост/ са визирани в
разпоредбата на чл.11 от НК, но се използват и от гражданското право. Следващ
съществен елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя може да бъде
имуществена и неимуществена /морална/, но във всички случаи подлежи на
възстановяване само, ако е в причинна връзка с противоправното и виновно деяние на
дееца.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на
правата и интересите на гражданите и има за задача не само да задължи виновния да
обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите да
спазват законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и
интересите на другите граждани.
Както бе посочено по-горе, за да получи защита увреденото лице, респективно за
да бъде ангажирана деликатната отговорност на причинителя, възникнала, поради
виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, е необходимо
едновременно да са налице следните предпоставки:
Първо, наличието на деяние, което се изразява в някакво действие или
бездействие, в случая действие – сключването на договор за наем на 26,01,2017 г. без
знанието и съгласието на собственика на земята А. М. А., което се установява от
4
показанията на самия А.А. – същият категорично е заявил при разпита си, че не е
подписва договора от 26,01,2017 г. /което не се и оспорва от ответника/, не е давал и
съгласие за сключването му.
Вторият елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД е противоправност на
деянието, тоест изискването е със същото да е нарушен закона, без да е необходимо да
е извършено престъпление. От свидетелските показания ясно и безпротиворечиво се
установява, че А. М. А. не е имал намерение да отдава имота под наем, а да го продаде.
Във връзка с неистинския договор за наем е подаден сигнал до прокуратурата и е
образувано ДП №1312020 г. на РП-Плевен.
На трето място, следва да се установят вредите, причинени на ищеца от
действията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, в
това число и за вредите, изразяващи се в пропусната полза, тоест тези, които при
обикновения ход на нещата биха могли с вероятност да се очакват, каквито в случая са
добивите от царевица, които ищецът щеше да получи от процесния имот, ако имаше
възможност да го ползва. На обезщетение подлежат реално причинените конкретни
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящия
случай в резултат на деянието на ответника, ищецът не е могъл да реализира добив от
царевица за стопанската 2017/2018 г. Тук следва да се отбележи, че царевицата е
пролетна култура – засява се пролетта /по данни от заключението на ВЛ/ и са
неоснователни доводите на ответника, че с оглед датата на закупуване на нивата
ищецът не е имал възможност да я използва по предназначение. Съдът приема,
доколкото има данни, че ищецът като земеделски производител е засял част от
ползваните от него земи с царевица, същият е имал намерение да засее с царевица и
процесния имот №156041. Невъзможността ищецът да ползва имота е в следствие
ползването на същия от ответника без правно основание /неистински договор за наем/,
поради което съдът приема, че е налице пряка причинна връзка. Налице са пропуснати
ползи за този период – стоп.2017/2018 г., тъй като ищецът не е могъл да реализира
полза от отглеждането на царевица върху процесните 17 декара и това е в пряка
причинна връзка с деянието на ответника, поради което се дължи обезщетение.
Относно размера на това обезщетение, съдът съобрази възприетото заключение на
експерта Сийка П., за среден добив от царевица за стопанската година 2017/2018 –
1000 кг. от декар; пазарната цена на царевица за зърно, реколта 2018 г. - средно по
300,00 лева/тон. При тези съображения, съдът счита, че претенцията за сумата от
5100,00 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от
нереализиран добив от царевица в размер на 17 тона за стопанската 2017/2018 г., от
притежаваната от ищеца нива с площ от 17,000 дка., се явява основателна и доказана и
следва да бъде уважена като такава.
5
При този изход на делото ответника дължи на ищеца и сторените деловодни
разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК – за ДТ, депозит за ВЛ и за
адвокатско възнаграждение, в общ размер на 1054,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Г., ЕГН **********, от ***, сумата от 5100,00
лева, представляваща обезщетение за пропусната полза, произтичаща от нереализиран
добив на царевица в размер на 17 тона при средна пазарна цена о 300,00 лева на тон, за
притежаваната от него нива с площ от 17,000 дка., находяща се в землището на ***, в
м.***, представляваща имот №156041 по плана за земеразделяне, при граници и
съседи: имот №156042 – нива на ***, имот №156024 и имот №156023 – друг вид канал
на Община ***, имот №156057 – нива на ***, и ползвана от ответника без правно
основание през стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва от подаване на
ИМ – 10,09,2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление г***, ДА ЗАПЛАТИ на Г. П. Г. , ЕГН **********, от ***,
сторените по делото разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и депозит за вещо
лице в общ размер на 1054 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6